Присъда по НОХД №1280/2025 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 93 |
| Дата: | 25 ноември 2025 г. (в сила от 11 декември 2025 г.) |
| Съдия: | Елисавета Радина |
| Дело: | 20255220201280 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 24 септември 2025 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура
Пазарджик обвинителен акт срещу П. П. П., с ЕГН: **********, за това, че в
гр. Пазарджик, след като е осъден с решение по гр. д. № 20215220101916/2021
г. по описа на Районен съд - Пазарджик, влязло в сила на 10.10.2021 г., да
заплаща месечна издръжка на детето си М. П. П.,, ЕГН: ******, в размер на
180 лева, чрез неговата майка и законен представител Ф. П. Ч., ЕГН:
********** от гр. Пазарджик, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни вноски по 180
лв. за периода от м. май 2024 г. до м. юни 2025 г. или общо 2340 лева -
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, настоява за наказание пробация при
превес на смекчаващите вината обстоятелства - двете задължителни мерки за
въздействие и контрол по чл. 42а, ал.2 т.1 и 2 от НК - за срок , определен при
отчитане на отегчаващи обстоятелства.
Подсъдимият признава задълженията си , които оправдава с липса на
работа.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. П. П. и св. Ф. Ч. живели на съпружески начала в периода от м.
октомври 2014 г. до м. май 2020 г. в дома на родителите на Ч. в гр. Пазарджик.
От съвместното им съжителство на 22.07.2020 г. се родило детето М. П. П.. С
времето отношенията между двамата се влошили, което довело и до
фактическата им раздяла. С Решение № 836 от 11.10.2021 г. по гр. дело №
1916/21 г. по описа на PC - Пазарджик било утвърдено постигнато между П. и
Ч. споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по
отношение на детето М. П. П. било предоставено на майката Ф. Ч.. На бащата
П. П. бил определен режим на лични отношения с детето, като същият се
задължил да заплаща на детето си, чрез неговата майка и законен
представител, месечна издръжка в размер на 180 лв. Решението влязло в
законна сила на 11.01.2021 г.
След влизане в сила на горепосочения съдебен акт П. не изпълнявал
задължението си, като не заплащал регулярно, своевременно и точно
дължимата издръжка. По този повод св. Ч. сезирала прокуратурата с жалба,
била образувана пр. преписка вх. № 2713/2022 г. по описа на РП - Пазарджик
и след извършена предварителна проверка, било образувано ДП № 510/2021 г.
по описа на РУ - Пазарджик. В хода на разследването П. изпълнил
задължението си, като платил дължимата сума за издръжка за периода от м.
октомври 2021 г. до м. септември 2022 г. По тази причина с постановление на
РП - Пазарджик от 28.09.2022 г. наказателното производство било прекратено.
П. обаче продължил да бездейства, като не заплащал редовно и в пълен
размер дължимата сума за издръжка на детето си, поради което Ч. отново
1
сезирала прокуратурата с жалба, образувана била пр. преписка вх. №
2757/2023 г. по описа на РП - Пазарджик като в хода на разследването П.
отново изпълнил задължението си, макар и със забава - платил дължимата
сума за издръжка до м. януари 2024 г. и частично дължимата такава за м.
февруари 2024 г. С постановление на РП - Пазарджик от 15.07.2024 г.
наказателното производство било прекратено.
На 21.11.2024 г.. Ч. депозирала трета жалба в РП Пазарджик против обв.
П. П., с твърдение, че същият от м. април 2024 г. до момента на подаване на
тъжбата не бил заплащал дължимата издръжка на детето си. След извършена
предварителна проверка е образувано и настоящото досъдебно производство,
по което П. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 183,
ал.1 от НК.
За такова престъпление е преден и на съд с настоящия обвинителен акт.
Възприетата фактология е с оглед събраните по делото непротиворечиви
относно релевантните факти доказателства - показанията на свидетеля Ф. Ч.,
от с.з., писмените – съдебно решение по гр.д. 1919/21 , в сила от 10.01.21г.;
справки от платежна система за разплащания ИЗИ ПЕЙ и ЦКБ,
постановления на прокурори при РП Пазарджик за прекратяване на
наказателно производство от 15.07.24 и 28.09.22г. , данни от ДСИ при РС
Пазарджик с приложените справки.
Посочените информативни източници са еднопосочни и
взаизмодопълващи се и съвкупно установяват времето и мястото на
извършване на инкриминираното деяние и авторството на подсъдимия в
неговото извършване.
Несъмнено установено, при пълна доказателствена обезпеченост, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.183, ал.1 от НК, тъй като е знаел за съдебното решение, с което е
осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180 лева на малолетната
си дъщеря М. П. ,чрез законния й представител-св. Ф. Ч. .
От обективна страна деянието е съставомерно - П. , в гр. Пазарджик,
след като е осъден с решение по гр. д. № 20215220101916/2021 г. по описа на
Районен съд Пазарджик, влязло в сила на 10.10.2021 г., да заплаща месечна
издръжка на детето си М. П. П., ЕГН: ******, в размер на 180 лева, чрез
неговата майка и законен представител Ф. П. Ч., ЕГН: ********** от гр.
Пазарджик, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 13 месечни вноски по 180 лв. за периода от м.
май 2024 г. до м. юни 2025 г. или общо 2340 лева.
Продължаващото повече от година и в посочения период бездействие е
било съзнателно. От субективна страна деянието също е съставомерно -
извършено е при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал.2 от
НК. Подсъдимият е знаел, че е бил осъден да издържа свой низходящ, знаел е
размера на дължимата месечна вноска и периода, за който следва да бъде
внасяна и въпреки това съзнателно не е изпълнил това свое задължение в
2
размер на повече от две месечни вноски.
Родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите. Подсъдимият е знаел, че като не
изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките, нарушава влязло
в сила съдебно решение. Затова подсъдимият бе признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е предаден на Съд - престъпление по
чл.183 ал.1 от НК и.
При индивидуализацията на наказанието се съобразиха изискванията по
чл.54 ал.1 от НК и чл.36, ал.1 от НК - относно целите, за постигане на които се
налага.
Вярно е, че вмененото задължение на родителите да плащат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца е независимо от работоспособността им
и възможността за да се издържат от имуществото си, каквито в случая не са и
установени. За родителя то е независимо от обективната възможност за
постигане на парични доходи. Задължението за издръжка, както и въздигането
на неизпълнението му в престъпление, пряко защитава интересите на децата
и осигуряването им на нормални условия за развитието им .
Все пак подсъдимият, макар и стимулиран от образуваните протви него
предходни две ДСП , е заплатил сумите по състава на разследваното по тях
престъпление от същия вид - по чл. 183, ал.1 от НК, при което всяко от
разследванията било прекратено.
Без значение за изпълняемостта на задължението за издръжка е
информацията за имущественото състояние на подсъдимия, базирана само на
неговите обяснения, че е безработен . Същият не се и регистрирал в БТ и не е
получавал обезщетения, предвид събраните данни в ДСП от ТД НОИ
Пазарджик л. 21 и сл., ДСП.
Обсъдените горе факти и необремененият съдебен статус на
подсъдимия ( реабилитация по право по първото и от 03.12.2002г. осъждане
по НОХД 1522/02, доколкото неизпълненото наказание глоба , неподлежащо
на принудително изпълнение , се приравнява на изпълнено и изтекъл срокът
по чл. 86, ал.1 т.3 от НК , а второто предаване на съд е приключило с глоба по
чл. 78а, ал.1 от НК ) , както и размерът на неизпълненото парично задължение
обосновават избор на по-лекото от алтернативно предложените от
законодателя наказания - а именно пробация. Наказанието следва да е такова,
че изпълнението му да не засяга възможността на подсъдимата да добива
доходи и осигурява чрез част от тях дължимата издръжка на първородния си
син. В този смисъл по –тежкото от двете наказания, дори и за минималния
срок ( 3 месеца лишаване от свобода) и с приложение на чл. 66 от НК би било
по-нецелесъобразното и неподходящо наказание. За постигане на
поправително и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимата и
3
превантивен ефект личен и обществен аспект, предвид и размера на
неизплатената като издръжка сума, като съответно на извършеното
престъпление Съдът наложи наказание пробация, като на основание чл. 42А
ал.2 т.1 и т.2 от НК определи двете задължителни мерки за въздействие и
контрол :
задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и
подписване два пъти седмично за срок от една година и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година .
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4