№ 113
гр. Варна, 15.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20253000500126 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ Б. Р. Б., редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. К. Д. редовно упълномощена и приета от съда от преди и адв. А.А.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Р. А., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. В.З., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилият писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
1
жалба на Б. Р. Б., чрез процесуален представител адв. К. Д. – АК Добрич
срещу решение № 7/13.01.2025г. на ОС – Добрич, постановено по гр. д. №
420/2024г., с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Р. А. иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от куче,
собственост и намиращо се под надзора на ответника, което е нападнало и
нахапало ищеца на 15.04.2024г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
така обжалваното решение, като постановено при съществени процесуални
нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че съдът
не обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност,
поради което е достигнал и до неправилни изводи. Посочва, че неправилно
съдът е приел, че ищецът сам се е поставил в положение да бъде наранен, като
е предизвикал кучето да прояви естествените за животинския си вид
характеристики, като е навлязъл в неговата територия – жилищната част от
двора, непридружаван от собственика / ответника/. Съдът избирателно и
едностранчиво е кредитирал като обективни и безпристрастни единствено
свидетелските показания на ангажираните от ответника свидетели.
Неправилно и необосновано не са взети предвид обясненията, дадени от
ищеца и събраните по делото гласни доказателства, от които се установява
действителната фактическа обстановка. Неправилно са интерпретирани и
дадените от двамата полицаи, които са отишли на мястото след инцидента,
свидетелски показания. Оспорват се изводите на съда, че събраните по делото
доказателства, установяват изпълнение от страна на ответника на всички
задължения, произтичащи от разпоредбите на чл.35, ал.1 и ал.2 Закона за
защита на животните и чл.172, т.2 Закона за ветеринарномедицинската
дейност. Посочва се, че житейски необоснован и нелогичен е извода за
полагане на максимални грижи за обезопасяване на кучето, предвид заявеното
от ответника, че кучето е било с кожена каишка, от която е измъкнало главата
си. Не е отчетен факта, че кучето е от порода, която е с агресивен характер,
поради което ответникът е следвало да предприеме по-сериозни мерки за
обезопасяване и предотвратяване на нападения и нараняване на хора, предвид
това, че в имота си той упражнява и лекарската си професия и във връзка с
това влизат непознати хора. Посочва се, че от събраните по делото
доказателства се установяват елементите на фактическия състав на
2
отговорността по чл.50 ЗЗД, като са изложени подробни доводи по съществото
на спора.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
обжалваното решение като неправилно и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на разноските по
делото.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Р. А., чрез адв. М. Я. и адв.
В. З., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Изложени са
подробни доводи, обосноваващи правилност и законосъобразност на
решението. Отправено е искане обжалваното решение да се потвърди, както
се присъдят разноските по делото.
Страните не са направили искания по доказателствата.
АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Оспорвам подаденият писмен отговор. Няма да соча доказателства.
АДВ. А.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Оспорвам подаденият писмен отговор. Нямам искания по доказателствата.
АДВ. З.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам изцяло подаденият писмен отговор. Представям и моля да бъде
прието като доказателство по делото постановление за прекратяване на
наказателно производство от 30.04.2025г., тъй като е установено от
прокуратурата, че липсва виновно поведение от страна на въззиваемия. Към
момента същото не е влязло в сила.
АДВ. Д.: Не се противопоставяме да бъде прието.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представеното от
процесуалния представител на въззиваемия постановление за прекратяване на
наказателното производство изх. № 1838/2024г., издадено от Районна
прокуратура – Добрич, Териториално отделение – гр. Генерал Тошево.
АДВ. З.: Представям списък на разноски, ведно с доказателства за
извършването им.
АДВ. Д.: Правя възражение за прекомерност на размера на разноските,
3
сторени от насрещната страна. Ние претендираме разноски по чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеният от процесуалния представител
на въззиваемия списък на разноските и доказателства за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отмените
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.
Подробно сме изложили защо считаме решението за неправилно във
въззивната ни жалба. Моля да определите и присъдите разноски на моя
доверител за двете съдебни инстанции. Моля да ни бъде предоставен срок за
писмени бележки.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, Цицерон е казал „искате ли да
разберете каква е една държава, вижте й актовете на съдилищата“. За да
постанови своето решение първоинстанционният съд е приел, че ответника е
направил всичко и няма противоправно поведение. Аз ще моля и Вие да се
съгласите, че ако беше направил всичко нямаше да се стигне до този грозен
инцидент. Къде е в случая справедливостта? Ищецът е отишъл да търси
лекарска помощ, но вместо да я получи, той е бил ухапан жестоко до смърт от
едно агресивно куче и после съда му казал, че той е виновен. Това е поредния
абсурд в нашата държава. Ние трябва да покажем, че има съд, който ще
постанови справедливо решение. В случая ответника не е изпълнил
задължението си да обезопаси отглежданото в двора му агресивно куче, под
чийто надзор се е намирало в деня на инцидента и носи отговорност за
настъпилите вреди. Няма противоправно поведение на пострадалото лице –
дори и по някакъв начин то да е допринесло за настъпване на вредите по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следва да се отчете като съпричиняване. Но
запознавайки се с доказателствата ще видите, че няма никакви доказателства
той да е дразнил или провокирал кучето по някакъв начин – било се отвързало,
а противоправното поведение на ответника е, че не е изпълнил задължението
4
си по чл. 35, ал.2 от Закона за защита на животните да предотврати всякаква
проява на необоснована агресия на кучето и задълженията в Наредбата на гр.
Добрич. Когато кучето е от агресивна порода собственика или лицето, под
чийто надзор се намира, са длъжни да поставят животните при такива условия
и да го контролират, така че да не допускат инциденти. В противен случай
носят отговорност за причинените от поведението на кучето вреди. Тази
порода - кучетата от порода „Дого Аржентино“ са известни със своята
агресивност и неподчинение при неправилно обучение, и ако не го учат
правилно те приемат другите живи същества като плячка и се превръщат в
разрушителна сила. В много страни е ограничено, а в Англия от 1991 г. дори е
забранено отглеждането им със закон. Моля да отмените решението и да
постановите друго, с което да уважите иска на доверителя ми.
АДВ. З.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и
обосновано, както и постановено в съответствие с всички събрани по делото
доказателства, които Окръжен съд – Добрич е анализирал подробно. Подробно
съм анализирала и аз като процесуален представител събраните по делото
доказателства в отговора на въззивната жалба. Искам да подчертая, че кучето,
което е причинило процесния инцидент, не е чиста порода „Дого Аржентино“.
На следващо място не са събирани доказателства под формата на киноложка
експертиза по делото и не са поискани от ищцовата страна за нрава на
животното. Такива събирахме само свидетелски показания като абсолютно
всички от тях, с изключение на свидетелката Н. Б. - съпруга на пострадалия
ищец, са категорични, че животното никога не е проявявало агресия нито към
човек, нито към животно. Домът на въззиваемия се намира срещу входа на
детска градина и училище в с. Стожер, на главния път Варна - Добрич, където
има непрекъснат поток от автомобили, деца, хора, прибиращи децата си от
училище, така че ако това куче се отглеждаше при условията, твърдяни от
ищцовата страна, то инцидентите щяха да са много. Няма нито един инцидент,
разпитвали сме кмета и хора от селото. Считам за абсолютно правилен извода
на Добричкия окръжен съд относно причините за настъпване на процесния
инцидент, а именно ухапването на ищеца от кучето, че се коренят единствено
в субективните действия на пострадалия ищец, който преодолявайки две
врати, неправомерно е влязъл в жилищната част на ответника без да е поканен
при положение, че има метално резе, преодолял е същото, има поставен
5
звънец, има и табела „зло куче“. Ищеца и неговата съпруга Н. посещават за
пореден път имота на ответника в качеството му на ортопед, който им е
оказвал помощ многократно, и им е добре известно както разположението на
кабинета, в който се осъществяват прегледите, така и къде се намира
жилището на ответника, а така също и начина на достъп до имота, като винаги
са обаждали предварително или са звъняли на звънеца при пристигането си.
При неоспорен снимков материал от страна на ищцовата страна, представен
по делото, е видно, че навсякъде имота е заграден с двуметрова ограда, три
порти, които се заключват, със звънци, на едната има и домофонна уредба.
Всичко това прави абсолютно недопустимо нахлуването на ищеца в жилището
на ответника без да е поканен и без изобщо да има право да нарушава
неприкосновеността на жилището, прокламирана и от Конституцията на
страната. В този смисъл Ви моля да потвърдите решението на Окръжен съд -
Добрич като правилно, законосъобразно и обосновано, както и да ни
присъдите сторените по делото разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок като
дава възможност на процесуалните представители на въззивника в 7-
дневен срок от изготвяне на протокола да представят в писмен вид
съображенията си по съществото на спора.
Съдебното заседание приключи в 10.32 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6