Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.11.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На тридесет и
първи октомври две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 19256 по описа за 2018 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от ***, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, с която
претендира да бъде прието за установено съществуването на вземането му против П.Б.К. с ЕГН ********** и с адрес: ***,
за което по ч.гр.д. № 13887/2018г.
по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение с № 3840/29.06.2015г.
за сумата от 365.99 лева /триста шестдесет и пет лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща
главница за незаплатена вода по партида с абонатен номер №1034417 за обект
находящ се на адрес: ***за
периода 25.11.2010г. – 21.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
14.09.2018г., до окончателно изплащане на вземането, сумата от 178.94 лева /сто седемдесет и осем лева и деветдесет и четири
стотинки/ лихва за забава върху главницата от 365.99лв. за периода
27.01.2011г.-11.09.2018г., сумата от
1293.74 лева /хиляда двеста деветдесет и три лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляваща главница за незаплатена вода по партида с
абонатен номер № 1551507 за обект, находящ се на адрес: ***за периода 25.01.2010г. – 21.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
14.09.2018г., до окончателно изплащане на вземането, сумата от 563.72 лева /петстотин шестдесет и три лева и седемдесет и две
стотинки/ лихва за забава върху главницата от 1293.74лв. за периода
31.09.2012г.-11.09.2018г.
В исковата молба се сочи,
че между
ищецът, като доставчик и ответникът,
като потребител бил сключен договор при Общи условия за предоставяне на ***услуги
до обект находящ се в гр ***. Доставчикът
изпълнил задължението си като доставил през периода от 25.01.2010г. – 21.07.2016г., отвел
и пречистил вода на обща стойност 365,99 лв. по партида с абонатен номер №1034417 и 1293,74 лв. партида с абонатен номер
№ 1551507, за
плащането на която били издавани ежемесечни фактури. Посочената във всяка една
от тях цена не била заплатена в уговорения 30-дневен срок от издаването им, поради което се дължи и обезщетение за забава. За събиране
на вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК,
което било уважено, като по ч.гр.д. № 13887/2018г.
по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което
за дружеството възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Претендират се разноските, направени в исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от редовно уведомения ответник, с който твърди, че не се установява
качеството му на потребител на ***услуги на адр. *** и на този адрес не са доставяни такива в размера посочен от
ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се
разноските, направени в исковото производство.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 13887/2018г.
на ВРС се установява
издаването на заповед за изпълнение в полза на ***против П.Б.К.
с ЕГН ********** за вземане включващо посочените в исковата молба суми.
От писмените
доказателства – Общи
условия за предоставяне на ***услуги на потребителите от ***оператор, ведно с извадка от решения на *** № ОУ – 018 от 19.06.2006г.,
№ Ц-030 от
30.07.2008г., № Ц-031 от 19.09.2011г., № Ц-009 от 28.01.2013г., №
ОУ-09 от 11.08.2014 г., Решение № Ц-23 от 30.06.2016г. на КЕВР, ведно с по два броя обяви; справка по
лице от Служба по вписванията –
Варна относно П.Б.К.; карнет за
П.Б.К. с абонатен № 1034417 с водомер № 727280 и за абонатен № 1551507
с водомер №3212012; справки
за недобора на частен абонат № 1034417
до 11.09.2018г. и на частен абонат № 1551507 до 11.09.2018г.; констативни протоколи № 6 от
25.01.2016г. № 79 от 24.06.2015г., № 164 от 18.12.2014г. и № 44 от 26.05.2014г., се установява,
че: от ***, като оператор
на ***услуги са били публикувани общи условия за доставката им, които са били
одобрени от ***, както и приетите от дружеството цени на услугите. На
30.04.2009г. в СВ-АВ бил вписан договор за покупко-продажба на недвижим имот представляващ
ап.2 в ***, с купувач П.Б.К.. Към 11.09.2018г. регистрираните
при оператор ***задължения на абонат П.Б.К., за доставените услуги на адр. ***
,ап. 2 по партида с абонатен номер №1034417 през периода 25.11.2010г. –
21.07.2016г. са на стойност 365.99 лв. главница и 178.94
лева – лихва, и по партида с абонатен номер № 1551507 за периода
25.01.2010г. – 21.07.2016г. 1293.74
лева – главница и 563.72 лева –
лихва.
В периода от 27.04.2010г. до 24.10.2013г. показанията на двата
водомера монтирани в обект на адр. ***са
били отчитани ежемесечно от инкасатор на място, като в съставения за това
карнет в графа „потребител” е посочен П.Б.К.,
а в графа „подпис на потребетиля“ липсват положени такива. От 25.11.2013г. до
25.01.2016г. достъп от абоната до обекта не бил осигуряван, което било
удостоверявано от двама служители на ***оператора.
Въз
основа на така установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл.
208 вр. чл. 200 ал. 1 и чл. 86 .
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание,
ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид
горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със
заповедта вземане, уважаването на иска е
обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношене между страните по
силата на сключен между тях договор за продажба на ***услуги, доставката от продавача
на уговорените с договора стоки на купувача, както и падежа за плащането на
дължимата цена. Респективно следва ответникът да
не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по договора или
наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
За
настоящия казус, освен горецитираните норми, са относими и тези
регламентирани с Наредба № 4/14.09.2004г. на Министър на РР за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
По делото не
се спори, че дружеството – ищец има качеството на оператор на „ВиК” услуги по
см. на чл. 2 от Наредбата, както и че доставката им се регламентира от договор
при общи условия приети и влезли в сила по реда на чл. 8 от Наредбата. По делото се установява от
представения от длъжника нотариален акт, че се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. от процесния водоснабден
обект в гр.Варна, на който са били доставени през периода от 14.07.2016г. - 14.02.2017г. ***услуги в посочения в исковата молба
размер, поради което е имал качеството на потребител. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с
писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази
разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната
мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в
§3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ***и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ***. От
това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл.3 и чл. 14 на
Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като ако
потребителят желае различни тези
условия, последните следва да бъдат конкретизирани
с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за
обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на
Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между
страните, които се уреждат от общите условия на доставчика. Спорно по делото е качеството
на ответника на потребител по см. на Наредба № 4/14.09.2004г.
ВРС
намира, че страните са били обвързани с валиден договор за доставка на ***услуги в жилището на ответника – потребител по см. чл. 3
от Наредба № 4/2004г. и на чл. 2 от ОУ като съсобственик
на водоснабдения имот.
В случая са налице и
надлежно съставени отчетни документи за ползваната ***услуги в имота, които
макар и частни и необвързващи ответника, не бяха оспорени относно тяхната
достоверност – по съдържание и автентичност.
Основателно е възражението за изтекла погасителна давност за претенцията за
доставени ***услуги за периода от 25.11.2010г. /респ. от 25.01.2010г. по
партида 1551507/ до 23.07.2015г., на стойност 317,88 лв. респ. 1053,88 лв., тъй
е започнала да тече считано от настъпване на падежите на процесните фактури, в
които са посочени, /30 дни след издаването им/, поради което до подаване на
заявлението – 14.09.2018г., вземанията
са погасени по реда на чл. 111 ЗЗД. От това следва, че искът за главницата
следва да се уважи частично до размер от
48,11 лева за доставките по партида 1034417 и за 239,86 лв. по партида 1551507 за период от 23.07.2015г.
до 21.07.2016г.
Предвид погасяването по давност на правото да получи съдебна санкция
главното вземане, на същото основание са погасени и вземанията за обезщетения
за забава върху тези главници в общ размер на 166,75лв. и 510,09 лв.
В останалата част искът за главница и обезщетение за забава / 12,19 лв. и
53,63 лв./ е основателен. За дължимостта на обезщетението, съобразно
специалните норми на Наредба № 4/14.09.2004г. и
клаузите на Общите условия на дружеството-оператор, не е необходимо получаване на издадената фактура.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които
според доказателствата за реалното им извършване - вносни
бележки за държавни такси и депозит за особен
представител са в общ размер от 368,34 лв. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство в размер на 100 лв. Съразмерно на уважената част от исковете разноските
са в общ размер на лв.
Съразмерно с уважената част от иска следва да се присъдят на ищеца и
разноските по заповедното производство в размер на лева.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:*** и
П.Б.К. с ЕГН ********** и с
адрес: ***, че съществува част от вземането, за
което по ч.гр.д. № 13887/2018г.
по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение с № 3840/29.06.2015г., ДО РАЗМЕР НА сумите от: 48,11 лева , представляваща
главница за незаплатена вода по партида с абонатен номер №1034417 за обект
находящ се на адрес: ***за
периода от 23.07.2015г. до 21.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 14.09.2018г., до окончателно изплащане на
вземането, сумата от 12,19лв. - лихва за забава върху главницата от 48,11 лв. за периода ; сумата от 239,86 лева, представляваща
главница за незаплатена вода по партида с абонатен номер № 1551507 за обект,
находящ се на адрес: ***за
периода 23.07.2015г. до 21.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
14.09.2018г., до окончателно изплащане на вземането, сумата от лихва за забава
върху главницата от лв. за периода , като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния претендиран размер от 365.99 лева /триста шестдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща
главница за незаплатена вода по партида с абонатен номер №1034417 за обект
находящ се на адрес: ***за
периода ., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
14.09.2018г., до окончателно изплащане на вземането, сумата от 178.94 лева /сто седемдесет и осем лева и деветдесет и четири
стотинки/ лихва за забава върху главницата от 365.99лв. за периода , сумата от 1293.74 лева /хиляда двеста деветдесет
и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща главница за
незаплатена вода по партида с абонатен номер № 1551507 за обект, находящ се на
адрес: ***за периода ., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
14.09.2018г., до окончателно изплащане на вземането, сумата от 563.72 лева /петстотин шестдесет и три лева и седемдесет и две
стотинки/ лихва за забава върху главницата от 1293.74лв. за периода , поради
изтичане на погасителна давност по чл. 111 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК П.Б.К. с ЕГН ********** и с адрес: ***, да заплати на ***, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление:*** сумата от . лева, представляващи разноски по настоящото дело и лева разноски по ч.гр.д.
№ 6450/2017 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: