№ 45444
гр. София, 31.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20241110160832 по описа за 2024 година
1. Производството е по реда на чл. 267, пар. 1 от ДФЕС.
СТРАНИ ПО СПОРА:
2. Заявител: „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище в гр. София, р-н Лозенец, ул. „Любата“, № 4-6, ет. 1, ап. офис 1,
с пълномощник: адвокат В. Б. от САК.
3. Длъжник: В. П. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. (адрес)
ФАКТИ ПО СПОРА:
4. Делото е образувано по заявление вх.№ 323502/14.10.2024 г. на
заявителя, с което иска издаване на заповед по чл. 417 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) за незабавно изпълнение на парично
задължение, с описание на паричното вземане, както следва: 1026,48 лв.
– главница, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане и 505,00 лв. –
разноски в заповедното производство, от които 25,00 лв. внесена
държавна такса, и 480,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
5. При описанието в т.9, б. „б“ „за какво е паричното вземане“ е посочено:
неизпълнение на парично задължение от страна В. П. М., в качеството му
на издател на запис на заповед от 11.04.2022 г. В т. 12 от заявлението
„обстоятелства, от които произтича вземането“ е описано, че вземането
произтича от запис на заповед от 11.04.2022 г.
6. В т. 14 от заявлението „допълнителни изявления и допълнителна
информация“ е посочено, че на основание чл. 417, ал. 1, т. 10 от ГПК, и
съгласно запис на заповед от 11.04.2022 г., заявителят „Вършец Естейт
Инвестмънт“ ООД удостоверява наличието на претендираното вземане
срещу длъжника. Ангажирани са писмени доказателствени средства,
които установяват пораждането на вземането на заявителя и неговата
1
изискуемост. Съгласно постигнатите уговорки, издателят В. П. М., се е
задължил неотменимо и безусловно, без протест и без разноски да
заплати на предявяване сумата от 1026,48 лева. Заявителят е предявил за
плащане посоченото в записа на заповед парично задължение в размер на
1026,48 лв. Предявяването е извършено на 08.01.2023 г. Записът е
издаден в полза на „Моят Кредит“ ЕООД, който чрез джиро безусловно и
неотменяемо прехвърля всички права и задължения по настоящия Запис
на заповед на „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД.
7. С Разпореждане № 149986 от 17.10.2024 г. по настоящото ч.гр.д. №
60832/2024 г. съдът е намерил заявлението за нередовно и е указал на
заявителя в тридневен срок от съобщението да уточни дали записът на
заповед обезпечава договор за кредит, в който случай да представи
договора и приложимите към него общи условия. Съдът е указал, че при
неизпълнение на указанията в срока, заявлението ще бъде отхвърлено.
8. С Молба вх.№ 345854/30.10.2024 г. заявителят е посочил, че записът на
заповед не обезпечава друго правоотношение между страните; че може
да съществува като самостоятелна търговска сделка и не е нужно тя да
обезпечава друго каузално правоотношение; че записът на заповед е
едностранна формална и абстрактна сделка, поради което основанието не
е елемент от фактическия състав на тази сделка. Заявителят е поискал
издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като записът на
заповед съдържа всички задължителни реквизити по чл. 535 от ТЗ и
представлява редовен от външна страна менителничен ефект.
9. С Разпореждане 185403/16.12.2024 г. съдът е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като е указал на заявителя, че
разполага с възможност да предяви осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3
от ГПК в едномесечен срок от постановяване на разпореждането, като
запази платената такса и че в исковото производство ще се разгърне в
пълна степен защитата на страните.
10. Настоящият съдебен състав е аргументирал виждането, че записът на
заповед в сферата на защита на потребителите води до засягане
значително на ефективната защита на потребителя. Посочено е, че то
води до нарушаване на принципа за справедлив процес, защото
единствената им цел е да се заобиколят специалните императивни
норми, регулиращи материалното правоотношение, което е
недопустимо. По този начин се затруднява и съдът при изпълнение на
задължението му служебно да следи за неравноправност на клаузите в
потребителските договори. Съдът се е позовал на Решение от 13
септември 2018 г., Profi credit Polska, C-176/17, EU:C:2018.711, т. 59 и 61,
на Решение от 7.11.2019 г. по съединени дела C-419/18 и C-483/18 на
СЕС, Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C 96/16 и C 94/17 на
Съда на ЕС, Решение от 11 септември 2019 г., Lexitor (C‑383/18,
EU:C:2019:702, т. 30, Решение на Съда (четвърти състав) от 17 октомври
2024 г. по дело C-409/23 на СЕС.
11. За да не допусне заобикаляне на защитата на потребителя с едностранни
действия на кредитора, настоящият съдебен състав е приел, че следва
2
конформно да тълкува новата разпоредбата на чл. 417, т. 10 от ГПК,
в сила от 24.12.2019г., от което да се изведе правилото, че в случай на
запис на заповед издаден, за който има достатъчно обосновано съмнение,
че е издаден, за да гарантира задължения по потребителски кредит,
съдът може служебно да изисква договора за потребителски кредит и
ако такъв договор не бъде предоставен от заявителя, съдът следва да се
отхвърли заявлението изцяло.
12. Заявителят е подал частна жалба вх. № 7297/09.01.2025г. срещу
разпореждането на съда, с която е поискал отмяна на постановеното
разпореждане и постановяване на издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Аргументирал е становището, че
разпореждането за отхвърляне на заявлението от настоящата инстанция е
незаконосъобразно, тъй като след като в качеството му на джиратар
подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз
основа на джиросан в негова полза запис на заповед, следва съдът да
извърши проверка само за редовност от външна страна на издадения
запис на заповед.
13. Софийският градски съд (СГС), действащ като въззивна инстанция, с
Определение № 3834/26.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 1050/2025 г. СГС, ЧЖ-I-
Б с-в отменил издаденото разпореждане и вместо това е постановил
връщане на делото с указание да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от настоящата съдебна инстанция, което
указание се явява задължително за настоящата инстанция. Въззивният
съд е констатирал, че „При представен от кредитора документ по чл. 417,
ал. 1 от ГПК и направено искане за издаване на заповед по чл. 418, ал. 1
от ГПК, ал. 2 от същата разпоредба определя обема на дължимата от
заповедния съд проверка, вкл. в настоящата хипотеза на представен запис
на заповед, а именно дали документът е редовен от външна страна и дали
съдържа подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника – конкретно
за записа на заповед това означава да се провери дали същият съдържа
реквизитите по чл. 535 и чл. 536 от ТЗ и дали е предявен, тъй като
процесният е издаден с падеж при предявяване, т.е. с предявяването му
настъпва изискуемостта на сумата, за която е издаден.“. Заключил е, че
„Представеният в заповедното производство запис на заповед, имащ
правната природа на абстрактна, едностранна и абсолютна търговска
сделка по чл. 1, ал. 1 от ТЗ е редовен от външна страна, удостоверява
подлежащо на изпълнение задължение за длъжника и не е издаден по
договор за потребителски кредит, поради което е основателно искането за
издаване на заповед за незабавно изпълнение..“.
14. Поради това, доколкото посочените указания на Софийски градски съд са
задължителни за запитващата юрисдикция, и предвид съмненията за
съответствието на тази практика с правото на Европейския съюз,
запитващата юрисдикция счита, че следва да отправи преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз.
ПРАВОТО НА СЪЮЗА:
3
15. Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
16. Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25
ноември 2020 година относно представителни искове за защита на
колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива
2009/22/ЕО.
БЪЛГАРСКОТО ПРАВО:
а) Граждански процесуален кодекс (ГПК):
Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по
движението и приключването на делото и следи за допустимостта и
надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той
съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
(2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на
самостоятелно обжалване.
(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може
да предяви иск за вземането си в следните случаи:
(….)
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
(……)
(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят
довнася дължимата държавна такса.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г., доп. - ДВ, бр. 67 от
2024 г., в сила от 01.07.2025 г.) Когато заявителят не предяви иска в посочения
срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и
изпълнителния лист, издаден по чл. 418. За предявяването на иска в
едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно.
Чл. 417. (1) (Предишен текст на чл. 417 – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от
1.07.2025 г. - изм., относно влизането в сила, бр. 67 от 2024 г., в сила от
1.07.2024 г.) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и
когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е
възложено на гражданските съдилища;
2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) документ или извлечение от счетоводни
книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и
общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е
представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с
всички негови приложения, включително приложимите общи условия;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на
подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на
4
парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на
определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за
започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба
със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг
- относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско
вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. (нова – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) влезли в сила
задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" до работодател за изплащане на забавени повече от два
месеца парични задължения по трудови правоотношения;
9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) акт за начет;
10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., доп., бр.
100 от 2019 г.) запис на заповед, менителница или приравнена на тях
друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея;
когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия.
(2) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. - изм., относно
влизането в сила, бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2024 г.) При подаване на
заявление по електронен път заявителят прилага копие от документа по ал. 1,
на който се основава заявлението му. В 7-дневен срок заявителят представя на
съда оригинала на документа по ал. 1, т. 3, 6 и 10 като условие за редовност на
заявлението.
(3) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. - изм., относно
влизането в сила, бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2024 г.) При подаване на
заявление писмено на хартиен носител заявителят трябва да представи
оригинала на документа по ал. 1, т. 3, 6 и 10, а в останалите случаи по ал. 1 –
заверен от него препис от документа.
б) Закона за потребителския кредит (ЗПК):
Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) (1) Кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит.
(2) Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
(3) Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за
едно и също действие.
5
(4) Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
(2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула
съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания.
(3) При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите:
1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит;
2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят
дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали
плащането се извършва в брой или чрез кредит;
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., изм., бр. 70 от 2024 г.,
в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за
приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140,
параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент
на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от
Договора за функционирането на Европейския съюз) Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
(6) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) При плащания по
договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5,
надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания
по кредита.
(7) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г., отм., бр. 104 от 2020 г.,
в сила от 1.01.2021 г.).
Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
6
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Чл. 33. (1) При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
(2) Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
(3) Кредиторът не може да откаже да приеме частично плащане по
потребителски кредит.
Чл. 34. (1) Кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира
потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.
(2) Когато задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит
са гарантирани чрез издаването на запис на заповед или менителница, след
всяко плащане кредиторът ги привежда незабавно в съответствие с остатъка
по задължението.
(3) При погасяване на задължението на потребителя кредиторът е длъжен
незабавно да върне издадения запис на заповед или менителница.
(4) Кредиторът отговаря за всички вреди, причинени на потребителя при
неизпълнение на задълженията по ал. 1, 2 и 3.
(5) Кредиторът няма право да променя служебно валутата, в която е уговорен
първоначално кредитът, съответно остатъкът от кредита.
в) Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП):
Чл. 26. (1) Кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира
договора за кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.
(2) Когато задълженията на потребителя по договора за кредит са гарантирани
чрез издаването на запис на заповед или менителница, след всяко плащане
кредиторът ги привежда незабавно в съответствие с остатъка по
задължението.
(3) При погасяване на задължението на потребителя кредиторът е длъжен
незабавно да върне на потребителя издадения запис на заповед или
менителница.
г) Търговския закон (ТЗ):
Чл. 465. Длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на
приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с
издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е
бил недобросъвестен при придобиването на менителницата.
Чл. 535. Записът на заповед съдържа:
1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който
е написан;
2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;
3. падеж;
4. място на плащането;
5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;
7
6. дата и място на издаването;
7. подпис на издателя.
Чл. 536. (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл.
535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4.
(2) Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на
предявяване.
(3) Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на
плащането и за местожителство на издателя.
(4) Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята
издаден в мястото, посочено до името на издателя.
Чл. 537. За записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими
с естеството му, разпоредбите за менителницата.
Чл. 538. (1) Издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както
платецът на менителницата.
(2) Записът на заповед, платим на определен срок след предявяването, трябва
да се предяви на издателя в сроковете по чл. 477. Издателят трябва да
удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се
подпише. Срокът след предявяването тече от датата, удостоверена от издателя
върху записа. Отказът на издателя да удостовери предявяването или да
постави дата се установява с протест съгласно чл. 496, чиято дата се смята
като начало на срока след предявяването.
ВРЪЗКА С ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. НЕОБХОДИМОСТ
ОТ ТЪЛКУВАНЕ:
17. За периода от 11.04.2024 г. до 17.10.2024 г. са били образувани 258 дела
за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на
заповед със заявител - „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД, с ЕИК:
*********, който е заявител и по настоящото производство и основава
вземането си на джироса му запис на заповед.
18. По конкретното дело, заявителят иска издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на запис на заповед, по който издател е физическо
лице, а поемател е „Моят Кредит“ ЕООД, в чийто предмет на дейност
съгласно Търговски регистър влиза: „отпускане на заеми със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства“.
19. Запитващият съд посочва, че му е служебно известно от висящите пред
него дела (ч.гр.д.№ 39191/2025 г., ч.гр.д.№ 39464/2025г., ч.гр.д.
№39008/2025г., ч.гр.д.№42360/2025г., ч.гр.д.№39191/2025г., всички по
описа на Софийски районен съд, 78-ми състав, образувани по заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК), че
Моят Кредит ЕООД извършва дейност по отпускане на потребителски
кредити, т.н. „бързи кредити“, като използва стандартизирани договори с
потребителите, които биват обезпечавани от потребителите чрез запис на
заповед. Освен това на запитващия съд е служебно известно, че
8
договорите за потребителски кредит с кредитор Моят Кредит ЕООД
съдържат неравноправни клаузи (видно от влезлите в сила
разпореждания на заповедния съд – Разпореждане 116284/23.07.2025г. по
ч.гр.д.№ 39191/2025 г., Разпореждане 134031/27.08.2025г. по ч.гр.д.№
39464/2025г., Разпореждане 126515/13.08.2025г. по ч.гр.д.№39008/2025г.,
Разпореждане 137646/03.09.2025г. по ч.гр.д.№42360/2025г., Разпореждане
116284/23.07.2025 г. по ч.гр.д.№39191/2025г., всички по описа на
Софийски районен съд, 78-ми състав), като в тях неправилно е посочен
годишният процент на разходите, тъй като не са били включени при
изчислението му суми по допълните услуги, които са начислени, както и
застрахователни премии. В горепосочените дела, съдът е счел че
договора за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, както и че вземането на кредитора следва да се уважи
единствено за чистата стойност на кредита. Показателно за
неравноправния характер на договорите е, че във всяко от
горепосочените дела сумите за допълнителни услуги (които въпреки
високата им стойност не предвиждат реална полза за потребителите, и
противоречат на добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите) надхвърлят с повече от 50 % главницата.
20. Запитващата юрисдикция намира за необходимо да отправи запитване,
защото изразява съмнение, че Определение № 3834/26.02.2026 г. по
ч.гр.д.№ 1050/2025 г. СГС, ЧЖ-I-Б с-в, постановено в рамките на
обжалване на постановен акт по настоящото дело, а именно обжалване на
Разпореждане 185403/16.12.2024 г., което Определение задължава
настоящия съдия-докладчик да издаде заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, противоречи на правото на
Европейския съюз, както и на практиката на Съда на Европейския
съюз.
21. Както горепосоченото Определение № 3834/26.02.2026 г. по ч.гр.д.№
1050/2025 г. СГС, ЧЖ-I-Б с-в, така и преобладаващата съдебна практика
на въззивния съд (обективирана в – Определение № 2939/14.02.2025 г.
по ч.гр.д. № 1394/2025 г. СГС, ЧЖ-VI-Ж с-в; Определение №
3207/18.02.2025 г. по ч.г.р.д. № 1109/2025 г. СГС, ЧЖ-VI-Ж с-в;
Определение № 5148/14.03.2025 г. по ч.г.р.д. № 2236/2025 г. СГС, ЧЖ-
II-Е с-в; Определение № 7018/08.04.2025 г. по ч.г.р.д. № 2233/2025 г.
СГС, ЧЖ-IV-Е с-в; Определение № 9299/14.05.2025 г. по ч.г.р.д. №
4328/2025 г. СГС, ЧЖ-I-К с-в), водят до изводи, че съдът няма
правомощие служебно да изисква разкриване на каузалното
правоотношение в производството по издаване на заповед за незабавно
изпълнение, въпреки че има обосновано предположение, че записа на
заповед обезпечава договор с потребител, водейки се от общоизвестна и
служебно известна информация, че поемателя по записа на заповед
отпуска потребителски кредити, в тази хипотеза при непредставяне на
каузалния договор съдът не може да отхвърли заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение; че прехвърляйки записа на заповед
чрез джиро не се засягат правата на потребителите и не се заобикаля
9
потребителската защита, които изводи според запитващата юрисдикция
противоречат на правото на Европейския съюз, както и на
практиката на Съда на Европейския съюз.
22. Цитираните съдебни актове на националния съд са окончателни и не
подлежат на обжалване, съдържат задължителни указания към
първоинстанционния съд, да издаде заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
23. Цитираните съдебни актове на националния съд противоречат на
Определение № 3948/27.02.2025 г. по ч.гр.д.№ 1113/2025 г. СГС, ЧЖ-
II-Д с-в (мотивите на което се споделят от запитващия съд) според което
„… в случай на запис на заповед, за който има достатъчно обосновано
съмнение, че е издаден, за да гарантира задължения по потребителски
кредит, съдът може служебно да изисква договора за потребителски
кредит и ако такъв договор не бъде предоставен от заявителя, съдът
следва да се отхвърли заявлението изцяло, тъй като само по този начин
няма да бъде допуснато да бъде заобиколена защита на потребителя с
едностранни действия на кредитора, което е изрично изискване и на чл.22
пар.3 Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета и
следва пряко от Директива 93/13, тълкувана в константната практика на
СЕС.“, както и че „По същество посоченото по-горе се отнася и за
джиратаря, който е последващия държател на ценната книга.“.
24. Не е налице произнасяне от страна на Върховния касационен съд по
спорните въпроси, по които има противоречива съдебна практика.
25. Запитващата юрисдикция изразява мнение, че Определение №
3834/26.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 1050/2025 г. СГС, ЧЖ-I-Б с-в, както и
преобладаващата практиката на въззивната инстанция, която е
задължителна за него, не позволяват гарантиране на спазването на
принципа на ефективната защита на потребителите и отричат
възможността на националната юрисдикция да се запознае със
съдържанието на договора с потребителя и да го изследва за
неравноправни клаузи.
26. Запитващата юрисдикция счита, че горепосочените съдебни актове на
националния съд противоречат на принципа на ефективност на
защитата на потребителите и на принципа на справедлив съдебен
процес, на Директива 87/102 / ЕИО, както и на практиката на Съдът на
Европейския съюз, а именно на Решение от 13 септември 2018 г., Profi
Credit Polska, C 176/17, EU:C:2018:711; Решение от 7 ноември 2019 г.,
Profi Credit Polska S.A. срещу Bogumiła Włostowska и др. и Profi Credit
Polska S.A. срещу OH, C‑419/18 и C‑483/18, ECLI:EU:C:2019:930;
Решение от 7 декември 2017 г. Banco Santander, C‑598/15, EU:C:2017:945;
Решение от 1 октомври 2015 г., ERSTE Bank Hungary, C‑32/14,
EU:C:2015:637; Решение от 10 септември 2014 г., Kušionová, C‑34/13,
EU:C:2014:2189; Решения от 14 март 2013 г., Aziz, C‑415/11,
EU:C:2013:164; Решение от 18 февруари 2016 г., Finanmadrid EFC,
C‑49/14, EU:C:2016:98; Решение от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito C‑618/10, EU:C:2012:349; Решение от 21 април 2016 г., Radlinger и
10
Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283; Решение от 9 ноември 2010 г., VB
Pénzügyi Lízing, C 137/08, EU:C:2010:659; Решение от 21 февруари 2013
г., Banif Plus Bank, C 472/11, EU:C:2013:88; Решение от 7 август 2018 г. по
съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на СЕС; Решение от 20 септември 2018
г., EOS KSI Slovensko, C 448/17, EU:C:2018:745; Определение от 6
ноември 2019 г., BNP Paribas Personal Finance SA Paris Sucursala București
и Secapital, C 75/19, EU:C:2019:950.
27. Проблемите които налагат необходимост от тълкуване на правото на
Европейския съюз са породени от въпроса за потребителската защита в
рамките на производството по издаване на заповед за незабавно
изпълнение, при подадено заявление от кредитор, на кого записа на
заповед е прехвърлен посредством джиро.
28. Първият проблем е свързан с националната практика, според която
заповедният съд не може да дава указания на джиратаря във връзка с
каузалния договор, който се обезпечава със записа на заповед, нито да
изисква представянето му, освен ако каузалния договор не е посочен в
заявлението или в записа на заповед (в който смисъл са Определение №
9299/14.05.2025 г. по ч.г.р.д. № 4328/2025 г. СГС, ЧЖ-I-К с-в,
Определение № 2939/14.02.2025 г. по ч.гр.д. № 1394/2025 г. СГС, ЧЖ-
VI-Ж с-в).
29. В Определение № 3834/26.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 1050/2025 г. СГС,
ЧЖ-I-Б с-в, (с което е указано на настоящия състав за издаде запис на
заповед) се прави извод, че „..дали документът е редовен от външна
страна и дали съдържа подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника – конкретно за записа на заповед това означава да се провери
дали същият съдържа реквизитите по чл. 535 и чл. 536 от ТЗ и дали е
предявен…“, както и че „Действително разпоредбата на чл.417, ал.1, т.10
от ГПК въвежда и изисквания за представяне на допълнителни
доказателства пред заповедния съд, ако записът на заповед служи като
обезпечение на вземане по договор за кредит, но това е единствено при
хипотеза, при която тази обезпечителна функция може да се установи от
заповедния съд от представените пред него доказателства към
заявлението, без в негова тежест да е поставено задължение служебно да
изяснява този въпрос и да събира доказателства.“. Подобни съображения
са изложени и в Определение № 7018/08.04.2025 г. по ч.г.р.д. №
2233/2025 г. СГС, ЧЖ-IV-Е с-в, Определение № 5148/14.03.2025 г. по
ч.г.р.д. № 2236/2025 г. СГС, ЧЖ-II-Е с-в.
30. На първо място, горепосочените съдебни актове на СГС противоречат
на Определение № 3948/27.02.2025 г. по ч.гр.д.№ 1113/2025 г. СГС,
ЧЖ-II-Д с-в (което макар и да представлява изолирана практика се
споделя от запитващия съд), според което „… в случай на запис на
заповед, за който има достатъчно обосновано съмнение, че е издаден, за
да гарантира задължения по потребителски кредит, съдът може служебно
да изисква договора за потребителски кредит и ако такъв договор не бъде
предоставен от заявителя, съдът следва да се отхвърли заявлението
изцяло, тъй като само по този начин няма да бъде допуснато да бъде
11
заобиколена защита на потребителя с едностранни действия на
кредитора, което е изрично изискване и на чл. 22 пар. 3 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета и следва пряко от
Директива 93/13, тълкувана в константната практика на СЕС.“.
31. На второ място, горецитираната преобладаваща практика на СГС
противоречи на Директива 2008/48/ЕО. Съгласно чл. 22, параграф 3 от
Директива 2008/48/ЕО: „Държавите-членки освен това гарантират, че
разпоредбите, които приемат за изпълнение на настоящата директива, не
могат да бъдат заобиколени в резултат на начина, по който са
формулирани договорите, по-конкретно чрез включване на усвоявания
или договори за кредит, попадащи в приложното поле на настоящата
директива, в договори за кредит, чийто характер или цел би позволил да
се избегне изпълнението .“. Поради това е недопустимо националното
законодателство да се прилага по начин, който допуска заобикаляне на
правилата на Директивата.
32. Въпреки горното, националната съдебна практика възприема, че при
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
запис на заповед от джиратар по този запис на заповед, съдът не
разполага с компетентност служебно да изследва въпроса за наличието
на неравноправни клаузи. Съгласно приложимото националното
законодателство може да упражни контрол само върху съдържанието на
записа на заповед. В този смисъл, макар националната юрисдикция да е
запозната с каузалното правоотношение, предвид националната правна
уредба не би могла да упражни контрол върху документите,
установяващи неговото съдържание.
33. На трето място, правните изводи в Определение № 3834/26.02.2026 г. по
ч.гр.д.№ 1050/2025 г. СГС, ЧЖ-I-Б с-в, както и в преобладаващата
практика на СГС противоречат на практиката на Съдът на Европейския
съюз, постановена в контекста на производството по издаване на заповед
за изпълнение въз основа на запис на заповед, която според запитващия
съд следва да се прилага и в случаите, в които записа на заповед е
прехвърлен с джиро и заявлението е подадено от джиратаря.
34. Следва да се отбележи Решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit
Polska, C 176/17, EU:C:2018:711, според което: Член 7, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по
главното производство, позволяваща издаването на заповед за
изпълнение по редовен запис на заповед, с който е обезпечено вземане по
договор за потребителски кредит, когато сезираният със заявление за
издаване на заповед за изпълнение съд не е компетентен да провери
евентуално неравноправния характер на клаузите по този договор, тъй
като правилата за упражняване на правото на възражение срещу такава
заповед не позволяват да се осигури зачитането на правата, които
потребителят черпи от тази директива.
35. Правните изводи в Определение № 3834/26.02.2026 г. по ч.гр.д.№
12
1050/2025 г. СГС, ЧЖ-I-Б с-в, както и в преобладаващата практика на
СГС, противоречат на възприетото в Решение от 7.11.2019 г. по
съединени дела C‑419/18 и C‑483/18 на СЕС, становище, че член 6,
параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и член 10,
параграф 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че ако
при обстоятелства като разглежданите в главните производства
национална юрисдикция изпитва сериозни съмнения в основателността
на искане, обосновано със запис на заповед, който е предназначен за
обезпечаване на произтичащото от договор за потребителски кредит
вземане, и ако този запис първоначално е издаден бланково от издателя и
впоследствие е попълнен от поемателя, националната юрисдикцията
трябва служебно да провери дали направените между страните уговорки
са неравноправни, и в това отношение може да изиска от продавача или
доставчика да представи документа, в който са записани тези уговорки,
така че посочената юрисдикция да може да се увери, че правата, които
потребителите черпят от тези директиви, са спазени.
36. Горепосочената практика на националния съд е в противоречие и с
възприетото от Съда на Европейския съюз в Решение от 11 септември
2019 г., Lexitor C‑383/18, EU:C:2019:702, т. 30 и в Решение на Съда
(четвърти състав) от 17 октомври 2024 г. по дело C-409/23 на СЕС.
37. Вторият проблем е свързан с преобладаващата практика на националния
въззивен съд, която отрича възможността заповедният съд да направи
обоснован извод, че менителничния ефект обезпечава договор за кредит,
воден от дейността на поемателят по записа на заповед.
38. Запитващата юрисдикция отбелязва, че основателното съмнение за
наличие на договор с потребител, който се обезпечава от записа на
заповед, се обосновава от публично достъпна информация в Търговския
регистър, както и от служебно известни на съда факти за характера на
търговската дейност на поемателя по записа на заповед. Търговският
регистър е публичен и отразява предмета на дейност, съгласно
националното законодателство обстоятелствата, които са вписани в него
се считат за известни на третите добросъвестни лица. При тези условия,
когато ноторната дейност на поемателя е отпускане на кредити на
потребители, които се обезпечават със запис на заповед, запитващата
юрисдикция счита, че са налице предпоставките за наличие на
основателно съмнение за наличие на договор с потребител. Последният
извод не се променя дори и записът на заповед да е прехвърлен
посредством джиро.
39. Запитващия съд намира, че изложеното от него по-горе отговаря на
практиката на Съдът на Европейския съюз, постановена в контекста на
производството по издаване на заповед за изпълнение въз основа на запис
на заповед, която според запитващия съд следва да се прилага и в
случаите, в които записа на заповед е прехвърлен с джиро и заявлението
е подадено от джиратаря.
40. В допълнение, следва да се спомене, че в т. 17 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.14 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на Общото събрание на
13
гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд, на която
се позовава СГС, не е постановено в контекста на потребителската
защита, която заповедният съд следва да извърши в рамките на
производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение въз
основа на запис на заповед, който е джиросан. Горепосочената
тълкувателна практика е неприложима в случая.
41. Към датата на тълкувателното решение все още не е утвърден стандарта
на указване на по-висока защита на потребителите в рамките на
заповедното производство както на законодателно ниво, така и в
практиката на самите съдилища. Едва през 2019 г. се изменя чл. 411, ал. 2,
т. 3 от ГПК (Доп.-ДВ, бр. 100 от 2019 г.), като новата точка придобива
смисъл, че съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това, както и се изменя чл. 417, т. 10 от
ГПК (Изм. и доп.-ДВ, бр. 100 от 2019 г.), като се постановява, че
заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато
вземането, независимо от неговата цена, се основава на запис на заповед,
менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед…,а
когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия. По същото време се добавя и нова ал.3 на
чл. 7 от ГПК (Нова-ДВ, бр. 100 от 2019 г.), а именно, че и съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
42. Предвид изменението на чл. 417, ал. 1, т. 10 от ГПК, т. 17 от ТР № 4/2014
г. по т.д. № 4/2013 г. следва да се счита за неприложима към заявления за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на
заповед, обезпечаващ вземания срещу потребител.
43. В обобщение по първите два проблема, запитващата юрисдикция
изразява становището си, че разпоредбата на чл. 22, параграф 3 от
Директивата 2008/48/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че не допуска
тълкуване на националното законодателство от съда, според което съдът
не разполага с възможност да изисква доказателства за съществуване на
вземане по каузално правоотношение в производството по издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед,
джиросана в полза на трето лице, когато съдът има основателни
съмнения, че издател на записа на заповед е потребител по договор с
търговеца-поемател на записа на заповед.
44. Третият проблем е свързан със съмнението на запитващият съд, че
абстрактният запис на заповед, който е прехвърлен на трето лице чрез
джиро и с който е обезпечено вземане на кредитор по договор за
потребителски кредит, прави твърде трудно упражняването на правото на
защита на потребителя, заобикаля Директива 2008/48/ЕО и нарушава
принципа на ефективна защита на потребителските права.
45. На първо място, запитващата юрисдикция счита, че следва да бъде
14
отчетена възможността потребителят да не подаде възражение в рамките
на срока за това поради незнание кой е кредитора му и кое задължение се
претендира, тъй като нито джиратаря нито джиранта имат задължение да
го уведомят че записа на заповед е прехвърлен. Също така е възможно
поради неопитност или поради необходимостта от извършване на
разноски за процесуално представителство и защита да не подаде
възражение.
46. Както Съдът на Европейския съюз е посочил, цялата система, развитието
и особеностите на производството не трябва да водят до немалък риск
съответният потребител да не подаде изискваното възражение, което
е предпоставка, за да може националната юрисдикция да изследва
наличието на неравноправни клаузи в каузалното правоотношение -
Решения от 18 февруари 2016 г., Finanmadrid EFC (C‑49/14,
EU:C:2016:98, т. 52), от 14 март 2013 г., Aziz (C‑415/11, EU:C:2013:164,
т. 58) и от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C‑618/10,
EU:C:2012:349, т. 54).
47. На второ място, трябва е да се отбележи, че когато на етапа на
изпълнението на заповедта за изпълнение не се предвижда
осъществяването на служебен контрол от съда за евентуални
неравноправни клаузи в разглеждания договор, трябва да се счете, че
дадена национална правна уредба засяга ефективността на защитата,
търсена с Директива 93/13, когато не предвижда такъв контрол на етапа
на издаването на тази заповед или когато предвижда такъв контрол само
на етапа на възражението срещу издадената заповед, ако съществува
немалък риск потребителят да не подаде изискваното възражение било
поради твърде краткия срок, предвиден за тази цел, било предвид размера
на разходите, които евентуалното исково производство би създало в
сравнение с размера на оспорваното задължение, било защото
националното законодателство не предвижда задължение за съобщаване
на потребителя на цялата необходима информация, която да му позволи
да определи обхвата на правата си (Решение от 20 септември 2018 г., EOS
KSI Slovensko, C‑448/17, EU:C:2018:745, т. 46).
48. На трето място, запитващият съд не е съгласен с практиката на
въззивния съд, според която издавайки записа на заповед длъжникът
потребител, се е съгласил с привилегированото положение на кредитора
да има възможност да се снабди с изпълнителен лист въз основа на
записа на заповед, без да установява и доказва правоотношението между
страните (в който смисъл е Определение № 5148/14.03.2025 г. по ч.г.р.д.
№ 2236/2025 г. СГС, ЧЖ-II-Е с-в).
49. В този ред на мисли, в Решение от 26 юни 2000 г., Oceano Grupo
Editorial и Salvat Editores (C-240/98—C-244/98), СЕС приема, че
потребителят е по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от
гледна точка на преговорните си възможности и на степента си на
информираност, което го принуждава да приеме условията, установени
предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на
съдържанието им.
15
50. Запитващия съд изразява мнение, че в случая е допустимо да се приложи
практиката на СЕС постановена в контекста на бланков запис на заповед,
според която националната юрисдикция трябва да определи дали
потребителят е получил цялата информация, която може да има
отражение върху обхвата на неговите задължения и му позволява да
оцени, по-специално, процесуалните последици от обезпечаването на
вземанията, произтичащи от договора за потребителски кредит, чрез
запис на заповед и възможността за последващо събиране на вземането
само въз основа на този запис (Решение от 7 ноември 2019 г., Profi
Credit Polska S.A. срещу Bogumiła Włostowska и др. и Profi Credit
Polska S.A. срещу OH, C 419/18 и C 483/18, ECLI:EU:C:2019:930, т.
58).
51. На четвърто място, запитващият съд изразява мнение, че ситуацията
при която заповедният, респективно исковият съд не могат служебно да
изискат каузалния потребителски договор, който се обезпечава със
записа на заповед, създава опасност от уважаване на заявление,
респективно искове за несъществуващи вземания, предявяването на
които може да се квалифицира като злоупотреба с процесуални права.
52. Освен това в много случаи при сключването на договори за кредит
парабанкови институции прилагат неравноправни клаузи и за да избегнат
съдебния контрол над разпоредбите на тези договори, предявяват само
вземания по записи на заповед, което при ниската правна осведоменост
на обществото и ниската норма на оспорване на заповедите за
изпълнение и неприсъствените съдебни решения води до обременяване
на потребителите с недължими плащания.
53. Когато първоначалният поемател на записа на заповед, чрез който е
обезпечен договор с потребител, джироса записа на заповед на трето
лице - националната съдебна практика възприема становището, че
записът на заповед като абстрактна сделка е отделно основание за
наличие на вземане спрямо издателя на записа на заповед – потребител.
Това становище отговаря на абстрактния характер на записа на заповед,
но води до нарушаване на принципа за ефективна защита на потребителя.
54. Запитващата юрисдикция изразява несъгласие с горния извод. За да бъде
гарантирано спазването на правото на Европейския съюз в областта на
защита на потребителите следва националното законодателство да се
тълкува по такъв начин, който да позволява на съда да извършва
служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора с
потребителя, дори и записа на заповед да бъде прехвърлен с джиро. За
целта следва националният съд да разполага с възможността да изисква
договора от джиратаря, който иска издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на записа на заповед.
55. Съображенията на запитващата юрисдикция са, че след като когато
поемателят по записа на заповед иска издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на записа на заповед, съдът е задължен да изиска
договора с потребителя и да го изследва за наличие на неравноправни
клаузи, то същата процедура следва да бъде приложима и при искане за
16
издаване на заповед за незабавно изпълнение от джиратар по записа на
заповед. Освен това джиратарят е последващ държател на ценната книга
и не може да бъде допуснато той да има повече права от своя праводател.
Следователно не може прехвърлянето на вземането да води до поставяне
на потребителя в по-неблагоприятно положение.
56. Въпреки, че е допустимо обезпечаване на задължение по договор за
потребителски кредит със запис на заповед, в Решение от 13 септември
2018 г., Profi Credit Polska, C 176/17, EU:C:2018:711, СЕС е постановил,
че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и
член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл,
че ако при обстоятелства като разглежданите в главните производства
национална юрисдикция изпитва сериозни съмнения в основателността
на искане, обосновано със запис на заповед, който е предназначен за
обезпечаване на произтичащото от договор за потребителски кредит
вземане, и ако този запис първоначално е издаден бланково от издателя и
впоследствие е попълнен от поемателя, националната юрисдикцията
трябва служебно да провери дали направените между страните уговорки
са неравноправни, и в това отношение може да изиска от продавача или
доставчика да представи документа, в който са записани тези уговорки,
така че посочената юрисдикция да може да се увери, че правата, които
потребителите черпят от тези директиви, са спазени.
57. При така изложените доводи запитващата юрисдикция изразява
съмнение, че националната съдебна практика, според която съдът, пред
който е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на запис на заповед, прехвърлен с джиро, не
разполага с компетентност да изисква договора с потребител, който се
обезпечава със съответния запис на заповед, нарушава принципа на
ефективна защита на потребителите и следователно е несъвместима с
правото на Европейския съюз.
58. Поради това, запитващата юрисдикция изразява съмнение, че ако съдът
не изиска договора за потребителски кредит, за който има сериозни
съмнения, че се обезпечава със записа на заповед, въз основа на който се
иска издаването на заповед за незабавно изпълнение, би се достигнало до
заобикаляне на закона и по-точно на чл. 17 от Директивата 2008/48/ЕО.
59. На пето място, запитващият съд отбелязва, че дори длъжникът да подаде
възражение и заповедното производство да се пренесе в рамките на
исковото производство по чл. 422 от ГПК, то отново съществува
значителен риск за потребителите.
60. Необходимо да се поясни, че джирото е специален, търговскоправен
способ за заместване на носителя на инкорпорирано в ценна книга на
заповед субективно право с друг. С него кредиторът по менителничния
ефект /поемателят или неговият правоприемник/ - джирант се съгласява
да бъде заменен в правата по ценната книга с друго лице – джиратар.
Джирото е едностранна, абстрактна, формална сделка и действието му се
изразява в три функции: 1/ транспортна функция – правата по
джиросаната ценна книга се прехвърлят от джиранта на джиратаря; 2/
17
гаранционна функция – джирантът поема спрямо всички последващи
джиратари същата отговорност, както длъжникът по ценната книга; 3/
легитимационна функция – джирото легитимира джиратаря като
кредитор на вземането, инкорпорирано в ценната книга.
61. Разпоредбата на чл. 465 от ТЗ предвижда, че длъжниците по
менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения,
които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от
предходните приносители, освен ако приносителят е бил
недобросъвестен при придобиването на менителницата. Цитираната
правна норма намира съответно приложение и към записа на заповед
съгласно чл. 537 от ТЗ. От посочената разпоредба и предвид функциите
на джирото може да се направи извод, че спрямо третите лица, които са
придобили записа на заповед с джиро, издателят не може да
противопостави възражения, извлечени от каузалните отношения с
поемателя /джиранта/, предхождащи или съпровождащи издаването на
менителничния ефект. Възраженията на длъжника срещу вземането,
които могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието на
записа на заповед, липсата на формална легитимация на приносителя,
срещу действителността на волеизявленията, материализирани в ценната
книга, възражения относно необходимите действия за запазване на
регреса, просрочването на менителничния ефект, плащането по ценната
книга/ и лични, основани на съпътстващите записа на заповед каузални
отношения /нищожна, унищожаема или развалена каузална сделка,
неизпълнение на задължение на другата страна по каузалната сделка,
погасяване на задължението на длъжника по каузалната сделка, което е
било обезпечено със записа на заповед/.
62. От посочения по-горе принцип за непротивопоставимост на
възраженията на длъжника има изключение: издателят може да направи
на джиратаря личните си възражения, основани на каузалните отношения
със своя кредитор /поемател на записа на заповед и джирант/ само ако
джиратарят /приносителят/ е недобросъвестен или е извършил
злоупотреба с право – извод, който произтича от систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 8 и чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, чл. 289 и чл. 465
от ТЗ. Възраженията по чл. 465 от ТЗ са противопоставими на
недобросъвестния приносител, като недобросъвестността се определя
към момента на придобиване на менителничния документ – така
Решение № 21/04.05.2012 г. по т.д.№1091/2010 г. ВКС, ТК, II
отделение.
63. Законодателят не е дал легална дефиниция на термина
„недобросъвестност“, но съгласно теорията и практиката
недобросъвестността означава знание на фактите, на които се основават
възраженията на длъжника от отношенията с предходния притежател на
менителничния ефект, т. е. знание не само за недостатъци в правата на
непосредствения предшественик, а и за дефекти по отношение на
предходни преносители на ценната книга. Недобросъвестността е
правно релевантен факт, ако е съществувала към момента на придобиване
18
на ценната книга. Ако джиратарят е знаел към момента на получаване на
ефекта, че джирантът не е кредитор по документа или че правата му имат
определени недостатъци, или че джирото се прави единствено с цел да се
лиши длъжникът от възраженията по каузалното правоотношение между
него и поемателя /джиранта/, следва да се приеме, че същият е
недобросъвестен.
64. В този ред на мисли, националната съдебна практика възприема, че
доказването на недобросъвестността и/или злоупотребата с право е в
тежест на носителя на правото на възражение, в случая длъжника,
издател на менителничния ефект – арг. от Решение № 92 от 6.07.2017 г.
на ВКС по т. д. № 569/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица
Божилова.
65. Следователно, дори заповедното производство да се развие в исково
производство, то потребителят освен че ще трябва да докаже
съществуването на потребителски договор, който се обезпечава със запис
на заповед, то за да може да противопостави на джиратаря възражение за
недействителност на целия потребителски договор или на негови отделни
клаузи, както и да може съдът служебно да се произнесе по
действителността на потребителския договор – потребителят трябва да
докаже, че джиратарят не е бил недобросъвестен или че е действал при
груба небрежност.
66. Запитващия съд преценява, че прилагането на чл. 465 от ТЗ води до
нарушаване на принципа на ефективност. Необходимо е да се отбележи,
че чл. 465 от ТЗ е приет през 1996 г., в контекста на отношения страни по
търговски сделки, и до днешния момент пред законодателя или пред ВКС
не е стоял въпросът дали същият дава възможност на съдът за изпълни в
пълнота задължението си да следи за неравноправни клаузи в договори с
потребители.
67. Обременяването на потребителя с двойна доказателствена тежест
противоречи на практиката на СЕС. В решение от 26 юни 2000 г.,
Oceano Grupo Editorial и Salvat Editores (C-240/98—C-244/98), Съдът
приема, че целта на член 6 и сл. от Директивата не може да бъде
постигната, ако потребителите са задължени сами да се позовават на
неравноправния характер на договорна клауза, и че ефективната защита
на потребителите може да бъде гарантирана само ако на националния съд
е признато правото да преценява служебно тези клаузи.
68. На шесто място, запитващият съд отбелязва, че горепосочените
проблеми не са пряко разрешени с Директива 2008/48 относно
потребителския кредит, тъй като тя не съдържа изрична разпоредби
относно обезпечения, по-специално относно записи на заповед
прехвърлени с джиро, които гарантират вземане, произтичащо от договор
за потребителски кредит.
69. Въпреки това, в правната уредба, която предхожда Директива 2008/48
относно потребителския кредит се споменава менителничният ефект. Тя
предвижда, че държавите членки, които разрешават на потребителя да
дава гаранция посредством менителници, включително запис на заповед
19
и чекове, трябва да следят за това потребителят да бъде подходящо
защитен, когато използва тези средства за обезпечаване – така член 10 от
Директива 87/102/ЕИО, който предвижда, че държавите членки, които
по отношение на договорите за кредит разрешават на потребителя:а) да
извършва плащането посредством менителници, включително запис на
заповед;б) да дава гаранция посредством менителници, включително
запис на заповед и чекове, са длъжни да следят за това, потребителят да
бъде подходящо защитен, когато кредиторът използва тези финансови
инструменти в посочените случаи.
70. Член 10 от Директива 87/102/ЕИО не е възприет в новата Директива
2008/48 относно потребителския кредит. Въпреки че в процеса на
обсъждане и приемане на новата Директива 2008/48 Европейската
комисия предлага изменение на предходната директива, като в
предложението се съдържа дори по-строга разпоредба от чл. 10, като се
предвижда директна забрана за кредитора да иска от потребителя или да
му предложи менителничен ефект като обезпечение на потребителския
кредит. Въпреки това, в окончателния текст на Директивата относно
потребителския кредит липсва каквато и да е разпоредба относно
менителничен ефект. Единствената защита в тези случаи е предвидена в
чл. 22 от Директивата, пр.3, който текст е твърде общо формулиран.
71. От решения на Съда на Европейския съюз се установява, че практиката
кредиторите да обезпечават вземанията си по потребителските договори
със записи на заповед не касае само България, но и повечето държави в
Европейския съюз, като към настоящия момент нито в Директива
2008/48/ЕО, нито в Директива 2014/17/ЕС съществува изрична
регламентация относно менителничните ефекти, издадени във връзка с
потребителски договори, и тяхното прехвърляне.
72. На седмо място, запитващият съд изразява мнение, че за справяне с
проблема с непротивопоставимостта на възраженията на потребителя на
джиратаря, може да намери приложение разпоредбата на чл. 17 от
Директива 2008/48/ЕО, в т 1., която гласи, че когато правата на
кредитора, съгласно договор за кредит, са цедирани на трето лице,
потребителят има право да предяви срещу цесионера всички възражения,
с които е разполагал срещу първоначалния кредитор, включително и
възражението за прихващане, когато последното е допустимо в
съответната държава членка.
73. Според запитващия съд чл. 17 от Директива 2008/48/ЕО следва да се
прилага и за джиро на запис на заповед, издаден с цел да се гарантират
изпълненията на вземания по договор за потребителски кредит.
74. Запитващия съд споделя становището на Европейската комисия по
повод на дело C-176/17, според което при обезпечен кредит със запис на
заповед се достига до заобикаляне на уредбата на директивата за защита
на потребителя, което е и нарушение на изричната забрана в чл. 22,
параграф 1, 2 и 3 от Директивата 2008/48. При джиро на записа на
заповед пък се нарушава и чл. 17 от Директивата 2008/48.
75. На осмо място, националното законодателството не осигурява ефективна
20
защита на потребителите в случаите, в които вземането на кредитора,
произтичащо от потребителски договор, е обезпечено със запис на
заповед, който е прехвърлен посредством джиро.
76. Понастоящем чл. 34 от ЗПК и чл. 26 от ЗКНИП предвиждат, че
„кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира договора за
кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница“.
Действащите разпоредби на чл. 26 ЗКНИП и чл. 34 ЗПК са напълно
неефективни и нямат реалното регулативно и възпиращо действие, което
се изисква от чл. 22, параграф 3 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, в който е предвидено, че държавите членки
следва да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на
директивата, не могат да бъдат заобиколени. На практика кредиторите
принуждават потребителите да подписват записи на заповед като
обезпечение на вземанията си чрез икономическа принуда – кредиторите
няма да осигурят исканата услуга, ако потребителите не се задължат по
записи на заповед.
77. От значение е, че за разлика от България, в Полша на национално ниво са
решили този проблем като са предвидили законодателно, че в тази
хипотеза записът на заповед няма да е на заповед, тоест вземанията по
него ще се прехвърлят не с джиро, а с цесия.
78. На девето място, следва да се изложи, че проблемът за заобикалянето на
потребителската защита посредством прехвърляне на запис на заповед с
джиро е отдавна изведен в теорията и практиката - Особености на
защитата от неравноправни клаузи в заповедното, исковото и
изпълнителното производство, с автор Константин Кунчев, съдия в СРС,
публикувана на 02.11.2020 г. в правния сайт News Lex.bg
(https://news.lex.bg/%d0%be%d1%81%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-
%d0%bd%d0%b0-
%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%b8%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0-
%d0%be%d1%82-
%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%bd%d0%be%d0%bf%d1%80%d0%b0/
в което авторът ясно описва проблемите се пораждат използвайки джиро
в контекста на потребителската защита и подробно аргументира
необходимостта от изрична нормативна промяна на текстовете както на
чл. 17, така и на чл. 22 от Директивата за потребителския кредит, която
да включи изрично менителничния ефект и джирото като потенциални
възможности да се заобиколи защита на потребителя, както и изрично да
се предвиди в Директивата, че в самия менителничен ефект изрично
следва да се сочи кой е договорът, за който се издава като гаранция
записът на заповед, а при джирото изрично следва да се препрати към
правилата за цесия и да се включи в чл. 17 от Директивата.
79. Проблемът е отразен от горепосочения автор Константин Кунчев - съдия
в СРС и хоноруван преподавател по граждански процес, Филип Савов -
съдия в СРС, Васил П. - съдия в СРС, доктор по право в Допълнително
становище до Комисията по правните въпроси при Народното събрание
на Р. България от 27.03.2019 г. във връзка с Законопроект за изменение и
21
допълнение на ГПК сиг. № 954-01-11/28.02.2019 г.
(https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/2577/standpoint/10119
. В становището са дадени няколко възможни варианта за решаване на
затрудненията: 1/ да се предвиди, че менителничния ефект въобще не е
допустим при потребителски кредит; 2/ да се предвиди допустимост на
ефектите при определени условия напр. каузата да се посочва в тях, да не
може да се джиросват; 3/ да се предвидят реквизит за действителност на
менителничния ефект, а именно посочване във връзка с кой договор се
издава.
80. В обобщение по отношение на третия проблем, запитващата юрисдикция
изразява съмнението си, че заобикалянето на закона, прехвърляйки
записа на заповед с джиро, се изразява в ограничаване на възможността
на потребителя да противопоставя възражения, с които разполага по
каузалното правоотношение. Националната съдебна практика, която не
допуска съдът да изиска договора за потребителски кредит служебно и
да извърши проверка за неравноправни клаузи, както и прави
противопоставимостта на неравноправността на джиратаря изключение -
води до ограничаване на защитата на потребителите.
81. Четвъртият проблем е, че прилагайки националната практика на
въззивния съд, според която в случай че заявителя-джиратар не
представи потребителския договор, въпреки че е налице обосновано
предположение на заповедния съд, че именно такъв договор се
обезпечава със записа на заповед, не може да има за последица
отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение (в който смисъл е Определение № 7018/08.04.2025 г. по
ч.гр.д. № 2233/2025 г. СГС, ЧЖ-IV-Е с-в) се накърняват правата на
потребителите.
82. Запитващият съд счита, че щом има обосновано съмнение, че записа на
заповед обезпечава потребителски договор и заявителят не представи
последния след нарочно дадени му указания, следва да откаже издаване
на заповед за незабавно изпълнение.
83. При това обстоятелство кредиторът ще разполага с възможност да
предяви осъдителен иск по общия исков процес при запазване на вече
платената държавна такса.
84. Следва да се има предвид, че по националното право чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 3, предл. последно, вр. ал. 4 от ГПК, подадения в 1 месечния срок
осъдителен иск за вземането се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Законодателното разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва
настъпването последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ
упражненото материално право с подаване на искова молба.
Материалноправните последици се изразяват в прекъсване течението на
погасителната и придобивната давност, спиране течението на давността,
право на законни лихви и на добиви от вещта – арг. Тълкувателно
решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№4/2013г. ОСГТК ВКС.
85. В рамките на общия исков процес има възможност да се разгърне
22
защитата на потребителя, както е предвидена в Директивите и в
националното законодателство, и в същото време кредиторът да получи
защита на своето притезание.
86. С оглед на всичко гореизложено за настоящата юрисдикция възниква
необходимост да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе по
следните
ВЪПРОСИ:
87. Следват ли чл. 6 и чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО и чл. 22, параграф 3 от
Директивата 2008/48/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат
съдебната практика, според която съдът не разполага с възможност да
изисква доказателства за съществуване на вземане по каузално
правоотношение в производството по издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на запис на заповед, джиросан в полза на трето
лице, въпреки че съдът има основателно съмнение, че записът на заповед
обезпечава задължение по потребителски договор, което съмнение е
аргументирано с публично достъпната информация в търговския
регистър, както и със служебно известните на съда факти за характера на
търговската дейност на поемателя (която е отпускане на кредити на
потребители), като се има предвид, че е налице значителен риск от
неподаване на възражение от длъжника, като и че в изпълнителното
производство съдът няма никакви правомощия за проверка на
неравноправни клаузи и спазване на двете директиви.
88. Дали член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 от Директива 93/13, и чл. 17
от Директивата 2008/48/ЕО, както и принципите на равностойност,
ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат съдебната
практика която приема, че искането за издаване на заповед за изпълнение
на основание запис на заповед, който е прехвърлен чрез джиро на трето
лице, , което отказва да изпълни указанията на съда и да предостави
договора за потребителски кредит, въз основа на който е издаден записът,
за съществуването на който договор има обосновано предположение от
съда, накърнява правата на потребителя поради това, че 1/ създава
значителни затруднения при упражняване на правото на защита на
потребителя, тъй като потребителят ще бъде затруднен да реши дали да
подаде възражение, тъй като трудно може да определи по кой договор, на
кой кредитор дължи паричната сума и какъв е размера й, както и дали
възраженията му изобщо ще са успешно противопоставим на джиратаря,
предвид националния закон, който размества изцяло доказателствената
тежест във вреда на потребителя при тази хипотеза; 2/ създава значителен
риск от заобикаляне на императивните изисквания на чл. 17 от
Директивата 2008/48/ЕО при смяна на кредитора потребителят да бъде
уведомен за това, както и всички възражения, които потребителят има да
са противопоставими на новия кредитор; 3/ нарушава принципът за
ефективна защита на потребителските права, излагайки го сериозен риск
от незабавно принудително изпълнение без право на защита и проверка
на договора .
23
89. Дали член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и
принципите на равностойност, ефективност и правна сигурност трябва да
се тълкуват в смисъл, че допускат съдебната практика , която приема, че
при искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
запис на заповед, който е прехвален с джиро на трето лице, което отказва
да изпълни указанията на съда и да предостави договора за
потребителски кредит, въз основа на който е издаден записът, за
съществуването на който договор има обосновано предположение от съда
- съдът отхвърля изцяло заявлението, като указва на заявителя, че може
да доплати дължимата такса и да предяви иск за същото вземане, като се
запазят всички изгодни процесуални последици за кредитора, при
разглеждане на който иск съдът ще може да приложи възприетите
изисквания в Решение от 7 ноември 2019 г., Profi Credit Polska S.A. срещу
Bogumiła Włostowska и др. и Profi Credit Polska S.A. срещу OH, C‑419/18
и C‑483/18, ECLI:EU:C:2019:930.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по частно гражданско дело № 60832 по описа за
2024 година, по описа на Софийския районен съд, 78-ти състав, до получаване
на отговор на зададените по-долу преюдициални въпроси.
ОТПРАВЯ на основание чл. 267, пар. 1 от ДФЕС ЗАПИТВАНЕ ДО
СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ по следните преюдициални въпроси:
1. Следват ли чл. 6 и чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО и чл. 22, параграф 3 от
Директивата 2008/48/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат
съдебната практика, според която съдът не разполага с възможност да
изисква доказателства за съществуване на вземане по каузално
правоотношение в производството по издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на запис на заповед, джиросан в полза на трето
лице, въпреки че съдът има основателно съмнение, че записът на заповед
обезпечава задължение по потребителски договор, което съмнение е
аргументирано с публично достъпната информация в търговския
регистър, както и със служебно известните на съда факти за характера на
търговската дейност на поемателя (която е отпускане на кредити на
потребители), като се има предвид, че е налице значителен риск от
неподаване на възражение от длъжника, като и че в изпълнителното
производство съдът няма никакви правомощия за проверка на
неравноправни клаузи и спазване на двете директиви.
2. Дали член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 от Директива 93/13, и чл. 17
от Директивата 2008/48/ЕО, както и принципите на равностойност,
ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат съдебната
практика която приема, че искането за издаване на заповед за изпълнение
на основание запис на заповед, който е прехвърлен чрез джиро на трето
24
лице, , което отказва да изпълни указанията на съда и да предостави
договора за потребителски кредит, въз основа на който е издаден записът,
за съществуването на който договор има обосновано предположение от
съда, накърнява правата на потребителя поради това, че 1/ създава
значителни затруднения при упражняване на правото на защита на
потребителя, тъй като потребителят ще бъде затруднен да реши дали да
подаде възражение, тъй като трудно може да определи по кой договор, на
кой кредитор дължи паричната сума и какъв е размера й, както и дали
възраженията му изобщо ще са успешно противопоставим на джиратаря,
предвид националния закон, който размества изцяло доказателствената
тежест във вреда на потребителя при тази хипотеза; 2/ създава значителен
риск от заобикаляне на императивните изисквания на чл. 17 от
Директивата 2008/48/ЕО при смяна на кредитора потребителят да бъде
уведомен за това, както и всички възражения, които потребителят има да
са противопоставими на новия кредитор; 3/ нарушава принципът за
ефективна защита на потребителските права, излагайки го сериозен риск
от незабавно принудително изпълнение без право на защита и проверка
на договора .
3. Дали член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и
принципите на равностойност, ефективност и правна сигурност трябва да
се тълкуват в смисъл, че допускат съдебната практика , която приема, че
при искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
запис на заповед, който е прехвален с джиро на трето лице, което отказва
да изпълни указанията на съда и да предостави договора за
потребителски кредит, въз основа на който е издаден записът, за
съществуването на който договор има обосновано предположение от съда
- съдът отхвърля изцяло заявлението, като указва на заявителя, че може
да доплати дължимата такса и да предяви иск за същото вземане, като се
запазят всички изгодни процесуални последици за кредитора, при
разглеждане на който иск съдът ще може да приложи възприетите
изисквания в Решение от 7 ноември 2019 г., Profi Credit Polska S.A. срещу
Bogumiła Włostowska и др. и Profi Credit Polska S.A. срещу OH, C‑419/18
и C‑483/18, ECLI:EU:C:2019:930.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, на Върховния
касационен съд по електронна поща за сведение, както и на отдел „Право на
ЕС и процесуално представителство пред Съда на ЕС“ към Министерството
на външните работи по пощата.
Определението е окончателно!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
25