№ 211
гр. Севлиево, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230100771 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Т. А. Б. ЕГН **********, с която по реда на
чл.422, ал.1 ГПК са предявени обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал.1
ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД, за следните суми: 392,14 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № 359946 от 27.09.2019 г. сключен между „Сити Кеш“ ООД и
ответницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, 75,88 – лихва за забава,
начислена за периода от 12.06.2020 г. до 21.12.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2/2024 г. по описа на РС Севлиево.
Ищецът твърди, че на 27.09.2019 година длъжникът Т. А. Б., ЕГН: **********, е
сключила Договор за потребителски кредит № 359946 с „Сити Кеш“ ООД, по силата
на който е получил сумата от 1000 - лева, срещу което се съгласил да върне сумата на
37 броя вноски в по - в срок до 12.06.2020 г., когато е падежирала последната вноска,
съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 48.63 %.
Сочи се, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за
кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01.04.2022г. г.
„Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „Апс Бета България“ ЕООД,
ЕИК *********. Вземането срещу длъжника било индидуализирано в Приложение №
1 към договора за цесия. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него
настоящ адрес, както и със CMC на посочения от него телефонен номер.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
1
Искането към съда е да бъдат уважени така предявените искове. Претендират се
разноските по делото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез
назначения си особен представител – М. М.. С отговора се оспорват така предявените
искове. Сочи се, че договорът за кредит бил недействителен, както и че длъжникът не
бил уведомен за цесията.
Искането към съда е да бъдат отхвърлени така предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК кумулативно обективно и субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
27.09.2019 г.между „Сити кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника, в
качеството заемател, е сключен договор за паричен заем № 438058 към искане №
438058. В договора е уговорено, че размерът на отпуснатия заем възлиза на 1000 лв.,
които подлежат на връщане на 37 месечни вноски с последно плащане 12.06.2020 г.
Предвидено е, че годишният лихвен процент възлиза на 40,05%, а годишният процент
на разходите на 49,55%. Изготвен е погасителен план, в който са предвидени вноски с
начислена неустойка, възлизащи на 55 лв. месечно и така общо дължимата сума
възлиза на 2035 лв. Без неустойката, общата сума възлиза на 1 165,43 лв.
В чл. 6, т. 1 от договора е предвидено, че заемателят се да предостави
обезпечение поръчител или банкова гаранция, отговарящи на изискванията по чл. 9,
ал. 2 от общите условия. Съгласно чл. 8, при неизпълнение на горното задължение,
дължи неустойка в размер на 869,57 лв.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г., сключен
между „Сити кеш“ ООД и ищцовото дружество на последното се прехвърля
портфолио от вземания съгласно приложение към него. Установява се от
представеното приложение № 1 към договора, че вземанията, произтичащи от
процесния договор за цесия, също са прехвърлени на ищеца.
При горните факти, съдът прави следните изводи:
Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК,
поради което в отношенията между страните приложение намират нормите
на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител.
С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.) изрично бе предвидено
задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В съдебната практика - Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. №
2
2024/2022 г., І Т. О. на ВКС, Решение № 59 от 20.05.2024 г. по т. д. № 2695/2022 г., ІІ Т.
О. на ВКС и др., е разяснено, че съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор, включително за приложението на нормите на чл. 22 и 23 ЗПК,
във връзка с чл. 11, ал. 1 ЗПК, и чл. 33, ал. 2 ЗПК, имащи императивен характер.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,
55%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
начислената неустойка, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла
легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Процесната неустойка дължима при непредоставяне на обезпечение
несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва
да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е била изначално известна на
кредитора. Неустойката е включена изначално и в приложения към договора
погасителен план. Тази неустойка попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но ясно е посочено, че в ГПР се
включват всички такси и разходи, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността
на тази неустойка, която е изначално начислена още при подписване на договора,
3
трябва да бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в
договора за кредит, тъй като е част от него. Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР
е включен само размерът на възнаградителната лихва. Размерът на тази неустойка
възлиза на 869,57 лв., което е 86,96% от стойността на заемната сума. При
включването на тази неустойка в ГПР, което е абсолютно необходимо, за да бъдат
спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и без да са необходими специални знания, че
ГПР надвишава максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По изложените съображения, съдът намира, че процесната неустойка
отговаря на поставените в ЗПК критерии и следва да бъде включена в общия разход по
кредита, което в случая не е сторено, а с нейното добавяне действителният ГПР по
договора е значително по-висок от обявения в него. В задължителното Решение от
21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато
в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане
от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за
да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат
всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия
начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР,
който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан
във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на
системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети
съгласно тази директива, да е по усмотрение държавите членки, така предвидените
санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че
строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях
нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава
основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември
2016 г., Home Credit Slovakia, C/42/15, EU: C: 2016: 842, т. 61—63 и цитираната
съдебна практика).
Следва да се има предвид още, че според настоящия съдебен състав,
4
сключването на тези клаузи към договора за кредит, в които се уговарят такси и
неустойки при неизпълнение на несъществени задължения, представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и да
доведе единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора от договора. Тези
съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г.
