Р
Е Ш Е Н И Е № 144
гр. Хасково, 22.04.2019 г.
Окръжен
съд Хасково, ГО, II
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Р.Р.,
като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 36 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
411 от 28.11.2018 г., постановено по гр. д. № 438/2018 г. по описа на РС –
Димитровград, са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от К.З.П.
и С.П.П. срещу Г.Н.С. искове с правно основание чл. 109 от ЗС за прекратяване
на действия/премахване на състояния, с които се пречи на пълноценното
упражняване на правото им на собственост в поземлен имот с идентификатор
21052.1014.210, находящ се в гр.*** , чрез премахване на изградено разширение в
южната част на жилищната сграда, находяща се в имота – излизащо от очертанията
на сградата пристрояване, чрез премахване на разширение от запад,
представляващо достроявани баня и тоалетна под стълбище към първи етаж, за
премахване на метална конструкция и лозови насаждения и за отстраняване на
повреда във ВиК инсталацията, обслужваща кухнята и санитарния възел на първия
етаж. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответника направените
по делото разноски в размер на 480 лв.
Срещу
решението в срок е подадена въззивна жалба от адв. Д.И., като пълномощник на К.З.П.
и С.П.П.,
с твърдение, че е неправилно и необосновано.
Възразява се срещу изводите на първоинстанционния съд, че пристрояванията на
запад и юг са правени преди закупуването на имота от жалбоподателите през 2005
г. Сочи се, че съдът неправилно се е позовал на скица от 1997 г., доколкото в
схема на самостоятелния обект, собственост на ответника, издадена на 14.12.2016
г. от СГКК – гр. Хасково процесните преустройства не са отразени, поради което
следва, че не са съществували при заснемането на имота и нанасянето му в
кадастралната карта към 2005 – 2006 г. Изтъква се, че при извършване на
разширението от юг е премахната част от външната стена, която според
заключението на вещото лице е носеща, което води до извода за нарушена
конструкция на сградата. Твърди се, че от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че последният ремонт е бил през 2006 – 2007 г.,
при което ответникът е преустроил мазето извън очертанията на сградата.
Жалбоподателите поддържат, че с процесните разширения на юг и запад, които дори
и да попадат в частта определена за ползване от ответника, се създават преки за
извършване на ремонт на втория собствен на ищците етаж. Същото се поддържа и за
металната конструкция за лозе, която е разположена върху общ терен и е пряко
свързана към къщата, което допълнително пречи за монтиране на скеле за ремонт.
С оглед изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважат предявените
искове. Претендират се направените по делото разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от адв. М.Г., в качеството на
пълномощник на Г.Н.С., с който се оспорват като неоснователни наведените във
въззивната жалба доводи. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на деловодни разноски.
С отговора на
въззивната жалба са представени строително разрешение № 70/1979 г., писмо от
Община Димитровград с рег. Индекс № ОК-01-152#1/07.11.2018 г. и нотариален акт
за собственост на недвижим имот № 135, том. 3, рег. № 4048, дело № 492/2018 г.,
които в открито съдебно заседание въззивният съд прие като писмено
доказателства по делото.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Постановеното решение е
валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 109 от ЗС, предявени от К.З.П.
и С.П.П. срещу Г.Н.С.. В
исковата молба са изложени твърдения, че ищците не могат да упражняват правото
си на собственост в пълен обем поради неоснователни действия на ответника,
изразяващи се в пристрояване на помещение /мазе/ на приземния етаж в южната
част на къщата, включващо разширяване на терасата на първия етаж, служеща като
таван на това помещение, пристрояване на стълбището с изградени под него баня и
тоалетна в западната част до входа на първия етаж, поставена над пътеката в
дворното място метална конструкция и лозови насаждения, както и повреда на ВиК
инсталацията, обслужваща кухнята и санитарния възел на първия етаж. Формулирано
е искане за осъждане на ответника да премахне незаконно извършените
преустройства, както и лозовите насаждения с поддържащата ги метална
конструкция или това да бъде извършено за негова сметка от трето лице, както и
да отстрани повредата във ВиК инсталацията.
