№ 846
гр. Перник, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720101071 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К.С.В. срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с която се иска да се признае за установено, че ищцовата страна, поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, не дължи на ответното
дружество, придобило вземането от „ Юробанк България“ АД, сумата в размер на
6831,44 лева – главница – по договор за банков кредит със сключена застраховка
„Живот на получателите на кредити“ в ДЗИ от 02.06.2005 г. и сумата от 297,72 лева –
договорна лихва за периода от 19.10.2007 г. до 02.06.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 11.11.2013г. до окончателното изплащане на вземането, за които е
издаден изп. лист по ч. гр. д. № 7592/2013 г. на Пернишкия районен съд.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Моли за
отхвърлянето му и претендира разноски, евентуално при уважаване на иска релевира
се възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От приложените доказателства се установява, че със заповед за изпълнение на
парично задъжение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 15.11.2013 г., издадена
по ч.гр.д. № 7592/2013 г. по описа на РС-Перник, е разпоредено длъжникът К.С.В. да
заплати солидарно с други лица на праводателя на ответното дружество „Юробанк
1
България“ АД сумата в размер на 6831,44 лева – главница – по договор за банков
кредит със сключена застраховка „Живот на получателите на кредити“ в ДЗИ от
02.06.2005 г., сумата от 297,72 лева – договорна лихва за периода от 19.10.2007 г. до
02.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.11.2013г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 142, 58 лева държавна такса и 464,00 лв.
адвокатско възнаграждение. За посочените суми е издаден изп. лист от същата дата.
Не е спорно между страните, че въз основа на посочения изп. лист от
15.11.2013г. по молба на взискателя „Юробанк България“ АД от 10.03.2014г. е
образувано изп. дело №2014/14 г. по описа на ДСИ при РС Перник срещу ищеца и
останалите солидарни длъжници, както и че по делото са постъпвали плащания въз
основа на наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника Б.М.Е., отразени
върху гърба на изпълнителния лист.
По изпълнителното производство са извършвани множество действия по
проучване на имущественото състояние на длъжниците.
Видно от приложеното запорно съобщение, получено на 20.03.2014 г., от тази
дата е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К.С.В.. С писмо от
25.03.2014 г. ДСИ уведомява работодателя *****, че във връзка с постъпила молба за
разсрочено плащане от другия длъжник Б.Е., ще бъде уведомен допълнително кога да
започне удържането на трудовото възнаграждение.
С молба от 07.04.2014 г. взискателят отправя искане до съдебния изпълнител да
наложи запор върху притежавания от ищеца лек автомобил. С молба от 10.04.2014 г.
взискателят е заявил, че е съгласен задължението да бъде разсрочено при равни
месечни вноски, поради което моли да се вдигнат наложените запори върху трудовите
възнаграждения на поръчителите.
Със запорно съобщение, получено на 25.01.2015 г., е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на К.В.. Изпратено е напомнително писмо до работодателя
на 21.03.2015 г., в отговор на което ДСИ е уведомен, че вече има наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и след изплащане на задължението, ще се
пристъпи към изпълняване на този запор.
С постановление от 12.03.2016 г. на осн. чл. 429 ГПК като взискател по делото е
конституиран *****
С молба от 05.08.2016 г. новият взискател е поискал да се извърши справка за
имущественото състояние на длъжниците, в това число и на ищеца и при установяване
на такова да се наложат съответно запори и възбрани.
Молба с идентично искане е депозирана на 06.10.2016 г. Съдебният изпълнител
е разпоредил да се извърши справка в НАП. След установяване наличието на трудов
2
договор на ищеца С.И. разпорежда на 18.10.2016 г. да се наложи запор и се изпрати
уведомление до взискателя, че К.В. има предходно наложен запор.
Следващата молба с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ
срещу длъжника е депозирана на 13.12.2021 г..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. В този
смисъл съдът преценява предприетите действия единствено спрямо ищеца.
Към 10.03.2014 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№2014/2014 г. е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на
обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай, тъй като от
образуването на изп. производство до приемане наТР е проявявана активност от страна
на взискателя и същото не е перемирано към 26.06.2015 г., като от тази дата
приложение намират спрямо него дадените разяснения с ТР. /в същия смисъл е и
решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на
съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изразеното становище относно
приложимия давностен срок е застъпено и в актуалната съдебна практика на ВКС -
решение № 118 от 07.07.2022г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, Трето г.о
3
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая до постановяване на тълкувателното решение давността е била спряна
и нова давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., от който момент последното
предприето действие, годно да я прекъсне е налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника на 18.10.2016 г, от който момент е започнал да тече
приложимият давностен срок от 5 години, изтекъл на 19.10.2021г. Ново искане за
прилагане на изп. способ, обективирано в молба от 13.12.2021г., е направено след като
давността вече е била изтекла, поради което предявените искове като основателни
следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищецът имат право на разноски
за ДТ в размер на 285,16 лв., такса превод в размер на 9,96 лв. и адв. възнаграждение в
размер на 700,00, чието заплащане е удостоверено в представения договор за правна
защита и съдействие или общо 982,12 лв.. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на адвокатско възнаграждение, чийто минимален размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е 686, 46 лв., с оглед
фактическата и правна сложност на делото, се явява неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че К.С.В., ЕГН
**********, с адрес гр. *****, ул. „*****”, *****, *****, ***, ***, НЕ ДЪЛЖИ на
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, кв. ”Малинова долина”, ул. „ Рачо Петков Казанджията“ № 6, Сграда Матрикс
Тауър, ет. 6, придобил вземането чрез договор за цесия от „Юробанк България“ АД,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, сумата в
размер на 6831,44 лева – главница по договор за банков кредит със сключена
застраховка „ Живот на получателите на кредити“ в ДЗИ от 02.06.2005 г. и сумата от
4
297,72 лева – договорна лихва за периода от 19.10.2007 г. до 02.06.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 6831,44 лева, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 11.11.2013г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издаден изп. лист по ч. гр. д. № 7592/2013 г. на Пернишкия
районен съд.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, кв. ”Малинова долина”, ул. „ Рачо Петков Казанджията“ № 6,
Сграда Матрикс Тауър, ет. 6 ДА ЗАПЛАТИ на К.С.В., ЕГН **********, с адрес
************* сумата в размер на 982,12 лв.. /деветстотин осемдесет и два лева и
дванадесет стотинки/ лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
След влизане в сила на решението да се върне в Служба „ Архив“ изисканата в
оригинал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 6305/15.11.2013 г.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5