Решение по дело №5533/2018 на Районен съд - Варна

 

Мотиви към решение № 728, постановено на 16.04.2019 г. по

НОХД № 5533 по описа на Районен съд - Варна за 2018 г.

 

Производството по НОХД № 5533 по описа на Районен съд - Варна за 2018 г. е образувано във връзка с внесен в Районен съд - Варна обвинителен акт срещу подсъдимия Й.Г.П. за това, че на 16.07.2018 г. в гр. Варна е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

В проведеното разпоредително заседание съдът прие, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК, поради което делото беше разгледано по реда на глава 28 НПК.

          В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура - Варна поддържа повдигнатото обвинение срещу обв. Й.П., като предлага административното наказание на обвиняемия да бъде в минимален размер.

          Защитникът адв. К.К. заявява, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а НК, като моли за налагане на глоба в минимален размер на обвиняемия.

Разпитан в хода на досъдебното производство обв. П. не дава обяснения, не дава обяснения и в хода на съдебното следствие. В последната си дума моли за минимална глоба.

 

          Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

          От фактическа страна:

          Обвиняемият Й.Г.П. е роден на *** ***. Същият е с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, български гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан.

          На 16.07.2018 г. около 14,00 часа св. И.Т. И. посрещнал работници, които следвало да извършат ремонт на покрива и козирката на жилищния вход, в който живее на адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 405, вх. 11.

          Св. И. и работниците се качили на покрива, работниците оставили инструментите си и пуснали удължители надолу, като трябвало да ги включат в апартамента на св. И.

          Работниците и св. И. слезли надолу пеш, като последният забелязал, че на четвъртия етаж вратата на асансьора е подпряна с някакъв предмет, за да не може да се затвори.

Вратата на апартамента до асансьора била леко притворена и в един момент от там излязъл обв. П..

          Обв. П. държал в ръка голям нож със синя дръжка и дълго около 30 см острие, като започнал да псува „На тия мамицата им ще иба“.

          Св. И. провел разговор с обв. П., като го попитал кого има предвид, а обвиняемият заявил „Оня там горе“. Обвиняемият казал още, че има да плаща много ток.

          След проведения разговор св. И. поканил обв. П. да слезе и да види от къде ще вземат работниците ток и че няма да вземат от неговия ток, а от тока на св. И. Слезли заедно пред входа и от там св. И. подал ток на работниците, като включили удължителите в контакти в неговия апартамент през терасата.

          По-късно привечер св. Н.К., живеещ във същия вход, излязъл пред входа и видял обв. П., който псувал „Майка му ще иба на оня от седмия етаж“.

          В хода на проведеното досъдебно производство е назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице доктор К. К., видно от заключението на която се установява, че обв. П. е със синдром на алкохолна зависимост, неусложнена абстиненция. Според вещото лице в условията на алкохолно повлияване обвиняемият е с агресивно поведение предимно към вещи, както и с липса на говорни задръжки и е говорно агресивен. Съгласно заключението алкохолът мотивира агресивно поведение на обв. П. с нисък толеранс на емоциите. От заключението се установява, че обвиняемият след алкохолна употреба е с агресивно поведение както към вещи, така може и към хора. Установява се, че употребеното от обвиняемия количество алкохол, както и психичното му състояние към 16.07.2018 г. са позволявали обв. П. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

         

          По отношение на доказателствата:      

Гореописаната фактическа обстановка се установи и потвърди от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Н.Г. К., И.Т. И., А.Ж.М., М.П.Я. и Н.Ф.; от изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза и писмените доказателства: характеристична справка, справка за съдимост и постановление на Н. Н. – прокурор при РП – Варна за прекратяване на преписка Р - № 1626/2009 г. на РП – Варна.

Авторството на деянието и субективната му страна се установява на първо място от показанията на св. И.И., който първи е срещнал обв. П. и възприел отправените от обвиняемия псувни и държания от последния нож. На следващо място извършването на деянието от обв. П. се установява и от разпита на св. Н. К., който по-късно е възприел втората псувня от обвиняемия. Показанията на посочените свидетели се подкрепят от показанията на А. М., на който св. И.в се оплакал за създадени по-рано проблеми от обв. П., както и от показанията на св. М.Я.и Н.Ф., които изясняват обстоятелства, свързани с честата употреба на алкохол от обв. П..

Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели, тъй като същите не съдържат вътрешни противоречия, от една страна, а от друга страна, взаимно се подкрепят и допълват, като възпроизвеждат описаните обстоятелства в идентична хронологична последователност и са житейски достоверни.

От представената по делото справка за съдимост се установява, че  обв. П. е осъден с присъда по НОХД № 73/1996 г. по описа на РС – Бяла Слатина за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 54 НК, влязла в законна сила от 08.07.1996 г., с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години.

От същата справка се установява, че обв. П. със споразумение по НОХД № 5094/2009 г. по описа на РС – Варна, влязло в законна сила на 19.11.2009 г., е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което на основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК му е наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК  (задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца) и чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК (задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца).

С постановление от 30.06.2014 г. прокурор от РП – Варна приел, че давностният срок по чл. 82, ал. 4 НК е изтекъл и присъдната преписка за изпълнение на посоченото по-горе наказание пробация е прекратена.

От представената по делото характеристична справка се установява, че за периода от 01.01.2018 г. до момента на изготвяне на справката (30.08.2018 г.) не са постъпвали други сигнали за нарушаване на обществения ред от обв. П..

          Писмените доказателства се възприеха изцяло като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред.

 

         От правна страна:

         При тези факти се налага изводът, че подсъдимият Й.Г.П. е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

         За да е осъществен състав на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, е необходимо да са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Посочените признаци трябва да са налице кумулативно. В ППВС № 2/1974г. непристойните действия са определени като „неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други, скандализиращи обществото” , а грубо нарушение на обществения ред има, когато “деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред” . Явното неуважение към обществото е налице, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото. Необходимо е деецът да съзнава всички признаци на състава, тъй като хулиганството е умишлено престъпление.

         При това тълкуване съдът намира, че деянието на обвиняемия П., изразяващо се в открито псуване в присъствието на съседите му и размахването на нож, осъществява признаците на състава на престъплението хулиганство, визирани в разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

         Извършеното от него действие е непристойно, защото е неприлично, безсрамно, представлява израз на буйство и невъзпитаност и скандализира обществото. Обвиняемият нито е имал сериозен мотив за разправа със съседите си, нито основание да размахва нож.

         Директното отправяне на псувните „На тия мамицата им ще иба“, „Майка му ще иба на оня от седмия етаж“ в присъствието на свои съседи и размахването на нож представлява брутална демонстрация против установения ред.

         Деянието е извършено в жилищен блок и пред него, като до мястото са имали достъп неограничен брой хора, които са възприели и са можели да възприемат хулиганските му действия. Следователно обв. П. е демонстрирал открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото.

         Следователно с деянието си той е осъществил от обективна страна състава на престъплението чл. 325, ал. 1 от НК.

         Обвиняемият П. е осъществил признаците на състава и от субективна страна, като е съзнавал всички негови елементи от обективна страна и е извършил деянието при формата на вината пряк умисъл. Обвиняемият П. е съзнавал, че открито изразените от него псувни и размахването на нож представлява грубо нарушение на обществения ред, както и това, че действията му изразяват явно неуважение към обществото.

         Ето защо обвиняемият беше признат за виновен за това, че с извършеното от него е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.

 

         По отношение на вида и размера на наказанието:

         Съдът намери, че обв. П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази норма, а именно – за извършеното от обв. П. престъпление се предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация, както и обществено порицание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, към момента на извършване на деянието спрямо него не е бил прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна санкция,  както и с деянието не са причинени никакви имуществени вреди.

         Съдът прие, че обв. П. не е осъждан към момента на извършване на деянието, тъй като на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК е реабилитиран по отношение на осъждането с присъда по НОХД № 73/1996 г. по описа на РС – Бяла Слатина, поради това, че в изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК не е извършил друго престъпление, поради което да изтърпи отложеното наказание.

         По отношение на осъждането по НОХД № 5094/2009 г. по описа на РС – Варна обв. П. е реабилитиран на основание чл.  88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 2 НК, тъй като са изтекли две години от момента, в който на 19.11.2012 г. е изтекла абсолютната давност за изпълнение на наказанието пробация, т.е. обв. П. е реабилитиран на посоченото основание, считано от 20.11.2014 г.

         При индивидуализацията на наказанието съдът не констатира наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.

         За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на обвиняемия, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни по местоживеене.

         Предвид изложеното съдът намери, че на обв. П. следва да бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000,00 лв.

 

         По отношение на разноските:

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обв. Й.Г.П. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР - Варна направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 82,11 лв.

         По изложените съображения съдът постанови решението си.

                                                                                               

                                                               

                                    СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: