Р Е Ш Е Н И Е
№
.....
гр.Плевен,
13,05,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№9210 по описа на съда за 2018 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 от ГПК
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от ***, със съдебен адрес ***, чрез юрк.К.П.,
против Р.М.П., ЕГН *********,***, за признаване по отношение на ответника на
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че
същия дължи на ищеца сума в размер на 1161,12 лева, от които 718,18 лева
главница, 134,02 лева договорна възнаградителна лихва
за периода 18,04,2014 г. – 20,09,2015 г., 308,92 лева лихва за забава за
периода 19,04,2014 г. – 07,08,2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Претендират се и разноските,
направени в заповедното и исковото производство. Сочи се, че на 07,03,2014 г.
ответникът е сключил с ***договор за потребителски паричен кредит с №***,
по силата на който му е предоставена в наличност сумата от 949,00 лева, която е
следвало да бъде върната на 18 месечни погасителни вноски, ведно с уговорена възнаградителна лихва. Сочи се, че ответникът е
преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на
18,04,2014 г. Сочи се, че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на
20,09,2015 г., когато и целият неплатен остатък е станал изискуем. Твърди се,
че на 10,01,2017 г. между ***и ищеца е сключен договор за прехвърляне на
вземания, между които и това срещу ответника, като е направен опит длъжника да
бъде уведомен за извършената цесия, но пратката е върната като непотърсена от
адресата. Сочи се, че няма пречка уведомлението за цесията да бъде направено в
настоящото производство с ИМ. Твърди се, че е образувано ч.гр.д.№6105/2018 г.
на ПлРС и издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В молба, депозирана преди с.з.
процесуалният предсатвител на ищеца моли съда да
постанови неприсъствено решение, тъй като са налице процесуалните предпоставки
за това.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен
отговор. Същата не се явява и не изпраща представител в с.з., за което е
редовно уведомена.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на
чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№6105/2018 г. по описа на РС Плевен.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира,
че на ответника Р.М.П., ЕГН *********, редовно е връчен препис от исковата
молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.28 от делото/, редовно
уведомена е за първото съдебно заседание по делото, видно от съобщение на л.37 от делото. Ответницата не е подала в срок
отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявила становище по
определението на съда от 12,02,2019 г., не изпраща представител в съдебно
заседание, за което е редовно призована, и не е направила искане делото да се
разглежда в нейно отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства.
По делото са
представени договор за потребителски
кредит №***
от 07,03,2014 г., сключен между ответника и ***при общи условия, подписани от ответника на 07,03,2014
г., договор за цесия от 10,01,2017 г. и Приложение №1 от същата дата към него, в която Приложение ответницата фигурира под №***, пълномощно за уведомяване на длъжника, уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД до ответника, връчено с ИМ. За пълнота следва да се
отбележи, че въпреки че уведомлението за цесия не е надлежно стигнало до
длъжника – ответник в настоящото производство, то съгласно
практиката на ВКС, с получаване на ИМ, към която е приложено самото
уведомление, се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено редовно.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в
исковото производство в размер 125,00 лева за платена държавна такса и 150,00 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да
се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на спора. Ето защо следва
ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца и разноските от заповедното производство в размер на 25,00 лева за държавна такса и 50,00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Р.М.П.,
ЕГН *********,***, ДЪЛЖИ на ***, със съдебен адрес
***, сумата
от 1161,12 лева, от които 718,18 лева главница, 134,02 лева договорна възнаградителна
лихва за периода 18,04,2014 г. – 20,09,2015 г., 308,92 лева лихва за забава за периода 19,04,2014 г. – 07,08,2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 23,08,2018 г., до окончателното изплащане на сумите, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6105/2018
г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.М.П.,
ЕГН *********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със съдебен адрес
***, направените разноски в исковото производство в размер на 125,00
лева за платена държавна такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.М.П.,
ЕГН *********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със съдебен адрес
***, направените разноски в заповедното производство в размер
на 25,00 лева за платена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението се постановява при наличие
на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :