Р Е Ш Е Н И Е
№ 219 12.02.2018 година
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
районен съд петнадесети
граждански състав
На двадесет и
четвърти януари две
хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Светлана Рачева-Янева
При
секретар: Елена Христова
Като изслуша
докладваното от съдия: Светлана Рачева-Янева гражданско дело № 4574/ 2017г. по
описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е исково по молбата на Г.В.Д., ЕГН **********, представлявана от Х.С.Н., ЕГН **********
като нейна майка и настойник против В.А.Д., ЕГН **********,*** чрез адв. Х..
Твърди се, че в полза на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря по
сметка в банка Алианц банк България е била внесена сума в размер на 20 000
лева от страна на нейната баба – ответницата В.А.Д., която сума в периода от
месец юни до месец септември на 2016г. е била усвоена от В. чрез превеждането й
в нейна сметка в банка ДСК и в сметки при ЦКБ. Сочи се, че въпреки, че
средствата първоначално са били наредени в полза на ищцата, в последствие са
били усвоени от баба й. С тези твърдения се претендира осъдително решение, с което
да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата сумата от 20 000 лева
като получена без основание, ведно със законовата лихва върху претенцията.
Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв, с
който искът се оспорва като неоснователен като се твърди, че такава сума никога
не е превеждана от бабата на внучката; също така никога, не е била теглена от
сметки на ищцата. Оспорват се исканията по доказателства вкл. и искането за
разкриване на банкова тайна.
Съдът след като обсъди събраните
по делото доказателства и изложените твърдения на страните намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правно основание по
чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
По делото няма спор и се установява от решение
по гр.дело № 849/ 2016г. и от удостоверение на Община Средец – орган по
настойничеството и попечителството, че Г.В.Д. е поставена под пълно запрещение
като за неин настойник е определена майка й Х.С.Н., в който смисъл съдът е
надлежно легитимиран по иска.
Спори се по делото досежно обстоятелството, че в
полза на Г. са били наредени пари в размер на 20 000 лева по нейна сметка в Алианц
банка България от страна на ответницата В., които средства в последствие са
били изтеглени от В. и наредени по нейни сметки в ДСК и ЦКБ. От събраните
доказателства вкл. и чрез разкриване на банкова сметка ***.62, ал.3 от ЗКИ –
удостоверение от Алианц Банк АД и от извлечение от регистър към БНБ се
установява, че ответницата е била титуляр на разплащателна сметка в банка ДСК-
закрита и на разплащателна и влогова такава в ЦКБ, както и че на името на
ищцата и ответницата никога не са били разкривани банкови сметки в Алианц Банк
България АД вкл. и за исковия период.
Съдът е указал на ищцовата страна тежестта да
установи, че именно Г. е била притежател на сочената сума в посочената сметка от
20 000 лева в банка Алианц банк АД, но напротив от събраните доказателства
– представените от банка Алианц удостоверения се установява, че Г. никога не е
била титуляр на сметки в тази банка, нито пък В. е имала сметки в тази банка
вкл. и за периода от 01.01.2013г. до 30.09.2016г. Не се доказа основният
твърдян в исковата молба факт – титулярството на Г. на сума в размер на 20 000
лева в банка Алианц, което е достатъчно основание да се приеме, че искът е
недоказан и следователно неоснователен.
В пълнота съдът само ще отбележи, че е
злоупотреба с право възможността, с която разполага в случая поставената под
запрещение ищца чрез воденето на искови дела да се опитва да установи наличието
или липсата на средства чрез разкриване на банкови тайни по реда на чл. 62,
ал.2 от ЗКИ срещу лица, посочени в спора като ответници.
При този изход на спора и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК съдът приема, че претенцията за разноски на ответната страна следва
да бъде уважена в пълен размер от 300 лева, които са платени за възнаграждение
на адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения с парвно основание по
чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД от Г.В.Д., ЕГН **********, представлявана от Х.С.Н.,
ЕГН ********** като нейна майка и настойник против В.А.Д., ЕГН **********,***
чрез адв. Х. иск за осъждане на
отвтеника да заплати на ищцата сумата от 20 000
лева като получена без основание от В.А.Д. ведно със законовата лихва за
забава.
ОСЪЖДА Г.В.Д., ЕГН **********,
представлявана от Х.С.Н., ЕГН ********** като нейна майка и настойник да
заплати на В.А.Д., ЕГН **********,*** чрез адв. Х. Г.. сумата от 300 лева (триста лева)
- съдебноделоводни разноски за заплатено възнаграждение на адвокат.
Решението
е обжалваемо по въззивен пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщението за настоящото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