РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Гоце Делчев, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20251220100307 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
предявена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, гр. С.
против Д. Й. М. от гр. Г. Д., обл. Бл.. Иска се да бъде признато за установено,
че ответника дължи на ищеца следните суми: 2840.17 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за паричен заем № *****/12.04.2023 г.;
*****лева, представляваща договорна лихва върху главница за периода от 26
април 2023 г. - падеж на първа погасителна вноска до 05 юни 2024 г. - падеж
на последна погасителна вноска; 237.19 лева, представляваща лихва за забава
върху непогасената главница за периода от 06 юни 2024 г. - датата, следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем до 17.12.2024 г. -
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Иска се ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца разходите, сторени по заповедното и по настоящото производство.
Твърди се от ищеца, че на 12.04.2023 г. между „В. Кр.т“ ООД като
1
заемодател и Д. Й. М. като заемател бил сключен договор за паричен заем №
*****. Съгласно договорът заемодателят се е задължил да предостави на
ответника заем в размер на***** лв., а заемателя следвало да върне заема,
като заплати сума в размер на ***** лв., ведно с договорната лихва в размер
на 774.60 на 30 двуседмични вноски. Договора е сключен при фиксиран
годишен процент на разходите, включващ само годишния лихвен процент. С
чл.2 от договора страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се
рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем с КИД
5852**** от 10.09.2022г., който към дата на подписване на настоящия договор
е в размер на 2390.70 лева. Направили са изрично изявление за прихващане на
насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила
на разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се
погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по
договор по арг. на чл.2, ал.2 от процесния договор. По силата на чл.3 от
договора, същият представлява разписка за предадена, съответно получена
сума. По договора за паричен заем Д. Й. М. е извършвала плащания в общ
размер на 538.00 лв. и към настоящия момент остава дължима и непогасена
главница от 2840.17 лв., както и непогасена договорна лихва от 682.79 лева за
периода от 26.04.2023 г. - датата на първата вноска до 05.06.2024 г. - датата на
настъпване на падежа на договора. Тъй като задълженията не са изпълнени в
срок, ответницата дължи и обезщетение за забава върху непогасената
главница, в размер на 237.19 лева от 06.06 2024 г. г. - датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението -17.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. На 04.06.2024 г. е подписано Приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 01.12.2016 г.
между „В. Кр.“ ООД и ищцовото дружество, по силата на което вземанията
срещу Д. М., произтичащи от процесния договор за заем са прехвърлени
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на ищцовото
дружество. Ответника не заплатил задълженията си по договора, поради което
от страна на ищцовото дружество било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение. Тъй като постъпило възражение срещу заповедта, са
предявени настоящите искове.
2
Правната квалификация на предявените искове е по чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл. 9 и чл.11 от Закона за потребителския кредит и чл.33 от ЗПК,
чл. 240 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1, чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 и чл.99
от ЗЗД във чл.422 от ГПК.
Ответника е подал писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на иска. Заявява, че оспорва всички изложени в исковата
молба обстоятелства. Оспорва по договор за паричен заем № ****** от
12.04.2023 г. да й е предоставена сума представляваща паричен заем в размер
на 3000.00 лева. не се е задължила да върне сумата, ведно с уговорена лихва.
Не дължи сумите, посочени в петитума на исковата молба. Прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното с исковата
молба вземане.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.240 от
ЗЗД, чл.110-111 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното
във фактическо и правно отношение:
На 12.04.2023 г. между „Вива Кредит“ ООД, гр.София, в качеството
на заемодател и Д. Й. М., като заемополучател, е сключен договор за паричен
заем № ******. С договора „В. Кр.“ ООД отпуснало на М. заемна сума в
размер на ****** лева. От своя страна заемополучателя следвало да върне
заемната сума ведно с договорна лихва в размер на 774.60 лева на 30
двуседмични вноски, първата дължима на 26.04.2023 г., а последната – на
05.06.2024 г. Договорен е фиксиран лихвен процент от 40.32% и годишен
процент на разходите от 49.37 %.
С чл.1, ал.2 от процесния договор за заем заемателя заявява, че преди
подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна
услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем,
а с чл.1, ал.3 е договорено, че за тази допълнителна услуга заемателят дължи
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на *****30 лева. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от договора
страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира
текущият заем на ответника по договор за паричен заем с КИД 5852*** от
10.09.2022 г., който към дата на подписване на процесния договор е в размер
на 2390.70 лева. Сал.2 от чл.2 страните правят изрично изявление за
3
прихващане на насрещни тези изискуеми задължения, като е предвидено че на
заемателя се изплаща разликата от заемната сума.
В чл. 5 от договора е уговорено, че в три дневен срок от усвояване на
сумата заемателя следва да предостави на заемодателя обезпечение под форма
на банкова гаранция или поръчител, отговарящи на описаните в договора
условия. Поръчителят следвало да отговаря на следните условия: да е над 21
години, да получава минимален осигурителен доход от 1000 лева, да работи
минимум 6 месеца по безсрочен трудов договор, да няма кредитна история в
последните 5 години или да има такава със статус „Редовен“, да представи
служебна бележка от работодател, да не е заемоополучател или поръчител по
друг договор за паричен заем. Банковата гаранция, следвало да бъде издадена
след сключване на договора за заем в размер на цялото задължение, валидна
30 дни след падежа на плащане по договора. В чл.5, ал.2 от договора е
предвидено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 1116.30 лева, която се
заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този
случай дължимата вноска е в размер на 218.84 лева, а общото задължение по
договора става в размер на ******.
Тъй като ответника не осигурил някое от предвидените обезпечения,
му била начислена и посочената неустойка. Така на ответника била
начислявана погасителна вноска от 218.84 лева, включваща вноската по
кредита състояща се от главница и договорна лихва, вноска по такса за
експресно разглеждане на искането и вноска по неустойка.
На 04.06.2024 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., сключен между
„В.Кр.“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, по
силата на което вземанията към ответника, произтичащи от процесния
договор за паричен заем, са прехвърлени в собственост на ищцовото
дружество (правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД) ведно с всички привилегии и обезпечения. „В. Кр.“ ООД
упълномощило ищцовото дружество да уведомява длъжниците за
извършената цесия. В съответствие с упълномощаването, от страна на
„Агенция за контрол на просрочени вземания“ АД до ответника било
изпратено писмо за извършената цесия. Не е представено доказателство за
4
достигането му до длъжника, но същият не оспорва, че е уведомен за цесията,
а от друга страна уведомление е приложено и към настоящата искова молба,
която е достигнала до М..
Тъй като от страна на ответника не били заплатени всички дължими
по договора суми, на 02.01.2025 г. ищцовото дружество подало по пощата
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа
на което било образувано ч.гр.д. № 10/2025 г. по описа на Районен съд - Гоце
Делчев. Заявлението било уважено и била издадена заповед за изпълнение. По
делото е постъпило възражение от ответника, поради което на ищеца било
указано да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото е изготвена съдебно - счетоводна експертиза, като след
уточнения, заключението вещото лице е посочило, че договор за паричен заем
Premium 14 №5918647 -10.04.2023 между Д. Й. М., като Заемател и „В.Кр."
ООД, като Заемодател е сключен на 12.04.2023 г. с:
- Сума на отпусната главница по заема: 3000,00 лв. (три хиляди
лева);
- Сума на договорена лихва: 774,60 лв. (седемстотин седемдесет и
четири лева и шестдесет стотинки);
- Усвояване на сумата: в брой цялата сума;
- Обезпечение на заема: поръчител или банкова гаранция (чл.5 ал.1
от договора);
- Неустойка при неизпълнение на задължението за обезпечение на
заема (чл.5 ал.2 от договора): 1116.30 лв. (хиляда сто и шестнадесет лева и
тридесет стотинки), разсрочена на равни части към всяка от погасителните
вноски;
- Такса експресно разглеждане (чл.1, ал.3 от договора): 1674,30 лв
(хиляда шестстотин седемдесет и четири лева и тридесет стотинки);
- Срок на заема: 60 (шестдесет) седмици;
- Брой вноски: 30 вноски, Периодичност Двуседмичен;
- Размер на погасителна вноска: 218.84 лв. (двеста и осемнадесет
лева и осемдесет и четири стотинки);
- Датите на плащане на всяка от погасителните вноски,
последователно са: 26.04.2023; 10.05.2023; 24.05.2023; 07.06.2023; 21.06.2023;
5
05.07.2023; 19.07.2023; 02.08.2023; 16.08.2023; 30.08.2023; 13.09.2023;
27.09.2023; 11.10.2023; 25.10.2023; 08.11.2023; 22.11.2023; 06.12.2023;
20.12.2023; 03.01.2024; 17.01.2024; 31.01.2024; 14.02.2024; 28.02.2024;
13.03.2024; 27.03.2024; 10.04.2024; 24.04.2024; 08.05.2024; 22.05.2024;
05.06.2024;
- Фиксиран годишен лихвен процент за целия срок на договора:
40,32% (четиридесет цяло и тридесет и два процента);
- Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия
ден - 0,11% (нула цяло и единадесет процента);
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49,37% (четиридесет и девет
цяло тридесет и седем процента) - изчислен на база следните допускания:
спазен срок на договора, всяка от страните изпълнява точно и в срок
задълженията, т.е. не се начисляват разходи за събиране, лихви за забава,
неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора;
- Общ размер на всички плащания: 6565.20 лв. (шест хиляди
петстотин шестдесет и пет лева и двадесет стотинки);
- Поредност при погасяване на задълженията по договора когато
вноската е недостатъчна да погаси текущото задължение: Заемателят има
право да избере поредността. В случай, че не се възползва от това си право: 1.
Разноски, начислени в случай на забава; 2. Лихва за забава; 3. Неустойки за
неизпълнение на договорно задължение; 4. Договорна лихва; 5. Главница;
- Предсрочна изискуемост на цялото задължение: при забава за
изпълнение на просрочените задължения по договора с повече от 90
(деветдесет) дни.
С подписването на договора, Заемателят удостоверява, че е получил
от Заемодателя заемната сума, като договорът има сила на разписка за
предадена, съответно получена сума.
Заемателят Д. Й. М. е погасила частично вноските по договор за
паричен заем Premium 14 №5918647 от 10.04.2023 г. като е извършила
плащания в общ размер на 538.00 лв. Съответно на 25.04.2023 г. и на
09.05.2023 г. са постъпили плащания всяко по 219.00 лв. (двеста и
деветнадесет лева) и на 22.06.2023 г. – 100.00 лв. (сто лева). С тези суми са
погасени изцяло първа и втора погасителни вноски, частично трета
погасителна вноска и 10.00 лв. разходи за събиране на просрочени вземания.
6
Спазен е договорения между страните ред за погасяване на дължимите суми
по договора.
Посочено е че длъжникът е изпаднал в забава на 25.05.2023 г., денят
след датата на падежа на трета погасителна вноска. В табличен вид вещото
лице е посочило дати, на които от страна на заемодателя са начислявани
разходи за събиране на вземания, както и размер ана съответните суми.
Вещото лице е посочила, че вземанията по договора са прехвърлени
от „В. Кр.“ ООД на към „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД в следния вид и размер:
Общо задължение към датата на продажбата (04.06.2024 г.) - 6 237.20
лв. (шест хиляди двеста тридесет и седем лева и 20 ст.), в т.ч.:
Остатък главница - 2 840.17 лв.;
Остатък договорна лихва – 682.79 лв.;
Остатък начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за обезпечение на заема - 1 007.37 лв;
Начислена такса експресно разглеждане - 1 506.87 лв.;
Начислени разходи за събиране на вземането – 200.00 лв.
В периода след датата на цесията 04.06.2024 г. в „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ АД не са постъпвали плащания от длъжника.
Общият размер на задължението е 6 237.20 лв. (шест хиляди двеста
тридесет и седем лева и 20 ст.) в т.ч.:
- 2 840.17 лв. (две хиляди осемстотин и четиридесет лева и 17 ст.) -
главница;
- 682.79 лв. (шестстотин осемдесет и два лева и 79 ст.) - договорна
лихва за периода от 26.04.2023 г. - падеж на първата погасителна вноска до
05.06.2024 г. - падеж на последната вноска;
- 1 007.37 лв. (хиляда и седем лева и 37 ст.) - неустойка при
неизпълнение на задължението за обезпечение на заема (чл.5 ал.2 от
договора);
- 1 506.87 лв. (хиляда петстотин и шест лева и 87 ст.) - такса за
експресно разглеждане на документите;
- 200.00 лв. (двеста лева( - разходи за събиране на вземането.
7
Заключението не е оспорено от страните, а съдът намира, че то
отговаря пълно и точно на поставените въпроси и го кредитира изцяло.
Предвид изложеното, исковете са предявени в определения от закона
едномесечен срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск,
от правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред
надлежен съд, поради което се явяват допустими.
Разгледани по същество предявените установителни искове са
частично основателни, по следните съображения:
От приетите по делото документи безспорно се установява, че на
12.04.2023 г. между „В. Кр.“ ООД, гр.София, в качеството на заемодетал и Д.
Й. М., като заемополучател, е сключен договор за паричен заем № 5918647. С
договора „В.Кр.“ ООД отпуснало на М.а заемна сума в размер на **** лева.
От своя страна заемополучателя следвало да върне заемната сума ведно с
договорна лихва в размер на 774.60 лева на 30 двуседмични вноски, първата
дължима на 26.04.2023 г., а последната – на 05.06.2024 г. договорен е фиксиран
лихвен процент от 40.32% и годишен процент на разходите от 49.37 %.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата (външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ), съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен
лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на заема от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита (чл. 6 от договора), право да получи погасителен
план за извършени и предстоящи плащания (чл. 6 от договора).
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в чл. 1 от договора, което обстоятелство е признато от ответника
с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от
договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като
отделно обективиран документ, като същите се съдържат в договора.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен, а
8
това не се и оспорва от ответника.
Установява се на следващо място от заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че „В.кр.т“ ООД е
изпълнило задължението си по договора, като е предоставяло на ответника
уговорената заемна сума. М. от своя страна е извършила плащания по
договора в общ размер на 538.00 лв. Съответно на 25.04.2023 г. и на 09.05.2023
г. е платила суми в размер на по 219.00 лв. и на 22.06.2023 г. е платила сума от
100.00 лв. С тези суми са погасени изцяло първа и втора погасителни вноски,
частично трета погасителна вноска и 10.00 лв. разходи за събиране на
просрочени вземания.
На 04.06.2024 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между
„В. кр.“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (с
правоприемник „Агенция за събиране на вземания“ АД) , по силата на което
вземането към ответника, произтичащо от процесния договор за паричен заем,
е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество, ведно с всички
привилегии и обезпечения.
До ответника било изпратено писмо, с което „В.кр.“ ООД, чрез
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД уведомява ответника за
извършената цесия. Липсват доказателства, че писмото е връчено на
ответника, но същото е достигнало до нея с исковата молба.
Съгласно текста на чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има
действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато е съобщено на
последния от предишния кредитор. Така установеното задължение на цедента
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, за да
произведе то своето прехвърлително действие спрямо него и третите лица,
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е
въвел изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор /цедента/. Това не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, но при всички
положения съобщението е нужно да достигне до длъжника.
Неизпълнението на задължението за уведомяване обаче не се
9
отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата
непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за
сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния
кредитор. В този смисъл е приетото в решение № 1279/12.11.1996 г. по гр. д.
№ 29/1996 г. на V г. о. на ВС, реш. № 244/23.01.1960 г. по гр. д. № 8461/1959 г.
на III г. о. на ВС, реш. № 173/15.04.2004 г. по гр. д. № 788/2003 г. на ТК на
ВКС. С договора за цесия стария кредитор прехвърля вземането си на
приемателя, но до датата на получаване на съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД,
длъжника може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария
му кредитор. Едва след като съобщението за извършената цесия стигне до
знанието му, изпълнение с погасяващ ефект той ще може да направи
единствено на цесионера.
По силата на така осъществената цесия, ищовото дружество е
встъпило в правата на кредитора по договора за кредит досежно вземането
към длъжника Мандаджиева след неговото прехвърляне, което прави
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД активно легитимирана
страна, както в производството по чл.410 от ГПК, така и по предявения иск по
чл.422 от ГПК за установяване съществуването на същото вземане по исков
ред.
Както се упомена, уведомление за извършената цесия е приложено
към исковата молба, поради което е достигнала до ответника, ведно с
връчените му книжа по делото.
В хода по същество на делото от страна на нответника се прави
възражение за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор,
конкретно условията, касаещи обезпечение, неустойка, такса за експресно
разглеждане на документи, разходи за събиране на вземането, които не е ясно
какво касаят.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС (Решение
№ 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др.) се приема, че
за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът
следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
10
ВКС.
Вземайки предвид представените по делото документи, съдът
намира, че договор за паричен заем № 591864 7, сключен на 12.04.2023 г.
между „В. Кр.“ ООД, гр.София и Д. Й. М., е недействителен на основание чл.
22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да
бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност
на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е
необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди
да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на
кредита участва кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от
Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите
права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа
цялата необходима информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
11
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в
Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
му признават и гарантират.
В конкретния случай в предварително изпратената на ответника
информация – СЕФ и договора са записани допусканията, при които се
определя ГПР. Не е посочено обаче как е формиран размера му, какви разходи
се включват в него за конкретния договор за кредит. ГПР е записан само като
конкретен процент. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити
по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на
чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита
на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.
От заявеното в исковата молба е видно, че таксата за експресно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит не е включена в ГПР.
12
Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане, дължима отделно от
главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, и която е в
размер повече от 1/2 от заемната сума, е част от общия разход по кредита и
следва да бъде включена при изчисляването на ГПР като индикатор за общото
оскъпяване на договора за кредит (аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК).
Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според
която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая въпреки
формалното посочване в договора и в общите условия, че се касае за
допълнителна незадължителна услуга и че ползването й не е условие за
получаване на кредита, нито повишава шансовете за получаването му, за съда
е несъмнено, че тя е била именно такова условие. Нещо повече дори –
вземането независимо от наименованието си по своята същност представлява
скрита възнаградителна лихва, което ясно личи от чл. 1, ал. 2 и 4 от договора и
погасителния план към договора, от които е видно, че не се касае за такса за
самостоятелна услуга, а начисляването на таксата е изцяло обвързано с
получаването на кредита, като нейният размер е в пряка зависимост от
размера на заемната сума и на периода на ползването й, а плащането й е
отсрочено към датита на плащане на погасителните вноски.
Следователно посоченият в договора ГПР не включва всички
действителни разходи – не включва таксата за експресно разглеждане, водеща
до скрито оскъпяване на кредита. Поради това съдът намира, че е налице
противоречие на сключения договор за потребителски кредит с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Отделно следва да се упомене, че уговорената в чл.5, ал2 от договора
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за
неравноправна клауза и недействителна както по арг. на чл.143, т.5 от ЗЗП,
така и по арг. от чл.26, ал.1 от ЗЗД.
13
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител е: -всяка уговорка в негова вреда; - която не отговаря на
изискването на добросъвестността; - води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съдът счита, че са налице и трите посочени по-горе хипотези на чл.
143 от ЗЗП. Обезпечението на едно вземане чрез уговаряне на неустойка има
за цел и задача да обезщети вредите, които страна по договора е нанесла на
другата чрез неизпълнение на задължението си по този договор. Иначе казано,
неустойката ще се задейства тогава, когато договорът е сключен, но не е
изпълнен по вина на една от страните. Неустойката обезпечава изпълнението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се
доказват по размер. Със задължителна практика в ТР №1/09г. ОСТК, с т.3, е
дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии -
естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на
които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението,
съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът
може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е
задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като
настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за
основателност на възражението, т.е.следва да съобрази всички събрани по
делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към разглеждания
и разяснен със задължителна тълкувателна практика на ВКС, предмет по
направеното възражение на ответника.
Така, както е уговорена в чл. 5, ал.2 от договора означава, че
неустойката е загубила своята обезщетителна функция, тъй като тя не
предвижда заплащане на обезщетение на вреди в следствие на неизпълнение
на договора, а е включена в погасителната вноска към този договор в
следствие на неизпълнение на отделна негова клауза. Заемодателят е поставил
14
редица условия на които заемополучателя следва да отговори (описани по-
горе), но не като условие за предоставяне на кредита, а единствено само като
условие за обезпечаване на неустойката. Съдът счита, че някои от
изискванията са неизпълними в сроковете, поставени от заемодателя (в деня
на сключване на договора или най-късно в тридневен срок) – напр. условията
за лицето – поръчител, за размера на дохода му. Нормално и логично би било,
заемодателят да поставя такива условия на заемополучателя, за да му отпусне
заем и при неизпълнението им, да не отпусне заема. Очевидно е, че с тази
клауза, заемополучателя е поставен в неравностойно положение от
кредитодателя. Доколкото в случая размерът на неустойката от 1116.30 лева е
около повече от 1/3 от главницата по заема и близо два пъти по-висок от
претендираната договорна лихва, то неустойката се явява прекомерна и
противоречи на обезщетителната и функция. Тази неустойка по своя характер
е санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира
към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката не е обявена по този начин на потребителя, с което е
нарушена нормата на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят
да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя
своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и
въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата
информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество
е добавък към възнаградителната лихва на търговеца – кредитодател и го
обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на
услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и
печалбата на заемодателя. Нормално, както разходите на търговеца, така и
печалбата му, би следвало да са включени в годишния лихвен процент.
Именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца,
но в случая съдът намира, че клаузата на чл.4, ал.2 от договора въвежда още
един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Клаузата
15
на чл.4, ал.2 от договора противоречи на добрите нрави и добрите търговски
практики като представлява пряка уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
/чл.143, т.5 от ЗЗП/.
Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради
което е и нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД – сключен, за да бъде
заобиколен закона в лицето на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърнява добрите нрави,
тъй като поставя в неравнопоставеност една от страните, сключена е в
нарушение на закона в лицето на чл. 86, чл. 87 от ЗЗД. Този извод се формира
от естеството на договора за кредит (потребителски, с по-слаба и уязвима
страна), от съотношението на заема и неустойката, от съотношението на
законните лихви и неустойката, както и съпоставка с вредите от
неизпълнението.
Поради изложеното следва да се приеме, че в случая е налице
несъответствие между посочения в договора и действителния размер на ГПР,
което представлява нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и
на чл.19, ал.4 от ЗПК, което на осн. чл. 22 от ЗПК води до нищожност на
договора за потребителски кредит. В съответствие с разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Чистата стойност на процесния кредит е размерът на предоставената
главница от 3000 лв. по договора за кредит ответника е заплатила 538.00 лева,
поради което остава да дължи сума в размер на 2462.00 лева.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по
давност на задължението по кредита. Договора за кредит е сключен на
12.04.2023 г. и падеж на последна вноска - 05.06.2024 г., поради което не е
изтекъл нито общия давностен срок по чл.110 от ЗЗД, нико краткия срок за
погасяване н авземания по чл.111 от ЗЗД, дори ако срока се смята от датата на
сключване на кредита.
Предвид така приетото от съда, следва да се уважи предявения иск
да бъде установено, че ответника дължи на ищеца главница в размер на *****
16
лева, ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и да се отхвърлят иска за заплащане на
главница над посочената сума и останалите предявени искове - за сума от
682.79 лева, представляваща договорна лихва върху главница за периода от 26
април 2023 г. - падеж на първа погасителна вноска до 05 юни 2024 г. - падеж
на последна погасителна вноска; 237.19 лева, представляваща лихва за забава
върху непогасената главница за периода от 06 юни 2024 г. - датата, следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем до 17.12.2024 г. -
датата на подаване на заявлението в съда.
Съгласно практиката на ВКС обективирана в ТР № 4/18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.422, респ. чл.415,
ал.1 от ГПК, следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските
в заповедното производство в зависимост от резултата по спора.
В заповедното производство от страна на ищцовото дружество са
направени разноски от 75.20 лева за заплатена държавна такса и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от
претенцията ще се присъдят в полза на ищеца разноски в размер на 81.97 лева
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска.
По настоящото исково производство от страна на ищеца са
представени доказателства за направата на разноските за държавна такса в
размер на 136.41 лева и 400 лева за възнаграждение на вещо лице. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200
лева, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1
от НЗПП. На основание чл.78, ал.1 на ищеца ще се присъдят разноски в
размер на 462.17 лева, съобразно уважената част от претенцията.
При изчисляване на дължимите на ищеца разноски, съдът взема
предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
представител на ищеца не се е явявал в съдебно заседание, а са изразявани
становища в писмен вид, изпратени по поща.
Ответника също има право на разноски съразмерно отхвърлената
част на исковете, но тъй като не са представени доказателства за сторени по
делото разноски от негова страна, съдът не му определя такива.
Воден от гореизложеното, съдът
17
РЕШИ:
Признава за установено, че съществува вземане на „Аг. за контрол на
пр. зад.“ АД, ЕИК ****** гр.София от Д. Й. М., ЕГН ********** от гр.Г. Д.,
обл.Бл. сума в размер на ****** лева (две хиляди четиристотин шестдесет и
два лева), представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем №
******/12.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението – 02.01.2025 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
Отхвърля като неоснователни исковете на „Аг. за контрол на пр. зад.“
АД, ЕИК ********, гр.С. да се признае за установено, че има вземания срещу
Д. Й. М., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл., възникнали на основание
неизпълнение на Договор за паричен заем № *******/12.04.2023 г., за
следните суми: над сумата от ******лева до предявения размер от 2840.17
лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем №
******/12.04.2023 г., за сума от 682.79 лева, представляваща договорна лихва
върху главница за периода от 26 април 2023 г. - падеж на първа погасителна
вноска до 05 юни 2024 г. - падеж на последна погасителна вноска; за сума от
237.19 лева, представляваща лихва за забава върху непогасената главница за
периода от 06 юни 2024 г.- датата, следваща деня на последната погасителна
вноска на паричния заем до 17.12.2024 г. - датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Осъжда Д. Й. М., ЕГН ********** от гр.Г.Д., обл.Бл. да заплати на
„Аг.за контрол на пр. зад.я“ АД, ЕИК ******, гр.С. сума в размер на 81.97 лева
(осемдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки) лева представляваща
разноски по заповедното производство и сумата от 462.17 лева (четиристотин
шестдесет и два лева и седемнадесет стотинки) лева, представляваща
разноски по настоящото производство, като оставя без уважение като
неоснователно искането за присъждане на разноски в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград, в
двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.
18
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
19