О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №260979
Гр.Пловдив, 26.04.2021г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, осми граждански
състав в закрито заседание на двадесет
и шести април, през две хиляди, двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.д. N 836 по описа на ПОС за 2021 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.274 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба с вх.№270614/26.03.2021г.
депозирана от Т.Й.Ц., чрез процесуалния
представител адв. Б.П., със съдебен адрес:*** против Определение №260179 от
08.01.2021г. постановено по гр.д.№ 12667/2020г.
по описа на
ПРС, осми гр.с., с което е прекратено производството по делото, като същото е изпратено по подсъдност
на районен съд гр.Русе.
Развиват се доводи за
незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по съображения
подробно изложени в жалбата. Твърди се, че
ищецът е изпълнявал трудовите си
функции на територията на Южна България, в офиса в гр.Пловдив, който е
ръководил. Жалбоподателят сочи, че не
разполага с трудовия договор, затова е поискал от ПРС да изиска и приложи
гр.д.№14322/2019г. по описа на ПРС, петнадесети гр.с, но съдът не се е
произнесъл по искането, като вместо това
е
прекратил производството, без да вземе предвид трудовия му договор. Иска
се отмяна на определението, като делото
се върне на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба АТП ЕКЗОДУС ООД гр.Русе не взима становище по
същата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Местната
подсъдност се определя по правилата на чл. 105 и сл. от ГПК, като общото
правило е, че местно компетентен е съдът по постоянния адрес или седалището на
ответника. Следващите норми въвеждат отклонение от тази подсъдност в различни
хипотези, като съгл. чл. 108, ал.1, изр. второ от ГПК се предвижда възможност
за ищеца при спорове възникнали от преки отношения с поделения или клонове на
юридически лица исковете да бъдат предявявани по тяхното местонахождение. Предвидената
пък в чл. 114 ГПК изборна местна подсъдност е с цел да
се облекчи икономически по-слабата страна е единствената възможност, с която
работниците разполагат, за да дерогират общата местна подсъдност. При липса на
доказателства в тази връзка, последицата от направен при тези обстоятелства
отвод за местна подсъдност е именно прекратяване на делото и изпращането му на
местно компетентния според общата подсъдност на чл. 108 ГПК съд. Същевременно,
доколкото на практика се поставя въпроса дали работникът може да упражни право
да определи местна подсъдност по своето местожителство, в теорията и практиката
не съществува спор, че изключенията от общата подсъдност не могат да се прилагат
разширително и няма предвидена правна възможност за изключение от чл. 105,
съответно чл. 108, ал. 1 ГПК по трудови спорове, освен в хипотезата на чл.
114 ГПК и договорно определена подсъдност по имуществен трудовоправен спор /чл.
117, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК/ /опр. № 565/24.07.2012 г. на
ВКС по ч. г. д. № 319/2012 г., IV ГО на ВКС/.
В конкретният случай работодателят наистина е със седалище в град Русе,
но по делото са налице изрични данни за съществуването на негов клон /преди неговото закриване./ Настоящият спор, по повод на който е образувано
производството пред Пловдивският районен съд е възникнал, според твърденията на ищеца, именно от преки отношения по смисъла на цитираната
по-горе разпоредба с този негов клон в град Пловдив. Доколкото
обаче по делото липсва трудовия договор
на ищеца с дружеството работодател, съдът не би могъл да направи обоснован извод
за основателността на направеното възражение за местна неподсъдност на спора пред ПРС, доколкото не са налице данни относно мястото /населеното място/, на което работникът обичайно полага
своя труд , с оглед приложение на разпоредбата на чл.114 ГПК, нито
данни дали трудовото правоотношение е възникнало
от преки отношения с този клон на дружеството работодател в град Пловдив.
Доколкото ищецът изрично е направил
искане пред първоинстанционният съд за изискване
и прилагане гр.д.№14322/2019г. по описа
на ПРС, петнадесети гр.с, в чийто корици
е трудовия му договор / тъй като самият
той не разполага с такъв/, а ПРС е прекратил производството без да вземе предвид това доказателство,
настоящият съдебен състав намира, че извода на съда за неподсъдност на делото
пред ПРС е преждевременен, доколкото не е съобразен с подписания между страните
трудов договор.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се
върне на ПРС, с указания да се изиска и приложи трудовия договор на ищеца
съдържащ се в кориците на гр.д.№14322/2019г. по описа на ПРС, петнадесети гр.с,
след което да се извърши нова преценка на направеното от ответника възражение
за местна неподсъдност на спора пред
ПРС.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №260179 от 08.01.2021г. постановено по гр.д.№ 12667/2020г. по описа на
ПРС, осми гр.с., с което е прекратено производството по делото, като същото е изпратено по подсъдност
на районен съд гр.Русе, КАТО
Връща делото на ПРС за изпълнение на
указанията дадени в мотивната част на определението.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: