О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 681

 

                         05.03.2013 г.

 

 

                             В      И  М  Е  Т  О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Пловдивският окръжен съд, 5-ти граждански състав, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева

                                                                ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова

                                                                                             Виолета Гъдева

 

разгледа докладваното от съдията Виолета Гъдева частно гражданско дело № 184/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.       

Жалбоподателят „Първа инвестиционна банка” АД, чрез пълн., юрисконсулт Р. – А., обжалва определението, № 1530/2013 г., за прекратяване на производството по приложеното гр. дело № 1205/2013 г. на Асеновградския районен съд, -ти състав. Иска то да бъде отменено, т. к. с отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение /и за издаване на изпълнителен лист въз основа на него/ , постановено по делото, както и с обезсилването на издадения изпълнителен лист отпада правният интерес от /водене на/ установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и възниква такъв от осъдителен иск, за което и е подадена молба.

          Въззиваемият Д.Д.К. не взема становище.

Пловдивският окръжен съд, 5-ти граждански състав, като се запозна с доказателствата по делото, констатира следното :

Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество е основателна.

АРС, 4-ти гр. състав, приема, че жалбоподателят, който е ищец по приложеното дело, има интерес от водене на установителен иск за установяване на вземамането по издадената заповед за изпълнение /по ч. гр. дело № 1437/2011 г./, а не на осъдителен иск, т. к. заповедта за изпълнение не е обезсилена. Това е вярно. /Така съгл. решение № 454/2010 г., постановено по гр. дело № 195/2010 г. на ВКС на РБ, 4-то ГО, ищецът по иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК може да премине от устаноновителен иск към осъдителен, щом заповедта за изпълнение е обезсилена и той вече няма интерес само от установителна защита./ Но жалбоподателят е предявил именно установителен иск, който не е оттеглил /чл. 232 от ГПК/, нито се е отказал от него /чл. 233 от ГПК/, а е заявил само, че преминава към осъдителен иск. А допустимостта на „преминаването”, изобщо на изменението на иска, се преценява от съда; така ако според съда изменението е недопустимо, той трябва да отхвърли искането за изменение и да разгледа първоначалния иск.

За това, че изискванията, на които трябва да отговаря изменението на иска, са едновременно изисквания за редовното предявяване на новия иск, който се заявява чрез изменението, вж. „Българско гражданско процесуално право”, Живко Сталев, издание 1994 г., стр. 408, горе. Тук изменението на иска, както стана ясно , е недопустимо /правният интерес безспорно е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск/, следователно е налице основание за отхвърляне на искането за изменение, не и за прекратяване на производството.

Предвид горното частната жалба трябва да бъде уважена, а делото - върнато за разглеждане на предявения установителен иск, вкл. и за произнасяне по /отхвърляне на/ направеното искане за преминаване към осъдителен иск.

Така Пловдивският окръжен съд, 5-ти граждански състав,

 

 

                             О      П      Р      Е      Д      Е      Л      И      :

 

 

ОТМЕНЯ определението, № 1530/2013 г., за прекратяване на производството по гр. дело № 1205/2013 г. на Асеновградския районен съд, 4-ти състав.

ВРЪЩА делото за разглеждане на предявения установителен иск.

Определението е окончателно.

                                                                  

 

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ :