Разпореждане по дело №61558/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 154095
Дата: 24 октомври 2024 г. (в сила от 24 октомври 2024 г.)
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20241110161558
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 154095
гр. София, 24.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110161558 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено
възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
328823/17.10.2024 г., от „Т------“ ЕАД, ЕИК -------, гр. С------- срещу В. Б. И. с
ЕГН:**********, с адрес: гр. С--------, с която са предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна
квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
4226.20 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 11.06.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
654.15 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 23.05.2024 г.,
изчислена върху платена главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г.,
включваща и лихва за периода от 15.09.2022 г. до 14.05.2024 г., върху
главницата за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
48.85 лева главница за периода м.04.2021 г. до м.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 11.06.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането
1
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 911.26 лева -
лихва за периода 14.06.2021 г. до 15.05.2024 г., изчислени върху главница
от 48.85 лева
за които суми има издадена Заповед № 19881/28.06.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 35514/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер -----, ID номер -----, инсталация № ------, за
топлоснабден имот гр. С-------.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на настоящото производство
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 35514/2024 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника на 19.08.2024 г. (л.19 от
заповедното дело). Срокът изтича на 19.09.2024 г., а възражението по чл.414
ГПК е подадено на 16.09.2024 г. (л.208 от заповедното дело) Възражението е
подадено в законовия срок. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл.
415 ГПК са връчени на ищеца на 30.09.2024 г. (л.22 от заповедното дело),
поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 30.10.2024
г. Исковата молба е подадена в съда на 17.10.2024 г. и на същата дата са
представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок.
Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32,
т.3 ГПК.
Ответникът не се представлява на този етап.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
2
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1
ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване.
По иска за главница, таксата е 169.05 лева, а по останалите исковете
таксата е 150.00 лева. Общият размер такса е 319.05 лева.
На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 99.81 лева, тъй
като е заплатена в заповедното производство (л.10 от заповедното дело).
Следователно дължимата такса по това дело е 219.24 лева. Представен е
документ по чл.128, т.2 ГПК (л.11 от делото).
По редовността на ИМ
Съдът приема, че исковата молба е нередовна.
На първо място върху сумата за ДР в размер от 48.85 не е ясно дали се
претендира законна лихва от датата на заявлението – 11.06.2024 г. или не.
Второ по иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 654.15 лева не е ясно как е
сформирана, върху коя главница и за кой период на забава. Написано е върху
платена главница, а лихва върху платена сума не се търси. Периодът на
посочената забава е различен и не съответства на периода на главницата, а
мораторната лихва не може да се претендира за период, преди главницата,
защото при липса на главно задължение, липсва и акцесорно.
Ето защо искова молба с вх. № 328823/17.10.2024 г., следва да бъде
оставена без движение, като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127,
ал.1, т.4-5 ГПК, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото разпореждане, с препис за противната страна,
следва да отстрани нередовностите по исковата молба, както и в същия срок
да представи доказателства за това, както следва:
1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи дали претендира законна
лихва от датата на заявлението – 11.06.2024 г. или не.
2. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи за кой период претендира
мораторната лихва в размер от 654.15 лева и върху каква сума главница –
платена или неплатена.
3. на основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулира точен, ясен и
прецизен петитум, който да отговаря на уточнението на иск, в съответните
части.
Следва да се укаже на ищеца, че исковата молба ще бъде върната, ако не
отстрани в срок нередовностите и не представи за това доказателства, на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
3
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 328823/17.10.2024 г.,
, като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК, като
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото разпореждане, с препис за противната страна, следва да отстрани
нередовностите по исковата молба, както и в същия срок да представи
доказателства за това, както следва:
1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи дали претендира законна
лихва от датата на заявлението – 11.06.2024 г. или не.
2. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи за кой период претендира
мораторната лихва в размер от 654.15 лева и върху каква сума главница –
платена или неплатена.
3. на основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулира точен, ясен и прецизен
петитум, който да отговаря на уточнението на иск, в съответните части.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок исковата молба ще бъде
върната, на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
4
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М---- на тел. 02/8955423 или на ел.
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на
адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
5
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕ е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7