на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за всички съдилища и
учреждения – чл. 633 ГПК.
Както се посочи, съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи
в договорите, като намира, че в случая са налице такива. В чл. 22 ЗПК като основание
за недействителност на договора за потребителски кредит е предвидено нарушението
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Разпоредбата е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити. Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни
клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с
условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му,
националното и европейското право поставят като изискване кредитополучателят да
разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на
задължението му /в този смисъл решение от 9 юли 2015 г. по дело C-348/14 Bucura/.
Изисква се договорът за кредит да се изготви в писмена форма и в него да се посочи
ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява,
че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в който кредитният договор е сключен“. Така
това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на
процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение
за правата на потребителя. (в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г. по дело
C-76/10 Pohotovos/.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения.
Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока
5
степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. С цел предотвратяване
на нелоялно практики и злоупотреба с икономически по-силното положение на
кредитните институции, законодателят е предвидил най-тежката санкция като
последица от неспазване на императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно
недействителност на сключения договор, в който случай, съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Когато тази недействителност е установена в производството
по чл. 422 ГПК, какъвто е настоящият случай, съдът следва да установи с решението
си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит,
доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба
на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума
по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит,
посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, това би противоречало
на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. В този
смисъл Решение № 50174/26.10.2022 г. по дело № 3855/2021 г. на ВКС IV г. о.,
ВКС, Решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 Г. І Т. О. на ВКС и др.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, като ответникът
дължи само чистата стойност, като не се дължат никакви лихви, включително законна
лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Нормата
на чл. 23 ГПК не прави разграничение между възнаградителна и мораторна лихва, а
използва родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита и никакви лихви. В този смисъл е
и практиката на ВКС – Решение № 129/30.07.2024 г. по т. д. № 630/2023 г., I ТО на
ВКС, в което е прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД в случая не
съответства на целта на Директива 2008/48/ЕО, посочена в съображение 7 и 9, за
пълна хармонизация в областта на потребителските кредити, за да се осигури на
всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните
интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. Ето защо, в полза на кредитора не следва да се присъжда на
основание чл. 86 ЗЗД законната лихва върху чистата стойност на главницата, считано
от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По отношение възраженията на особения представител свързани с
неуведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането с договор за цесия, съдът
намира следното:
6
Съдът приема и че ответника е надлежно уведомен за прехвърлянето на
вземанията, в съответствие с изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка съдът взе
предвид трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която уведомяване на длъжника
за цесията може да се извърши и от новия кредитор – при надлежно упълномощаване
от стария, каквото е налице и в процесния случай, чрез предявяване на иска за защита
на цедираното вземане, като уведомяването настъпва с получаване от длъжника на
препис от исковата молба на цесионера, защото то е факт, осъществил се до
приключване на устните състезания, подлежащ на съобразяване от съда – арг. от чл.
235, ал. 3 ГПК /в този смисъл: определение № 72/05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г.,
ТК на ВКС и др. /.
Съгласно константната понастоящем практиката на ВКС по, например
- решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО,
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчването правни последици. Да се приеме в този случай /при назначен особен
представител/, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава,
че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на
исковото производство, което противоречи на принципа за равенство на страните пред
закона, закрепен в чл. 9 ГПК. В правната теория се приема,
че особеният представител разполага с всички права, с които разполага и
упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на
разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да прави валидно оттегляне или
отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване, но няма
пречка той да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на
едно вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т. е. между
страните в процеса.
Отделно от това, в съдебната практика непротиворечиво се приема, че е
ирелевантно възражението свързано с уведомяването за цесията, ако длъжникът не
противопоставя междувременно и преди известяването си за цесията, извършено
плащане на стария кредитор, какъвто е и настоящия случай. Така решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.
С оглед изложеното, така предявения иск за главница се явява основателен и
доказан и подлежи на уважаване, а искът за лихва за забава следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
На ищецът се дължат разноски в размер на 62 лв. за заповедното
производство и 124 лв. за исковото производство, съразмерно уважената част от
7
исковите претенции.
Ответникът не е доказал направата на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 81В, че Т. А. Б. ЕГН **********, с адрес:
*************************** дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата в размер на 392,14 лв. /триста деветдесет и два лева и
четиринадесет ст./ – главница договор за потребителски кредит № 359946 от
27.09.2019 г. сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответницата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 55 от 25.01.2024 г. по
ч.гр.д. № 2 по описа на РС – Севлиево за 2024 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по
реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 75,88 лв. законна
лихва за забава върху главницата по договора за кредит за периода 12.06.2020 г. –
21.12.2023 г.
ОСЪЖДА Т. А. Б. ЕГН **********, с адрес: ***************************,
да заплати на " АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 124 лв. (сто двадесет и четири лева) – разноски за исковото производство и
сумата 62 лв. (шестдесет и два лева) – разноски за производство по по ч.гр.д. № 2 по
описа на РС – Севлиево за 2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8