Решение по дело №36549/2022 на Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ
№ 15613
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110136549 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
28.09.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА

при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 36549/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
С Решение № 5634/10.04.2023 г., постановено по гр. д. № 36549/2022 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав е допуснато извършването на съдебна делба на следния
недвижим имот: Апартамент № 29, находящ се в гр. ...................., състоящ се от две стаи,
кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 61,10 кв. м., съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1376.2094.1.29 по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 19-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение
на обекта – жилище, апартамент, брой нива: 1, при съседи обекти с идентификатори: на
същия етаж 68134.1376.2094.1.30, 68134.1376.2094.1.28, под обекта 68134.1376.2094.1.26,
над обекта - 68134.1376.2094.1/32, при съседи по документа за собственост: изток – двор,
1

запад – стълбище, север – апартамент № 28, юг – апартамент № 30, заедно със зимнично
помещение № 6, с полезна площ от 5,17 кв. м., при съседи: изток – коридор, запад – двор,
север – зимнично помещение № 11, юг – зимнично помещение № 18, заедно с 0,981 % ид. ч.
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, между З. К. Ж., А. Е. М. и
Д. В. Д., при следните квоти в съсобствеността: 3/8 ид. ч. за З. К. Ж., 1/8 ид. ч. за А. Е. М. и
4/8 ид. ч. за Д. В. Д..
Решението не е било обжалвано от страните, като същото им е редовно връчено и е
влязло в сила на 10.05.2023 г.
С молба от 21.04.2023 г., ищецът е изразил становище, че делбата следва да се
извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, което поддържа и в о. с. з. от
21.09.2023 г.
Подадена е молба от 20.09.2023 г. от ответницата Д. Д., с която последната направила
възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, като е поискала имота да и се възложи
с доводи, че е живяла в последния към момента на открИ.е на наследството и не притежава
друго жилище.
С Протоколно определение от 21.09.2023 г., съдът е приел за съвместно разглеждане
възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, като е разпределил и доказателствената
тежест по същата.
Подадена е молба от 20.09.2023 г. (именувана „отговор на искова молба“) от
ответника А. М., като е взето становище за извършване на делбата чрез изнасяне на
процесния имот на публична продан.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС (като
делбеното производство е във втора фаза – по извършване на делбата).
С Решение № 5634/10.04.2023 г., постановено по гр. д. № 36549/2022 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав е допуснато извършването на съдебна делба на следния
недвижим имот: Апартамент № 29, находящ се в гр. ...................., състоящ се от две стаи,
кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 61,10 кв. м., съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1376.2094.1.29 по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 19-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение
на обекта – жилище, апартамент, брой нива: 1, при съседи обекти с идентификатори: на
същия етаж 68134.1376.2094.1.30, 68134.1376.2094.1.28, под обекта 68134.1376.2094.1.26,
над обекта - 68134.1376.2094.1/32, при съседи по документа за собственост: изток – двор,
запад – стълбище, север – апартамент № 28, юг – апартамент № 30, заедно със зимнично
помещение № 6, с полезна площ от 5,17 кв. м., при съседи: изток – коридор, запад – двор,
север – зимнично помещение № 11, юг – зимнично помещение № 18, заедно с 0,981 % ид. ч.
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, между З. К. Ж., А. Е. М. и
Д. В. Д., при следните квоти в съсобствеността: 3/8 ид. ч. за З. К. Ж., 1/8 ид. ч. за А. Е. М. и
4/8 ид. ч. за Д. В. Д..
Решението не е било обжалвано от страните, като същото им е редовно връчено и е
влязло в сила на 10.05.2023 г.
Приложена е справка от Агенция по вписвания № 1217837/20.09.2023 г. по лица по
отношение на Д. В. Д..
Прието и неоспорено е заключението на СТЕ, като се установява, че имота е
неподеляем. Експертът е посочил, че средната му пазарна стойност е в размер на 108201,00
лева.
2

Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
Предмет на втората фаза на производството по съдебна делба е ликвидирането на
състоянието (т. нар. в общотеоретичен план правна аномалия) на съсобствеността чрез
някои от предвидени в закона способи – изнасяне на имотите на публична продан, възлагане
на неподеляем имот, извършването на разделителен протокол и теглене на жребий или
поставяне на имотите в дял. В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин
следва да се извърши делбата се решава съобразно императивните норми на чл. 348 ГПК, чл.
349 ГПК, чл. 350 ГПК, чл. 353 ГПК, за чието служебно приложение от съда е необходимо
преди всичко да бъде изяснен въпросът: дали имотът - предмет на делбата е поделяем.
Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик
да получи реален дял от съсобственото имущество, като такова право съсобственикът има
както по отношение на всеки един имот (при наличие на възможност за реалното му
поделяне), така и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид.
Делбата следва се извърши по начин, осигуряващ получаване на реален дял, ако броят на
допуснатите до делба имоти (или на обособените дялове) е равен или по-голям от броя на
съделителите – така напр. Решение №140/24.03.2011г. по гр.д.№373/2010г. на I ГО на
ВКС; Решение №74/25.03.2013г. по гр.д.№744/2012г. на II ГО на ВКС; Решение
№29/21.02.2014г. по гр.д.№561/2013г. на II ГО на ВКС; Решение №118/05.11.2015г. по
гр.д.№1262/2015г. на II ГО на ВКС.
Законът предвижда различни основния, при които имотът, ако е неподеляемо
жилище, да може да се възложи в дял на един от наследниците, като специално са защитени
правата на някои от тях – напр. наследници, които са живяли с наследодателя при открИ.е на
наследството, преживял съпруг, или бивш съпруг, на когото е предоставено упражняването
на родителските права. Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае за неподеляемо
жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липсата на собствено жилище.
Наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 от ГПК изключва
разглеждането на евентуалните претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК. Конкуренцията на правните
основания следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва
приложението на общия. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК ще намери приложение,
доколкото не са налице условията за възлагане на основание чл. 349, ал. 1 ГПК – вж.
Решение № 72 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6017/2014 г., I г. о., ГК.
За да бъде уважена възлагателната претенция на ищцата по чл. 349, ал. 2 ГПК, следва
да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) имотът трябва да е
жилищен по предназначение, т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да
отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; 2) да е реално неподеляем; 3)
съсобствеността да е възникнала от наследяване; 4) съделителят,който е предявил
претенцията да е живял в имота към момента на открИ.е на наследството; 5) страната,
3

която е направила възлагателната претенция да не е притежавала друг имот към момента на
възникването на съсобствеността чрез наследяване.
С оглед т. 5 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС посочените материални
предпоставки следва да са налице към момента на приключването на устните състезания.
Според т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС, когато съсобствеността
е възникнала в резултат на наследяване, то за възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК се
изисква претендиращия съделител да е живял в имота при открИ.е на наследството, от което
черпи права.
Наследникът трябва да е живял в имота постоянно и продължително, т. е. следва да е
налице трайно фактически състояние, което да е продължително във времево отношение и
да се изразява в установяване и пребиваване в имота предмет на съдебната делба, като целта
на ползването е предназначена за задоволяване на жилищни нужди на съделителя – така т. 7
от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС. Това обаче не предполага, че съделителят е
живял с наследодателя в общо домакинство, като посоченото по-горе се изследва и се
разрешава от съда фактически и ad hoc, съобразно ангажираните доказателства по делото –
така Решение № 336/14.12.2011 г. по гр. д. № 174/2011 г. на ВКС, II Г. О.
В случая от представените по делото доказателства, съдът намира, че ответницата Д.,
която е направила възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК не е доказала пълно и
главно, предвид направеното оспорване и разпределената доказателствена тежест, че към
няма друг жилищен имот и че е живяла в имота към момента на открИ.е на наследството.
Този извод на съда се подкрепя от факта, че представената справка от Агенция по вписвания
№ 1217837/20.09.2023 г. по лица по отношение на Д. В. Д. няма доказателствената стойност
(предвид и направеното оспорване от ищеца) да установи посочения факт пълно и главно, а
е само индиция, т. е. косвен доказателствено средство за установяването на този факт, което
обаче предвид липсата на други доказателства, които да изградят верига от индиции, за да
релевантно обостоятелство да се установи пълно и главно, в случая не изпълнява изисквания
на доказателствения стандарт, поради което с оглед неблагоприятните последици да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК. В същата насока – липсват каквито и да било доказателства, респ. направени
доказателствени искания от страната, за да установи пълно и главно, че трайно е живяла в
имота към момента на открИ.е на наследството.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че възлагателната претенция е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
До делба е допуснат един недвижим имот – апартамент, който от заключението с СТЕ
се установява, че е реално неподеляем между съделителите съгласно действащите
строителни норми. От друга страна, тъй като делбата на този имот не може да бъде
извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез
теглене на жребий, а ответника въпреки, че е направил и възлагателна претенция по реда на
чл. 349 ГПК, последната е неоснователна, с оглед изложеното по-горе, поради което
настоящият съдебен състав приема, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на
имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между
съделителите съобразно делбените им права.
В случая с оглед решението по първа фаза и при съобразяване на квотите на страните
4

отразени в него, то същите са следните: 3/8 ид. ч. за З. К. Ж. – или дял в размер на 40575,39
лева, 1/8 ид. ч. за А. Е. М. – или дял в размер на 13525,13 лева и 4/8 ид. ч. за Д. В. Д. – или
дял в размер на 54100,52 лева.
По отношение на разноските за настоящото производство, съдът намира следното:
С оглед нормите на чл. 355 ГПК, във вр. чл. 78 ГПК, във вр. чл. 8 ТДТКССГПК,
страните следва да бъдат осъдени да заплатят дължимите държавни такси за
първоинстанционното производство, както следва:
- ищецът З. К. Ж. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийският
районен съд сумата от 1623,02 лева, представляващи дължима държавна такса за делбеното
производство;
- ответникът А. Е. М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийският
районен съд сумата от 603,50 лева, представляващи дължими държавна такса и деловодни
разноски за първоинстанционното производство;
- ответникът Д. В. Д. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийският
районен съд, сумата от 2414,02 лева, представляващи дължима държавна такса и деловодни
разноски за първоинстанционното производство.
Предвид обстоятелството, че ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски
и с оглед факта, че същият е заплатил депозит за особен представител на ответника М. и
ответника Д., съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК, като всеки от
ответниците следва да осъден да заплати на ищеца сумата от по 1500,00 лева – дължими
суми за внесени депозити за особени представители в първа и втора фаза на делбеното
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК от Д. В. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ......................... да й бъде възложен в дял следния недвижим имот:
Апартамент № 29, находящ се в гр. ...................., състоящ се от две стаи, кухня и
обслужващи помещения, със застроена площ от 61,10 кв. м., съставляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1376.2094.1.29 по КККР, одобрени със Заповед № РД
– 19-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на обекта –
жилище, апартамент, брой нива: 1, при съседи обекти с идентификатори: на същия етаж
68134.1376.2094.1.30, 68134.1376.2094.1.28, под обекта 68134.1376.2094.1.26, над обекта -
68134.1376.2094.1/32, при съседи по документа за собственост: изток – двор, запад –
стълбище, север – апартамент № 28, юг – апартамент № 30, заедно със зимнично помещение
№ 6, с полезна площ от 5,17 кв. м., при съседи: изток – коридор, запад – двор, север –
зимнично помещение № 11, юг – зимнично помещение № 18, заедно с 0,981 % ид. ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан
следния недвижим имот: Апартамент № 29, находящ се в гр. ...................., състоящ се от две
стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 61,10 кв. м., съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1376.2094.1.29 по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 19-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение
на обекта – жилище, апартамент, брой нива: 1, при съседи обекти с идентификатори: на
същия етаж 68134.1376.2094.1.30, 68134.1376.2094.1.28, под обекта 68134.1376.2094.1.26,
над обекта - 68134.1376.2094.1/32, при съседи по документа за собственост: изток – двор,
5

Номер на акта:	15613
Дата:	28 септември 2023 г.
Съдия:	Васил Валентинов Александров

Дело:	20221110136549
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	7 юли 2022 г.

Решение по дело №36549/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта Свали акта