№ 2278
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110150257 по описа за 2023 година
Предявени са от “Топлофикация София” ЕАД срещу ответниците М.
В. Р.-О., В. Р. Р. и М. Р. Р. обективно и субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
уточнени с молба от 20.10.2023 г., за осъждане на всеки от ответниците да
заплатят в условията на разделна отговорност на „Топлофикация София"
ЕАД сума в общ размер на 358.60лв., от които 261.96лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, и 67.44лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 16.08.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.07.2020г. - м.04.2021 г. в размер на 22.80лв.- главница, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане
на сумите и 6.40лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
16.08.2023г, а именно:
1/ М. В. Р.-О. - 4/8 от общия размер на задълженията, а именно:
130,98лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /TE/ в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и
33,72лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 16.08.2023г., както и
сума за дялово разпределение за периода м.07.2020г. м.04.2021г. в размер на
11,40 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 3,20лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2020г. до 16.08.2023г.
1
2/ В. Р. Р. - 2/8 от общия размер на задълженията, а именно: 65,49 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия
иск до окончателното изплащане на сумите, и 16,86лв. - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 16.08.2023г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.07.2020г. м.04.2021г. в размер на 5,70лв. - главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите и 1,60лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
16.08.2023г.
3/ М. Р. Р. - 2/8 от общия размер на задълженията, а именно: 65,49 лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия
иск до окончателното изплащане на сумите, и 16,86лв. - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 16.08.2023г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.07.2020г. м.04.2021г. в размер на 5,70лв. - главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите и 1,60лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
16.08.2023г.
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период между него и
ответниците, е съществувало облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно
чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното
предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като ответниците - в качеството им на потребители
на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от всеки от тях право на
собственост върху имота /придобит по наследство от баща им/, не са
осъществили насрещната парична престация – да заплатят установената
покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът М. В. Р.-О., чрез
назначение от съда особен представител, е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда
доводи, че не притежава качеството потребител на топлинна енергия за
процесния период. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът В. Р. Р. не подава
отговор на исковата молба.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът М. Р. Р. не подава отговор на
исковата молба.
2
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 17.10.2024 г.
ответникът се явява лично, като сочи, че е сключил споразумение с ищеца, по
силата, на което се е задължил да изплати пълния размер на претенциите,
предявените от ищеца по делото, спрямо всички ответниците.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия Елвеко” ЕООД не
взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната
сума.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на
решението по спора съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
В конкретния случай, установява се от представените по делото
доказателства, че между ищецът по делото „Топлофикация София“ ЕАД и
един от ответниците – М. Р. Р. е подписано Споразумение ID 186820 от
15.10.2024 г. /л. 126/, за сумите, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове.
Съгласно чл. 1 от споразумението негов предмет са всички сумите,
предявени по настоящото гражданско дело № 50257/2023 г. на СРС, 76 с-в,
както по отношение на ответника М. Р., така и предявните по претенциите
срещу другите двама ответници.
В него се признават всички задължения, предмет на делото за
главници и обезщетения за забавено плащане на главниците, задължението за
законна лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и задължението за разноски по делото в размер
на 1210 лева.
Отразено е, че ищецът ще претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Съгласно чл. 2 от споразумението, сумата трябва да бъде изплатена от
ответника при описан погасителен план, чрез седем вноски, от които авансова
вноска в размер от 482.71 лв., платима в деня на подписване на
споразумението, както и още шест вноски – всяка в размер 187.72 лв.,
дължими в периода 15.11.2024 г. - 15.04.2025 г., с падеж на всяка вноска на 15-
3
то число на месеца и падеж на последната вноска на 15.04.2025 г.
В чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът се
отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при
точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на
което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено
плащане на дължима сума по погасителния план от страна на ответника
повече от 5 календарни дни, „Топлофикация София“ ЕАД има право да поиска
продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми, в
това число и продължаване на съдебните производства срещу ответника.
Така сключеното споразумение има характер на извънсъдебна
спогодба - чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с която задължението е новирано и е поето
единствено от длъжника М. Р. Р., без кредиторът да запазва права си спрямо
другите двама ответниците - М. В. Р.-О. и В. Р. Р..
С оглед на това, предявените искове спрямо ответниците М. В. Р.-О. и
В. Р. Р. следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
По отношение на ответника М. Р. Р.:
Сключената извънсъдебна спогодба има значението на юридически
факт, релевантен за спорното право. Това право важи занапред така, както е
установено с извънсъдебната спогодба. Намери ли, че тя е валидна, съдът
трябва да реши делото съобразно с нея, като зачете нейния материалноправен
ефект. Срещу него противната страна може да се брани с възражение за
нищожност или унищожаемост на сключената спогодба.
Съдът намира, че представеното по делото споразумение от е
валидно, като страните не са релевирали възражения за нищожност или
унищожаемост на същото, поради което материалноправният му ефект следва
да бъде зачетен.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи погасяване
на процесните задължения, е ангажирал доказателства за авансово плащане за
сумата 482.71 лева /на 15.10.2024 г./ по сключеното между страните
споразумение с което е посочено, че се погасяват част от разноските по
делото, включени в споразумението.
В проведеното по делото последно съдебно заседание ищецът
потвърждава наличието на сключено с ответника споразумение за разсрочено
заплащане на дължимите суми за потребена топлинна енергия и цена на
услуга дялово разпределение и акцесорни вземания върху тях, като признава,
че е заплатена освен авансовата сума от 482.71 лева, още една вноска в размер
на 187.72 лева, с която също са погасени разноските по подписаното
споразумение.
Следователно, общият размер на извършените от ответника плащания
възлиза на сумата от 670.43 лева, с които частично са погасени вземанията за
разноски в общ размер на 1210 лева.
Ето защо, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
4
претенциите на ищеца за непогасената част от сумата по споразумението,
отговаряща на предявените искове за топлинна енергия и дялово разпределие
/които главници са сборувани като стойност в споразумението/, ведно със
законната лихва, и мораторни обезщетения върху двете главници /отново
сборувани в споразумението/, следва да бъде изцяло уважена.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има само ищецът, като същият е доказал извършването на такива в
общ размер на 1210 лева – както е посочено и в споразумението. От тях
платени са 670.43 лева, поради което в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 539.57 лева.
Освен това, съдът отчита уговорката в споразумението, че в неговия
предмет не е включено вземането за юрисконсултско възнаграждение. Ето
защо, в полза на ищеца следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер, а именно сумата
от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. Р., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 365 ЗЗД сумите от: 284.76 лева - стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за имот, находящ
се в гр. София, ж.к. ****, за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. ведно със
законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, и
73.84 лева - мораторна лихва за забава върху главницата, дължимо за периода
от 15.09.2020г. до 16.08.2023г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М. В. Р., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
сумите от: 130,98лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /TE/ в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода
от м.05.2019 г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и
33,72лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 16.08.2023г., както и
сума за дялово разпределение за периода м.07.2020г. м.04.2021г. в размер на
11,40 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 3,20лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2020г. до 16.08.2023г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. Р. Р., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
5
сумите от 65,49 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода
от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и
16,86лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 16.08.2023г., както и
сума за дялово разпределение за периода м.07.2020г. м.04.2021г. в размер на
5,70лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 1,60лв. - мораторна
лихва за периода от 15.09.2020г. до 16.08.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Р. Р., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
639.57 – неплатена част от разноски пред първата инстанция.
Решението е постановено при участието на „Далсия Елвеко” ЕООД
като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6