РЕШЕНИЕ
№ 1652
гр.Бургас, 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
09 ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1936 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.
Жалбоподател е Делтаконс 58 ООД с ЕИК: *********,
гр.Бургас, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.Стара планина 12, вх.2, ет.2, оф.8.
В производството пред съда жалбоподателят участва чрез управителя на
дружеството.
Ответник по жалбата (АО), е началника на отдел
„Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по
приходите. В производството ответникът участва чрез пълномощник – юрисконсулт
Евгени Егов.
Предмет на оспорване е заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-116-0402909/24.07.2020г. на АО с която
на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за
риба с адрес гр.Бургас, ж.к. Меден Рудник, срещу бл.25, стопанисван от
жалбоподателя, за срок от 14 дни. Заповедта е обжалвана по административен ред
и потвърдена изцяло с решение № ГДФК-89/20.08.2020г. на директора на дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП.
В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за
установено, че на 21.07.2020г. в 16.15 часа е извършена проверка на търговския
обект – извършена е контролна покупка на стойност 4.70лв., заплатена в брой от
проверяващите служители преди легитимация. За покупката не била издадена касова
бележка от намиращото се в обекта въведено в експлоатация фискално устройство.
В жалбата се правят оплаквания за немотивираност на акта и
за неправилно установена фактическа обстановка. Излагат се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и
издаване на оспорения акт в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна. Сочат се доказателства.
В писмено становище ответникът оспорва жалбата. Счита, че
оспорената заповед е издадена при спазване на всички процесуални изисквания и
при правилно приложение на материалния закон. Иска отхвърляне на жалбата. Не
сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби,
включително изискването на чл.168 ал.1 от АПК за цялостна проверка на
законосъобразността на обжалвания акт, прие за установено следното.
Представен е препис от индивидуалния административен акт,
предмет на оспорване – заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-116-0402909/24.07.2020г. на АО, от който се установява издаването му.
В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на протокол за
извършена проверка № 0402909/21.07.2020г.
Представен е заверен препис от протокол за извършена
проверка № 0402909/21.07.2020г., от който се установи, че на същата дата инспекторите по приходите М.А.и А.М.извършили
проверка на търговски обект – магазин за риба с адрес гр.Бургас, ж.к. Меден
Рудник, срещу бл.25, стопанисван от жалбоподателя. При извършена контролна
покупка на стойност 4.70лв. не бил издаден фискален касов бон от продавача. По-нататък
при проверката инспекторите констатирали разчетена касова наличност от ФУ 105.70лв.
и фактическа наличност 113.60лв. Констатирали среден дневен оборот 132.91лв. Декларираните
от търговеца финансови резултати били съответно 0.00лв. за 2019г., 98.25лв. за
2018г. и 0,00лв. за 2017г. Взето е предвид от издателя на заповедта, че
търговския обект се намира на оживена улица с постоянен клиентопоток, поради
което декларираният финансов резултат е нереално нисък и обосновава извод за създадена
организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през
фискалното устройство. Протоколът е съставен от длъжностно лице в кръга на
службата му, поради което представлява официален документ, установяващ
отразените в него обстоятелства. Протоколът не е оспорен и не са представени
доказателства, установяващи неверността му.
При
така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС – началника на отдел
„Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите,
който е упълномощен да издава актове от категорията на процесния с надлежна
заповед на изпълнителния директор на НАП – заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г. Не
е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана – съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване. Доколко изложените в
заповедта мотиви обосновават налагане на посочената мярка е въпрос на правилно
приложение на материалния закон. Заповедта и протокола за извършена проверка са
надлежно връчени на жалбоподателя, като по този начин е осигурено правото му да
се запознае със съдържанието им и да организира защитата си. Не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на
обжалвания акт. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за непълно посочена
правна квалификация, според което непълнотата се изразява в непосочване на б.А
на чл.186 ал.1 т.1 от ЗДДС – приложимата хипотеза на закона е посочена в
заповедта.
Оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения,
отнасящи се до издаването на АУАН и НП са несъстоятелни, тъй като оспорената
заповед има характера на административен акт и процесуалните правила на ЗАНН са
неприложими при издаването и. Разпоредбата на чл.186 ал.1 ЗДДС не предвижда
издаването на акт за установяване на административно нарушение и съответно
наказателно постановление като част от предпоставките за издаване на акта,
съответно за налагане на оспорената принудителна административна мярка.
Неоснователно е оплакването за липса на мотиви – както бе посочено
по-горе, в обстоятелствената част на заповедта ясно е посочено мястото и
времето, както и дейността, при осъществяването на която жалбоподателя е
допуснал нарушение на установения ред за продажби, изразило се в неиздаване на
касова бележка. Това нарушение е достатъчна предпоставка за издаване на
оспорената заповед.
Правилно е приложен материалният закон. Съгласно приложимата
материалноправна разпоредба на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС принудителна
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В случая
предпоставките по закон са установени, а именно че при извършената контролна
покупка от стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, не е била издадена
фискална касова бележка, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки
при плащането на стоката. Останалите обстоятелства по случая са без правно
значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически състав, при който
за контролния орган възниква задължението да наложи съответна принудителна
мярка. В тези случаи преценката на органа се свежда само до продължителността
на мярката. Последната е съобразена с установените по случая обстоятелства,
съответно и с изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК. Правилно е взето
предвид от органа, че търговския обект се намира в район на гр.Бургас с
постоянен клиентопоток. Това обосновава изцяло извода, че декларираните
финансови резултати и среднодневния оборот в размер на 132.91лв. е нереално
нисък и се дължи на създадена организация, позволяваща неотчитане на реалните
обороти в обекта. Този извод се потвърждава и от декларираните обороти за
предходните години. Затова следва да се приеме, че с оглед целите на
принудителната административна мярка, насочени към преустановяване на незаконни
практики, продължителността на
постановеното запечатване е правилно определена и обоснована. Не са налице
основания за оспорване на заповедта по чл.146 т.4 и 5 от АПК.
По горните съображения, неоснователни се явяват всички възражения,
изложени в жалбата.
Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на
извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е
законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание
чл.172 ал.2 АПК.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Делтаконс 58 ООД с
ЕИК: ********* с адрес гр.Бургас, ж.к. Меден Рудник, срещу заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-116-0402909/24.07.2020г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на
Национална агенция по приходите.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :