№ 7373
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110131670 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. И. Н., ЕГН
**********, с адрес в ****, чрез пълномощника й адв. С. Г. М.- САК, със служебен адрес в
****, против Ц. Д. О., ЕГН **********, с адрес в ****, с която е предявени искове по чл. 93
от ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 24383,67 лв.,
представляваща неоснователно получени в повече наеми от съответстващия му дял от
собствеността върху нает имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда,
намираща се в **** с идентификатор 68134.800.319.1 с двора към нея, по договор за наем,
сключен на 05.04.2012 г. между страните по делото, като наемодатели, и А.М.Р. и В.В., като
наематели, за периода от 01.12.2018 г. до 31.06.2020 г., и по договор за наем, сключен на
15.06.2020 г. между страните по делото, като наемодатели, и Д.П.П.С.Д. и У. (Г.Т.) Д., като
наематели, за периода от 15.08.2020 г. до 15.03.2022 г., и сумата от 3460,89 лв.,
представляваща мораторна лихва, считано от 13.06.2019 г. до 12.06.2022 г.
Ищцата твърди, че с ответника са имали сключен граждански брак на 29.11.1983 г.,
който брак бил прекратен с влязло в законна сила на 15.08.2018 г. решение, постановено по
гражданско дело № 2258 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд. Посочва, че с
ответника не са уговаряли режим на имуществени отношения, различен от законовия такъв-
режим на съпружеска имуществена общност. С договор за покупко- продажба, сключен на
05.10.2011 г. и оформен с нотариален акт № 76, том ІІІ, рег. № 6464, нотариално дело № 413
на нотариус И.И., с рег. № 384 и район на действие- Софийски районен съд, Ц. О. е
придобил собствеността върху 1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда,
намираща се в ****, с идентификатор 68134.800.319.1, със застроена площ от около 98 кв.м,
състояща се от сутерен, включващ гараж, зимник, сервизно помещение за отопление и
гориво, партерен етаж. включващ ателие, хол, кухня и сервизно помещение и етаж,
включващ две стаи, кабинет, дрешник, сервизни помещения и сушилник, заедно с
припадащото се право на строеж върху урегулирания поземлен имот, в който е построена
сградата, съставляващ УПИ ІІІ - 319 от квартал 15 по плА. на гр. София, местността ,.Изток-
юг“ с площ от 418 кв.м. С влезли в сила решение № 7418 от 01.11.2019 г. по гражданско
дело № 4545 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, 1 Г.О., 9 състав и решение №
10575 от 30.12.2021 г. по гражданско дело № 508 по описа за 2021 г. на Софийски
1
апелативен съд, Г.К., 2 състав е признато за установено, че ищцата е собственик на 43/50
идеални части от 1/2 идеална част от гореописания имот поради частична трансформация на
нейно лично имущество. ОстА.лите 7/50 идеални части от 1/2 идеална част от имота, като
придобити по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, след
прекратяването й били поделени по равно между бившите съпрузи, т.е. по 3,5/50 идеални
части от 1/2 идеална част от имота, което се равнява на по 3,5/100 ид.ч. от целия имот. По
този начин ищцата се легитимира като собственик на 46,5 % ид.ч. от имота, а ответникът- на
53,5% ид.ч. За периода от 01.12.2018 г. до 15.02.2022 г. ответникът сключил договори за
наем на гореописания недвижим имот. За периода от 01.12.2018 г. до 15.07.2020 г. наемната
цена била в размер на 1500 евро месечно, а за остА.лия период- 1600 евро месечно. Ищцата
твърди, че ответникът получавал наемна цена в размер, по-голям от припадащия му се
съобразно притежаваните от него права в съсобствеността на наетия имот. Поддържа, че за
периода от 01.12.2018 г. до 15.03.2022 г. Ц. О. е получил полагащия й се наем в размер на
24383,67 лв. Моли за уважаване на предявените искове.
С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя пълномощник, поддържа предявения иск и
направените доказателствени искания. Изразява становище относно доклада по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че по време на брака с
ищцата са закупили в условията на СИО ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ
двуетажна масивна жилищна сграда, намираща се в **** с идентификатор 68134.800.319.1 с
двора към нея, като гражданският брак между страните бил прекратен с влязло в законна
сила на 15.08.2018 г. решение, постановено по гражданско дело № 2258 по описа за 2018 г.
на Софийски районен съд. Не оспорва и размера на сочените в исковата молба идеални
части, притежавани от страните при прекратяване на брака. Посочва, че за периода от
01.12.2008 г. до 15.03.2022 г. е получавал 75 % от наемната цена на отдадените под наем
имот, тъй като бил собственик на ¾ ид.ч. от описания по-горе имот- 1/2 ид.ч. е бил
придобит чрез дарение от родителите на ответника, а остА.лата 1/2 ид.ч. от имота е
придобил при условията на СИО с ищцата по време на брака им, с оглед което при
прекратяване на брака им съществуваща СИО се е трансформирала в обикновена
съсобственост по отношение на 1/2 ид.ч. от имота, и всяка от страни е придобил по 1/4 ид.ч.
от имота, тоест ответникът- притежавал общо 3/4 ид.ч. Оспорва като неоснователно
твърдението, че бил получил неоснователно парични суми над полагащия му се размер
съответно с притежаваните от него идеални части. Поддържа, че на ищцата са били
заплатени 1/4 от получените наемни вноски за процесните периоди с оглед притежаваните
от нея 1/4 ид.ч. от имота. Поддържа, че след влизането в сила на Решение № 10575 от
30.12.2021 г. по гр.д. № 508 от 2021 г. по описа на САС, ГК, 2-ри състав, плащанията по
двата договора за наем били разпределени, както следва- за ищцата 48,25%, а ответникът-
51,75 %, което се прилага зА.пред. Релевира възражение за настъпила погасителна давност.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени документи, които моли
да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
2
Съдът, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал, приема за
установено от фактическа стрА. следното:
Между страните не са спорни следните обстоятелства, които факти се установяват и
от приетите по делото писмени документи:
Страните са имали сключен граждански брак на 29.11.1983 г., който брак бил
прекратен с влязло в законна сила на 15.08.2018 г. решение, постановено по гражданско
дело № 2258 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд. Страните не са уговаряли режим
на имуществени отношения, различен от законовия такъв.
С договор за покупко- продажба, сключен на 05.10.2011 г. и оформен с нотариален
акт № 76, том ІІІ, рег. № 6464, нотариално дело № 413 на нотариус И.И., с рег. № 384 и
район на действие- Софийски районен съд, страните придобиват в режим на СИО
собствеността върху 1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, намираща се в
****, с идентификатор 68134.800.319.1, със застроена площ от около 98 кв.м, състояща се от
сутерен, включващ гараж, зимник, сервизно помещение за отопление и гориво, партерен
етаж. включващ ателие, хол, кухня и сервизно помещение и етаж, включващ две стаи,
кабинет, дрешник, сервизни помещения и сушилник, заедно с припадащото се право на
строеж върху урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, съставляващ УПИ
ІІІ - 319 от квартал 15 по плА. на гр. София, местността ,.Изток-юг“ с площ от 418 кв.м.
С влезли в сила решение № 7418 от 01.11.2019 г. по гражданско дело № 4545 по
описа за 2018 г. на Софийски градски съд, 1 Г.О., 9 състав и решение № 10575 от 30.12.2021
г. по гражданско дело № 508 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд, Г.К., 2 състав
е признато за установено, че ищцата е собственик на 46,5% ид.ч. от процесния имот, а
ответникът – 53,5% ид. ч.
За периода от 01.12.2018 г. до 15.02.2022 г. ищцата и ответникът са сключили
договор за наем на гореописания недвижим имот. За периода от 01.12.2018 г. до 15.07.2020
г. наемната цена била в размер на 1500 евро месечно, а за остА.лия период- 1600 евро
месечно. Ответникът е получавал 75% от наемната цена.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск по чл.
93 от ЗС за основателен, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съобразно частта си. Съгласно разпоредбата на чл. 93 от ЗС
добивите от вещта принадлежат на собственика й. Безспорно е, че страните са били
съсобственици на процесния имот в исковия период между 1 декември 2018 г. и 15 март
2022 г., както и че ответникът е получавал добиви от съсобствения имот. В случая е спорен
въпросът относно това, дали ищцата е получавала припадащата се част от добивите,
съобразно нейния дял в съсобствеността.
С гореспоменатото решение № 10575 от 30.12.2021 г. по гражданско дело № 508 по
описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд, Г.К., 2 състав, със сила на присъдено нещо е
признато за установено, че ищцата притежава 46,5% ид.ч. от процесния имот, поради
трансформация на нейни лични средства, на основание чл. 23, ал. 2 от СК. Съгласно
теорията и практиката на ВКС, искът за установяване на трансформация на лично
имущество е положителен установителен иск. Трансформацията не е правна последица от
упражнено потестативно право на съпруга и не е необходимо допълнително изявление от
негова стрА., за да породи правния си ефект. Момент на настъпване на действието на
трансформацията е моментът на придобиване на трансформираното имущество (вж. мотиви
към т. 4 на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК;
Решение № 173 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2017 г., IV г.о., ГК; Решение № 428
от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6452/2013 г., IV г.; Решение № 60148 от 2.02.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2208/2021 г., II г.о., ГК). Следователно е налице частично преобразуване на
3
лично имущество на ищцата при придобиването на процесния имот на 05.10.2011 г.
От гореизложеното следва, че за исковия период между 1 декември 2018 г. и 15 март
2022 г. ищцата е собственик на 46,5% ид.ч. от процесния имот. От представените по делото
писмени доказателства следва, че получената от ищцата от месечен наем за въпросния
период е 29098,27 лв., а припадащата се част от добивите, съобразно нейния дял в
съсобствеността за този период е 53481,94 лв. Следователно обезщетението, полагащо се на
ищцата, съответно на собствената ѝ ид.ч., е в размер на 24383,67 лв.
Предвид изложените доводи, настоящият съдебен състав счита предявеният иск за
основателен, като основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение вземането на ищцата се прилага общата петгодишна погасителна
давност. Неоснователни са направените в отговора на исковата молба възражения за изтекла
погасителна давност, тъй като вземането не е "за наем" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД,
тъй като то не произтича от договор за наем. Вземането на съсобственика произтича от
правото му съгласно чл. 93 ЗС да получи добивите от собствената си вещ. (в този смисъл
Решение № 87 от 13.I.1962 г. по гр. д. № 9723/61 г., I г. о. на ВС)
По разноските:
С оглед извода за основателност на предявения иск на ищцата и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в нейна полза следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в общ
размер на 2513,78 лв., от които за заплащане на държавна такса в размер на 1113,78 лв. и за
заплащане на адвокатски хонорар в размер на 1400 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Д. О., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати на А. И. Н., ЕГН
**********, с адрес в ****, на основание чл. 93 от ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 24383,67
лв. (двадесет и четири хиляди триста осемдесет и три лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща неоснователно получени в повече наеми от съответстващия му
дял от собствеността върху нает имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда,
намираща се в **** с идентификатор 68134.800.319.1 с двора към нея, по договор за наем,
сключен на 05.04.2012 г. между страните по делото, като наемодатели, и А.М.Р. и В.В., като
наематели, за периода от 01.12.2018 г. до 31.06.2020 г., и по договор за наем, сключен на
15.06.2020 г. между страните по делото, като наемодатели, и Д.П.П.С.Д. и У. (Г.Т.) Д., като
наематели, за периода от 15.08.2020 г. до 15.03.2022 г., и сумата от 3460,89 лв. (три хиляди
четиристотин и шестдесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща
мораторна лихва, считано от 13.06.2019 г. до 12.06.2022 г.
ОСЪЖДА Ц. Д. О., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати на А. И. Н., ЕГН
**********, с адрес в **** сумата от 2513,78 лв. (две хиляди петстотин и тринадесет лева и
седемдесет и осем стотинки), представляваща направени от ищцата разноски за заплащането
на държавна такса и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4