№ 8991
гр. ...................., 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря .....................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20231110170147 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ...................... твърди, че има вземане към ответника Ж. А. Г. за
сумата от ........................ лева, представляваща стойност на потребена ВиК
услуги в имот, находящ се на адрес: гр. ...................., .................... кл. №
..........................., за периода от ....................... до ........................, ведно със
законната лихва от .................. до окончателното плащане, както и за сумата от
557,21 лева – лихва за забава за периода от ........................., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27069/2019 г. по описа на
СРС, 119 състав. Ответникът възразил срещу заповедта, поради което моли
съда да постанови решение, с което да признае горните вземания за
установени.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка
на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като
купувачът не заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху
нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Ж. А. Г., е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва да има облигационни
правоотношения с ищеца с предмет доставка на ВиК услуги за процесния
имот, тъй като не били представени доказателства да е собственик или вещен
1
ползвател на процесния имот. Оспорва да е подавал декларация по чл. 14
ЗМДТ относно процесния имот. Прави изрично волеизявление, че не оспорва
исковете по размер, както и предоставянето на претендираните услуги в
твърдяното от ищеца количество и качество. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията възникнали преди 16.05.2016 г. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът
е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне
на претендираните суми. По наведеното възражение за изтекла погасителна
давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, довели
до прекъсване/спиране теченето на давностния срок
Съгласно разпоредбата на чл. 198о ЗВ стопанисването, поддърЖ.ето и
експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите
ВиК услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на
водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), а според чл. 203 от ЗВ
потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги. Съгласно
чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с
услугите за ВиК, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон.
Според нормата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите
в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддърЖ.ето и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2,
б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК
услуги“, това са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на
ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени
имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК
системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1
и ал. 3 от Наредбата.
2
От приетата по делото, неоспорена от страните, данъчна декларация за
притежаваните недвижими имоти на територията на Република България,
подадена и подписана лично от ответника (л. 31-63 от делото), се установява,
че Ж. А. Г. е декларирал, че е единствен собственик на процесния недвижим
имот, находящ се на адрес: гр. ...................., .................... който е придобил чрез
покупка на ........................, обективирана в ........................., като по делото не се
твърди и не се установява имотът да е прехвърлен или да е учредено
ограничено вещно право на трето лице преди или по време на процесния
период.
Вярно е, че самата данъчната декларация не е предвиден в закона способ
нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху
недвижим имот (в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 4266/2008 г., IV ГО). Декларирането на един имот като собствен пред
данъчните власти има само административно-правно значение, но няма
гражданско-правни последици и не поражда последици относно възникването
или прекратяването на правото на собственост върху същия. Декларацията по
чл. 14 от ЗМДТ, респективно по чл. 26 от ЗМДТ, представлява частен
свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като
данъчно задължено лице за определени факти, в т.ч. и такива, свързани с
притежаване правото на собственост върху недвижим имот. Декларацията,
депозирана пред данъчната администрация по ЗМДТ, би могла евентуално да
се цени в съвкупност с други представени доказателства, както и по реда на
чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание на факт от страната. Предвид
обстоятелството, че декларацията е подадена и подписана лично от ответника
по делото, съдът счита, че с нея са удостоверени неизгодни за издателя
обстоятелства, които се ползват с доказателствена сила срещу него. Предвид
изложеното, съдът цени посоченото деклариране на имота като извънсъдебно
признание от страна на ответника за притежаване на правото на собственост
върху процесния недвижим имот. В подкрепа на посочения извод е и
обстоятелството, че постоянният и настоящият адрес на ответника са
регистрирани на адреса на процесния имот, където същият е получил редовно
по смисъла на процесуалния закон препис от издадената заповед за
изпълнение.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в качеството на съсобственик
ответникът е бил потребител на ВиК услуги за процесния период по
неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни
услуги за битови нужди с включените в него права и задължения, съгласно
приложимите към съответния период Общи условия.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на гр. .................... е ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
3
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него
(тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда
сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР. Според нормата на чл.
8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не
са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са били налице облигационни
отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период
Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ,
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни
води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се
разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по
индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в
сградната и вътрешната водопроводна инсталация.
С доклада по делото и предвид изричното волеизявление на ответника, че
не оспорва исковете по размер, както и предоставянето на претендираните
услуги в твърдяното от ищеца количество и качество, съдът на основание чл.
146, ал. 1 вр. чл. 153 ГПК е обявил за безспорни и с това ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че в процесния период ищецът е доставял
твърдените ВиК услуги в претендираните количества в процесния обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми.
При установената основателност на иска следва да бъде разгледано
релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
4
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла
на чл.111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
водоснабдителните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Предвид обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на .................., като от тази дата
установителният иск се счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), погасителната
давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД. С
оглед на изложеното, всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 16.05.2016 г., са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. С фактурирането
потребителят се уведомява за задължението и неговия размер и то има
характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Ето защо в случая давността тече от деня, в
който съответното месечно задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец.
Предвид изложеното, извън обхвата на погасителната давност са
вземанията за периода от ..................... г. до ........................ Най-старото
задължение от посочения период – това за месец май 2016 г. е станало
изискуемо на ................... г. – денят, следващ изтичането на съответния месец,
като течението на тригодишната погасителна давност е била прекъсната с
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на .................., поради което същото не е погасено по давност. Задълженията
за непогасения по давност период – от ..................... г. до ........................,
съгласно приетото по делото, неоспорено от страните заключение на ССчЕ, са
в общ размер на сумата от ....................... лв., до която сума и за посочения
период искът е основателен и следва да се уважи, а в останалата част до
пълния предявен размер от ........................ лв. и за периода от .................... г. –
следва да се отхвърли.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно клаузата на чл. 44 от ОУ от 2016 г., при неизпълнение в срок на
задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа. Договорната клауза съответства на правилото на
5
чл. 84, ал. 1 ЗЗД – денят за изпълнение на задължението е определен (30 дни
след издаването на фактура), поради което длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Следователно, с оглед релевираното от ответника възражение
за давност, Ж. А. Г. дължи обезщетение за забава върху дължимата от него
непогасена главница от ....................... лв. за периода от ...................... до
заявената от ищеца крайна дата ........................, в размер на общо
......................... До размера на посочената сума и за посочения период
акцесорният иск е основателен и следва да се уважи, а в останалата част до
пълния предявен размер от 557,21 лв. и за периода от ........................ г. следва
да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора, право на разноски имат и двете страни по делото,
съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски съобразно уважената част от исковете в размер от
...................... (заплатена държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК), както и разноски по ч. гр. д. № 27069/2019 г. по описа на СРС, 119
състав в размер от ................... (за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение).
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер от
......................., разноски по ч. гр. д. № 27069/2019 г. по описа на СРС, 119
състав, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
По своевременно направеното от процесуалния представител на ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските
страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с
твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
6
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на
договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този
пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че договореният размер за
представителство не се явява явно/съществено прекомерен. Макар делото да
не се отличава с фактическа и правна сложност, това обстоятелство само по
себе си не води до извод за намаляване на платеното адвокатско
възнаграждение, доколкото при преценката си за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът извършва преценка дали
възнаграждението съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност. В случая,
възнаграждението не е уговорено в съществено отклонение от мярката,
наложена от този пазар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ж.
А. Г., ЕГН ********** дължи на ......................, ЕИК ....................., сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 27069/2019 г. по описа
на СРС, 119 състав, както следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите сумата от ....................... лв., представляваща стойност на потребени
ВиК услуги в имот, находящ се на адрес: гр. ...................., .................... кл. №
..........................., за периода от ..................... г. до ........................, ведно със
7
законната лихва от .................. до изплащане на вземането;
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от ........................., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от ...................... до
........................,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите до пълния предявен размер от
........................ лв. и за периода от .................... г., както и иска по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 557,21 лв. и за
периода от ........................ г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж. А. Г., ЕГН ********** да
заплати на ...................... АД, ЕИК ....................., сумата от ......................
разноски в исковото производство, както и сумата от ................... разноски по
ч. гр. д. № 27069/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ...................... АД, ЕИК
..................... да заплати на Ж. А. Г., ЕГН **********, сумата от .......................
разноски по ч. гр. д. № 27069/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8