№ 3550
гр. София, 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20211110130849 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 17 Регламент (ЕО) №2201/2003 г., чл. 10 от Регламент
(ЕО) № 4/2009 г. и чл. 28 КМЧП
Съгласно чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност - „когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което
той, по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на
съда на друга държава-членка по силата на настоящия регламент, той служебно прогласява,
че не е компетентен”. Съгласно чл. 10 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и
сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка – „когато съд на
държава-членка бъде сезиран по дело, което не попада в неговата компетентност по силата
на настоящия регламент, той сам обявява, че не е компетентен“. Задължението на съда да се
произнесе изрично относно международната компетентност на българските съдилища е
възложена на съда и с чл.28 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), който
определя и процесуалния режим на обжалваемостта на тези определения, за което в
Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. и Регламент (ЕО) № 4/2009 г. не се съдържа правна уредба.
При служебната проверка на международната компетентност на българския съд
Софийски районен съд, 84-ти състав, приема следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. АЛ. П. срещу ЕМ. ИВ. Х.
иск за развод със заявена претенция за произнасяне по въпроса за вината, с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК, съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК - за родителски
права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка на роденото от брака
малолетно дете – Виктор Емилов Х.. В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответната страна
прави изрично възражение за международна некомпетентност на българския съд да разгледа
и да се произнесе по брачния и небрачните искове, като излага подробни съображения за
това. Посочва, че страните и роденото от брака им дете живеят и работят на територията на
Палма де Майорка, Балеарски острови, Кралство Испания, където детето посещава и
училище. Дадена е възможност на ищеца за становище по възражението за международно
неподведомственост на спора. Ищецът счита, че българският съд е компетентен да разгледа
и да се произнесе по предявените претенции, тъй като уредената в чл. 3 от Регламент (ЕО)
№ 2201/2003 г. е алтернативна, а страните са български граждани, поради което и на
1
основание чл. 3, § 1, б. „б“ от Регламента е налице компетентност на българския съд да
разгледа исковите претенции.
Международната компетентност на съдилищата на държавите членки по въпросите на
развода и родителската отговорност са регулирани от правилата на Регламент (ЕО)
№ 2201/2003 г., а по въпросите на издръжката – от правилата на Регламент (ЕО) № 4/2009 г.
Понятието за родителска отговорност е уредено в чл. 2, т. 7 и чл. 2, т. 9 от Регламент (ЕО)
№ 2201/2003 г. и същото включва предвидените мерки по чл. 59, ал. 2 СК и чл. 127, ал. 2
СК. Международната компетентност по исковете за издръжка на дете съгласно чл. 3 от
Регламент (ЕО) № 4/2009 г.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак и от твърденията на
страните се установява, че и двамата съпрузи са български гражданин, имащи обичайно
местопребиваване извън Република България: двамата съпрузи и роденото от брака им
малолетно дете не се спори да имат обичайно местопребиваване във Палма де Майорка,
Балеарски острови, Кралство Испания.
Настоящият състав намира, че въпреки липсата на обичайно местопребиваване на
територията на Р. България на съпрузите, поради обстоятелството, че и двете страни са
български граждани, при съобразяване разпоредбата на чл. 3, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
№ 2201/2003 г., компетентен да разгледа предявения иск за развод е българският съд, както
и обективно съединеният към него небрачен иск с правно основание чл. 53 СК относно
фамилното име. Последният обаче не е компетентен да разгледа съединеният с иска за
развод небрачен иск за родителски права по отношение ненавършилото пълнолетие дете от
брака, тъй като не е спорно, че детето няма обичайно местопребиваване в Р. България към
момента на сезиране на съда, като същото обичайно пребивава на територията на Палма де
Майорка, Балеарски острови, Кралство Испания. Съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) №
2201/2003 г. съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с
родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази
държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. Трайна е практиката, че съд на държава
– членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл. 3, § 1, б. „б”
от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., не е компетентен да се произнесе относно упражняването
на родителските права, местоживеенето и правото на лични отношения с детето на
съпрузите, ако същото има към момента на сезирането на съда обичайно местопребиваване
в друга държава–членка и не са налице изключенията за предоставяне на компетентност по
чл. 9, 10, 12 или 15 от същия Регламент. Този съд не е компетентен и по иска за издръжка,
съгласно Регламент /ЕО/ № 4/2009 г. – в този смисъл определение на Съда на ЕС от
16.01.2018 г. по дело С-604/2017 г. по преюдициално запитване, отправено от български съд
/ВКС/; определение № 53/31.01.2018 г. по ч.гр.д. № 3801/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.;
определение № 61/07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 5026/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.;
определение № 568/07.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4455/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о.;
определение № 117/14.03.2019 г. по ч.гр.д. № 530/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.
В случая исковата молба е подадена на 01.06.2021 г., като не се спори, че към тази
дата, а и понастоящем, детето има обичайно местопребиваване на територията на Палма де
Майорка, Балеарски острови, Кралство Испания, където живее и посещава занимания в
училище. Няма данни за наличие на обстоятелства, изключващи компетентността на
съдилищата на държавата по обичайно местопребиваване на детето, доколкото нито се
твърди, нито се установява детето изобщо да е променяло своето местопребиваване в друга
държава-членка (чл. 9 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.), не се касае за случай на
неправомерно отвеждане или задържане на дете (чл. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.);
не е налице и пророгация на компетентност, тъй като компетентността на българския съд не
е недвусмислено приета от страните към момента на сезирането на българския съд
доколкото ответната страна е направила изрично възражение за липса на международна
2
компетентност (чл. 12 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.); няма необходимост от
приложение на разпоредбите на чл. 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., тъй като липсват
обстоятелства, които да налагат това.
На следващо място, българският съд не е компетентен също да разгледа и предявения
иск за издръжка, тъй като нито търсещият издръжка, нито задълженият за издръжка имат
обичайно местопребиваване на територията на Р. България. Освен това, съгласно чл. 3, б.
„г“ от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. компетентен по искове за задължения за издръжка е
съдът, който по силата на закона е компетентен да разглежда иск за родителска отговорност,
когато искането за издръжка допълва този иск, освен ако тази компетентност не се основава
единствено на гражданството на едната от страните. В тази връзка съдът съобрази
разрешенията, дадени по дело С-604/17 г., в което Съдът на ЕС изрично е посочил, че съд на
държава – членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл. 3, §
1, б. „б” от Регламент (ЕО) 2201/2003 г., не отговаря на условията, предвидени в член 3, б.
„г“ от Регламент (ЕО) № 4/2009 г., за да се произнесе по искането за издръжка, ако децата
имат към момента на сезиране на този съд обичайно местопребиваване в друга държава-
членка. Предвид изложеното настоящият състав приема, че не са налице предпоставките и
по чл. 3 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г., тъй като страните и роденото от брака им дете имат
обичайно местопребиваване във Палма де Майорка, Балеарски острови, Кралство Испания, а
и ответната страна изрично е оспорила компетентността на българския съд.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че българският съд не е
компетентен да се произнесе по исковете за родителски права и издръжка на роденото от
брака дете. След като българският съд не е международно компетентен на основание чл. 17
от Регламент (ЕО) 2201/2003 г., чл. 10 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. и чл. 28 КМЧП той е
длъжен да обяви своята некомпетентност и да прекрати делото в недопустимата част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на основание на основание чл. 17 от Регламент (ЕО) 2201/2003 г. и чл. 10
от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. българския съд за международно некомпетентен да разгледа
предявените небрачни искове с правно основание чл. 59, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Виктор Емилов
Х. и присъждане на издръжка на детето, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
30849/2021 г. по описа на СРС, 84-ти състав, в посочената част.
ОБЯВЯВА на основание на основание чл. 17 от Регламент (ЕО) 2201/2003 г., че
българският съд е международно некомпетентен да разгледа предявения иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК за развод и обективно съединения към него небрачен иск с правно
основание чл. 53 СК относно фамилното име.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския градски
съд, считано от връчването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
След влизане в сила на настоящото определение делото да се докладва на председателя
на състава за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3