Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………../13.03.2023 г., гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХХІІІ
състав, в публично заседание на седми март две хиляди двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова,
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 98 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В. Х. А. *** , срещу мълчалив отказ на кмета на
Община Варна за заверка на молба-декларация по подадено нейно заявление с рег. №
АУ113689ВН/16.11.2022г.
Релевира се материална
незаконосъобразност на атакувания отказ
поради съществуване на законовите предпоставки за удовлетворяване на поисканата
административна услуга.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на мълчаливия отказ на кмета на Община Варна за заверка на
молба-декларацията за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и
връщане на преписката на административния орган за издаване на искания
административен акт.
В съдебно заседание
жалбоподателката , чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея
основания и прави искане за нейното уважаване от съдебния орган. Претендира се
и присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата –
кметът на Община Варна, не се явява ,но се
представлява от гл. юриск. С.Ц. , която изразява позиция за неоснователност на оспорването.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, административният съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административното производство е
образувано по заявление № АУ113689ВН/16.11.2022г. на В. Х. А. *** , за заверка на молба-декларация за
обстоятелствена проверка на имот с идентификатор 10135.5549.2014 по КККР на
Варна . Вписаното основание на поисканата административна услуга е за
представяне пред нотариус във връзка с
признаване право на собственост /л. 2 от
адм. преписка/. Към молбата е приложена скица на СГКК-Варна от 30.09.2021г. , в
която е отразено съществуването на ПИ с ид. 10135.5549.2014г. по действащата
кад. карта на гр. Варна, район
Аспарухово , който имот е записан в кад. регистър на недвижимите имоти като
неидентифицирана собственост.
Заявлението е окомплектовано и с удостоверение от 20.07.2021г. на
Дирекция „Местни данъци“ при Община
Варна , свидетелстващо, че процесният имот е деклариран на 02.06.2021г. от
заявителката и за него няма неплатени изискуеми задължения /л. 5/. Приложени са
и два броя попълнени бланки на молба-декларация.
Страните по делото не спорят, че В.А.
е заплатила дължимата такса от 180 лв. за изпълнение на поисканата услуга по заверка на молбата- декларация.
Ответникът е изисквал с писмо от
09.12.2022 г. данни от Общинска служба по земеделие – Варна за подадени
заявления по признаване или
възстановяване право на собственост върху имота , като на 03.01.2023г.е
постъпил отговор , че няма информация за постановени такива решения / л.
15-16/.
На 13.12.2022г. е била изисква
информация от отдел „Общинска
собственост „ при Община Варна за издадени АДС
или АОС , за отчуждавания или
възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ / л. 14/ , но по преписката няма данни за отговор на
това писмо .
В хода на съдебното производство
ответникът представи писмо на директора
на дирекция „ ОСИСД“ при Община от 10.02.2023г., в което като причини за
неизпълнение на поисканата от А. адм. услуга се сочат нуждата от „набиране“
на необходимата информация от
предходни планове и уведомяването на
заинтересованите лица. /л. 17 от делото/ .
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с активна
процесуална легитимация, подател на заявление за извършване на поискана
административна услуга, която не е била реализирана. Мълчаливият отказ
административноправната теория приравнява на изричен такъв по правни последици.
Отказът да се удостоверят претендирани от заявителя юридически факти, касаещи
снабдяването му с констативен нотариален акт, представлява индивидуален
административен акт по критериите на чл. 21, ал. 3 от АПК. Отсъствието на
издадено удостоверение по заявлението обуславя извод за съществуването на пряк,
личен и непосредствен правен интерес от провеждане на съдебен контрол за
законосъобразност на отказа . Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в срока
по чл. 149, ал.2 от АПК. В обобщение оспорването на В. А. съдът счита за процесуално допустимо, а
разгледано по същество, е основателно поради следните съображения:
Според § 2, т. 2, буква „в“ от
Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията административна услуга е
извършването на други административни действия, които представляват законен
интерес за физическо или юридическо лице. Отказът от извършването ѝ е
приравнен на отказ от издаването на индивидуален административен акт – чл. 21,
ал. 3 от АПК, във връзка с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на
АПК.
По аргумент от чл. 170, ал. 2 от АПК в хипотезата на оспорен мълчалив
отказ съдът следва да провери дали са били налице нормативните изисквания за
издаване на индивидуалния административен акт.
В конкретния случай поисканата
административна услуга съществува в списъка на Община Варна за административно
обслужване на физически и юридически лица, което предполага допустимо сезиране
на материално и териториално компетентния административен орган за произнасяне
по заявлението. Поисканата адм. услуга
се отнася за съществуващ поземлен имот по действащата кадастрална карта на гр.
Варна видно от приложената към преписката извадка от действащата кадастрална
карта на гр. Варна . Подаденото заявление от
В. А. е редовно и допустимо ,
което предполага отсъствие на пречки за разглеждане от ответника на неговата
основателност.
В писмото от 10.02.2023г. на директора на Дирекция „ ОСИСД“ към Община
Варна се посочва ,че неизпълнението
е резултат от забавяне заради уведомяването на заинтересовани лица и събиране на данни от предходни планове
и решения на ОСЗ-Варна.
Към адм. преписка няма приложени
съобщения за уведомяване на заинтересовани лица по това адм. производство и
това е по причина, че процесният имот е неидентифицирана собственост.
Забавянето в „набирането „ на
необходимата по случая информация е резултат от
процесуалната пасивност на самия административен орган , защото при
подадено заявление от А. на 16.11.2022г. едва на 09.12.2022 г. е било изготвено
писмо до ОСЗ“ Земеделие“-Варна , а още
по-късно / на 13.12.2022г. / е била изисквана информация от отдел “ Общинска собственост “ дали за имота има АДС или АОС.
Според решение № 4553/12.05.2022
г. на ВАС произнасяне по подадено заявление за заверка на молба – декларация предполага
компетентният административен орган по чл. 23, ал. 1 от АПК да извърши проверка
в актовите книги на общината и след като установи наличието или отсъствието на
надлежно съставен акт за общинска собственост, да отрази констатациите си в
молбата- декларация.
Исканата административна услуга е
по повод бъдещо производство по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/
за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, във връзка с чл. 79
от Закона за собствеността /ЗС/, с цел установяване на изискуемите
предпоставки, сред които и тази, че придобиването на имота по давност не е
забранено /вж. чл. 86 от ЗС/. Следователно заверката на молба-декларация е част
от необходимата документация по провеждане на охранителното производство по чл.
587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, като с
този официален свидетелстващ документ административният орган удостоверява
единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Едва в хода
на нотариалното производство, след събиране на писмени и гласни доказателства и
след тяхната съвкупна преценка, единствено нотариусът е компетентен да издаде
мотивирано постановление, с което да признае или да отрече правото на
собственост на молителя. Административният орган /кметът на общината/ не
разполага с компетентност да преценява дали правото на собственост на
жалбоподателя върху посочения имот на основание давностно владение е
действително или не, нито има право да препятства, посредством неизвършването
на услугата, снабдяването на заявителя с нотариален акт по обстоятелствена
проверка. Неговите права и задължения се ограничават единствено в извършването
на проверка дали процесният имот е общинска собственост и удостоверяване на
това обстоятелство в поисканото удостоверение, но не и преценка за
основателност на твърдяното право на собственост. Освен това доказателствената
сила на констативен нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, е
оборима и всяко трето лице може да докаже в исково производство, че титулярът
по нотариалния акт не е собственик.
Предвид изложените съображения
мълчаливият отказ за извършване на поисканата от В.А. административна услуга е
незаконосъобразен. Поради тази му правна характеристика подлежи на отмяна по
съдебен ред като унищожаем индивидуален административен акт. Преписката следва
да се върне на административния орган на
основание чл. 173, ал. 2 от АПК за произнасяне по подаденото заявление , като
се завери молбата-декларация . Съгласно чл. 174, изречение първо във връзка с чл. 57,
ал. 2 от АПК съдът следва да определи срок за произнасяне на ответника. Предвид
изложените по-горе съображения , че заверката на молба-декларация предполага
удостоверяване на съществуването на право на общинска собственост върху имота
т.е. удостоверяване на факт с правно значение , то 30-дневният срок по чл. 5а , ал.2
от ЗА е неприложим, тъй като той се отнася за административни услуги по § 1, т. 2, букви "в", "г" и
"д" от допълнителната разпоредба на същия закон, докато издаването на индивидуални
административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение е административна
услуга по §1 т. 2 ,б. „ а“ на същата прав норма. В тази връзка срокът на
нейното изпълнение е този по чл. 57 от АПК- 14 дни.
При този изход на правния спор,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се
присъдят сторените от нея в производството разноски, които според представения
по делото техен списък включват платена
държ. такса от 10 лв. и заплатен в брой адв. хонорар от 600 лв. по договор за
правна защита № 391658/01.03.2023 г.
.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 172 във връзка с чл. 173 от АПК, Административен
съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на
Община Варна за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка по заявление на В.
Х. А. *** с рег. № АУ113689ВН/16.11.2022г.
ИЗПРАЩА делото като преписка на
административния орган за заверка на молбата- декларация към заявлението на В. Х. А. *** с рег. № АУ113689ВН/16.11.2022г. в 14-дневен
срок от получаване на преписката, като следва да се съобразят задължителните
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В. Х. А. *** сумата от 610
/ шестотин и десет/ лева , представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: