МОТИВИ към НОХД №445/2018 г.:
Обвинението е против
подсъдимите Ш.Р.Г., А.Ш.Г. И А.Ш. ***
за престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК,
Подсъдимите се обвиняват
за затова, че на 24.06.2017 г.
в с. Боримечково, обл.П. в съучастие, като съизвършители са причинили средна
телесна повреда на С.Т.К. ***, изразяваща се в счупването на десните 9-то,
10-то и 11-то ребра по предната аксиларна линия, представляващо трайно
затрудняване на движенията на снагата.
Против подсъдимите Ш.Р.Г., А.Ш.Г. И А.Ш.Г.
е предявен и приет за съвместно заглеждане граждански иск от
пострадалия С.Т.К. в размер на 10 0000 лева,
представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 24.06.2017 г. до
окончателното й изплащане на сумата.
С.Т.К.
е конституиран в
качеството на граждански ищец.
Пострадалият С.Т.К. е конституиран като частен обвинител на основание чл.76 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимите не се
признава за виновни по предявеното им обвинение Не дават обяснения за
извършеното.
Районният съд обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено
следното:
На 23.06.2017 г., вечерта, в двора на училище
„Кирил и Методий“ в с.Боримечково били наредени маси, столове и скари във
връзка с предстоящия празник на селото. Около 22:00 часа там се били събрА.на
една от масите свидетелите П.А., Р.Г. и Е.М.. На съседна маса се били разположили кметът на
селото свидетелят В.Г.,
неговият племенник – подсъдимият А.Г. и
свидетелите Атанас Г. и М.И.. След
малко към масата на свидетеля П.А. се присъединили неговият баща - свидетелят Я.А., а малко по-късно свидетялт А.К., който бил придружен от
свидетелите К. и Я. Манолови. След полунощ, когато всички вече били употребили
алкохол, възникнал конфликт между свидетелите В.Г. и А.К., които били във
влошени лични отношения.
Поради непрестанните провокации от страна и на двамата в един момент те се
сбили, а останалите се опитвА.да ги разделят. Малко преди да се стигне до физическата
саморазправа между свидетелите В.Г. и А.К., свидетелят М.И. заедно с подсъдимият А.Г. отишли до дома на
последния, за да извикат оттам неговия брат - подсъдимия А.Г. и техния баща -
подсъдимия Ш.Г.. След
като те пристигнА.в двора на училището подсъдимият Ш.Г., заедно със синовете си подсъдимите А.Г. и А.Г. се насочили
директно към свидетеля А.К., за да се саморазправят с него. Въпреки техния опит останалите
присъстващи ги разделили и боят бил преустановен. В това време в двора на
училището пристигнал пострадалият С.К., който бил събуден от снаха си - свидетелката Л.М., която била чула виковете идващи от училищния двор и
двамата заедно отишли, за да проверят какво ставало. Когато свидетелят С.К.
отишъл в двора на училището вече боят бил преустановен, като настрана до входа
стояли отделени свидетелят В.Г., неговият брат – подсъдимият Ш.Г., и синовете
му подсъдимите А.Г. и обв. А.Г.. Пострадалият С.К. им направил забележка, при
което подсъдимият Ш.Г. го ударил с метална тръба, която бил донесъл на идване
от дома си, в задната част на гърба, от което свидетелят С.К. паднал на земята.
Тогава тримата подсъдими А.Г., А.Г. и Ш.Г. се надвесили над него, като започнА.да
му нанасят ритници в областта на гръдния кош. В това време свидетелят К.М. отишъл
там и ги разбутал, като накрая помогнал на пострадалия да се изправи на крака.
Още тогава свидетелят С.К. изпитал силна болка в задната част на гърба си и в
предната дясна част на гръдния си кош, поради което бил откаран с бърза помощ
за преглед, където му казали, че имал счупени ребра. В болница УМБАЛ „Пълмед“
ООД, клон МС „Здраве“ в гр. П., на пострадалия К. му била поставена
диагноза „Фрактура на десните 4, 5, 6 и 7 ребра по скапуларната линия“.
Освен това било установено и наличието на кръвонасядане по тялото и охлузване
по гърба и левия лакет. Горната диагноза била поставена от свидетеля П.П.. След
извършена рентгенография, била установена фрактура на десните 9-то, 10-то и
11-то ребра.
В хода на проведеното разследване е била изготвена медицинска, а след
изискване на пълната документация от лечебното заведение, включително и
компактдиска, съдържащ рентгеновите снимки на пострадалия, допълнителна
медицинска експертиза, при която е установено, че пострадалият С.К. е потърсил
медицинска помощ в УМБАЛ „Пълмед“ ООД, клон МС „Здраве“
гр.П., където е бил прегледан, изследван, консултиран, диагностициран и
амбулаторно обслужен. Там му е била поставена диагноза „Фрактура (счупване) на
десните 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра по скапуларната линия“. След
това пострадалият С.К. е бил лекуван консервативно. На 26.06.2017 г., в 13:30
часа, пострадалият С.К. посетил съдебен лекар в гр. П., където му е било
издадено СМУ 128-1/2017 г., в което са били описани травматични увреждания,
изразяващи се в фрактура (счупване) на десните 9-то, 10-то и 11-то ребра по
предната аксиларна (мишнична) линия; кръвонасядане, охлузвания по тялото и
охлузвания по гърба и левия лакет.
Заключението е, че на пострадалия С.К. е била причинена средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура (счупване) на десните 9-то, 10-то и 11-то
ребра по предната аксиларна (мишнична) линия, което довело до затрудняване на
движенията на снагата, по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, за време от около
2.5-3 месеца от датата на травмата.
Останалите травматични увреждания - кръвонасядане по тялото и охлузване по
гърба и левия лакет, причинили на пострадалия К. болка и страдание по смисъла
на чл.130, ал.2 от НК, за около една седмица от датата на травмата.
Във заключението на допълнителната медицинска експертиза вещото лице
изрично е посочило, че съставомерните травматични увреждания - фрактурите на
трите ребра, са били получени в резултат от действието на твърд, тъп предмет,
чрез удар с или върху такъв и добре отговаряли да са били получени по начина,
посочен от пострадалия - нанесен побой чрез ритници по гръдния кош, докато
пострадалият се е намирал на земята, като не можело да се уточни броят на ударите.
Вещото лице е категорично, че тези травматични увреждания предвид спецификата
си не могат да бъдат причинени с един единствен удар и че за причиняването им
пострадалият е трябвало да бъде в паднало положение.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на свидетелите С.К., Е.М., А.К., П.А., Я.К., Р.Г., Я.М., Л.М.,
В.Г., М.И., Атанас Г., К.М., Н.К., А.В., А.Г., П.П., Шфкет Г., Е.М., З.
Чилингирова, Н.К., дадени на съдебното
следствие, показанията на свидетелите Я.К., Р.Г., Я.М., К.М., П.П., В.Д., З.М.,
депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4 във
връзка с ал.1, т.1 от НПК и чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 и т.5 от НПК,
заключенията на съдебно-медицинските експертизи, както и писмените
доказателства приложени по делото.
Относно главния факт от предмета на
обвинението за нанасяне от тримата подсъдими на удари пи тялото на пострадалия,
довели до причиняване на квалифираното увреждане, имащо характер на средна
телесна повреда, въпреки множеството свидетели, даващи противоречиви показания
се събраха убедителни доказателства.
Част от свидетелите, а именно В.Г., М.И.,
Атанас Г., Н.К., А.В., А.Г. дават показания, че или не са видели нищо от
инкриминираната ситуация, тъй като са бил далече, самите са били обект на удари
от други присъстващи или не са видели въобще пострадалия, или не са видели
подсъдимите да удрят пострадалия С.К.. Показанията на тези свидетели съдът не
коментира, понеже не допринасят с нищо за изясняване на фактическите
обстоятелства.
Следващата група свидетели са роднини на
подсъдимите – Ш.Г., втори братовчед на подсъдимите А. и А.Г. и племенник на
подсъдимия Ш.Г., Е.М., балдъза на подсъдимия Ш.Г., З. Чилингирова, дъщеря на Е.М.
/племенница на подсъдимия Ш.Г. и братовчедка на А. и А.Г. и З.М., приятелка на
подсъдимия А.Г..
Тези свидетели са категорични в показанията
си, че никой от подсъдимите не удрял пострадалия С.К..
Свидетелят Ш.Г. твърди, че при пристигането в
училищния двор на тримата подсъдими, никой от тях не носел метална тръба. Не
видял някой от тях да удря по какъвто и да начин пострадалия К., като допълва
че не видял такова нещо докато е бил на мястото, а той се бил тръгнал преди да
приключи сбиването, което започнало между подсъдимите и свидетеля А.К..
Свидетелките Е.М., З. Чилингирова и З.М. също
твърдят, че не сома подсъдимите, но и некой друг не бил удрял С.К..
Интересен е факта как трите свидетелки
надграждат една след друга показанията си, но изпадат в противоречие по между
си.
М. заявява, че А.К. и Я.К. започнА.да бият
подсъдимия Ш.Г., който паднал на земята. При ставането си Ш.Г. само попитал С.К.,
какво прави там след като е болен.
Чилингирова от своя страна твърди, че Р.Г.
бутнал подсъдимия А.Г. на земята. При отиването на подсъдимия Шефкат Г. да
провери състоянието на сина си, бил бутнат на земята от Я.К.. При падането си
Шефкат Г. бутнал пострадалия С.К. и двамата паднА.заедно.
Докато свидетелката З.М. дава показания на
досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1,
т.5 от НПК, че Я.К. бутнал подсъдимия Ш. на земята, който при падането си
бутнал без да иска пострадалия С.К.. В последствие до тях паднал и подсъдимия А.Г.,
който бил бутнат от свидетеля Р.Г.. Докато К. бил на земята никой не го бил
удрял или ритал.
В тази насока са показанията на свидетеля В.Д.,
депозирани на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.5
във връзка с ал.1, т.5 от НПК. Същият заявява, че не бил очевидец на сбиване, а
на следващия ден разбрал от подсъдимия Ш.Г., че той не е бил удрял С.К.. Само
го питал какво прави там и през това време някой друг ударил К., който паднал
на земята.
Съдът не дава вяра на тези показания. Като се
има предвид връзката на подсъдимите с всеки от свидетелите, последните логично
дават показания, които безусловно да подкрепят и оневинят подсъдимите, но които
са предубедени и не отговарят на обективната истина за получените от
пострадалия телесни увреждания, установено категорично от медицинските
експертизи.
Освен това в допълните си показания
пострадалият свидетел С.К. категорично заяви, че подсъдимият Ш.Г. не е падал на
земята до него.
Освен това, въпреки желанието и усилието да
подкрепят защитната теза, показанията на тези свидетели относно главния факт от
предмета на доказване се разминават с показанията на третата група свидетели.
В третата група свидетели попадат свидетелите
Е.М., внук на пострадалия, П.А., Я.К., имащи родствени връзки както с
подсъдимите, така и с пострадалия, К.М., зет на сина на пострадалия, Я.М. и Р.Г.,
с родство по сватовство първия с пострадалия, втория с подсъдимите, всичките
очевидци на инцидента.
По
отношение на носенето на метални тръби от страна на подсъдимите при
пристигането им в училищния двор в показанията на свидетелите има леко
разминаване, което се дължи на мястото на което са се намирА.при инцидента и
възможността им на възприятие във връзка с това, но не дава основание за
съмнение в техните показания в разказа им за случилото се. Това разминаване се
изразява в това, че свидетелите Е.М., П.А. и Я.К. заявяват, че при пристигането
им в двора на училището и тримата подсъдими са носели метални тръби, което се
подкрепя и от показанията на свидетеля А.К..
От друга страна според показаният на
свидетеля Р.Г. само Ш. и А.Г. са носели тръби, докато К.М. видял само Ш.Г. да държи
тръба.
Но независимо от това свидетелите П.А., Р.Г.
и К.М. са категорични, че видели подсъдимият Ш.Г. да удря пострадалия С.К., в следствие на което
последният паднал на земята.
Относно това обстоятелство показанията им се
подкрепят от показанията на Я.К., който го разбрал от сина си П.А. и
пострадалия С.К. и Я.М., заявил това обстоятелство на досъдебното производство.
Свидетелят Я.М. направи опит да се откаже от
тези показания, твърдейки първо, че не видял удара с тръбата нанесен от Ш.Г.
върху С.К., в последствие че не помни добре, а накрая защото било тъмно.
Съдът не дава вяра на тези показания в хода
на съдебното производство, тъй като в показанията си на досъдебното ясно,
категорично и логично е заявил и дори е уточнил, че не видял къде точно
подсъдимият Ш.Г. е ударил С.К., но било в тялото, а не в крайниците.
Падането на земята на свидетеля С.К., в
следствие удар с тръба категорично се потвърждава от показанията на свидетеля Е.М.,
Я.К. и самия пострадал К..
Участието на другите двама подсъдими А. и А.Г.
в нанасянето на телесни увреждания на С.К. се установява пряко от показанията
на свидетелите Е.М., К.М. и косвено от показанията на свидетелите П.А. и Р.Г..
Съдът без съмнения кредитира показанията на
свидетеля Е.М., че тримата подсъдими ритА.дядо му С.К., който лежал на земята,
тъй като въпреки близката си родствена връзка с пострадалия признава, че не
видял как последният е паднал на земята.
За нанесени ритници в тялото на пострадалия,
след като паднал на земята от страна на тримата подсъдими свидетелства и К.М. в
показанията си на досъдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал.4
във връзка с ал.1, т.1 от НПК. Съдът дава вяра на тези негови показания, дадени
с детайли за видени от него поне по един ритник от всеки от подсъдимите, докато
той, Е.М. и Я.М. пристигнА.и спрели подсъдимите.
За убеждението на съда за нанесени удари с
ритници от страна на подсъдимите А. и А.Г. върху С.К. допринасят и показанията
на свидетелите П.А. и Р.Г., на последния дадени на досъдебното производство.
Свидетелят П.А. дава показания, че А. и А.Г.,
след падането на земята на С.К. „опитвА.да го ритнат, но не са го ритали“. А
свидетелят Р.Г. твърди, че не видял А. и А.Г. да ритат С.К., но само тримата
подсъдими се намирА.около пострадалия, когато същият бил на земята.
Стана ясно в хода на съдебното следствие
всички свидетели са обвързани, макар с по-далечни, но родствени връзки както с
пострадалия и неговото семейство, така и с подсъдимите. Именно на това и
осъзнаването на факта, че подсъдимите в следствие на дадените от тях показания,
могат да понесат наказателна отговорност се дължи колебанието и отричането от
показанията дадени на досъдебното производство от страна на свидетелите Я.К., Р.Г.,
Я.М. и К.М..
Не на последно място ролята на тримата
подсъдими в нанасянето на удари на С.К., първоначално на Ш.Г. с удара с
металната тръба и в последствие Ш., А. и А.Г. с нанасянето на ритници в тялото
се установява и от показанията на самия пострадал. Същият дава показания, не
видял кой го е ударил в „кръста“, но след като паднал на земята го ритА.„Ш. и
синовете му“, които единствени били около него.
Същите обстоятелства свидетелят С.К. разказал
на сина си и снаха си, което се потвърждава от показанията на свидетелите А.К.
и Л.М..
Вида, мястото и времето на причиняване на
телесното увреждане на пострадалия К., в следствие на действията на подсъдимите
се потвърждава и от медицинското удостоверение и медицинската експертиза, приета
в хода на съдебното следствие.
На досъдебното производство са изготвени
основна и допълнителна медицински експертизи.
Първоначалната експертиза дава заключение, че на
пострадалия К. е причинена фрактура на десните 4, 5, 6 и 7 ребра по скапуларната
линия, което е довело до трайно
затрудняване на движенията на снагата, както и кръвонасядане по тялото и охлузване по гърба и левия
лакет, причинили на пострадалия болка и страдание.
В допълнителната медицинска експертиза се обсъждат
както фрактура (счупване) на десните 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра по
скапуларната линия“, така и фрактура (счупване) на десните 9-то,
10-то и 11-то ребра по предната аксиларна (мишнична) линия.
Заключението е, че на пострадалия С.К. е била
причинена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура (счупване) на
десните 9-то, 10-то и 11-то ребра по предната аксиларна (мишнична) линия, което
довело до затрудняване на движенията на снагата, по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, за време от около 2.5-3 месеца от датата на травмата.
Останалите травматични увреждания - кръвонасядане по
тялото и охлузване по гърба и левия лакет, причинили на пострадалия К. болка и
страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, за около една седмица от датата на
травмата.
Тъй като от разпита на свидетеля П. не се изясни броя
и номерата на счупените ребра, по делото е назначена и приета допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист по ортопедия и травматология,
която съдът кредитира като пълна, ясна и компетентно изготвена.
Вещото лице дава заключение, че по време на инцидента С.К.
е получил (счупване) на десните 9-то, 10-то и 11-то ребра в дясно, по средната аксиларна
линия, което довело до трайно затрудняване на движенията на снагата, по смисъла
на чл.129, ал.2 от НК.
Останалите травматични увреждания - кръвонасядане по
тялото и охлузване по гърба и левия лакет, причинили на пострадалия К. болка и
страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Всички увреждания са в резултат от действието на
твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени
при нанесен побой с „железни колове“ по гърба, ритници и последващо падане на
терена към момента на инкриминираната дата.
В Съдебно заседание вещото лице разясни, че средната
аксиларна линия е най-изпъкналата част на реброто. Въпросното счупване на трите
ребра по средната аксиларна линия е получено най-вероятно чрез един удар с
метална тръба хоризонтално отстрани /не вертикално по гръбнака/. При множество
удари с ритници може са се получи счупване на ребрата, но няма са е на една и
съща линия, както е в случая.
Относно изложените твърдения на някои от свидетелите,
че това нараняване може да е старо, от падане от каруца на пострадалия, вещото
лице обясни, че рентгеновите снимки направени на С.К. на 25.06.2017 г., т.е.
ден след инцидента показват прясно счупване. Прясно увреждане значело, че няма
никакво срастване на костите, т.е калциране, което се виждало след около месец
след травмата.
Едно от възражение на защитата на подсъдимите,
обобщено в пледоарията по същество на делото, е че вида на телесното увреждане повдигнато
с обвинението не е доказано.
Съдът счита това възражение за неоснователно.
Вярно е, че с обвинението се сочи на С.К. е причинено в счупването на десните 9-то, 10-то и 11-то ребра по предната аксиларна линия, основано на заключението на допълнителната
медицинска експертиза, изготвена на досъдебното производство от специалист
патолог и приета по делото. Докато според заключението на медицинската
експертиза, изготвена на съдебното следствие, на която съдът даде вяра, тъй
като е изготвена от специалист по ортопедия и травматология, увреждането
представлява счупването е счупване на десните 9-то, 10-то и 11-то ребра в
дясно, по средната аксиларна линия.
Но и двете експертизи несъмнено са дА.заключение, че
счупванията на 9-то, 10-то и 11-то ребра са довели до трайно затрудняване на
движенията на снагата, което според
юридическия критерий представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129
от НК.
Тъй като в хода на съдебното следствие не са събрани
доказателства за промяна на вида на причинената телесна повреда, според
юридическите критерии и на фактическите положения, описани в обвинението
относно начина на причиняване на увреждането, промяната в медицинските критерии
на действителното счупване на 9-то,
10-то и 11-то ребра не необходимо изменение на обвинението.
С оглед на изложеното и събраните доказателства,
обсъдени по-горе, съдът счита за категорично и безспорно установено
обстоятелството, че в следствие на ударите нанесени от подсъдимите на свидетеля
С.К. по начина посочен в обвинението, на К. са счупване) на десните 9-то, 10-то
и 11-то ребра в дясно, по средната аксиларна линия, което довело до трайно
затрудняване на движенията на снагата, което представлява средна телесна
повреда. Това състояние, както експертите потвърдиха са в причинна връзка с
нанесените от подсъдимите наранявания.
При така установената
фактическа обстановка, чрез при внимателния анализ на доказателствата съдът
прие, че подсъдимите Ш.Р.Г., А.Ш.Г. и А.Ш.Г. са
осъществили от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на
чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 24.06.2017 г. в с.Боримечково, обл.П., в съучастие, като съизвършители са
причинили средна телесна повреда на С.Т.К. ***, изразяваща се в счупването на
десните 9-то, 10-то и 11-то ребра по средната аксиларна линия, представляващо трайно
затрудняване на движенията на снагата.
Според Наказателния кодекс наказателна
отговорност се носи за причинена средна телесна повреда, когато деецът е действал
умишлено или по непредпазливост. В едни от случаите на умишлено причинените
телесни повреди деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на
същите, т.е. действал е с пряк умисъл. В други случаи обаче наказателна
отговорност се носи и ако деянието е извършено при евентуален умисъл или когато
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал
неговите общественоопасни последици, не е искал, но е допускал настъпването на
същите и въпреки това не се е въздържал, а извършил деянието. Непредпазлива ще
бъде вината на дееца тогава, когато не е предвиждал настъпването в
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди или
когато е предвиждал тези последици, не е мислил да ги предотврати.
За да определи формата на вината за всеки един
конкретен случай, съдът следва да вземе предвид и обсъди не само субективното отношение на дейците, но всички налични обективни
признаци на деянието.
От начина и броя на
ударите, съдът направи извода, че подсъдимите са съзнавА.общественоопасните
последици на деянието. ПредвиждА.са общественоопасни последици, а именно
причиняване на телесна повреда, като се има предвид обстановката и позицията на
К., паднал на земята, в следствие на първия му нанесен удар с металната тръба.
Като се прецени силата
и броя на ритниците /поне един от всеки от подсъдимите/ и състоянието на пострадалия, те са допускали, че може да настъпи по-тежък
резултат и въпреки наличието на тази представа не са преустановили действията си. Следователно, относно тази телесна повреда подсъдимите са действА.с евентуален умисъл.
В този смисъл съдът прие, че при извършване на престъплението подсъдимите
са действА.при евентуален умисъл, в съучастие като съизвършители. Налице е
общност на умисъла, тъй като всеки от дейците при осъществяване на своята
проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия
участник и е допускал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени всички
обективни признаци на престъпния състав.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на всеки от подсъдимите съдът
се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и
чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената
опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано
в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни
повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на
индивида – телесната неприкосновеност на
личността. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, като
висока, като се имат предвид мотивите за извършване и бруталността на
действията.
При определяне обществената
опасност на подсъдимите съдът взе предвид характеристичните данни за същия,
които са положителни.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимите, добрите
характеристични данни, а като отегчаващи – тежките последици и дълготрайното въздействие
върху пострадалия,.
Съдът прецени и участието
и действията на всеки един от подсъдимите при нанасяне на телесните увреждания.
Като даде превес на
смекчаващите вината обстоятелства съдът счете, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се
наложи наказание на подсъдимите А.Ш.Г. И А.Ш.Г. извършеното от тях престъпление в размер на по
ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на
подсъдимия Ш.Р.Г. наложи
наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимите,
съдът прие че за поправянето и превъзпитанието им не е необходимо наложеното
наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.
Затова на основание чл.66 от НК отложи
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимите Ш.Р.Г., А.Ш.Г. И А.Ш.Г. за изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ.
Предявения граждански иск против подсъдимите,
съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите са причинени на
гражданския ищец от престъплението на подсъдимия и представляват негово парично
задължение към него.
Като отчете тежестта и трайността на
телесното увреждане, съпроводено с множество леки наранявания, с оглед
заключението на съдебно-медицинската експертиза, причинени на пострадалия С.К.,
при съобразяване разпоредбите на чл.52 във връзка с чл.45 от ЗЗД, съдът прие, че
следва иска да бъде уважен в пълен размера на 6 000 лева.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определи по справедливост към момента на постановяване на съдебния
акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи
действителните болки и страдания на пострадалия.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение
на това задължение подсъдимите дължат обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. И тъй като вредите
произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането, от
когато длъжникът изпада в забава, ако не ги плати тогава, без да е необходима
покана за плащането.
Съдът
прие, че сумата от 6 000 лева ще възмезди
пострадалия за нанесените му неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания.
Затова съдът осъди подсъдимите Ш.Р.Г., А.Ш.Г. И
А.Ш.Г. да заплатят на С.Т.К. сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение
за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 24.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като отхвърли гражданския иск за
разликата от 6 000 лв. до 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата
считано от 24.06.2017 г. до окончателното й изплащане.
Въз основа на направеното искане подсъдимите Ш.Г.,
А.Г. и А.Г. бяха
осъдени да заплатят на С.К. направените по делото разноски в размер на 500
лева.
Във връзка с горното и с оглед разпоредбите
на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Ш.Г., А.Г. и А.Г. бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски в
размер на по 201,87 лв., от които по 131,87 лв. платими по сметка на Районен
съд П. и по 70,00 лева платими по сметка на ОД на МВР П., както и ДТ върху
уважената част от гражданския иск в размер на 240,00 лева, платими по сметка на
Районен съд П..
Подбудите за извършване на деянието се
коренят в незачитането на неприкосновеност на личността и желание за уреждане
на спорни въпроси извън установения
правов ред в страната.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: