№ 12692
гр. София, 22.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110147368 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, съответно следва да бъдат приети.
По исканията на страните за допускане на счетоводна експертиза, както
и по искането на ответницата за задължаване на ищеца да представи рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.08.2021 г. и четливо
копие на приложение № 1 към договора, както и за допускане на разпит на
двама свидетели за установяване на посочени в отговора на исковата молба
обстоятелства, съдът намира, че следва да се произнесе в първото открито
съдебно заседание, след изслушване на допълнителни становища от страните
с оглед изясняване на спорните и безспорни обстоятелства по делото,
респективно необходимостта от събиране на доказателства за съответните
факти.
Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д.№ ./2023г. на СРС, 67 с-в.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания.
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на
24.04.2024г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.79, чл. 86, ал. 1 и чл.99 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.дело № ./2023г. по описа на СРС, 67 състав, а именно: сумата 1 400,00 лева,
представляваща дължима главница по договор за паричен заем № . от
26.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от 07.03.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 261,44 лева, представляваща договорна лихва за период
от 26.08.2021 г. до 28.03.2022 г. и сумата 134,28 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 27.08.2021 г. до 07.03.2023 г.
Ищецът твърди, че между „С.“ ООД и ответницата е сключен договор за
паричен заем № . от 26.07.2021 г., по силата на който на ответницата е
предоставен кредит в размер 1400 лева, с краен срок за връщането му
28.03.2022г., при уговорена възнаградителна лихва в общ размер 261,44 лева.
Ответницата не е изпълнила задължението си да заплаща уговорените
погасителни вноски. Съгласно Общите условия към договора поради забавата
за плащане на главницата е начислено обезщетение за забавено плащане. По
силата на договор за цесия вземанията по договора се прехвърлени на ищеца.
Ответницата е депозирала отговор в законоустановения срок, в който
оспорва исковете. Твърди, че договорът, на който ищецът основава
претенциите си е недействителен, поради нарушаване при сключването му на
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като на ответницата не е бил
предоставен екземпляр от приложения към исковата молба договор. Отделно
от това ответницата твърди, че между нея и праводателя на ответника - „С.“
ООД, преди посочения в исковата молба договор от 26.07.2021 г., е бил
сключен договор за потребителски кредит от 22.03.2021 г. за сумата 1000
лева, по който освен сумите по главницата и договорната лихва, ответницата
се е задължила да заплати и неустойка в размер 901,22 лева за неизпълнение
на задължението й да предостави на кредитора някое от посочените в чл. 6 от
2
този договор обезпечения, като тази неустойка се заплаща наред с текущите
анюитетни вноски. В изпълнение на договора от 22.03.2021 г. ответницата е
заплатила на заемодателя сума в общ размер 783 лева, с която включително е
погасила задължение за неустойка в размер 529,57 лева. При сключването на
процесния договор № . от 26.07.2021 г. задължението на ответницата по
предходния договор е възлизало на общата сума 1305 лева, като е извършено
прихващане между отпусната по него сума 1400 лева и това задължение,
съответно й е била предоставена сума в размер 95 лева. Излагат се подробни
доводи, че клаузата за неустойка на обща стойност 901,22 лева се явява
нищожна, респективно заплатена на това основание сума се явява недължимо
платена, респективно ответницата прави възражение за прихващане на
претенцията на ищеца с тази сума. В тази връзка и претенцията за договорна
лихва, касаеща частта относно нищожната клауза също се явява
неоснователна. Твърди се и че клаузата на чл. 11, ал. 1 от процесния договор
също се явява нищожна.
В тежест на ищеца е да докаже възникване на правоотношение по
договор за кредит с твърдяното от него съдържание, включително
изпълнението на изискванията на ЗПК при предоставянето на потребителски
кредит, предоставянето на сумата и усвояването на кредита от ответницата,
претендираните размери на задълженията, а също така и твърдяното
прехвърляне на вземания и надлежното уведомяване за същото.
В тежест на ответницата е да докаже твърденията си за наличието на
предходен договор с посоченото от нея съдържание, както и заплащането на
твърдените суми на основание на уговорки в същия.
Съдът приканва страните към спогодба.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3