Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Червен бряг, 20.08.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на   четиринадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

 

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №360/2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството е образувано по искова молба с вх.№1882/21.05.2020г., доуточнена с молба с с вх.№2009/29.05.2020г. от М.Т.П. с ЕГН **********, адрес: ***, в качеството си на майка и законен представител на С.В.С. с ЕГН **********, чрез адв. Т.Т. *** против В.С.Х. с ЕГН **********, адрес: ***.  Посочва се в исковата молба, че страните са родители на детето С.В.С. по време на съвместното им съжителство. Търди се че от 2018г. П. и Х. се разделили, като ответникът заживял с друга жена. Майката и детето напуснали семейното жилище в ***и от този момент единственият родител, който се е грижел за детето била ищцата. Твърди се в молбата, че ищцата сама е поела цялата тежест за издръжката, обучението и отглеждането на детето, а бащата се е дезинтересирал и неизпълнението на задълженията му като родител създало редица неудобства във връзка с учебните дела на детето, записването на личен лекар и др. Твърди се от ищцата, че притежава необходимите условия за отглеждането, възпитанието и обучението на детето, както и че работи по трудово правоотношение и живее в недвижим имот, предоставен й за безвъзмездно ползване от трето лице. Иска се от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство дете С.В.С. с ЕГН ********** на неговата майка М.Т.П. с ЕГН **********, адрес: *** като бъде определено местоживенеето му при нея. Иска се от съда да осъди бащата В.С.Х. с ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на своето ненавършило пълнолетие дете месечна издръжка в размер на 200 лв. чрез неговата майка и законен представител, както и да бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето съобразен с трайно наложената съдебна практика в страната.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законовия едномесечен срок не е постъпил отговор от В.С.Х..

В съдебно заседание ищцата М.Т.П., редовно призована не се явава.Представлява се от пълномощник адв. Т.Т. ***, който поддържа молбата и моли  съда да уважи молбата изцяло като основателна и доказана.

Ответникът, редовно призован,не се явява  и не се представлява.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг , редовно призована, не се представлява.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

                Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на удостоверение за раждане серия ЛУРА №110021 от 3.02.2011г., че родители на детето С.В.С. с ЕГН **********, родено на ***г. в гр.  Луковит, са М.Т.П. с ЕГН ********** и В.С.Х. с ЕГН **********.

                Установява се от декларация за гражданство, жителство, семейно и имотно състояние от 21.05.2020г., че М.Т.П. не притежава недвижими имоти, както и че не е омъжена.

                Видно от служебна бележка изх.№РД25-643/18.05.2020г., издадена от *** детето С.В.С. е бил ученик във 2а клас дневна форма на обучение за учебната 2019/2020г.

             Спорно по делото е кое лице отглежда детето, какви грижи са полагани от родителите и в какъв период от време; на кой от родителите следва ли да се присъди упражняването на родителските права; какъв размер издръжка следва да се изплаща от родителя, който няма да упражнява родителските права, както и какъв режим на лични срещи да бъде определен.

             За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства.

Видно от социален доклад с вх.№3459/10.08.2020г., детето е родено от съвместното съжителство на страните. През 2017г. ищецът и ответникът се разделили, а малолетното дете заживяло със своята майка. Ответникът сключил граждански брак с друга жена, от която има дете. Ищцата и детето живеят в жилище в град Червен бряг, предоставено им за безвъзмездно ползване  от трети лица. Жилището е обзаведено с всичко необходимо за функционирането на едно домакинство. М.П. работи като продавач – консултант в хранителен магазин. Към датата на изготвяне на социалния доклад е в отпуск поради временна неработоспособност  и получава обезщетение в размер на 207,29 лв. и пенсия 186,52 лв. От ДСП Червен бряг майката се подпомага с месечна помощ за едно дете по чл.7 от ЗСПД – 40 лв. и месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ – 25,41 лв.  Видно от социалния доклад детето поддържа контакти i роднините по бащина линия в село Еница.  Малолетният участва в извънкласни форми на обучение вкл. курс по народни танци. Между майката и детето  е изградена силна емоционална връзка , а контактите с бащата са ограничени – предимно по телефона. Ответникът е участвал в издръжката на детето като му е предоставял два пъти суми по 50 лв. и един път по 10 лв.

            За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени и гласни доказателства в показанията на свидетеля В. Д.  Ц.. Видно от показанията на свидетеля, ищцата  от години живее в къща, собственост на свидетеля и съпругата му, както и е единственият от родителите, който полага грижи за малолетния. Майката  е подкрепяна от свидетеля и Р. Ц., който участват в отглеждането на С. С.. Видно от показанията на свидетеля всички потребности на детето са задоволявани от неговата майка, а бащата не  полага грижи за малолетния. Съдът кредитира показанията на свидетеля с доверие като обективни и съответни на действителност поради съответствието с писмените доказателства по делото вкл. социален доклад с вх.№3459/10.08.2020г. на ДСП-Червен бряг. Ето защо състава ги приема за верни и правдиви, отговарящи на обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.127, ал.2 и чл.143 СК /предоставяне на упражняването на родителските права върху непълнолетно дете, родено от съвместно живеене на родителите, както и издръжка от родителя, който не упражнява родителските права/.

По иска  с правно основание чл.127, ал.2 СК.

  В настоящия случай детето С.В.С. е  родено от съвместното съжителство на страните. Последните понастоящем  и от повече от три години са разделени. Установи се по делото, че  грижите за малолетния се полагат от  майката със съдействието на нейни приятели – Валери и Райна  Ценови. До завеждане на настоящото дело, по съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен такъв. Обстоятелството, че до момента упражняването на родителските права не е било предоставяно на нито една от двете страни, нито е било определяно при кого от двамата трябва да живее малолетния, означава, че понастоящем и двамата родители са юридически пълноправни носители на родителските функции и, че съобразно принципното правило на чл. 123 СК тези функции могат да бъдат упражнявани от тях заедно или поотделно. Предвид изложеното, че родителите са разделени и не живеят заедно, и по аргумент  от посочената законова разпоредба се налага да бъде определено кой от двамата родители ще упражнява родителските права за в бъдеще, което пък е необходима законова предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето.

Според чл. 59 от СК, към която препраща разпоредбата на  чл. 127 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето. Под "интереси на детето" по см. на чл. 59 от СК следва да се разбира всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и възпитание (т. 3 от ППВС № 1/74 г.). За определяне понятието "интереси на детето" са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай. Видно от посочената законовата разпоредба основен, а и на практика - единствен, обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права, е интересът на децата.

На първо място по отношение на материално битови условия за задоволяване потребностите на детето, не се представиха доказателства за възможностите на бащата, както и  не се посочи адрес и жилище, в което би отглеждал детето.  От своя страна майката разполага с добри материално битови условия за отглеждане на С. С.,  което се установява от социален доклад с вх.№3459/10.08.2020г. С оглед  на основните характеристики на жилището – разположение, разпределение на помещенията, оборудване, удобство и комфорт на детето, хигиена и съжителстване, по делото се установиха доказателства, че жилището, в което до този момент е живяло детето, отговаря на критериите за определяне на имота като  такъв с добри материално битови условия.

На  второ място,  по отношение на следващият критерии- работа и доходи на родителите, по делото са налице доказателства  за полагане на труд по трудово правоотношение на  майката, както и обстоятелството, че същата  поради временна неработоспособност е в отпуск, отпусната  й е пенсия  и е социално подпомагана от ДСП “ервен бряг / социален доклад с вх.№3459/10.08.2020г./, обуславящо извод, че майката получава общо доход под минималната работна заплата за страната. По делото не се представиха от  В.С.Х. доказателства за получавано трудово възнаграждение или друг вид доход, от който би издържала малолетното си дете. Липсват доказателства за образованието и на  двамата родители, както и за  работното им  време и  продължителност на трудовото правоотношение, вкл. регистрация в бюрото по труда на Х., респ.работа на няколко места и влияние на взаимоотношенията вкъщи.

На следващо място от най-голямо значение за определяне на по-пригодния родител  са възпитателските качества на родителите, техния морален лик, полаганите грижи и отношение към Симеон т.е. т.нар родителски капацитет. От гласните доказателства, съдът приема за безспорно, че родителя, който се отличава с по-голям родителски капацитет, е именно майката М.Т.П.. Последната, подпомагана от семейство Ц., ежедневно е полагала грижи за детето през три години, след раздялата с В.Х.,  осъществявала е непрекъснат надзор върху възпитанието и отглеждането на детето, поради което са налице и положителни резултати:  детето редовно е посещавало училище  и  има отличен успех, участва и в извънкласни форми на обучение,  както и детето  се чувства обгрижвано и обичано от майка си.  Детето контактува, макар и рядко и по телефона със своя баща, както и посещава роднините си по бащина линия в село Еница.  Тези обстоятелства във взаимоотношенията в роднинския кръг на детето сочат, че детето не изолирано от роднините си  по бащина  линия, като последните поддържат ограничени взаимоотношения  помежду си. Отношението на детето към неговия баща и роднините му е стимулирано от майката и  оказва положително въздействие върху неговото правилно психическо  и физическо развитие.

Към тези правила и задължителни предписания, по които следва да се уредят отношенията между страните, настоящия състав приема, че е необходимо да се добави и най-добрия интерес на детето, защото самите те са основани изцяло, винаги и само за съблюдаване и осигуряване именно на интереса на детето, легално определение на който най-добър интерес се съдържа в пар.1 т.5 от ДР на ЗЗдет, а именно: "Най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства.  В конкретния случай в интерес на детето е да бъде запазено статуквото.

 С оглед на гореизложеното, съдът приема, че майката е тази, която разполага с по- добри възможности за отглеждане на Симеон С., полагала е и продължава да полага адекватни грижи за неговото възпитание и обучение.  Обстоятелството, че лицето работи и е подпомагано от  приятелски кръг – семейство Ценови показва, че  М.П. е осигурила  отговорни лица, които в негово отсъствие по уважителни причини да се грижат за сина му. В тази насока  е и приобщеният социален доклад по делото. Упражняването на родителските права се изразява в ежегодно и непрекъснато полагане на грижи за децата. Това означава родителя да живее с тях и да взима еднолично и ежедневно решения, свързани с отглеждането и възпитанието им. Такава възможност  в настоящия момент може да предостави  в  по-голяма степен майката. Последната показва родителски капацитет и добри социално-битови условия на живот, а и детето има силна  емоционална връзка с нея. Майката е тази, която през последните години е полагала ежедневни , а не епизодични  грижи за детето. Майката  е тази, която като е осъзнала ролята си на родител е задоволявала потребностите на детето и отговорността за това, както и е обезпечила подслон, храна, облекло, избор на общопрактикуващ лекар, учебници, транспорт при пътувания и т.н. М.П. е осигурила и надзор от пълнолетно лице, което да се грижи адекватно в нейно отсъствие – сем.Ценови. Като родител последната не е допуснала насилие или неглижиране на детето, поддържала е здравната култура на Симеон, подпомагала е и е насърчавала детето и интелектуалното му развитие вкл. е създал социални възможности за изява на детето /участие  в курс по народни танци/. Именно М.П.  е осигурила стабилна семейна и социална среда на детето, за да може да изгради и поддържа Симеон С. отношения на привързаност, които да го подпомагат в създаване на бъдещи отношения и трайни емоционални връзки. Именно благодарение на майката детето е привързано и към отсъстващия от живота му баща.  Детето е формирало приятелски кръг, което оказва положително влияние и подпомага емоционалното му развитие.

В конкретният случай, съдът след като направи обективната преценка на установените по делото факти, съобрази, че детето е на почти 9 години, от мъжки пол, както и  има силно изградена емоционална връзка с майката, без да е  прекъсвал контактите с баща си. Ето защо с цел да се осигури спокойствие и сигурност и да не се променя стереотипа и начина на живот на С.В.С., приема, че следва да уважи иска по чл.127, ал.2 СК на М.П. като предостави упражняването на родителските права върху детето на нея. 

Иманентна черта на упражняването на родителските права над детето от единия родител е и режима на лични контакти с другия родител.  Съгласно приетото в Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., определените мерки за лични контакти трябва да бъдат в интерес на децата. С оглед правилното развитие на С.В.С., съдът приема,  че следва на бащата да се предостави възможност за контакт с детето по следния начин: всяка първа и трета събота и неделя от месеца  от 08.00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден,  с право на приспиване  в дома на бащата, както и да взема детето за един месец летния сезон, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

По аргумент от чл. 127, ал. 2 от СК съдът е длъжен да определи и дължимата от неполагащия непосредствено грижи за децата родител издръжка.

Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на С.В.С. се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите-това са потребностите, остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на постановяване на решението (Виж Р 90-1969 г. на ІІ г.о.). Възможностите на родителя, който дължи издръжка е обективен показател за размера й, и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца за които също е длъжен да се грижи и др. Двамата родители дължат издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Съдът следва да определи конкретния размер на издръжката с оглед възможностите на дължащия издръжка и съобразно нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени ако родителите живееха заедно. В конретния случай    по делото  няма доказателства ответникът да работи, както и да съществуват медицински пречки за това.  Налични са доказателства единствено за доход на ищцата и то под минималния размер на работната заплата за страната. Възрастовият период при децата е различен и характерно за него е, че бързо и съществено се увеличават  разходите с нарастване на възрастта.  По-голямата възраст на детето обуславя по-големи разходи за необходимите дрехи,обувки, лекарства и вкл. за необходимото обучение и образоване и тези, свързани с бързото и естествено увеличаване на интересите на С.В.С.. При това положение съдът намира, че за детето на възраст около 10 години следва да бъде определен по-голям размер на издръжката, а именно сума от около 400 лв.  Осигуряване по-големия размер на необходима издръжка, обоснован от увеличените нужди, следва да се поеме от двамата родители, а не само от родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права.

 Ето защо съдът приема, че всеки от родителите следва по-равно да поеме съответната част от издръжката. Ето защо искът с правно основание чл.143 СК следва да бъде уважен изцяло  като основателен и доказан.

С оглед изхода на делото, следва В.С.Х. да бъде осъден да заплати  по сметка на РС-Червен бряг държавна такса  върху определеният размер на издръжката  по чл.143 СК  в размер на  288 лв.

В.С.Х. следва да заплати по сметка на  М.Т.П. направените разходи по делото, а именно сумата от 30 лв. платена държавна такса и сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение или общо сумата от 430 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ  на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права  по отношение на детето С.В.С. с ЕГН **********, родено на ***г. в гр.  Л., на  неговата М.Т.П. с ЕГН **********, адрес: *** като определя местоживеенето на детето при майката по нейното местоживеене.

ПОСТАНОВЯВА, че В.С.Х. с ЕГН **********, адрес: *** има право да вижда С.В.С. с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя на месеца  от 08.00 часа на съботния ден  до 18,00 часа на неделния ден  с право на приспиване  в дома на бащата, както и да взема детето за един месец летния сезон, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката М.Т.П. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК във вр. чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК В.С.Х. с ЕГН **********, адрес: ***  да заплаща на своето ненавършило  пълнолетие дете С.В.С. с ЕГН **********, родено на ***г. в гр.  Луковит, чрез неговата майка и законна представителка  М.Т.П. с ЕГН **********, адрес: ***, месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, платима  по сметка  в ДСК „ ЕАД“ IBAN ***, считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена или закъснява вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В.С.Х. с ЕГН **********, адрес: ***  да заплати по сметка на Районен съд - Червен бряг държавна такси върху  иска по чл.143  и СК в размер на  288 / двеста осемдесет и осем/ лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.С.Х. с ЕГН **********, адрес: ***  да заплати  на М.Т.П. с ЕГН **********, адрес: ***  направените деловодни разноски общо в размер на 430 / четиристотин  и тридесет/ лв.                

                 На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК постановява предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Препис от решението да се връчи на страните по делото и пълномощника на ищцата.     Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен  срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Плевен.            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: