Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 261754 16.06.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4450 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, против В.Д.П., ЕГН ********** за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 295,79 (двеста деветдесет и
пет лева и 79 ст. ) лева, главница - стойността на топлинната енергия за
периода 01.11.2017 г. - 30.04.2019 г., за обект, находящ се в *****, както и
сумата 29,56 (двадесет и девет лева и 56 ст.) лева обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода 03.01.2018 г. -
15.10.2019 г., както и законната лихва върху главницата считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.10.2019г.) до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 9058 от 17.10.2019 г. по ч.гр.д. № 16729/2019г.
на Районен съд – Пловдив. Претендират се разноски.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са
обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект.
Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът
извършващ дялово разпределение, е разпределил за имота на ответната страна
топлинна енергия на стойност от 295,79
лв., отдадена за сградна инсталация. Доставената услуга на посочената
стойност не е заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава.
Ответникът, чрез назначения му особен предствител адв. К.,
е депозирал в законоустановения а това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба. Твърди, че исковете са неоснователни, тъй не са представени
доказателства за възникнало облигационно правоотношение. Оспорва
обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия, чиято цена се
претендира в производството. Оспорва размера и методиката, по която е изчислено
вземането. Счита, че липсват данни топлинният счетоводител правилно и коректно
да е изчислил консумираното количество топлинна енергия.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима,
а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:
Установява се от приетите по
делото доказателства /л.53/, че ответникът е собственик на недвижим имот,
попадащ в топлоснабдена жилищна сграда, поради което между страните е налице
облигационно отношение по продажба на топлинна енергия. Според заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, няма разлика между количеството топлинна
енергия, разпределено от топлинния счетоводител и начисленото от ищеца. Вещото
лице сочи, че за процесния исков период сумите за дялово разпределение са
изчислени правило от топлинния счетоводител. Съдът приема, че ответникът дължи
суми за сградна инсталация само поради факта, че притежава имот в топлоснабдена
жилищна сграда. Съображенията за дължимост на тези суми се свеждат до това, че
сградната инсталация преминава през всички имоти, като отдадената топлинна
енергия се разпределя между етажните съсобственици съобразно нормативноустановена
методика. Съдът кредитира заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, според което вземанията съответстват на количеството топлинна
енергия.
При това положение предявените
искове следва да бъдат уважени. Ищецът има право на разноски за заповедното и
исковото производство, които възлизат на сумата от общо 900 лева, съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК и заплатените допълнително 50 лева за допусната
съдебно-техническа експертиза.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, В.Д.П., ЕГН ********** дължи на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 295,79 (двеста деветдесет и пет лева и 79 ст. )
лева, главница - стойността на топлинната енергия за периода 01.11.2017 г. -
30.04.2019 г., за обект, находящ се в *****, както и сумата 29,56 (двадесет и
девет лева и 56 ст.) лева обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва, за периода 03.01.2018 г. - 15.10.2019 г., както и
законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (16.10.2019г.) до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № **** от 17.10.2019 г. по ч.гр.д. №
16729/2019г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК В.Д.П., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********сумата от 900 (деветстотин) лева – разноски по водене на делото за
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. ВЪТОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.