РЕШЕНИЕ
№2085
гр.Перник, 13.12.2019
година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, VІІ – състав в публичното заседание на десети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Районен съдия : Явор Джамалов
при секретаря : Антония Стоева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 03720 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявените обективно съединени
искове са с правно основание чл.242, вр. с 128 и чл.221, ал.1 и 224 от КТ и
чл.86 ЗЗД.
По
изложените в исковата молба обстоятелства Д.Ж.Л. с адрес: ***, с ЕГН-********** е поискал, да бъде осъден ЕВРОПЕЙСКИ
ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ, Булстат *********, със седалище: град Перник, Пощенски код: 2300, ул. "Св.Св.
Кирил и Методий" № 23, представлявано от Р.Р. – Ръководител, да му заплати сумата 6089,00 лв., неизплатено трудово
възнаграждение за периода м.април 2017г. до м. февруари 2019г., сумата 2564,30 лв. (две хиляди петстотин
шестдесет и четири лева и тридесет стотинки) като обезщетение по чл.221, ал.1
от КТ, изчислено в размер на брутно трудово възнаграждение за 1 месец, какъвто
е срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение и сумата 1704,00 лв. (хиляда седемстотин
и четири лева) като обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен
годишен отпуск при ответното дружество, изчислено по реда на чл.177 от КТ във
вр. с чл.224, ал.2 от КТ, ведно със
законна лихва върху посочените по-горе суми като главници ( трудово
възнаграждение, обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ),
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите,
както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответния ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ е изразил становище, че така предявените искове, са
допустими но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени като такива.
Районния съд, преценявайки
събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено и доказано следното:
Не се спори по делото, а и видно
от представените от страните писмени доказателства се установява, че ищеца е
работил на длъжност: "М.И.П." код по НКПД: ********,
на безсрочно трудово правоотношение при
ответното учебно заведение. Със заповед N ***/**.**.**** г. на работодателя ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ
трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 327, т.2 от КТ,
считано от 25.02.2019 г.
От заключението на
вещото лице В.П., което съдът възприема като компетентно дадено, е видно, че
след проверка при ответника се е установило, че на основание Трудов договор № ***/**.**.**** г. по
чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, лицето Д.Ж.Л. е изпълнявал задължението си на
длъжността ’‘М.И.П.” с код по НКПД ******** с основно трудово възнаграждение,
определено в Анекс № 1 към договора, като характера на работата е посочен в
длъжностната му характеристика.
Трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед № ***/**.**.**** г. по чл. 327, ал. 1,
т. 2 от КТ. Размера на начисленото брутно трудово възнаграждение, лични осигурителни вноски, данък по ЗДДФЛ
10 % и нетно трудово
възнаграждение от м. април 2017 г. - м. февруари 2019 г. е отразено
в таблица неразделна част от
заключението на база ведомостите за
заплати по месеци, като нетното трудово възнаграждение за процесния
период е преведено на ищеца по негова разплащателна сметка в Първа
инвестиционна банка. Осигурителният доход върху който са начислени личните
осигурителни вноски от м. 04.2017 г.
до м. 02.2019 г. е брутното трудово възнаграждение. /ОМЗ +
клас/.
На второ място се сочи, че обезщетението
по чл. 224, ал.1 от КТ е начислено във фиша за м.февруари 2019 г. брутно
обезщетение в размер на 1645.22 лв. за 23 дни и нетно в размер на 1480.70 лв. Базата
за изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е м. януари 2019 г. -
пълен отработен месец при 22 раб. дни: основно възнаграждение 1564.30 лв.
-ДВТПО -0.6%,9.39 лв.БТВ : 1573.69 лв. : 22
раб. дни = 71.53 лв. х 23 дни = 1645.22 лв. Брутното обезщетение по чл. 224 от КТ е в размер на 1645.22 лв., а нетното обезщетение по чл. 224 от КТ е в размер
на 1480.70 лв. /1645.22 лв. - 164.52 лв. данък по ЗДДФ/. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ посочено в Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца в
размер на 1704.00 лв. за 23 дни
неползван платен отпуск. Нетното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ
начислено във ведомостта за заплати е по - малко от посоченото в заповедта за
освобождаване с 58.78 лв. в брутен
размер и по - малко с 52.90 лв. нетен размер.
Съответно обезщетението по чл. 221,
ал.1 от КТ е посочено в Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца в размер на 2579.69 лв., което не
е начислено и не е платено от ответника. Размера на обезщетението по чл.
221, ал. 1 от КТ въз основа на последното, получено от ищеца, месечно брутно
трудово възнаграждение е 1573.09 лв.,
намалено от договора с Допълнително споразумение. В заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение работодателя определя на ищеца обезщетение по чл.
221, ал. 1 от КТ в размер 2579.69 лв., без
да взема в предвид намаленото брутно трудово възнаграждение.
Дължимото обезщетение
по чл. 221, ал. 1 от КТ - едно брутно трудово възнаграждение, съгласно
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е 2579.69 лв. - брутно обезщетение и 2321.72 лв. - нетно обезщетение по чл. 221 от КТ.
Вещото лице сочи, че претендираното
дължимо трудово възнаграждение от ищеца в исковата молба се явява разлика между
договореното по трудовия договор и Допълнителното споразумение към трудовия
договор № ***/**.**.**** г. от
01.07.2018 г. на основание чл. 118, ал. 3 от КТ, с което се променя размера на
брутното трудово възнаграждение от 2579.69 лв. се определя на 1573.69 лв.
Ответното дружество е изпълнило
нареждането на Ръководителя на ЕПУ и е изготвило Допълнителното споразумение
към трудовия договор на ищеца, начислило е намалената заплата във ведомостите
за заплати от м. 07.2018 г. до м. 02.2019 г., като допълнителното споразумение
изменило само размера на брутното трудово възнаграждение, отразено е във
ведомостите за заплати на ищеца от м. 07.2018 г. до м.02.2019 г. и разликата е
в размер на 6089.00 лв. вследствие
на намаленото брутно възнаграждение на ищеца от 2579.69 лв. на 1573.69 лв.
Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ
е начислено в м. 02.2019 г. в брутен размер 1645.22 лв. за 23 дни неползван
отпуск и нетно обезщетение в размер на 1480.70 лв. платени със заплатата за
м.02.2019 г. / база за изчисляване на обезщетението е месец 01.2019 г. - пълен
отработен месец/.
Вещото лице сочи, че обезщетението
по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на едномесечното брутно трудово възнаграждение
- 2579.69 лв., и нетно 2321.72 лв. , не е установило във фиша на кой месец е
включено и кога е платено.
С оглед на това искът по чл.242
от КТ е доказан по основание. Съгласно същата разпоредба, положения труд по
трудово правоотношение е възмезден, като по силата на чл.269, ал.1 и чл.270,
ал.1 и ал.2 от КТ, трудовото възнаграждение се заплаща в предприятието, в което
се извършва работата, всеки месец. Както бе посочено ответната страна е изпълнила
нареждането на Ръководителя на ЕПУ и е изготвила Допълнителното споразумение
към трудовия договор на ищеца, начислило е намалената заплата във ведомостите
за заплати от м. 07.2018 г. до м. 02.2019 г., като допълнителното споразумение
изменило само размера на брутното трудово възнаграждение, отразено е във
ведомостите за заплати на ищеца от м. 07.2018 г. до м.02.2019 г. и разликата е
в размер на 6089.00 лв. вследствие
на намаленото брутно възнаграждение на ищеца от 2579.69 лв. на 1573.69 лв.
Ищеца оспорва да е подписал такова споразумение , като твърди, че е налице
едностранно изменение на трудовия договор от ответника. В тази връзка съдът е
задължил ответната страна да представи трудовото досие на ищеца с определение в
.з.з от 26.07.2019г., но страната не е изпълнила това си задължение, поради
което приема, че същата безоснователна причина е създала пречки за събиране на
доказателства в настоящето производство. Предвид горното съдът приема, че брутно
възнаграждение на ищеца е 2579.69 лв. съгласно сключения трудов договор и не на
1573.69 лв., както е било изплащано, поради кое дължи разликата от 6089,00 лв., неизплатено трудово
възнаграждение за периода м.април 2017г. до м. февруари 2019г. В случая ищцата твърди един отрицателен факт а именно
липса на плащане на трудовото и
възнаграждение за процесния период за посочената разлика, като този
отрицателен факт не подлежи на доказване от нейна страна а на оборване от
страна на ответното дружество с предвидените в ГПК доказателствени средства.
Предвид на това предявеният иск за заплащане на разликата на дължимото се
трудово възнаграждение от 6089,00 лв., за периода
м.април 2017г. до м. февруари 2019г., следва да се уважи, до установени от вещото лице размер от 870.00 лева,
така както е предявен.
Съгласно сега действащата редакция на чл.245, ал.2 от КТ, разликата до пълния размер на
трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща допълнително, заедно със
законната лихва.
Върху посочената обща сума от 6089,00 лева,
представляваща дължими се трудови възнаграждения, следва да се присъди и
законната лихва за забава, считано от предявяването на иска - 13.06.2019 година
до окончателното изплащане на същата, така както е поискано в исковата молба.
В разпоредбата на чл.221 ал.1 от КТ, е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение от работника
или служителя без предизвестие в случаите по чл.327, т.2 от КТ, какъвто е и настоящият,
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестие, при безсрочно трудово правоотношение. Както бе посочено вещото лице е установило, че обезщетението
по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на едномесечното брутно трудово възнаграждение
- 2579.69 лв., и нетно 2321.72 лв. , като не е установило във фиша на кой месец
е включено и кога е платено. Предвид на това и в този случай се касае за отрицателен факт а именно липса на плащане на посоченото
обезщетение при прекратяване на трудовия договор, като този отрицателен факт не
подлежи на доказване от ищцовата страна а на оборване от страна на ответника
което не е сторено. Предвид на това и този иск следва да бъде уважен до пълния
предявен размер от 2564.30 лева.
И в този случай на основание чл.86 от ЗЗД, следва да се
присъди и законната лихва за забава, считано от предявяването на иска -
13.06.2019 година до окончателното изплащане на сумата 2564.30 лева, така както
е поискано в исковата молба.
Съобразно чл.224,
ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или
служителят имат право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен
отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Компенсирането на неизплатеният отпуск, с обезщетение е допустим само при
прекратяване на трудовото правоотношение, каквото безспорно е установено в
настоящия случай, като без значение е основанието за прекратяването му. Видно
от заключението на вещото лице в случая е обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ,
за неползуван годишен платен отпуск от 23 дни е в
размер на 1645.22 лева. Същото е било начислено и изплатено със заплатата за
месец февруари 2019г., след съответните удръжки за данъци и социални
осигуровки. Предвид изложеното този иск,
като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 426.13 лева,
представляваща 346.13 лева, дължима държавна такса по делото и 80.00 лева
изплатено възнаграждение за вещо лице, от бюджетните суми на съда, заедно със
законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното изплащане, а на ищеца направените по делото
разноски в размер на 80.00 лева.
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ, Булстат *********, със седалище: град Перник, Пощенски код: 2300, ул. "Св.Св.
Кирил и Методий" № 23, представлявано от Р.Р. – Ръководител да заплати на Д.Ж.Л. с адрес: ***, с
ЕГН-**********, сумата 6089,00 лв., неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение за
периода м.април 2017г. до м. февруари 2019г., сумата 2564,30 лв., обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, изчислено в
размер на брутно трудово възнаграждение за 1 месец, ведно със законна лихва върху посочените по-горе суми като главници ( трудово
възнаграждение, обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ), считано от датата на
предявяване на иска – 13.06.2019г., до окончателното изплащане на сумите, както
и 80.00 лева направени разноски по делото, като иска за сумата 1704,00 лв. представляваща обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ, Булстат *********, със седалище: град Перник, Пощенски код: 2300, ул. "Св.Св.
Кирил и Методий" № 23, представлявано от Р.Р. – Ръководител, да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата
от 426.13 лева, представляваща дължима държавна такса и
разноски за вещо лице, заедно със законната лихва върху държавни вземания,
считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното им
изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с
оригинала:С.Г.
Районен съдия :