РЕШЕНИЕ
№ 941
гр. Бургас, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120108530 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 2 ГПК и е образувано по искова молба
подадена от Н. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес ........................................., срещу Д. Х. Т. с
ЕГН ********** и Ф. Г. Ф. с ЕГН **********, двамата с адрес ................................, с която се
иска осъждане на ответниците да освободят и предадат на ищеца собствения й недвижим
имот, предоставен на ответниците по заем за послужване, а именно апартамент на адрес
..........................................., с площ от 45.29 кв.м. и прилежащо избено помещение от 2.78
кв.м., ведно с 0.730 % идеални части от общите части на сградата, който обект е с
идентификатор ..................................... по КК на гр. Б..
В исковата молба се твърди, че между страните е съществявало валидно
облигационно правоотношение по заем за послужване, като ответниците живели на семейни
начала, а вторият ответник е син на ищцата. Затова тя се съгласила и предоставила
собственото си жилище да го ползват безвъзмездно. Твърди се, че здравословното състояние
на ищцата е влошено и с оглед грижите за още две деца се нуждае от средства. Затова
отправила многократни покани до всеки от ответниците да освободят апартамента, но без
резултат. Ангажирани са писмени доказателства. Иска се допускане до разпит на двама
свидетели.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК от ответника Ф. Г. Ф. е депозиран писмен
отговор, с който не се оспорват твърденията в исковата молба и се твърди, че апартаментът е
освободен от него и към момента се държи единствено от Д. Т.. Не се сочат доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК от ответника Д. Х. Т. е депозиран писмен
отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Сочи се, че двамата ответници са
живели на семейни начала и имат две малолетни деца. Процесното жилище е било закупено
от ищцата през 2010 г., в лошо състояние и негодно за живеене, като между страните е била
постигната договорка ответниците да вложат средства в неговия ремонт. Твърди се, че
1
между страните е имало договореност ответниците и двете им деца да ползват имота до
навършване на пълнолетие на децата. Предвид влошените отношения между ответниците се
посочва, че те са във фактическа раздяла и в момента е висящо гр.д.№ 6106/2024 г. на БРС
относно въпросите свързани с родителските права, личните отношения и издръжката на
децата. Ангажирани са доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД и е процесуално допустим.
В съдебно заседание ответникът признава Т., че имотът се ползва от ответника Т. и
двете малолетни деца на Т. и Ф..
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
13.08.2010 г. се установява, че ищцата Н. Д. Ф. е собственик на процесния недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..................................... по
КККР, с адрес ......................................., с площ 45.29 кв.м., с предназначение жилище,
апартамент.
По делото не се спори, че ответниците са живели на семейни начала именно в
процесния имот, в който са отглеждали и двете си малолетни деца Г. Ф. Ф. и Й. Ф. Ф. и след
тяхната фактическа раздяла ответникът Ф. е напуснал жилището, в което е продължила да
живее ответницата и двете им деца. Не се спори също така, че имотът е бил предоставен за
ползване от ищцата, която е майка на ответника Ф., за ползването му от съпрузите по силата
на устна уговорка между тях и при липсата на изрично поставен краен срок на ползването.
Посоченото облигационно правоотношение носи всички белези на заем за послужване по
смисъла на чл. 243 и сл. ЗЗД. Съгласно изричното предвиждане на чл. 249, ал. 2 ЗЗД, ако
времето или целта на ползването не са определени с договора, заемодателят може всякога да
поиска връщане на вещта. В тази връзка по делото е представена покана, от която се
установява изпращането до ответника Т. на покана за освобождаване и предаване на имота в
пет дневен срок от връчване на поканата. Видно от отбелязването на правено от ЧСИ Т.М.
връчването е осъществено при отказ, като получателят лично е отказал да получи
известието. Безспорно е че ползването на имота от страна на ответника Т. е продължило и до
датата на последното съдебно заседание, въпреки връченото известие включително с
исковата молба. Затова и доколкото по отношение на договора за заем за послужване се
прилагат правилата на чл. 233 ЗЗД, ползвателят /респ.наемател/ дължи връщане на вещта.
По изложените съображения предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан
по отношение на ответника Т. и следва да бъде уважен.
Доколкото ответникът Ф. не се намира в държане на имота и е напуснал същия преди
връчване на исковата молба, по отношение на него не са налице предпоставките за
уважаване на иска и същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е направил искане за допускане на предварително изпълнение на решението,
което съдът приема за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК
съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението, когато
от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за
ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило. Не
се установяват по делото значителни вреди, които ищцата би претърпяла от закъснението,
доколкото данните за здравословното й състояние датират от 2023г. и началото на 2024г. и
касаят хронични заболявания /захарен диабет и съпътстващи заболявания като
хипертонично сърце и полиневропатия/, за които е предписана съответна терапия, респ. не
2
се касае за внезапно възникнала спешна нужда от допълнителни средства и влошено здраве,
нуждаещо се от повишен размер на средствата за лечение. Доводите за необходимост от
средства за нуждите на нейните деца не следва да бъдат приети като водещи, с оглед
пенсионната възраст на ищцата и фактът, че децата й са навършили пълнолетие и
задължението за тяхната издръжка не е безусловно. Действително, с оглед процесуалното
поведение на ответната страна, дала повод за отлагане на производството /и респ. ползване
на имота/ в период от три месеца, искането се явява оправдано, но е лишено от основанията,
посочени в процесуалния закон. Ето защо, молбата следва да бъде оставена без уважение.
Още повече, че в хода на процеса е изпратена покана до ответника Т., получена на
09.01.2025г., за изплащането на наем за времето, в което се ползва имота въпреки
противопоставянето на собственика.
Предвид изхода на делото и с оглед заявеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва в тежест на ответника Т. следва да бъде възложено заплащането на половината от
направените от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
общо 880 лв., респ. сумата от 440 лв. В останалата част разноските не следва да се възлагат в
тежест на ответника Ф., който е признал иска и с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото срещу него.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Х. Т. с ЕГН **********, с адрес ..............................................., на
основание чл.233, ал.1 ЗЗД да освободи и предаде на Н. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес
........................................., държането на следния недвижим имот находящ се в
..........................................., с площ от 45.29 кв.м. и прилежащо избено помещение от 2.78
кв.м., ведно с 0.730 % идеални части от общите части на сградата, който обект е с
идентификатор ..................................... по КК на гр. Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска срещу Ф.
Г. Ф. с ЕГН **********, с адрес .............................................., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Х. Т. с ЕГН **********, с адрес ............................................... да заплати
на Н. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес ........................................., сумата от 440 лв.
(четиристотин и четиридесет лева), представляваща направените по делото съдебно –
деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от 29.04.2025 г., за което страните са уведомени в съдебно заседание от
15.04.2025 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3