От събраните по
делото доказателства се установява, че със строително разрешение № 94 от
14.04.1968 г. на М.Д.Т. от гр.*** е позволено да построи двуетажна жилищна
сграда - 1/2 близнак върху 110 кв. м. в собственото си дворно място в кв. 110,
парцел XX 4126. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
102, том I, дело № 199/1969 г., на 23.04.1969 г. М.Т. е продал на Н.Г. С. 1/2
идеална част от дворно място, цялото с площ от 400 кв. м., като двамата се
съгласили да построят обща жилищна сграда върху парцела. С протокол от
29.04.1969 г. М.Т. и Н.С. са разпределили помещенията в жилищната сграда, като
за първия от тях е отреден втори етаж и две южни мазета, а за втория - първи
етаж и три мазета /едно южно, едно западно и едно северно/. От представеното
пред въззивната инстанция строително разрешение № 70 от 12.04.1979 г. е видно,
че на Н.Г.С. е разрешено да извърши преустройство на едно от мазетата в гараж
за лека кола. По делото е приложена скица № 850 от 14.07.1997 г., от която се
установява, че в плана на гр.***, одобрен със Заповед № 531 от 21.06.1996 г.,
са отразени пристроявания към жилищната сграда от западната страна,
представляващо външно стълбище, и от южната страна. При изготвяне на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със Заповед №
РД-18-38 от 05.07.2006 г., поземленият имот е заснет с идентификатор
21052.1014.210, а сградата - 21052.1014.210.1.
Въз основа на
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 181, том III, дело № 581/2005 г.,
на 12.08.2005 г. наследника на М.Д.Т.- Д.М.Т. е продала на ищците по делото К.З.П.
и С.П.П. 1/2 идеална част от поземления имот ведно с втори етаж от западната
половина на двуетажна жилищна сграда тип „близнак“ с площ от 110 кв. м.
таванско помещение от 110 кв. м., две южни избени помещение с площ от 50 кв. м.
и гараж с площ от 25 кв. м.
С
нотариален
акт за дарение на недвижими имоти № 176, том V, дело № 702/2014 г., на
20.11.2014 г. Н.Г.С. и съпругата му П.Г.С. са дарили на сина си - ответника по
делото Г.Н.С. своята 1/2 идеална част от поземления имот, ведно с първи етаж от
построената в имота многофамилна жилищна сграда на два етажа съгласно
разрешение за строеж № 94/17.04.1968 г. на Община Димитровград. От представения
във въззивното производство нотариален акт за собственост на недвижим имот №
135, том 3, рег. № 4048, дело № 492/2018 г. се установява, че Г.Н.С. е признат
за собственик по наследство и давностно владение на 1/2 идеална част от таван,
целият с площ от 110 кв. м. и 3 броя мазета /едно южно, едно западно и едно
северно/ с обща застроена площ от 50 кв. м., представляващи прилежащи части към
самостоятелен обект с идентификатор 21052.1014.210.1.1 в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1014.210.
По делото са
представени преписки, образувани в Община Димитровград по повод подадени и от
двете страни жалби във връзка с имота и построените в него сгради, както и по
заявление от Г.С. и Н.С. за издаване на удостоверение за търпимост на строеж
„разширение на южно мазе“. От тези писмени доказателства е видно, че служители
в общината са извършвали проверки на място и по документи относно законността
на изградените в имота постройки. По отношение на заявлението се установява, че
няма издадено удостоверение за търпимост, но в хода на проверката е открито
горепосоченото строително разрешение № 70 от 12.04.1979 г. за извършване на
преустройство на едно от мазетата в гараж за лека кола, като поради липса на
техническите проекти от общината не могат да определят с категоричност дали
процесното разширение на мазето е извършено в изпълнение на това разрешение.
От изисканото и
приложено гр. д. № 1453/2017 г. по описа на РС - Димитровград се установява, че
с Решение № 158/25.04.2018 г., влязло в сила на 17.05.2018 г., на основание чл.
32, ал. 2 от ЗС е разпределено ползването между К.П. и С.П. от една страна и Г.С.
от друга на съсобствения им недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор
21052.1014.210 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** ,
одобрени със Заповед № РД-18-38 от 05.07.2006 г.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпита
на свидетели. От показанията на свидетелите Д.Т.Т. и Ж.З.В., ангажирани от
ищците, се установява, че при закупуване на имота през 2005 г. отпред имало
гараж, който навлизал навътре в мазето по рампа, като терасата не била издадена
наред, гаражните врати били на равнището на къщата. Гаражът бил преустроен в
помещение за живеене през 2007 г., при което била разширена терасата над него.
След това започнали проблемите в приземния етаж, като в помещенията на ищците
се появил теч и избила влага по стените, което довело до подпухване и оронване
на мазилката, мухлясване на балатума и мебелите и се наложило извършване на
основен ремонт. Според свидетелите външното стълбище е разширявано, по-голямо е
от това на другата къща близнак, тъй като под него са направени баня и
тоалетна, а през 2005 г. не било така. В имота има лозя и асмалък, които са
ниски и пречели при пренасянето на мебели, като свидетелите се съмняват, че при
необходимост от ремонт на втория етаж това ще създаде затруднения. Свидетелят В.
твърди, че пред мазетата на ищците има сифон и е направен дренаж за оттичане на
водата в шахта, разположена в югоизточната част на градината. Според
свидетелите на ответника – Б.С.Б. и С.Г.Д. пространството под външното стълбище
е било затворено още при строежа на къщата и под него винаги е имало тоалетна.
Мазетата на ответника се ползвали като жилищни помещения, които в миналото дори
се отдавали под наем. През 1978 г. бащата на ответника закупил кола и решил да
преустрои едно от мазетата в гараж, при което го разширили до необходимите за
лек автомобил размери, а това довело до удължаване на терасата на първия етаж и
от този момент тя не е еднаква с тази на другата къща близнак. Пред гаража
направили рампа за влизане и поставили сифон за оттичане на водата. През 2007
г. гаражът отново станал стая за живеене, но тогава не било правено ново
разширение, а само на мястото на гаражните врати сложили прозорци. Относно
обстоятелствата за наличие на отводнителна система пред помещенията на страните
на приземния етаж пред първоинстанционния съд допълнително са разпитани по още
един свидетел на всяка от тях. От показанията на С.П.В. – майка на ищцата К.П.
се установява, че при преустройството на гаража през 2007 г. в двора били
насипани камъни и пясък, а върху тях сложени плочки, като бащата на ответника
не и обяснил къде и дали са свързали сифона за отичане на водата. В момента
плочките били пропаднали и разместени, а сифонът – издаден нагоре, при което
водата не стигала до него. През 2013 г. ищците правили ремонт и сменили
водосточната тръба от южната страна, като направили голяма шахта, която
свързали с тази за отпадните води. В показанията си свидетелят А.Т.К. споделя,
че през 2007 г. свидетелят е участвал при разбиването на поставения при
направата на гаража бетон, като тогава е имало канал за оттичане на водата.
За изясняване на
спора от фактическа страна по делото са назначени две съдебно-технически
експертизи. От заключението на първата експертиза се установява, че
пристрояването на жилищната сграда на запад представлява външно стълбище с
антре за подход към първия жилищен етаж и е с размери 5,85/1,45 м със застроена
площ 8,48 кв. м., с височина 1,80 м до нивото на първия етаж и площадка с
размери 1,40/1,45 м с височина 0,12 см. Това пристрояване е извършено със
строителството на жилищната сграда през 1969 г., за да се осигури самостоятелен
вход към първия жилищен етаж. Допълнително е поставена външна топлоизолация на
стените, с което ширината на стълбището е увеличена със 7 см /от 1,38 м на 1,45
м/. Под стълбището в частта от приземния етаж е устроен санитарен възел с
вътрешни размери 1,30/1,16 м, който не излиза от рамките на външното стълбище.
Пристрояването на жилищната сграда на юг представлява разширение на южното
мазе, собственост на Г.С. и е с размери 1,35/4,10 м със застроена площ 5,53 кв. м. Вътрешните размери на мазето
преди извършване на разширението са: ширина 3,12 м и дължима 3,75 м, при което
не е било възможно ползването му като гараж и се е наложило пристрояването му
на юг, с което вътрешните му размери са станали 3,60/5,35 м. В западната част
от дворното място, определено за общо ползване, има изградена метална
конструкция за асми с височина 2,20 м, като в сезон, когато асмите са развити и
имат плод, свободното за преминаване пространство под тях е с височина 1,90 м.
При извършения на мястото оглед вещото лице не е установило конструктивни пукнатини,
които да са последица от направени разширения и преустройства в западната и
южната част на двуетажната жилищна сграда, включително на площадката между
първия и втория етаж на вътрешното стълбище, ползвано от ищците. На тази
стълбищна площадка са констатирани следи от намокряне, напукана и оронена
мазилка и петна по стени и таван, предизвикани от теч от покрива на сградата.
Във всички помещения на приземния етаж вещото лице е установило влага по
вътрешни и външни стени, като причината за това е вкопаването на приземния етаж
под нивото на дворното място със 70 см, липса на дренаж под и около сградата,
липса на хидроизолация по стените. Експертът е констатирал, че под старата
бетонна писта, само в участъка пред бившия гараж на ответника е била изградена отводнителна
система от положени канализационни тръби, отвеждащи повърхностните дъждовни
води към съществуваща канализационна шахта в югоизточната част на двора. Тази
отводнителна система съществува понастоящем и изпълнява ролята на дренаж около
тази част на сградата, като в нея са заустени и канализационни сифони за
отводняване на дворното място с настилка. В участъка пред мазетата от приземния
етаж, ползвани от ищците няма дренажна система. Има водосточна тръба и
канализационна решетка под нея, отвеждаща дъждовните води от покрива на
сградата към канализационната шахта в югоизточната част на двора. В
констативната част на заключението е отразено, че в северното мазе, ползвано от
ответника като кухня, има мивка на стената към западната стая, а не на стената,
граничеща с частта от приземния етаж, разпределена за ползване от ищците. При
устния си доклад в съдебно заседание вещото лице разяснява, че при разширението
на юг е премахната част от външната стена, но са запазени носещите елементи –
гредата и колоните, поради което конструкцията на сградата не е нарушена.
Експертът заявява, че пред южното мазе на ответника има сифон, който е свързан
с другите сифони в западната част на двора, а всички те са хванати в
канализационната отводнителна система, което било установено на място с пускане
на вода, която се оттичала. Сочи, че навсякъде в приземния етаж има влага,
пълзяща на височина равна на денивелацията на терена – 60/70 см, което е
нормално ако под основите на сградата и около външните стени няма
хидроизолация. По отношение на лозята и металната конструкция вещото лице
заявява, че не пречат на евентуални ремонтни дейности на втория етаж и
поставяне на скеле. Що се отнася до пукнатините на стълбищната площадка, вещото
лице е категорично, че те не са конструктивни, а повърхности, по мазилката,
която е напукана вследствие на течове от покрива. Според експерта тези
пукнатини нямат нищо с разширението от юг, което е по диагонал на цялата сграда
в обратна посока.
От заключението
на втората назначена по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
конструкцията на жилищната сграда е масивна, с външни носещи стени от тухлена
зидария с дебелина на зида 25 см, в сутерена 50 см, каменна и тухлена зидария в
основите и външните стени на избения етаж. Подовите конструкции са
стоманобетонни плочи без пояси на етажните нива, като над сутерена плочата е
със стоманобетонен пояс 50/35 см. По южната фасада е извършено разширение на
югозападното помещение - мазе от избения етаж с размери 1,35/4,10 м. Покрива е
стоманобетонна плоча - продължение на терасата на първия етаж и оградни зидове.
Вътре в помещението, по линията на фасадната плоскост на жилищната сграда има
останал след премахването на зида стоманобетонен елемент - пояс с размери 35/60 см, с облицовка и
мазилка. При извършен оглед вещото лице е констатирало, че на междинната
площадка между първи и втори жилищен етаж има петна от течове по тавана в
зоната към калканния зид. Вследствие на течове от покрива, мазилката е
подмокрена, оронена и на места леко напукана. Същите петна от течове, оронена и
напукана мазилка са установени и на тавана над стълбищното рамо към
подпокривното пространство. Описани са видими пукнатини по мазилката,
вертикална и хоризонтална по калканната стена, в зоната на таванската плоча и
тухления зид над нея. Видимите пукнатините в стълбищната клетка са
повърхностни, с големина до 2 - 2,5 мм, не са отворени и не засягат
конструкцията на сградата - носещите зидове. Според вещото лице пукнатините
може да са резултат на моментни неблагоприятни външни въздействия, на
напрежения, възникващи при промяна на температурата и влажността на
помещенията, поради наличие на влага, некачествена или неправилно изпълнена
мазилка. В устния си доклад пред първоинстанционния съд вещото лице поддържа
представеното заключение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Негаторният иск по чл. 109 ЗС предоставя защита на
правото на собственост и на ограничени вещни права срещу всяко пряко или
косвено неоснователно въздействие върху вещта, което макар и да не накърнява
владението, ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на имота
според неговото предназначение. Двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността
на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако
действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109
от ЗС, като същото важи и в случай, че действията му са неоснователни, но не
създават пречки на собственика /Тълкувателно решение
№ 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/.
За да постанови обжалваното решение, с което изцяло е отхвърлил
предявения по чл. 109 от ЗС иск, районният съд е приел, че от събраните по
делото доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване
ответникът да създава обективни пречки за упражняване правото на собственост от
страна на ищците.
Въззивната инстанция споделя становището на първоинстанционния съд и
приема, че не са налице предпоставките на чл. 109 от ЗС, само при кумулативната
даденост на които искът следва да бъде уважен. На първо място относно
процесните пристроявания в западната и южната част на съсобствената между
страните жилищна сграда спорът по делото е съсредоточен около момента на
изграждане им. Във връзка с това обстоятелство събраните гласни доказателства
се обособяват в две групи с оглед периода преди и след закупуване на имота от ищците
през 2005 г. Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на
първата група, доколкото се подкрепят от приетите писмени доказателства и
заключенията на назначените експертизи. Така по делото се установява, че
пристрояването на запад представлява външно стълбище изградено при строежа на
сградата през 1969 г., за да се осигури самостоятелен вход към първия жилищен
етаж. Още тогава под стълбището е направен санитарен възел за обслужване на
помещенията на приземния етаж, който обаче не
излиза от рамките на стълбището. Единствената промяна през годините според
вещото лице се изразява в поставяне на външна топлоизолация на стените, което
не може да се приеме за такова разширяване на стълбището, водещо до стесняване
на дворното място. По отношение на пристрояването от южната страна на сградата от
данните по делото става ясно, че съставлява разширение на мазето на ответника
със съпътстващо удължаване на терасата на първия етаж, служеща като негов
таван. От показанията на свидетелите, ангажирани от ответника, се установява,
че това е извършено през 1979 г. поради възникнала необходимост от
преустройство на мазето в гараж. Вещото лице е категорично, че при
първоначалните размери на мазето не е било възможно използването му като гараж,
което е наложило разширението. В тази насока представеното пред въззивната
инстанция строително разрешение за преустройство на мазето в гараж, макар и да
не установява по безспорен начин, че в негово изпълнение е направено
съответното разширение с оглед липсата на техническите проекти, е допълнителен
аргумент в подкрепа на тезата, че пристрояването е извършено през 1979 г. По
делото е доказано е, че при това преустройство е премахната част от външната
носеща стена, с което ищците обосновават извод за засягане на конструкцията на
сградата и наличието на пукнатини. Същевременно и двете вещи лица от назначените
съдебно-технически експертизи аргументирано уточняват, че всъщност са запазени
носещите елементи – гредата и колоните, поради което конструкцията на сградата
не е нарушена. Експертите са установили с необходимата категоричност, че
пукнатините във вътрешната стълбищна клетка, ползвана от ищците, са
повърхностни, не са отворени и не засягат конструкцията, като могат да са
резултат от различно неблагоприятно въздействие, но не и от извършеното
разширение на южното мазе. Що се отнася до твърдението на ищците, че
пристрояването е извършено през 2007 г., от материалите по делото се доказва,
че тогава мазето отново е преустроено, този път от гараж в помещение ползвано
като жилищно, но за целта не е правено ново разширение. От изложеното следва,
че в случая се касае за фактическо състояние, продължило повече от 40 години,
което е съществувало към момента на закупуване на имота от ищците през 2005 г.
и същите са се съобразявали с него и са го търпели повече от 15 години до
предявяване на исковата молба през 2018 г. Наред с това от особено съществено
значение е обстоятелството, че с влязло в сила на 17.05.2018 г. решение по гр.
д. № 1453/2017 г. по описа на РС – Димитровград на основание чл. 32, ал. 2 от
ЗС е разпределено ползването на съсобствения недвижим имот между страните, като
площта на процесните пристроявания от западната и южната страна на жилищната
сграда е определена за ползване от ответника Г.С.. При това положение не може
да се направи извод, че тези пристроявания създават пречки или възпрепятстват ищците
да упражняват в пълнота правото си на собственост.
На
следващо място относно лозовите насаждения и поддържаща ги метална конструкция
се установява, че са поставени от ответника и попадат в частта, определена за
общо ползване между страните. В същото време единственият аргумент, с който се
обосновава претенцията на ищците за премахване на асмата е в насока, че би
съставлявала пречка за извършване на ремонт на втория етаж. Подобни твърдения,
касаещи бъдещи ремонтни дейности, доколкото не са изложени конкретни
обстоятелства по какъв начин асмата смущава вещното право на ищците, са
несъстоятелни. В тази насока при устния си доклад пред първоинстанционния съд
вещото лице от първата назначена по делото експертиза с категоричност заявява,
че лозята и металната конструкция не пречат на евентуални ремонтни дейности на
втория етаж и поставяне на скеле. С оглед изложеното не може да се приеме за
безспорно доказано, че асмата ограничава пълноценното ползване на имота от ищците. Що се
отнася до твърдяната повреда във ВиК инсталацията на ответника, причиняваща теч
и влага в помещенията на ищците, настоящият въззивен състав намира и тази
претенция за неоснователна. Това е така, защото преди всичко при извършения на
място оглед е констатирано, че в използваното от ответника като кухня северно мазе
има мивка на стената към западната стая, а не на стената, граничеща с частта от
приземния етаж, ползвана от ищците. Освен това от изслушаните по делото
експертни заключения еднозначно и категорично се установява, че навсякъде в
приземния етаж има влага, водеща до подпухване и оронване на мазилката, което
обаче се дължи на денивелацията на терена и липсата на хидроизолация под
основите на сградата и около външните стени. В случая приземния етаж е вкопан с
70 см под нивото на дворното място и около сградата не е изграден цялостен
дренаж за отвеждане на дъждовните води в канализацията, което позволява тяхното
пропиване във външните стени. Следователно влагата в помещенията на ищците не е
резултат от неоснователни действия на ответника.
По изложените
съображения въззивният състав намира, че от събраните по делото доказателства и
установените въз основа на тях релевантни обстоятелства не може да се направи
заключение, че ответникът Г.С. ограничава, смущава или пречи на ищците К. и С. П. да упражняват правото си на собственост в неговия
пълен обем. При това положение предявените искове с правно основание чл. 109 от
ЗС са неоснователни, поради което първоинстанционно
решение се явява правилно и законосъобразно и следва изцяло да бъде потвърдено,
а подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. ГПК в полза на въззиваемия Г.Н.С. следва да се присъдят
направените от него разноски във въззивното производство в размер на 400 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 411 от 28.11.2018 г., постановено по гр. д. № 438 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К.З.П., с ЕГН ********** и С.П.П., с ЕГН **********,***,
да заплати на Г.Н.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.