№ 660
гр. Пазарджик, 15.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Г.
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело №
20245220105162 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът Т. Г. Х., редовно призован, не се явява лично в съдебната зала, не
изпраща процесуален представител. Получени са две молба с идентично
съдържание с вх.№10325 от 09.40.2025г. и с вх.№10319 от 09.04.2025г. от адв.
Е. Г. И. М., редовно упълномощена с пълномощно приложено по делото.
Ответникът Профи Кредит България ЕООД - редовно призовани, не
изпращат процесуален представител..
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.
СЪДЪТ докладва постъпили молби с вх.№10325 09.40.2025г. и 10319 от
09.04.2025г. с идентично съдържание от адв. И. М. с която моли да бъде даден
ход на делото, ако не са налице процесуални пречки. Сочи, че няма
възражения по доклада на съда. Подържат се направените доказателствени
искания. В случай, че съда обяви делото за решаване, моли съда да уважи
предявения иск като основателен и доказан. Претендират се разноски.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
1
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Спогодба няма как да бъде постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявения иск е с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.19,
чл.4 ЗПК
Подадена е искова молба с която се твърди, че ищецът е страна по
договор за потребителски кредит № **********.
Сочи се, че съгласно договора за потребителски кредит, ищецът е
следвало да върне сумата по кредита в размер на 800 лева при ГПР 48,91 %,
годишен лихвен процент 41.00 %, със срок на кредита от 30 погасителни
вноски върху главницата от 800лв., с обща стойност на всички плащания в
размер на 1288,47 лева. Постигната е договореност в раздел 6, за заплащане на
пакет от допълнителни услуги или за срока на договора е следвало доверител
ката ми да върне сумата от 1968,47 лева.
Сочи се, че процесният договор за кредит е потребителски по своя характер,
поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка
уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги , кредиторът цели да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се
явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК
налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената
договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани но размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не
може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на
потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането
на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за
заобикаляне на забрани. По отношение на услугата по пакет от допълнителни
услуги е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при
финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира
задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания.
По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски
кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на
претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“
2
услуга е несъизмеримо по- голям от лихвата за забава, която би се дължала
при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
Твърди се, че кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в
размер на 100 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за
кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК,
противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително
нсравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до
нищожност на клаузата поради неравноправност.
Твърди се, че сумата търсена на базата на това споразумение е недължима,
поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на
предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с
уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава
изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС №426/14г.
В договора са уредени условията, при които се предоставят допълнителните
услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета
от допълнителни услуги не стават авТ.тично с изпълнение на изискванията за
това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта това е
обективирано в договора за кредит. Реално няма допълнително предоставени
услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния
правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира
допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.
Възразява се, че са нищожни като противоречащи на добрите прави и като
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите на раздел VI от
договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в
размер на 49.00%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с
което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на
разходите, които ше прави по обслужването на заема. Същевременно по
силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Не е установен
механизмът, по който е изчислен този процент и по - конкретно какви други
разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него. При съобразяване
съдържанието на процесния договор за кредит и поетите с него права и
задължения се формира извод, че последният има правната характеристика на
договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици освен общите правила на ЗЗД, следва при преценка на валидността
и последиците му да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода на сключването му редакция /така в определение №
351 от 22.04.2016г. на ВКС по търг, дело № 3026/2015г., 1 г.о./. Също така,
съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично
3
недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе
до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена
по право от повелителни правила на закона или ако не може да се
предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. На
плоскостта на процесния казус, нищожните клаузи на договора относно
определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли
да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът
за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без
определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Твърди се, че аргумент за
недействителност на договора на това основание може да се почерпи от
обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със
ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към
договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 и чл. 12, ал.
1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва -
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. От
изложеното следва, че законът поставя важен акцент на посочените уговорки.
Поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента
на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и
задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им,
трябва да бъдат уговорени лихвеният процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК/ и годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита / чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК/, чието изчисляване се извършва като се допусне, че кредиторът и
потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално
определените срокове. Нищожността на клаузите, регламентиращи част от
реквизитите на договора за потребителски кредит - лихвен процент и ГПР -
представляващи част от същественото съдържание на договора прави цялото
заемно съглашение нищожно.
Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови решение с
което да прогласи за нищожен Договор за кредит № **********, сключен с
„Профи Кредит България“ ЕООД, като противоречащ на принципа на добрите
нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ
предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит.
Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор с който предявения установителния иск се счита за
недопустим поради следните съображения: не оспорват твърденията в
исковата молба, че между страните е сключен процесният договор за кредит
№ **********. Предявеният отрицателен установителен иск за прогласяване
4
нищожността на Договор за кредит № **********, е недопустим поради
липса на правен интерес, тъй като при наличие на платени без основание на
ответника парични суми ищецът разполага с правна възможност да предяви
осъдителен иск за тези суми. Законът обвързва допустимостта на
установителния иск с наличието на правен интерес от предявяването му.
Сочи се, че в процесния казус ищецът няма правен интерес да установява
наличието или не на едно минало правоотношение с установителен иск в
отделно производство, тъй като накърненото му материално право може да
бъде защитено с осъдителен такъв, а предявяването на установителен иск е
допустимо само, ако лицето не може да защити правото си чрез осъдителен
или конститутивен иск. Наличието на правен интерес по предявения
установителен иск е процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните, т. к. обуславя правото на иск. Съдът е длъжен да следи за нея
служебно, изхождайки от твърдените в исковата молба белези на спорното
право. /така Определение № 1523 от 17.2.2011 г. по гр. д. № 10770/2010 г. на
XII състав на Районен съд - Русе; Решение от 120.03.2019 г, постановено по
в.гр.д. № 632/2020 по описа на ОС - Плевен/. Ищецът би получил защита на
своите права в най-пълен обем, предявявайки осъдителен иск тъй като към
момента на депозиране на настоящата искова молба всички задължения по
Договор за кредит № ********** са погасени изцяло и кредитът е приключен.
Т.е. ответното дружество в качеството си на кредитор по процесния договор за
кредит няма никакви претенции към ищеца. Така в случай, че бъде
установено, че договорът за кредит е нищожен, безспорно ще може да се
направи извод, че по кредита са постъпили недължимо платени суми. След
като разместването на материални блага между патримониумите на ищеца и
ответника вече е налице, то с предявения отрицателен установителен иск за
недължимост на вече заплатените суми, правното положение от преди
разместването няма да бъде възстановено и целеният резултат няма да бъде
постигнат. Т.е. за ищеца не е налице правен интерес от воденето на този иск,
тъй като е налице по-интензивна форма на защита (в тази насока Определение
№ 1143/22.03.2022 г, постановено по възз.ч.гр.д. № 517/2022 г. по описа на
ОС-Варна; Определение № 540 от 23.03.2020 г, постановено по възз.ч.гр.д. №
163/202о по описа на ОС-Пловдив).
Сочи се, че константна е съдебната практика, че липсва правен интерес от
предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск
и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които
са от значение (в тази насока: Решение № 35/01.09.2015г. по т.д.№ 407/2014г.
на ВКС - II т.о., Решение № 127/29.10.2010г. по т.д.№ 20/2020г, на ВКС - I т.о.,
Решение № 11/19.01.1979г. на ВКС - III г.о. по гр.д.№ 782/1978г., Решение №
1019/10.05.1996г. на ВКС - IVг.о. по гр.д.№ 519/1995г., Решение
№1812/01.11.1995г. на ВКС - IV г.о. по гр.д.№ 2134/1994г., Решение №
409/15.04.1971г. на ВКС - III г.о. по гр.д.№ 173/1971г, Решение №
1881/10.10.1967г. по гр.д.№ 1007/1967г. на ВКС - I г.о./.
С оглед на горното се сочи, че настоящето производство е недопустимо и се
5
моли съда да прекрати същото.
Твърди се,че предявяването на установителен иск, след което на осъдителен
иск за връщане на надплатените суми е злоупотреба с процесуално поведение
и неоснователно обогатяване за размера на разноските в полза на
процесуалния представител на ищеца. Поради това се моли съда да прекрати
настоящото дело. В случай, че съда приеме, че не са налице предпоставки за
прекратяване на производството по отношение на установителния иск и
приемете, че е допустими, е изложено следното становище: счита се
предявения иск за неоснователен поради следните съображения. Сочи се, че с
ищеца Т. Г. Х., в качеството му на кредитополучател, ответното дружество има
сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № **********, който е един
от договорите, сключени с този длъжник. Както е посочено и в исковата
молба, процесният договор е сключен на 22.06.2023 г. за сумата от 800 лева,
срок на кредита 30 месеца, размер на месечната вноска по кредита 42.95 лева,
годишен лихвен процент 41.00% (, годишен процент на разходите 48.91 %,
дата на погасяване - 25 -ти ден от месеца, дължима сума по кредита -5270.04
лева. Преди подписване на процесния договор, към предоставения й
стандартен европейски формуляр, на същата е предоставена и допълнителна
преддоговорна информация, съдържаща информация, касаеща допълнителни
услуги, които дружеството предлага, включени в пакет, в случай че ищецата
пожелае да се възползва от него. Тази допълнителна преддоговорна
информация включва посочване на размер на възнаграждението, дължимо при
закупен пакет, размер на месечната вноска при закупен пакет, размер на
общата дължима вноска по кредита, в случай че бъде закупен пакет, и др.
Сочи се, че видно от предоставеното към исковата молба копие на
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, същият е
пожелал неговото закупуване и е сключила, освен договора за потребителски
кредит, и процесното споразумение, като възнаграждението по него възлиза
на 680.00 лева, а дължимата сума е разсрочена във времето за улеснение на
клиента, за срока на договора за кредит, като размерът на месечната вноска по
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги възлиза на
22.67 лева месечно. Така общата сума, която ищеца се е съгласил да плаща
месечно, обективирана и в предоставения му погасителен план, възлиза на
65.62лева, а общото задължение по договора и споразумението е в размер на
1968.47 лева.
Твърди се, че в депозираната искова молба неоснователно се твърди, че
договор за потребителски кредит (ДПК) № ********** е нищожен поради
противоречие с добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.11, т. 9 и
т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК.
Относно предявеното в исковата молба претенция, че със сключването на
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, се
целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като
възнаграждението за пакета следвало да бъде включено в изчисляването на
годишния процент на разходите - ищецата е обосновал своите твърдения, че
възнаграждението, дължимо на основание сключено споразумение за
6
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, следвало да бъде включено в
изчисляването на възнаграждението по договора за потребителски кредит.
