Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.08.2020 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на тридесети юли
две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1243 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 97 от
11.05.2020 година на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на ЕТ“Х.Г. –
ХГ“, ЕИК *********, представлявано от Х.К.Г., е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за административно
нарушение по чл.135, ал.1, т.1, във връзка с чл.44, ал.2, във връзка с ал.1 от
Закона за управление на отпадъците, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РИОСВ – Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ“Х.Г. – ХГ“, ЕИК
*********, представлявано от Х.К.Г., сумата от 500 /петстотин/ лева
представляваща възнаграждение за ползвана правна помощ и процесуално
представителство по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление
№ 97 от 11.05.2020 година на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на ЕТ“Х.Г.
– ХГ“, ЕИК *********, представлявано от Х.К.Г., е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за
административно нарушение по чл.135, ал.1, т.1, във връзка с чл.44, ал.2, във
връзка с ал.1 от Закона за управление на отпадъците.
В
жалбата и в съдебно заседание, представляващия наказания и процесуалния му представител
– адвокат Ч. ***, излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено.
Въззиваемият,
чрез процесуални си представител, взема становище за неоснователност на
жалбата, ето защо моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като законосъобразно.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното наказателно постановление, търговеца е наказан на основание чл.135,
ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъци /“Наказва се с имуществена
санкция в размер от 2000 до 6000 лева едноличен търговец или юридическо лице,
което не води отчетност на отпадъците или не представи документ относно отчета
или информация за управление на дейностите по отпадъците съгласно изискванията
на този закон или наредбата по чл.48, ал.1.“/, като административното нарушение
се изразява в това, че от страна на търговеца е извършена сделка /не се сочи на
коя дата/ за получаване на отпадъци от черни и цветни метали, които не са
вписани в отчетната книга. Не са регистрирани /вписани/ получени количества
цветни метали /мед/ в отчетната книга по Приложение № 4, съгласно Наредба № 1
от 04 юни 2014 година за реда и образците, по които се представя информация за
дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри, като
за това е наложено административно наказание, „имуществена санкция“ в размер от
3 000 лева. Впоследствие е посочено, че административното нарушение е
извършено на 07.11.2018 година, без АНО да посочва откъде извлича това, освен
че на тази датата е била проверката по прекратеното наказателно производство.
В
постановлението административно-наказващия орган е посочил че:
Във връзка с издадено постановление на РП – Стара Загора
от 14.10.2019 година по ДП № 50/2019 година по ОСО, в ОП – Стара Загора било
констатирано, че 07.11.2019 година при извършена проверка на търговеца е
констатирано описаното в постановлението, като частично това постановление е
преписано от страна на административно-наказващия орган. С оглед на това
наказващия орган е приел, че е допуснато административно нарушение по чл.135,
ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците, изразяващо се в нерегистриране
на получени количества цветни и черни метали в отчетна книга по извършена
сделка без да се конкретизира това и откъде и въз основа на кои събрани
доказателства АНО изхожда за наличието на изпълнителното деяние на описаното
административно нарушение.
Съдът
обаче намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност
са допуснати съществени процесуални нарушения на императивните норми на чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което води до незаконосъобразност на така обжалваното
наказателно постановление и безпредметно делото да се разглежда по същество,
тъй като дори и да се установи наличието на административно нарушение, то
спрямо него не може да се реализира наказателната отговорност поради това. На
първо място императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, задължава АНО, да
опише фактологията относно това кое възприема като административно нарушение. В
разглеждания случай, АНО е посочил какво е възприел прокурора по прекратеното
досъдебно производство, като е преписано това което е описано в прокурорското
постановление, но не и какво наказващия орган приема за извършено и безспорно установено.
Следва да се отбележи, че прокурорския акт е послужил за образуване за
административното производство, но не може да се реализира наказателна
отговорност само въз основа на това. АНО следва сам да провери всички
установени факти относими към административното производство и едва след това
да премине към реализиране на административно-наказателната отговорност. От
друга страна за съд не е ясна датата която АНО възприема като дата на
административното нарушение. Без да посочи откъде изхожда това е посочено че
датата е 07.11.2020 година, но това всъщност е датата на извършената проверка
от различните институции по прекратеното наказателно производство, докато в
обжалваното наказателно постановление е посочено, че не са вписани в отчетната
книга цветни и черни метали по осъществена сделка без да се конкретизира датата
на тази сделка и откъде наказващия орган черпи това за да е ясно и на
настоящата инстанция а и оттам да се провери законосъобразността на твърдяното
от АНО. Отделно е налице и несъответствие, между описаното като административно
нарушение и твърдените за нарушени материално правни норми. Нормата на чл.44,
ал.1 от ЗУО изисква да се води отчетна книга, за каквато АНО изтъква че е
водена, а посочва че не е отразено всичко в нея, което обаче не съответства на тази
правна норма. Несторвайки това АНО, при реализиране на
административно-наказателната отговорност е нарушил основни императивни
изисквания и това е опорочило административно-наказателната преписка и е довело
до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Безпредметно е
да се обсъжда по делото дали е налице административно нарушение, и да се
разглежда същото по същество, а именно нерегламентирано съхраняване на отпадъци
на нерегламентирано място, тъй като дори да се установи, че това е така,
допуснатите съществени нарушения от АНО на съдопроизводствените правила не
могат да бъдат сънирани в хода на съдебното производство.
Ето
защо настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С
оглед претенцията на присъждане на разноски от страна на жалещата страна и
предвид отмяната на обжалваното наказателно постановление, съдът присъди в
тежест на административно-наказващия орган направените от жалбоподателя разноски
в размер на 500 лева, представляващи заплащане на ползвана правна помощ и
процесуално представителство.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: