РЕШЕНИЕ
№ 2634
гр. Варна, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110118242 по описа за 2021 година
Ищцовото дружество „Енерго-про продажби“ АД сочи, че ответницата
Х. Ш. е негов клиент кл.№: **********, във връзка с продажба на ел.енергия
за обект на потребление, заведен с абонатен номер аб.№**********, находящ
се на адрес: с.Брестак, ***, като тя е била задължен да заплаща ползваната
ел.енергия съобразно сроковете регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в
ал.6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените
срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за
размера на задължението. При това положение потребителят изпада в забава
след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно
чл.38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".
ТД твърди, че ответницата му дължи сумата от 1645.73лв. главница за
ползвана ел.енергия за времето от 13.04.2020г. до 15.07.2020г. и 38.13лв. сбор
от лихви за забава за времето от 27.05.2020г. до 21.08.2020г., като за
посочените суми е било предявено заявление по реда на чл.410 от ГПК, което
е уважено, но в последствие поради неизпълнение на указания на съда за
предявяване на установителен иск издадената заповед е обезсилена. Моли се,
да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумите от 1645.73лв. главница
за ползвана ел.енергия за времето от 13.04.2020г. до 15.07.2020г. за обект с
адрес с.Брестак, Обл.Варна, *** и 38.13лв. сбор от лихви за забава за времето
от 27.05.2020г. до 21.08.2020г., заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда с осъдителната искова претенция-22.12.2021г. до
окончателното изплащане на главницата и да се присъдят сторените по
1
делото разноски.
Ответницата чрез назначеният и особен представител в срока по чл.131
от ГПК е подала възражение, в което сочи, че счита, предявените искове за
допустими, но неоснователни, недоказани поради следните съображения:
Ищецовата страна не сочи доказателства касаещи фактите и
обстоятелствата, от които произтича потребителското качество на ответника
и оспорва качеството на потребител на ответника за посочения в исковата
молба период, както и възникването на надлежно облигационно
правоотношение между страните. Твърди, че липсва писмен договор или
заявление на лицето към ищцовото дружество, че е съгласно с публично
обявените общи условия. За да възникне задължение за заплащане на
„ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД услуги - продажба на електрическа енергия,
за който и да е субект, то той на първо място следвало да има качеството на
„потребител" на тези услуги. Във всички случаи потребители на „ЕНЕРГО -
ПРО Продажби" АД услуги са физически или юридически лица, които са
собственици, ползватели, като това им качество съобразно чл.11 от ОУ се
удостоверява с всички необходими придружаващи документи, вкл. документ
за собственост или вещно право на ползване. Липсват доказателства, които да
установяват, че ответникът е собственик на електроснабдения имот за
процесния период. Представената „Справка за недобора на частен абонат", от
която да е видно, че титуляр на сочената партида е ищецът, не може да
послужи като доказателство, формиращо извод за основателност или
доказаност на претенцията по иска. Оспорва твърдените обстоятелства от
ищеца за реално предоставяне и потребяване от ответника на услуги по
„ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД в процесния период. В исковата молба,
ищецът е посочил, че възникналите задължения от използване на ел.услуги са
отчетени от служител на дружеството, но е спорно дали тази ел.енергия е
реално доставена или служебно начислена. Ищецът е представил „Справка за
потреблението през последните 12/24/Збм." от 29.11.2021г.-за период от
23.12.2019г.-16.10.2021г., 4бр. фактури- 13.04.2020г., 14.05.2020г.,
15.06.2020г., 15.07.2020г. за кл.№********** - Х. Б. Ш., за периода от
23.02.2020г. до 26.06.2020г. Тази справка представлява издаден от ищеца
частен документ, съдържащ изгодни за него факти за извършена реална
престация по облигационната връзка, поради което не може да бъде
противопоставен на ответника, оспорващ реалното потребление на ел.услуги.
С исковата си молба ищецът изрично е уточнил, че написаните задължения за
гореописаните периоди са отчетени ел.услуги за имот находящ се в с.Брестак,
ул.„Мизия" №11, общ.Вълчи дол, обл.Варна. От тези обстоятелства е
недоказано, дали начислените показатели за спорния период са реално
ползвани от потребителя, липсват доказателства, които да сочат ако има
потребление - какви количества реално са използвани, както и в случай на
неизправност на електромера - каква е причината за периода от 23.12.2019г. -
16.10.2021г., да има такава голяма разлика в описаната консумация на ел.
енергия. Тези непълноти и неизяснени обстоятелства в исковата молба, водят
до явни пропуски и несъответствия в претенцията на ищеца и от там - до
недоказаност и неоснователност на иска. Предвид неоснователността на част
от основния иск, оспорването на претендираното задължение в исковата
молба, претенциите за лихви за забава се явяват също частично
2
неоснователни. Счита, че в конкретния казус е налице неоснователност и
недоказаност на твърденията в исковата молба, като оспорва предявения иск
като неоснователен. С оглед на изложеното моли да се отхвърлят предявените
искове като неоснователни.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищцовото дружество е представило неоспорено копие от нот.акт №184,
т.ІІІ, рег.№3328, д.№494/5.07.2019г. от което се установява, че ответницата
заедно с М. Ш. са собственици на поземлен имот с идентификатор 06416.***
с адм.адрес с.Брестак, Общ.Вълчи дол, Обл.Варна заедно с изградени в него
жилищна и селскостопански сгради, като по този начин се оборва
възражението на ответниковия представител, че ответницата не е собственик
на имот и поради това не може да бъде потребител на ел.енергия, освен това
се доказва, че ответницата попада в кръга на чл.4, ал.1 от ОУ на ищеца се
установява и от представеното отново от ищеца заявление от 19.07.2019г. с
което ответницата е заявила желание да и се продава ел.енергия на вече
коментирания адрес. При това положение съставът приема, че ищецът е
доказал качеството потребител на ел.енергия за ответницата, като
твърдението му че ответницата е ползвала ел.енергия за периода от
23.02.2020г. до 22.06.2020г. се доказва от заключението на в.л. по приетата
СТЕ което е посочило, че за обекта в посочения период е доставяна реално
ел.енергия, като за периода от 23.02.2020г. до 20.03.2020г. е отчетено твърде
голямо количество ел.енергия, което е доставено, но не може да се потреби за
този период поради което вещото лице е предположило, че това количество
енергия е потребено за по-дълъг период от време, но е отчетено по-късно.
От друга страна в.л. по допуснатата и приета ССчЕ е посочило в
заключението си, че стойността на консумираната ел.енергия отговаря на
претендираното от ищеца.
Съставът при горната фактическа обстановка намира, че се е доказало
наличието на договорно отношение между ищеца и ответницата за доставяне
на ел.енергия, като по същото тя е била потребител на енергията и поради
това предявеният иск следва да се уважи, като доказан по основание.
Посоченото от вещото лице по СТЕ, че най-вероятно за първия месец на
процесния период е начислена и ел.енергия консумирана, но неотчетена в
предходен период не следва да се разглежда като основание за частично
отхвърляне на претенцията, тъй като присъждането на дължимото се за тази
енергия в настоящото производство ще доведе до преграждане на
възможността на ищеца да води ново дело за това количество и ще се
постигне процесуална икономия.
Предвид извода за основателност на главния иск следва да се разглежда
като доказан по основание и иска за лихви за забава, като в.л. по приетата
ССчЕ е посочило, че размера на претенцията отговаря на действително
дължимите се 38.13лв. за времето от 27.05.2020г. до 21.08.2020г.
Предвид уважаването на иска и направеното искане съдът намира, че
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сторените от него
разноски само по настоящото производство в размер на 1 067.15лв.
Ето защо, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Б. Ш. р.**г. ЛНЧ********** от гр.Варна, ***да заплати на
„Енерго-про продажби“ АД, ЕИК103533691 със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №258, Варна Тауърс Г сумите от 1
645.73лв. стойност на консумирана ел.енергия за времето от 23.02.2020г. до
22.06.2020г., за което са издадени 4бр. фактури с дати 13.04.2020г.,
14.05.2020г., 15.06.2020г. и 15.07.2020г. при начални показания на СТИ за
целия период 70616кВтч дневна тарифа и 28940кВтч нощна тарифа и крайни
такива 76064кВтч дневна тарифа и 31750кВтч нощна тарифа, заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда-22.12.2021г. до
окончателното изплащане на сумата на осн. чл.79 от ЗЗД и 38.13лв. лихва
върху цялата сума за времето от 27.05.2020г. до 21.08.2020г. на осн. чл.86 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. Б. Ш. р.***г. ЛНЧ********** от гр.Варна, *** да заплати
на „Енерго-про продажби“ АД, ЕИК103533691 със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №258, Варна Тауърс Г сумата от 1
067.15лв. сторени по делото разноски, на осн.чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4