№ 11508
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110133124 по описа за 2024 година
„... е предявило срещу „.... иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 538,57 лева, частично от 1077,14 лева, включваща
ликвидационни разходи от 15 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение
по регресна претенция по застраховка „Каско+“ за вреди на МПС ....., застрахован при ищеца
от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 17.12.2021 г. в гр. София, бул. „... /паркинг
на ресторант „Хепи“/ по вина на водача на МПС „Нисан Микра“, peг. № .. със сключена при
ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 06.06.2024 г.
до окончателното заплащане, чиито водач при маневра на заден ход удря МПС „Киа
Спортидж“ и му причинява щети.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета
№ ...... Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия
автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Общата стойност на
ремонта възлязла на сумата 1062,14 лева, която била заплатена на 20.11.2023 г., като
допълнително били сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Ответникът
отказал плащане след предявена му регресна претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че
водачът на МПС „Нисан Микра“ няма вина за ПТП, доколкото водачът на увредения
автомобил не е спазил чл. 25, ал. 1 ЗДвП. В условията на евентуалност релевира възражение
за съпричиняване в размер на поне 50% от водача на увредения автомобил. Оспорва
предявения иск и по размер като счита, че размерът е заявишен и не отговаря на
1
действително претърпените вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от застрахователна полица от 04.08.2021 г. е сключена застраховка „Каско“
между „О....“ ЕООД и Х. П. Г. за ....., със срок на валидност от 05.08.2021 г. – 04.08.2022 г.
По делото е представен Двустранен констативен протокол от 17.12.2021 г., в който е
отразено, че има настъпилите щети по МПС „Киа Спортидж“ вследствие на настъпило ПТП
с участие на МПС „Нисан Микра“. От протокола може да се направи извод, че виновен за
ПТП е водачът на МПС „Нисан Микра“.
За вредите на МПС „Киа Спортидж“ до ищеца като застраховател по застраховка
„Каско“ е подадено Уведомление за щета от 07.01.2022 г., в което е посочено, че по време на
движение по ул. „.... МПС „Нисан Микра“ го засякло и било реализирано леко ПТП, при
което на МПС „Киа Спортидж“ били увредени задна броня, заден ляв мигач и заден панел.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
застрахователно обезщетение в размер на 1062,14 лева е заплатено от ищеца.
От справка от страницата на Гаранционен фонд се установява, че към 17.12.2021 г.
МПС с peг. № СВ5168СС има активна застраховка „Гражданска отговорност“ в „.....
Прието е неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
съгласно което на 17.12.2021 г., около 21:40 часа на паркинг на ресторант „Хепи“, намиращ
се на бул. „..., водачът на л.а. „Нисан Микра“ предприема маневра за движение на заден ход,
вследствие на което реализира ПТП с намиращия се зад него л.а. „Киа Спортидж“, намиращ
се в спряло състояние с работещ двигател. Всики увреждания по л.а. „Киа Спортидж“,
отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Киа
Спортидж“, изчислена на база пазарни цени (съгласно приложените по делото разходни
документи) към датата на ПТП, е 1062,14 лева. Стойността, необходима за възстановяване
на л.а. „Киа Спортидж“, изчислена на база средни пазарни цени със средни пазарни
стойности на алтернативни части към датата на ПТП, е 840,66 лева. Разноски за
ликвидиране на щета при риск Каско при ПТП са в размер на 15-25 лева. Стойността на
един сервизен човеко/час по средни пазарни цени към 2023 г. е 20 лева без ДДС.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит свид. Х. П. Г., управлявал МПС
„Киа Спортидж“, който разказва, че бил в автомобила, когато другото МПС го ударило, но
нямало големи щети по колата – ляв мигач и бронята леко. В момента на ПТП МПС „Киа
Спортидж“ било спряло на паркинга, но с работещ двигател.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по
силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
2
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя „... и
собственика на увредения автомобил „Киа Спортидж“ има сключен договор за автомобилна
застраховка „Каско“. При действието на този договор е била образувана ликвидационна
преписка по щета № 44012132200491 във връзка с настъпило на 17.12.2021 г., около 21:40
часа на паркинг на ресторант „Хепи“, намиращ се на бул. „..., като е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1062,14 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в
патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане.
Отговорен за заплащане на застрахователно обезщетение е застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ при условие, че водачът на застрахованото при него
МПС е имал вина за настъпване на ПТП. В случая съдът намира, че водачът на МПС
„Нисан Микра“ е виновен за настъпване на ПТП, тъй като е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
според който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Така съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че на
17.12.2021 г. МПС „Нисан Микра“ е причинило вреди на застрахованото при ищеца МПС
„Киа Спортидж“, доколкото е водачът му е извършил маневра, без да се убеди, че няма да
създаде опасност за намиращите се наоколо му превозни средства. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. По
3
делото не се събраха доказателства за опровергаване на установената презумпция.
Следователно по делото се установяват наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител за
възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско”, изплатено от
ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ,
който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са
настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се
ангажира отговорността на ответника. Заключението на САТЕ е компетентно изготвено и
обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
категоричен отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
резултат от процесното ПТП и причина за настъпването му е поведението на водача на МПС
„Нисан Микра“.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба №
24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ),
като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I
4
т. о., решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 165 от
24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т. о./. При частични вреди на МПС, какъвто е
настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва
да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на
застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с
коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на
размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на увредения автомобил - участник в ПТП, остана недоказано, тъй като по
делото липсват доказателства поведението на неговия водач да е допринесло по някакъв
начин за процесното ПТП. Не се установява водачът на МПС „Киа Спортидж“ да е нарушил
правилата за движение по пътищата, доколкото по време на ПТП неговото МПС е било в
покой и не се е движило.
Според вещото лице стойността за възстановяване на щетите по увредения лек
автомобил е в размер на 1062,14 лева. Претендира се сума в размер на 538,57 лева, частично
от 1077,14 лева, включваща ликвидационни разходи от 15 лева, с оглед на което предявеният
иск следва да бъде уважен в пълен размер.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е сторил следните
разноски: 50 лева – държавна такса за исковото и заповедното производства, 200 лева –
депозит за експертиза, 30 лева – депозит за свидетел и 489,25 – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА “З.., да заплати на „..., ЕИК 1..., на основание чл. 411 КЗ сумата от 538,57
лева, частично от 1077,14 лева, включваща ликвидационни разходи от 15 лева,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция по
застраховка „Каско+“ за вреди на МПС ....., застрахован при ищеца от застрахователно
събитие – ПТП, настъпило на 17.12.2021 г. в гр. София, бул. „... /паркинг на ресторант
„Хепи“/ по вина на водача на МПС „Нисан Микра“, peг. № .. със сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 06.06.2024 г. до
окончателното заплащане, чиито водач при маневра на заден ход удря МПС „Киа Спортидж“
и му причинява щети.
ОСЪЖДА “З.., да заплати на „..., ЕИК 1..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
769,25 лева – сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6