№ 504
гр. София , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело №
20201001002428 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №3100, постановено на 13.05.20г. по гр.д.№5914/18г.,
Софийски градски съд е осъдил Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на
СНЦ „Национален институт за професионално образование и обучение“
сумата 109 600,08 лв., представляваща неплатена част от безвъзмездна
финансова помощ по договор от 18.05.2011 г., по заявено със заявка от
15.01.2013 г. междинно плащане, ведно със законната лихва от 16.04.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 190 695,57 лв.,
представляваща неплатена част от безвъзмездна финансова помощ по същия
договор по заявено със заявка от 18.06.2013 г. окончателно плащане, ведно
със законната лихва от 01.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата;
отхвърлил е иска за заявено междинно плащане със заявка от 15.01.2013 г. за
разликата над 109 600,08 лв. до пълния предявен размер от 132 863,30 лв. и
иска за заявено окончателно плащане със заявка от 18.06.2013 г., за разликата
над 190 695,57 лв. до пълния предявен размер от 193 452,44 лв. Присъдени са
разноски, съобразно изхода на делото.
1
Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е
останал ответникът ДФ“Земеделие“, който в законоустановения срок е
депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания за необоснованост и
неправилност, поради нарушение на материалния закон и поради неправилно
интерпретиране на приетите по делото доказателства. Изразено е във
въззивната жалба несъгласие с възприетото от съда разрешение при
констатираното от него разминаване между удостоверяваните с писмени
доказателства факти, чрез кредитиране на фактурите за сметка на
извлеченията от регистрите на хотелите и описите към фактурите, последните
– удостоверяващи липса на направени в посочения във фактурите размер, но
претендирани за плащане от ищеца, разходи за нощувки и пълен пансион на
преподаватели и обучавани лица. Твърди се, че, освен че е достигнал до
неправилен извод в това отношение, съдът изобщо не е разгледал и другото
наведено от страната основание за отказ тези разходи да бъдат признати, а
именно – че за част от заявените за плащане разходи е налице надвишаване на
единичната цена и брой нощувки за обучаемите. Като неправилен е оспорен
изводът на съда по отношение наложената редукция на разходите за
транспорт, основан на приложение на уговорка между страните, която не
кореспондира с установеното в закона – чл.22 ал.1 б.“б“ от Наредба
№23/14.07.2008г. в редакцията й към ДВ бр.5/11г., където е предвидено,че
допустими за финансова помощ са разходи за пътни за преподавателите и
обучаваните лица в размер на не повече от 18 лв. на 100 км. Несъответно на
установените по делото със заключението на вещото лице факти, според
въззивника, е приетото от съда,че е налице незначително превишаване
разходите за наем на зала и учебни материали. Твърди се, по отношение на
редукцията на административните разходи, необоснованост на извода на
съда,че не е налице превишение на същите над установения лимит от 20% от
изплатените от сдружението преки разходи, който извод е направен
бланкетно, без извършени в негова подкрепа съответни калкулации от страна
на решаващия състав. Въз основа на тези аргументи за неправилност на
съдебното решение, въззивникът счита за обоснована и редукция по чл.30 от
Регламент /ЕО/ №65/2011г. на Комисията за определяне на подробни правила
за прилагане на Регламент /ЕО/ №1698/2005 на Съвета по отношение на
прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по
отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, в
2
по-голям от приетия размер, основанието за налагането на която съдът не е
отрекъл да е налице. По тези съображения въззивникът е поискал САС да
отмени решението на СГС в обжалваната от него част и да отхвърли изцяло
предявените от насрещната страна искова. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззивната жалба е оспорена в писмен отговор от ответника по нея СНЦ
„Национален институт за професионално образование и обучение“ с искане
решението на СГС в тази му част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като му бъдат присъдени разноските за въззивното
производство.
С отговора при условието на чл.263 ал.2 ГПК е подадена от СНЦ
„Национален институт за професионално образование и обучение“ насрещна
въззивна жалба, с която решението на СГС е оспорено в частта, отхвърляща
предявения от него осъдителен иск за заплащане на сума до размер на 11 628
лв., представляваща част от наложената във връзка с искането за междинно
плащане санкция по реда на чл.30 от Регламент /ЕС/ №65/2011г. на
Комисията. Неоснователността на такава редукция този въззивник обосновава
с твърдения,че същата се дублира с редукцията по чл.4.5 от договора и тази
по чл.39 ал.2 от Наредба №23/2008г. ; че налагането й е в нарушение на
принципа за пропорционалност /съразмерност/, тъй като надхвърля целта на
финансовата корекция – да бъде осигурена адекватна защита на финансовите
интереси на Европейския съюз; че редукцията е наложена с нищожни
административни актове, тъй като уведомителните писма за одобрение от
15.05.2013г. и от 30.09.2013г. нямат реквизитите на заповед за одобрение или
отхвърляне и не са подписани от изпълнителния директор на фонда, а от
негов заместник, противно на изискването на чл.39 ал.1 т.2 от Наредба
№23/2008г.; че не е налице елементът „вина“ от страна на ищцовото
сдружение за включването на недопустимите по виждане на ответника
разходи в исканията за одобрение, тъй като всички плащания за
храна,нощувки и транспорт на преподаватели и обучаващи се са били
заплатени от ищеца на базата на представени от трети лица- изпълнители
разходо-оправдателни документи – фактури и пътни листове. По тези
съображения въззивникът – ищец е поискал решението в обжалваната от него
част да бъде отменено и фондът – осъден да му заплати и сумата 11 628 лв.,
3
като неоснователно отказана за плащане, като му се присъдят съответни на
нея части от разноските пред двете инстанции.
Ответникът по насрещната въззивна жалба ДФ“Земеделие“ е възразил
срещу основателността й в представения по делото писмен отговор.Поискал е
да бъде оставена без уважение.
Въззивната и насрещната жалби са подадени в законоустановените
срокове от легитимирани страни в процеса, имащи правен интерес от
обжалване на решението и са насочени срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което са допустими.
Софийски апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на
страните,намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът СНЦ „Национален институт за професионално образование и
обучение“ е предявил срещу ДФ“Земеделие“ осъдителени искове с правно
основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумите 132 863,30 лв., представляваща
неплатена част от безвъзмездна финансова помощ по договор
№29/111/00204/18.05.2011 г., по заявка за междинно плащане от 15.01.2013 г.,
за която сума му е наложена редукция в посочения размер с писмо от
15.05.2013г. и 193 452,44 лв., представляваща неплатена част от помощта по
заявено окончателно плащане, за която сума му е наложена редукция с писмо
от 30.09.2013 г. В исковата молба са изложени твърдения, че, по силата на
посочения договор, ответникът се съгласил да му предостави безвъзмездна
финансова помощ, представляваща 100% от одобрените и реално извършени
от него разходи, свързани с осъществяването на проект по програма
„Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на
научни знания“, като е провел курсове за професионално обучение по
професия „Лозаро-винар“ и специалност „Лозаровинарство“ и за
професионално обучение по професия „Фермер“, специалност „Земеделец“,
но при подаване на заявките за междинно и окончателно плащане по договора
с двете уведомителни писма ответникът неоснователно му наложил редукции
до посочените размери. Твърди, че отчетените от него дейности са реално
извършени, а направените във връзка с тях разходи – допустими, поради
което му се дължи плащане в пълен размер. По тези съображения ищецът е
4
поискал фондът да бъде осъден да изпълни изцяло задължението си , като му
плати сумите със законната лихва върху тях.
Ответникът е оспорил исковете по съображения за недопустимост на
част от заявените от ищеца за плащане разходи, поради това, че част от тях не
са били реално извършени, а други не се дължат, съгласно уговореното с
договора или установено в закона. Направил е евентуално възражение за
изтекла погасителна давност. Поискал е поради това исковете да бъдат изцяло
отхвърлени като неоснователни.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за
безспорни фактите по наличието на сключен на 18.05.2011г. между страните
договор за отпускане на финансова помощ, по който ответникът е поел
задължение да изплати на ищеца такава до размер на 1 029 780 лв. за
осъществената от последния в срок от 18 месеца дейност по провеждане на
курсове / информационни дейности до 3 месеца от постъпването на заявката
за плащане; както и по направен отказ от страна на фонда да извърши
плащане на заявените за междинно и окончателно плащане разходи в размер
на разликите /от заявени до одобрени като допустими и реално извършени/ от
132 863,30 лв. /с уведомително писмо от 15.05.2013г./ и 193 452, 44 лв. /с
уведомително писмо от 30.09.2013г./. Констатирал е от съдържанието на
уведомителните писма, че част от редукциите на преките разходи /за храна,
нощувки, пътни и учебни материали / са наложени по мотиви,че не са реално
извършени, друга – поради надвишаване на одобрените с договора единични
цени, а трета – поради недължимост , тъй като касае преки разходи,
направени за лица, неподлежащи на обучение по програмите. Във връзка с
установените от вещото лице разминавания в отчитането на броя хранодни и
нощувки за преподаватели и обучаващи се, получени между данните по
извлеченията от регистрите на хотел „Афродита“, отразяващи датите на
пристигане и отпътуване , от една страна и описите към издадените от хотела
фактури за ползвани услуги – храна и нощувки и самите фактури, от друга,
съдът е дал вяра на фактурите, в които разходите са начислени съобразно
броя на отразените в описите хранодни и нощувки. Мотивирал се е с по-
висока степен на достоверност на фактурата, като първичен счетоводен
документ, при съставянето на който се спазват изискванията за документална
обоснованост и недопускане да бъдат счетоводно отчитани фиктивни или
5
недостатъчно идентифицирани сделки, за които документи съставителите им
носят персонална отговорност. На това основание съдът е формирал и извода
си,че разходите за нощувки и храна за проведените четири курса
„Лозаровинар“ и „Земеделец“ в подадените от ищеца две заявки са реално
извършени и са в рамките на одобреното финансиране. По отношение на
редукцията на разходите за транспорт съдът е констатирал,че с договора
страните са уговорили заплащане на пътни в определена константна единична
стойност на брой преподаватели/обучавани, което е в отклонение от
посоченото в Наредба №23/2008г. – не повече от 18 лв. на 100 км или в
размер на не повече от 250 лв. на 100 км за организиран превоз или в размер
на стойността на представен разходо-оправдателен документ за ползван
обществен транспорт. Въпреки че ищецът е начислил разходи по това перо по
уговорения,противоречащ на разпоредбата на чл.22 ал.1 т.2 б.“б“ от
наредбата начин, съдът е направил извод,че не е налице недопустим разход,
доколкото в случая /съобразно констатациите и изводите на вещото лице/ ,
макар да надвишават предела от 18 лв. на 100 км, пътните разходи отговарят
на алтернативния ред за изчисляване – не повече от 250 лв. на 100 км. за
организиран превоз, каквито са били извършвани по отношение на четирите
проведени курса. По редукцията на разходите за наем на зала и учебни
материали, позовавайки се отново на експертизата, съдът е констатирал,че е
налице незначително превишение на допустимите по договора разходи от
4,03 лв. Редукциите , наложени за недопустимо участие на част от обучаемите
– за 11 628 лв., поради включване в курсовете на неотговарящи на
изискванията на чл.21 от наредбата лица и за 2 756,87 лв. - поради включване
в курсовете на лица, които вече са преминали такова обучение, са приети от
съда за законосъобразни. Незаконосъобразността на редукцията на
административните разходи - за заплащане на възнаграждения и осигуровки
на преподаватели, съдът е обосновал с установеното от вещото лице,че не е
налице превишение на тези разходи над нормативно определения лимит от
20% от изплатените на ищеца преки такива, както и,че платените от ищеца
здравни осигуровки за един от преподавателите са дължими, съгласно закона
за здравното осигуряване. От наложената от фонда по реда на чл.30 от
Регламент /ЕС/ №65/2011г. на Комисията санкция по отношение на
междинното плащане в размер на сумата 66 431,65 лв. съдът е приел,че е
законосъобразната такава е до размер на сумата 11 631,61 лв. /доколкото е
6
призната за законосъобразна редукция до 3, 61 лв. за превишаване на
разходите за учебни материали и за 11 628 лв. поради незаконосъобразното
включване на лица в обучението, които не отговарят на нормативните
изисквания/ и тази сума надвишава предвидените в чл.30 от регламента 3%.
По обратните съображения /доколкото законосъобразно наложените
редукции в размери 0,42 лв. и 2 756,87 лв. не надвишават общо 3% от
подлежащата на изплащане сума/ е прието,че предпоставките за налагане на
намаление по реда на чл.30 от регламента по отношение на окончателното
плащане не са налице. Приемайки,като обобщен на изложеното извод,че ДФ
“Земеделие“ дължи по заявката за междинно плащане сума в размер на
109 600,08 лв. и по тази за окончателно плащане – 190 695,57 лв., съдът е
разгледал направеното възражение за изтекла давност, което е намерил за
неоснователно, като е постановил решението си, с което частично е уважил
предявените искове.
Софийски апелативен съд по реда на чл.269 от ГПК намира
постановеното решение на СГС за валидно и допустимо. По същество
настоящият състав намира за правилен постигнатият от първата инстанция
краен резултат по делото.
Безспорно е,че страните по делото са били в правоотношение,
възникнало по силата на сключения между тях на 18.05.2011г. договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ за организиране и провеждане в
период от 24 месеца / с удължаване на първоначални срок от 18 месеца с още
6 / на обучителни курсове по лозаро- винарство и земеделие от ищеца, чиято
първоначално одобрена стойност е 1 029 780 лв., като тази помощ е следвало
да бъде предоставена на два пъти – като междинно и окончателно плащане
след преценка на направените разходи за допустимост и реалното им
извършване. Безспорно е,че на 15.01.2013 г. ищецът е подал пред фонда
заявка за междинно плащане, с която е поискал да му бъдат заплатени
разходи в размер на 177 374,87 лв., но с писмо от 15.05.2013 г. фондът е
одобрил за плащане само 44 511,57 лв., като е наложил редукция в размер на
132 863,30 лв., обосновавайки се с наличие на недопустими за финансиране
разходи в размер на 66 431,65 лв., включващи преки разходи /заявен по-голям
брой хранодни и нощувки за преподавателите и обучаваните от действително
реализираните, надвишаване на разходите за транспорт на обучаваните над
7
нормативно определения лимит от 18 лв./100 км, надвишаване на разходите
за учебни материали и консумативи при отчетена по-висока единична цена от
одобрената такава, както и извършване на разходи за лица, които нямат
изискуемото, съгласно чл.21 от наредбата качество, за да бъдат обучавани по
програмите/ ; административни разходи за организация и управление /поради
плащане на незадължителни здравни осигуровки и надхвърляне на
нормативно определения лимит за тези разходи, поради неправилно
изчисляване и плащане на възнаграждение на преподавател/ и наложена
санкция на основание чл.30 от Регламент (ЕС) №65/2011 г. на Комисията в
размер на 66 431,65 лв. С подадената на 18.06.2013 г. втора заявка - за
окончателно плащане сдружението е поискало плащане в размер на 804
680,02 лв. Тази сума също е редуцирана, като с уведомително писмо от
30.09.2013 г. са одобрени за изплащане сума 611 227,58 лв. и е наложена
редукция в размер на 193 452,44 лв. В посочената сума са
включени недопустими за финансиране разходи в размер на 96 726,22 лв.,
представляващи преки разходи /поради заявен по-голям обем на
броя хранодни и нощувки за преподавателите и обучаваните от действително
реализираните, надвишаване на разходите за пътни на обучаваните над
нормативно определения лимит от 18 лв./100 км , надвишаване на одобрената
цена за учебни материали и наем на зала и недопустимо включване в
обучението на лица, преминали друг курс на обучение със същото
съдържание и тематика/ и санкция в размер на 96 726,22 лв. , наложена по
реда на чл.30 от Регламент (ЕС) №65/2011 г. на Комисията.
По спорните за делото въпроси, поставени за решаване пред въззивната
инстанция с изложените във въззивните жалби възражения на страните, САС
намира следното:
По въззивната жалба на Държавен фонд „Земеделие“
Видно от приетите поделото писмени доказателства, приложени и към
подадените от ищеца заявки за плащане с отчети за дейността, през
времетраенето на договора ищецът е осъществил по два кратки /по 30 часа/ и
по два продължителни /по 150 часа/ курса на обучение по професия „Лозаро-
винар“, специалност „Лозаровинарство“ и професия „Фермер“, специалност
„Земеделец“, които са проведени в хотел „Афродита“ к.к. „Златни пясъци“,
8
комплекс „Рай“ Русе и в база на ППК“Земя“, с които са сключвани договори
за нощувки и храна на преподавателите и обучаваните и за наем на зала за
провеждането на обучението. Във връзка с провежданите в хотел „Афродита“
обучения са издавани едностранно подписани от служител на хотела справки
за датите на регистрация и отпътуване на участниците в курсовете. Тези дати
са отразявани и в съставени подробни описи,в които е посочван в табличен
вид начална и крайна дата на обучение броя участници в обученията, брой
хранодни/нощувки, единичните цени за нощувка и храна и обща сума за
плащане. Въз основа на тези описи са издавани от „Афродита Варна“ЕООД
фактури № 620/07.12.11г., № 622/07.12.11г., №623/21.12.11г., №624/21.12.11г.,
№626/10.01.2012г., №627/10.01.12г. /за кратките курсове/ и
№762/31.05.2013г., №763/31.05.2013г., №766/10.06.13г. и №767/10.06.13г. /за
продължителните курсове/. Основание за начисляване от страна на Държавен
фонд „Земеделие“ на редукция с намаляване на фактурираните и поискани за
плащане от разплащателната агенция преки разходи за нощувки и храна по
фактурите за кратките курсове, е констатирано от фонда, от съда и от вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза несъответствие в
описите между посочените в тях периоди на обучение и сумираните
хранодни/нощувки, което се изразява в добавяне на по 1 нощувка/храноден в
повече към всеки период. Подобно разминаване настоящият състав
констатира и в описите към втората група фактури /за продължителните
курсове/, където обаче несъответствието е в обратна посока – броят на
хранодните/нощувките е с по 1 по-малко за всеки период , въпреки данните
по издаваните от хотела справки за отписване на участниците на датите,
които в описите са посочени като край на обучението.
При тези данни настоящият състав приема,че не може да бъде споделен
направеният от фонда извод за наличие на недопустим разход, представляващ
част от сумите, начислени във фактури №№620,622, 623, 624, 626 и 627.
Наличието на разминаване между посоченото в справките на хотела и
съставените описи към фактурите, доколкото в единия случай е в полза на
ищеца, а в другия – в негов ущърб, не е основание да бъде заключено, че част
от фактурираните услуги не са извършени и следователно ищецът е платил
без да получи насрещна престация. Доколкото и не е спорно,че е извършено
плащане по всички фактури, да се приеме това би означавало да се приеме
9
също и,че по втората група фактури /№№762, 763, 766 и 767/ хотелът е
предоставил услуга, срещу която не е получил плащане. Така констатираното
разминаване би могло да бъде обяснено единствено с вътрешните отношения
между страните по сключения между тях договор за услуга и с превес да
бъдат кредитирани фактурите, които представляват първичен счетоводен
документ, подписан двустранно от съответните натоварени с функции на
материално-отговорни лица служители на двете страни, отразяващ по
презумпция вярно извършената стопанска операция. Последните именно
удостоверяват, че третото лице – „Афродита Варна“ЕООД е предоставило
реално на ищеца услуга на посочената в тях стойност. Налице са данни, че
фактурите са осчетоводени от доставчика, като са включени в дневниците му
за продажби, което също следва да бъде съобразено при липса на оспорване
счетоводството на това лице да е било водено нередовно. От приложените по
делото платежни документи се установява,че фактурираната като
предоставена услуга е заплатена напълно от ищеца. Видно от заключението
на вещото лице, при начисляване на единичните цени на нощувките и храната
за преподавателите и обучаваните, не се констатира превишение над
уговорените размери като одобрени разходи, което води до извод за
неоснователност и на това възражение по въззивната жалба на
ДФ“Земеделие“.
Неоснователно се поддържа от въззивника тезата за правилно
начислена редукция на отчетените разходи за транспорт.Видно е от таблица 3
– подробна КСС на одобрените разходи към приложение 1 към договора, че
страните са уговорили разходи за пътни на преподавателите и на обучаваните
по 200 лв. на човек. Тази уговорка противоречи на действащата към датата на
сключването на договора редакция на чл.22 ал.1 т.2 б. „б“ и „з“ от Наредба
№23/2008г. /ред. ДВ бр. 5 от 14.01.2011 г./, установяваща допустимият пряк
разход за пътни за преподавателите и обучаваните да бъде не в определен, а в
определяем размер в рамките на максимален такъв от 18 лв. на 100 км.
Доколкото разпоредбата има императивен характер, същата е приложима в
отношенията между страните, с оглед противоречието на уговорката между
тях и нея. При определянето на редукцията Разплащателната агенция е взела
като изходна база отчетените общ брой километри, изминати при
превозването на преподавателите и обучаваните, без да съобрази
10
обстоятелството,че същите са превозвани общо на групи от 3 до над 30 лица,
а не поотделно. Доколкото разпоредбата на чл.22 ал.1т.2 б.б. „б“ и „з“ визира
заплащане по 18 лв. на 100 км за всеки отделен преподавател или обучаван,
следва да се приеме, че превишение спрямо нормативно определените като
допустими разходи по това перо в нарушение на посочената норма, не е
доказано от страна на ответника. Нещо повече, според данните от
заключението на вещото лице платеното от ищеца на наетите от него фирми-
превозвачи възнаграждение, заявено от него като разход за финансиране, не
превишава като цяло и одобрените за финансиране количества. По тези
съображения не следва да бъде споделено като основателно възражението на
въззивника-ответник за неправилност на първоинстанционния акт в тази му
част, въпреки несъгласието на настоящия състав с мотивите на СГС, които са
базирани на последваща сключването на договора редакция на разпоредбата
на чл.22 ал.1 т.2 б. „б“ и „з“ от наредбата, предвиждаща алтернативно
изчисляване на разходи при организиран превоз.
Възражението на ДФ“Земеделие“ срещу извода на съда,че е налице
незначително превишаване на разходите за наем на учебна зала и учебни
материали не се подкрепя от установените по делото с неоспореното
заключение на вещото лице данни – налице са такива над одобрените разходи
в размери 3, 61 лв., 0,16 лв. и 0,13 лв.
Възражението си срещу изводите на СГС във връзка с редукцията на
административните разходи въззивникът поддържа с доводи,че изводът на
съда за липса на превишение над допустимите 20% е направен бланкетно без
да са извършени съответни калкулаци. Този извод на съда е основан на
приетото по делото и неоспорено от страната заключение на вещото лице.При
уговорка между страните, че допустими са административни разходи, които
не превишават размер от 20% спрямо преките разходи, вещото лице е
установило,че такова превишение няма /при лимит от 63 606 лв.
административни разходи ищецът е заявил за плащане действително
извършени такива в размер на 63 555 лв./. Доколкото ответникът не е оспорил
тази констатация на вещото лице и няма основания заключението да не бъде
кредитирано в тази му част, съдът не е задължен да извършва самостоятелна
преценка за верността на извършените от експерта калкулации.
11
С оглед изложените по-горе съображения, обосноваващи извод за
правилност на атакуваната от ДФ“Земеделие“ част от решението на СГС,
касаеща начислените по реда на Наредба №23/2008г. редукции,
неоснователно се явява и възражението срещу частта от решението, отнасяща
се до наложената от фонда санкция по чл.30 от Регламент /ЕО/ №65/2011г.,
ревизирането на която част е поставена в зависимост от изхода на делото по
останалата част от жалбата.
По въззивната жалба на ищеца
Тази страна по делото не е оспорила законосъобразността на решението
в частта по наложената й от ответника редукция на заявените за финансиране
разходи в размер на 11 628 лв., която е с основание допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.43 ал.2 вр. чл.21 от Наредба №23/2008г. – включване в
обучението на лица, които попадат в кръга такива, посочени изчерпателно в
чл.21. В тази му част решението е влязло в сила. Регламент /ЕО/ №65/2011г. е
приложим към правоотношението , възникнало между страните, тъй като
касае процедури за контрол и кръстосано спазване по отношение
съфинансираните мерки за подпомагането на селските райони,съгласно §1и
§4 от преамбюла му, по който въпрос и не се спори между страните. Чл.30 от
регламента предвижда плащанията по подпомагането да се изчисляват въз
основа на установената при извършването на контрола от страна на
съответния разплащателен орган на държавата-членка допустимост и когато
сумата в искането за плащане надхвърля установения при проверката
допустим размер на помощта с повече от 3%, сумата за плащане се намалява с
размера на разликата между тези две суми. По делото е установено,че ищецът
е поискал междинно плащане в размер на 177 374,87 лв. От тях с решенията
на двете инстанции се признават като допустими за финансиране разходи в
размер на 165 743, 26 лв., а като недопустими – 11 631,61 лв. , от които 3,61
лв. – превишение на разходите за учебни материали и 11 628 лв. – разходи,
направени за обучение на лица, неотговарящи на изискванията на чл.21 от
наредбата. 3% от допустимите разходи са 4972,30 лв., а разликата между
поисканите за плащане и допустимите разходи възлиза на сумата 11 631,61
лв., която надхвърля размера на посочените 3 %. Следователно , съгласно
чл.30 от регламента подлежащите на плащане като допустими разходи от
165 743,26 лв. подлежат на намаляване със сумата 11 631,61 лв.
12
Постановеното от първата инстанция решение в тази му част също се
споделя от настоящия въззивен състав като правилно. Неоснователно е
поддържаното от въззивника - ищец възражение за неправилност, основано
на тезата за недопустимо дублиране на санкцията с предходно наложената от
разплащателния орган редукция по договора и наредбата. Такова дублиране е
допустимо, предвид нормата на чл.4 т.9 от регламента, според която
намаленията съгласно правилата, установени в него, не засягат санкциите,
които се налагат, съгласно други разпоредби на правото на Съюза или
националното законодателство. Доколкото възможността да бъде наложена
едновременно редукция по националния закон и санкция, съгласно
европейското право, е изрично предвидена, не може да се приеме и,че е
налице нарушение на сочения от въззивника принцип на съразмерност.
Финансовите интереси на Европейския съюз са защитими не само чрез
недопускане на неоправдано разходване на средства на общността, но и чрез
санкциониране на прояви, насочени към увреждането на финансовата му
система, което би имало превантивно и възпиращо спрямо ползвателите на
помощта действие. Именно поради това в разпоредбата на чл.30 т.1 изр.6 от
Регламент /ЕО/ №65/2011г. на Комисията като предпоставка за
освобождаване от тази санкция е въведено единствено изискване за липса на
виновно поведение у ползвателя, наличието на която предпоставка се доказва
от последния. В случая доказване, че ищецът , приемайки да обучава лица,
неотговарящи на изискванията на разпоредбата на чл.21 от Наредба
№23/2008г., не е знаел и не е могъл да узнае предварително това
обстоятелство, не е извършено /обратното е видно от приложените по делото,
предоставени на фонда от самия ищец при отчитането на разходите, писмени
доказателства/, а такова твърдение и не е навеждано в производството пред
СГС. Наред с това настоящата инстанция е обвързана от решението на СГС,
влязло в сила в частта, с която редукцията в размер на 11 628 лв. е призната за
законосъобразно наложена и липсата на изрично оспорване на този извод
пред въззивната инстанция от страна на ищеца следва да се тълкува като
признание за допуснатото от ползвателя на помощта нарушение,
включително относно неговия елемент - вината. Не може да бъде споделено и
възражението,че санкцията по чл.30 от Регламент /ЕО/ №65/2011г. на
Комисията е недължима, тъй като е наложена с нищожен индивидуален
административен акт – уведомително писмо, вместо заповед на
13
изпълнителния директор на фонда на двете сочени от въззивника-ищец
основания - поради липса на форма и компетентност на лицето, което го е
издало. Изискването на чл.39 ал.1 т.2 от наредбата, на което се позовава
въззивникът, поддържайки това си възражение, касае само налагането на
редукцията по националния закон, но не и санкцията по чл.30 от регламента.
Освен това съдебната практика е единна по въпроса, че отказите за
одобряване на разходи или редукциите, представляващи две различни
хипотези на налагане на финансови корекции по договори за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ със средства по европейски фондове,
произтичащи от правоотношения, възникнали преди влизането в сила на
ЗУСЕСИФ /каквото е процесното/, не са административни актове /опр.
№109/28.02.19г. по ч.т.д. №116/19г. на І т.о. на ВКС, опр. №389/14.08.2019г.
по ч.т.д.№1087/19г. и др./.
По изложените съображения настоящият състав формира крайния си
извод, че решението на СГС е правилно и законосъобразно в обжалваната му
от страните част, поради което подлежи на потвърждаване. Разноски, с оглед
този изход на спора, не се присъждат.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3100/13.05.20г. по гр.д.№5914/18г. по описа на
Софийски градски съд в частта, с която е осъдил Държавен фонд „Земеделие“
да заплати на СНЦ „Национален институт за професионално образование и
обучение“ сумата 109 600,08 лв., представляваща неплатена част от
безвъзмездна финансова помощ по договор от 18.05.2011 г., по заявено със
заявка от 15.01.2013 г. междинно плащане, ведно със законната лихва от
16.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 190 695,57 лв.,
представляваща неплатена част от безвъзмездна финансова помощ по същия
договор по заявено със заявка от 18.06.2013 г. окончателно плащане, ведно
със законната лихва от 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3100/13.05.20г. по гр.д.№5914/18г. по
описа на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлил предявения от
СНЦ „Национален институт за професионално образование и обучение“
14
срещу Държавен фонд „Земеделие“ иск за заявено междинно плащане по
заявка от 15.01.2013 г. в размер на сумата 11 628 лв., представляваща
разликата над 109 600,08 лв. до 121 228,08 лв.
В останалата му част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15