Решение по дело №245/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 303
Дата: 3 юни 2021 г.
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20217170700245
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

№ 303

гр.Плевен, 03.06.2021 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                       

                                      Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

                                                                  Членове: 1.ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                               2. РАЛИЦА МАРИНСКА

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иво Радев, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №245/2021г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, вр. чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         Депозирана е касационна жалба от Л.Н.П., чрез адв. В. П., против решение №260105/08.03.2021г. по НАХД№2520/2020г. по описа на Районен съд– Плевен, въз основа на което е потвърдено издаденото НП №19А/03.04.2020г. на Началник Второ РУ ОДМВР- Плевен, въз основа на което, на П., на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 264, ал.1 от ЗМВР, е наложено адм. наказание „глоба“, в размер на 500лв., за извършено нарушение по чл. 64, ал.2 от ЗМВР. Твърди се, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. твърди се, че издаденият АУАН не му е връчван и не му е предоставена възможност за възражения. Посочва, че съда неправилно е приел, че АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал.3 от ЗАНН. Посочва се също, че издаденото НП също не му е връчвано. Твърди се също, че изложената в НП фактическа обстановка, досежно времето на извършване на нарушението, е невярна. Посочва се също, че в хода на съдебното следствие пред въззивния съда са събрани противоречиви доказателства, чрез разпита на свидетели, което не е обсъдено от въззивния съд. Твърди се също, че неправилно е приложена нормата на чл. 264, ал.1 от ЗМВР, като дадените разпореждания от полицейските служители, покриват състава на чл. 257 от ЗМВР. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение №260105/08.03.2021г. по НАХД №2520/2020г. по описа на ПлРС и отмени оспореното НП №19А/03.04.2020г. на Началник Второ РУ ОДМВР- Плевен, или при условията на евентуалност- да намали наложеното наказание.

         В с.з., касаторът, р. пр, не се явява, представлява се от адв. В. П., който поддържа касационната жалба, на изложените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба, р. пр., не се представлява и не депозира отговор по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба, посочва, че решението на ПлРС е правилно и законосъобразно и предлага на съда да го остави в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение №260105/08.03.2021г. по НАХД №2520/2020г. по описа на ПлРС, съдът е потвърдил оспореното НП №19А/03.04.2020г. на Началник Второ РУ- ОДМВР- Плевен, въз основа на което, на касатора Л.Н.П., е наложено адм. наказание, на основание 264, ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 500лв., за извършено от него нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, за това, че на 23.03.2020г, ок. 02,50 часа, в гр. Плевен, ул. „Велес“, №11, не изпълнява полицейско разпореждане /устно/: да спре музиката, с което нарушава нощна тишина, и да предаде за проверка документите за самоличност, да не държи вратата на служебния автомобил с рег.№ ******; разпореждането е дадено ясно за възприемане от лицето, за което е съставен АУАН №19А/23.03.2020г. В решението си, въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство, не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, в т.ч. и такива, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. приел е, че в случая, АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал.3 от ЗАНН. Приел е също за изцяло и безспорно установена, изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е за установено, че жалбоподателя П. е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 65, ал.2 от ЗМВР и от страна на АНО, правилно е определена наложената санкция, по реда на чл. 264, ал.1 от ЗМВР.

Настоящият състав намира, че в въззивният съд правилно и обосновано е приел за установено извършването от страна на жалбоподателя П., на вмененото му нарушение по чл. 64, ал.2 от ЗМВР, на процесните дата и място. Правилно и законосъобразно е приел, че при съставянето на АУАН №19А/23.03.2020г., няма допуснати съществени процесуални нарушения, като същият е съставен при условията на чл. 40, ал.3 от ЗАНН. Изложените от въззивният съд мотиви в тези насоки изцяло се споделят от настоящата инстанция, по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Настоящият състав обаче намира, че при съставянето на процесното наказателно постановление, са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност, изразяващи се в неправилно приложение на санкционната норма. В случая, касаторът П. е наказан по реда на чл. 264, ал.1 от ЗМВР, за извършено от него нарушение на чл. 64, ал.2 от ЗМВР. Цитираната норма на чл. 264, ал.1 от ЗМВР обаче предвижда, че който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. В този смисъл, същата не касае нарушението по чл. 64, ал.2 от ЗМВР. Относимата, спрямо нарушението по чл. 64, ал.2 от ЗМВР, санкционна норма, е нормата на чл. 257, ал.1 от ЗМВР, съобразно която, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв., и която норма е приложимата в случая. Като е приложил неправилната санкционна норма, АНО е допуснал неотстранимо съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на оспореното НП.

На основание гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, и следва да бъде отменено, като бъде отменено, като незаконосъобразно издаденото НП №19А/03.04.2020г. на Началник Второ РУ ОДМВР- Плевен.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. 2, вр. чл. 222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №260105/08.03.2021г. по НАХД№2520/2020г. по описа на ПлРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №19А/03.04.2020г. на Началник Второ РУ ОДМВР- Плевен, въз основа на което, на Л.Н.П.,***, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 264, ал.1 от ЗМВР, е наложено адм. наказание „глоба“, в размер на 500лв., за извършено нарушение по чл. 64, ал.2 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението е окончателно. Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                                     ЧЛЕНОВЕ:1. /П/

 

 

 

 

      2. /П/