Решение по дело №8958/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2208
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 27 май 2020 г.)
Съдия: Панайот Стоянов Атанасов
Дело: 20182120108958
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 2208

 

гр. Бургас, 19.09.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 8958/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК …, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че, на основание Договор за продажба на изплащане № …/26.08.2017 год., ответникът Т.Т. ***, му дължи сума в размер от 660,14 лева, представляваща неплатен остатък от главницата по Договор за продажба на изплащане № …./26.08.2017 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забава, начиная от 01.10.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3569/03.10.2018 год., поправена с Допълнителна заповед № 4566/04.12.2018 год., двете по ч. гр. д. № 7013/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Предметът на делото е определен възоснова частично прекратяване на производството – съгл. Определение № 1/02.01.2019 год.

Правното основание на предявените обективно съединени положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът оспорва исковете; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от данните по делото, ответникът Т.Т. е легитимиран като купувач по Договор за продажба на изплащане № *********/26.08.2017 год., по силата на който „Мобилтел“ ЕАД му е прехвърлил правото на собственост върху мобилен апарат Apple iPhone7, срещу задължението за заплащане на първоначална вноска от 43,98 лева и на 23 месечни вноски – общо 1011,54 лева. В т. т. 4 и 8 на договора е посочено, че 23-те месечни вноски включват и лихва от 10.06 % годишно, а ГПР възлиза на 10.5.

Изпълнението на задълженията на купувача Т. по процесния договор за продажба са били обезпечени с поръчителство на ищеца – съгл. т. 2. 2. и сл. от договора от 07.11.2014 год., сключен с продавача.

Според ищеца, ответникът не е извършил изцяло плащанията по договора за продажба, поради което дължи неплатения остатък от главницата – 660,14 лева, както и и обезщетение за забавата си от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК. Плащането на остатъка от главницата е извършено от ищеца в полза на продавача „А1“ ЕАД, и твърди, че, в качеството си на поръчител, е встъпил в правата на продавача-кредитор срещу неизправния длъжник-купувач – т. 12. 3. от договора от 07.11.2014 год., и чл. 143 и 146, ЗЗД.

За заплащането на посочените главно и акцесорно вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3569/03.10.2018 год., поправена с Допълнителна заповед № 4566/04.12.2018 год., двете по ч. гр. д. № 7013/2018 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за неоснователен. В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване пасивната материално-правна легитимация на ответника като длъжник по валиден договор за покупко-продажба на изплащане, настъпилата изискуемост на паричното задължение и наличието на основание за свое регресно вземане като поръчител. Съдът намира, че такова доказване по делото не е проведено – чл. 154, ал. 1, ГПК. Процесният договор за покупко-продажба на мобилен телефонен апарат, сключен на 26.08.2017 год., съдържа информация за страните, основанието и предмета на двустранното съглашение, но е неясно по отношение цената на движимата вещ. В т. 8. 2. на договора е отбелязано, че цената възлиза на 2004,16 (не е посочена валутата), която е дължима при плащане изцяло и в брой, но тази възможност не е избрана от ответника-купувач. Уговореният погасителен план по т. 4 от договора не съдържа ясно посочена цена на продаваната вещ, тъй като представлява сбор от вноски с включена в тях лихва – без конкретика дали е възнаградителна или мораторна. В т. 8. 1. на договора е посочено, че купувачът дължи и ГПР от 10.5. Договорът не съдържа информация дали така определеният ГПР е включен в претендираната остатъчна цена на мобилния апарат, нито каква част от сумата съставлява той. На следващо място, въведените в договора парични задължения на купувача Т.Т. за заплащане на годишна лихва от 10.06 % и на ГПР от 10.5 представляват нищожни клаузи, тъй като са елемент от договор за потребителски кредит, т. е. от различен по вид и съдържание договор – чл. 11, ал. 1, ЗПК. Предвид изложеното, съдът намира, че от процесния договор за продажба на изплащане и от другите писмени доказателства по делото не може да се установи действителната воля на страните относно цената на уговорения мобилен апарат, т. е. съглашението от 26.08.2017 год. е нищожно поради липса на задължителен реквизит. Това обстоятелство изключва и легитимацията на ищеца като поръчител на ответника, поради което за него не е възникнало регресното му право към Т.Т. за получаване на платената сума.

Неоснователността на главния иск налага отхвърляне и на обусловената акцесорна претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. Б, ет. 1, за приемане за установено, че ответникът Т.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца сума в размер от 660,14 лева, представляваща неплатен остатък от главницата по Договор за продажба на изплащане № …/26.08.2017 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забава, начиная от 01.10.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3569/03.10.2018 год., поправена с Допълнителна заповед № 4566/04.12.2018 год., двете по ч. гр. д. № 7013/2018 год. на БсРС.

 

Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