Тези твърдения на ищецата са изцяло неоснователни, а и точно в обратния
смисъл вече е формирана константна съдебна практика. В обхвата на общите
разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР,
попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато
получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за
сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/,
какъвто настоящият случай очевидно не е. Тоест дължимото по процесните
допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя
отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не представлява
разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т.1 от ДР на ЗПК, респективно не
следва да се включва при изчисляването на ГПР. Допълните услуги по кредита
са заявени като възможност, на базата на които кредитополучателят да се
ползва с преференции, но не са задължително условие за отпускане на
потребителския кредит, поради което същите не попадат под дефиницията на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Т.е. възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги не следва да бъде включвано в изчисляването на ГПР,
респективно и при изчисляване на възнаградителната лихва, която е част от
този ГПР /така Решение № 309126 от 9.01.2018 г, постановено по НАХД №
19243/2018 г. по описа на СРС, 95-ти състав, потвърдено с Решение №
6308/01.11.2018 г., постановено по адм. дело № 5771/2018 г., по описа на
Административен съд-София град, VII к.с, с което беше отменено по
същество наказателно постановление на Комисията за защита на
потребителите/
Сочи се, че неоснователни са и твърденията на ищеца, че поради
невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни
услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Освен
гореизложеното, тези твърдения са неоснователни и на чисто формално
основание. Това е така, тъй като заобикалянето на закона според чл. 26, ал. 1
ЗЗД е отделно основание за нищожност. Тълкувайки тази разпоредба
следвайки буквата и духа на закона, заобикаляне на закона е налице, когато
законът установява забрана за постигане с опредЕ. сделка на даден правен
резултат. Когато страната постига този резултат по друг начин, с друга сделка,
която изрично не е забранена, но която води до забранения резултат налице е
заобикаляне на закона. За да има заобикаляне на закона страните трябва да
съзнават това, да искат една цел, която законът им забранява и за постигане на
тази цел използват друга сделка, която не е забранена. Или, основанието има
субективен елемент, т.е. за да заобиколи закона една сделка е необходимо и
двете страни по нея да имат съзнание за това. (така решение № 124 от
28.03.2006 г. по гр. д. № 518/2005 г., I г. о. на ВКС). Същото разбиране е
залегнало и в правната теория. Сочи се, че допълнителна особеност на
заобикалянето на закона е, че страните използват една или повече сделки, за
да постигнат резултат, който не е характерен за тези сделки и който е
недопустим от закона, който обективен елемент също не е налице в процесния
случай.
7
В процесния случай страните са постигнали съгласие за сключване на
споразумение, с което, по искане на ищеца, кредиторът се задължава да
предостави на кредитополучателя определен набор от услуги, с които могат да
се променят първоначално договорените падеж, размер на вноска и
ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за кредитора, за което
задължение ищеца се е задължил да отговаря. Субективният елемент на
заобикалянето на закона като основание за нищожност също не е налице в
процесния случай.
С оглед на гореизложеното, в конкретния случай се твърди, че не е налице
фактическия състав на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Страните по договора са имали
за цел реализиране на процесната сделка, която не е забранена от ЗПК и са я
осъществили по уредения в него начин. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установяват
забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентира
задължителните изисквания, на които следва да отговаря формата и
съдържанието на договора. Неспазването на залегналото в тези разпоредби
изискване би довело до нищожност поради противоречие в закона - чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, но в случая при сключването па процесния договор тези
изисквания са спазени (така Решение № 210 от 29.10.2018 г., постановено по
възз.търг. дело № 243/2018 г. по описа на ОС - Шумен).
Твърди се, че са неоснователни и твърденията на ищеца, че „действителният
ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на заема“. Твърденията в депозираната искова молба, че
кредиторът ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД бил предоставил информация
по основните параметри на договора и на споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги по неясен начин и бил въвел в заблуждение
клиента относно стойността на разходите, които последният щял да прави по
обслужването на заема, са изцяло неоснователни. Параметрите и условията,
свързани с пакета от допълнителни услуги, са ясно определени на първо място
в допълнителната преддоговорна информация, подписано копие от която е
приложено към самата искова молба на ищеца. Т.е. същата е била наясно с
параметрите на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, вкл. разходите, които ще има във връзка с него, в случай че подпише
такова споразумение, още преди подписване на договора за потребителски
кредит.
Сочи се, че в споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, в раздел VI от договора за потребителски кредит, в т. 15 от общите
условия към договора, детайлно и много подробно са описани условията,
размера на възнаграждението и услугите, включени в пакета от допълнителни
услуги, а клиентът още от първоначалния момент на кандидатстването си за
потребителски кредит от компанията е бил наясно и е разполагал с цялата
информация относно параметрите както на кредита, така и на допълнителните
услуги. А горецитираните документи, видно от приложените към исковата
молба копия на същите, са доведени до знанието и собственоръчно подписани
от кредитополучателя. Освен това, в случай че при сключването на процесния
8
договор с ответника ищеца се е чувствал несигурна в размера или условията
на кредита, който желае да получи , или пък на споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, то на разположение на същият
е обслужващият го кредитен експерт, който да обясни възникналите неясноти.
При положение, че ищеца е получил преддоговорна информация под формата
на стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна
информация, разяснения на преддоговорния етап и на основните
характеристики на предлаганите продукти, подписала е искане за отпускане на
потребителски кредит ВЕДНО с искане за закупуване а пакет от
допълнителни услуги, то считам за неоснователно и нелогично твърдението,
че повече от година и половина по-късно, са станали неясни и заблуждаващи
параметрите на кредита или на споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
Освен това, преценката на възможността за въвеждане в заблуждение
законодателят изисква да се направи спрямо средния потребител (чл. 68г, ал. 1
и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), който е сравнително добре информиран и сравнително
наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и
лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. В
практиката си Съдът на Европейския съюз трайно е приел, че националните
юрисдикции трябва да вземат предвид възприятието на средния потребител,
който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен (виж решение от 16.07.1998г. по дело Gut Springenheide, С-
210/96, Recueil I-04657, т. 31; решение от 13.01.2000г. по дело Estee Lauder, C-
220/98, Recueil I-00117, т. 27-30; решение от 19.09.2006г. по дело Lidl Belgium,
C-356/04, Recueil, стр. I-8501, т. 78; решение от 12.05.2011г. по дело Ving
Sverige AB, C-122/10, т. 23). В същия смисъл е имал повод да се произнесе и
Върховният административен съд. Съобразно Решение № 8601 от 16.06.2011 г.
по адм. д. № 1275/2011 г., VII отд. на ВАС, съставът на съда приема, че:
„Приложимата разпоредба на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП изисква рекламата (или
нейни отделни елементи) да е в състояние да въведе в заблуждение именно
средния потребител, т.е. по определението, дадено в т. 18 от преамбюла на
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 11.05.2005
г., този, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен
и предпазлив, като се отчетат обществените, културни и лингвистични
фактори (за всяка държава - членка).
Относно твърденията на ищеца, че в процесния договор не бил установен
механизмът, по който бил изчислен ГПР, и поради това договорът бил
нищожен се твърди, че уредбата относно задължителното съдържание и
форма на договора за потребителски кредит е императивна и се съдържа в
разпоредбите на закона за потребителския кредит (ЗПК), по-конкретно в чл.
11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК. Тези разпоредби регламентират по позитивен
и негативен начин минимално необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит, като за да е действителен договорът за кредит, същият
следва да съдържа поне информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 от ЗПК.
При дори не толкова внимателен прочит на посочените разпоредби е видно, че
в ЗПК няма законово изискване в договора да бъде установяван или посочван
9
механизъм, по който е изчислен този процент, няма законово изискване
конкретно да бъдат посочвани какви други разходи, освен възнаградителната
лихва, за включени в ГПР. Считам, че недопустимо би било да бъдат
дописвани императивни правила и на базата на тях да се черпят допълнително
основания за нищожност на процесния договор за кредит. Изискване, касаещо
ГПР се съдържа в нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която, обаче, гласи, че
договорът за потребителски кредит следва да съдържа: годишния процент на
разходите по кредита (посочен в Раздел VI от договора за потребителски
кредит) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, (посочена в раздел VI от договора за
потребителски кредит), като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин (посочени в чл. 5.2. от общите условия
към ДПК).
В този смисъл се сочи, че извод досежно недействителността на процесния
договор за кредит на това основание се счита би бил явно неправилен.
Относно твърденията за неравноправност на клаузите на раздел VI от
договора за потребителски кредит, в които е посочено, че ГПР е в размер на
48.91 %, и нарушение на чл. 143, т. 19 във вр. с чл. 146 от ЗЗП се сочи, че в
исковата си молба ищеца бланкетно твърди, че процесната клауза, касаеща
размер на ГПР, била неравноправна. Сочи се, че Законодателят изрично е
посочил, че преценяването на неравноправната клауза в договор не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената
или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, поради което параметрите на кредита,
както и параметрите на пакета от допълнителни услуги не биха могли да се
подлагат на преценка за неравноправност съгласно правилото на чл. 145, ал. 2
от ЗЗП.
Сочи се, че параметрите в раздел VI относно заплащането на възнаграждение
на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги са
незадължителни за отпускането на кредит и са уговорени по искане на
кредитополучателката, съобразно заявеното от него в искането за отпускането
на процесния кредит на база предоставената й допълнителна преддоговорна
информация с условията по предлагания пакет от допълнителни услуги. С
оглед на това считам, че процесната клауза е индивидуално уговорена, при
положение, че пакетът от допълнителни услуги е поискан от
кредитополучателя, предоставянето му е одобрено от кредитодателя и в
последствие е обективирано в споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и в договора за кредит, с които параметри ищеца се е
съгласила и е подписала договорната документация.
Твърди се, че уговорките в раздел VI от договора за потребителски кредит №
**********, не се съдържат нито общите предпоставки за неравноправност,
нито съдържат специалните такива в отделните хипотези на неравноправни
клаузи, предвидени в ЗЗП. Допълнително, за да се приложи разпоредбата на
чл. 146 от ЗЗП, е необходимо да бъде доказано наличието на неравноправна
10
клауза съгласно изискванията на чл. 143 от ЗЗП.
Сочи се, че са неоснователни и възраженията на ищеца, че предоставянето на
услугите, включени в пакета, зависело от волята на кредитора. Твърдението на
ищеца, че упражняването на предоставените услуги зависело от одобрението
на кредитора е неоснователно. Сочи се, че съгласно цитираните в договора за
потребителски кредит клаузи закупуването на пакет от допълнителни услуги
зависи само и единствено от волята на ищеца, обективирана в искането за
кредит и решение, взето на база на предоставената й допълнителна
преддоговорна информация за условията за закупуване на пакета от
допълнителни услуги. Съгласно общите условия към договора за
потребителски кредит, както и съгласно § 1 от Споразумението, ясно, точно и
предварително са определени предпоставките, при изпълнението на които
кредиторът се задължава да отложи вноска. Следва да има заявление от страна
на кредитополучателя с посочване колко вноски желае да отложи, поради
каква причина или че е без причина, както и да предостави документ,
доказващ възникването на причината, ако е посочена такава.
Твърди се, че приоритетното разглеждане на искането за кредит и
приоритетното изплащане на същия зависи единствено и само от волята на
ищеца - дали е имала необходимост от такова и съответно дали е поискала и
впоследствие закупила пакет от допълнителни услуги. По никакъв начин това
не се регулира от кредитора, а единствено се изпълнява, по искане на ищеца,
обективирано в договора. Правото да променя своята падежна дата по всяка
една вноска на кредита също зависи единствено и само от волята на ищеца и
по никакъв начин не подлежи на каквато и да било преценка от страна на
кредитора - ответник по спора.
Сочи се, че получаването на допълнителни парични средства по улеснена
процедура също зависи от волята и нуждата на ищеца от такива средства. С
тази конкретна услуга кредиторът се задължава да не изисква допълнителни
документи от страна на ищеца, което не би могло да доведе до отпадане на
неговата отговорност по чл. 16 от ЗПК за проверка на кредитната способност
на ищеца. Кредитната способност на ищеца обаче по никакъв начин не зависи
от волята на кредитора и в този смисъл не би могло да се приеме, че
изпълнението на задължението по тази услуга зависи от волята на търговеца.
Както посочих, задължението на кредитора по тази услуга е да не изисква
допълнителни документи от страна на ищеца и да не изисква подписването на
същия набор от документи (около 20 страници), както при първоначалното й
кандидатстване, т.е. да й предостави улеснена процедура, което по никакъв
начин не е уговорено да се преценява от кредитора, а напротив, уговорено е,
че предоставянето на допълнителните парични средства става чрез
подписване единствено и само на допълнително споразумение към договора,
което безсъмнено е улеснена процедура, видно от множеството приложени
документи по настоящото дело.
Единствено отлагането и намаляването на вноските подлежи на вид преценка
от страна на кредитора, но същата касае преценката за спазване на
предварително договорените условия за упражняването на тези услуги, а не
11
изпълнението на задължението за предоставянето им, тъй като те са
предоставени със закупуването на пакета.
Сочи се, че изпълнението на задължението за предоставянето на пакета от
допълнителни услуги не зависи от волята на кредитора, което е видно и от
факта, че първото от тях вече е реално упражнено от страна на ищеца -
приоритетното разглеждане и изплащане на кредита, като очевидно
кредиторът е изпълнил задължението, както е било поискано от ищеца.
Твърди се, че не е налице значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и ищеца, както и че по никакъв начин
упражняването на правата по тях не зависи от волята на кредитора.
Относно твърденията на ищеца за неравноправност на клаузите в раздел VI от
процесния договор за кредит се сочи, че ищеца не е навел доводи, съгласно
които да обоснове твърдението си. В случай че същият направи допълнителни
възражения относно основателността на своите претенции, се моли съда да
даде възможност на ответното дружество да изрази допълнително становище
по същите, както и да вземете предвид всички възражения на ответника,
изложени в раздел I по-горе.
На основание чл. 78, ал. 5 ГПК е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в
случай че същото надвишава минималния размер, определен съобразно
изискванията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения.
Изразено е становище по доказателствените искания на ищецът:
Възразява се срещу доказателственото искане за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза. Считам, че същата, както и поставените в исковата
молба задачи са неотносими към предмета на настоящия спор и моля да не я
допускате. Начинът на изчисляване а ГПР е описан в т. 5.2. от общите условия
на ответника, налице са писмени доказателства за установяване на
обстоятелствата, включени в поставените задачи. Относно втория поставен в
експертизата въпрос - с какъв процент се оскъпява кредитът с уговорената
възнаградителна лихва и такса по пакет от допълнителни услуги, считам
същия за некоректно зададен. Въпросът дали възнаграждението за пакета
следва да бъде включено е правен, а не счетоводен. Без влязло в сила съдебно
решение по конкретния спор, съгласно което да е установено, че
възнаграждението за пакета е следвало да бъде включено в ГПР (обратно на
вече споменатите по- горе влели в сила решения Решение № 309126 от
9.01.2018 г., постановено по НАХД № 19243/2018 г. по описа на СРС, 95-ти
състав, потвърдено с Решение № 6308/01.11.2018 г., постановено по адм. дело
№ 5771/2018 г., по описа на Административен съд-София град, VII к.с, с което
беше отменено по същество наказателно постановление на Комисията за
защита на потребителите/, зададеният в исковата молба въпрос е толкова
относим към правния спор, колкото и въпросът „с какъв процент се оскъпява
кредитът с включени транспортни разходи на потребителя до офиса на
дружеството или с включени такси за извършените преводи по погасителните
12
вноски“.
Направени са доказателствени искания.
По отношение на доказателствената тежест съдът указва на страните, че
всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
конкретния случай ответника следва да докаже, че процесния договор за
потребителски кредит е сключен при спазване законовите изисквания на ЗПК
и ЗЗП.
СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното в отговора на исковата
молба искане за прекратяване на производството по делото поради липса на
правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Съдът
намира така направеното искане за неоснователно, тъй като за ищецът е
налице правен интерес от предявяване на установителен иск, дори и да се
приеме, че задълженията по договора за кредит са погасени изцяло. Ищецът
разполага с възможност да избере по какъв начин да потърси защита на
правата си, поради което възраженията на ответната страна в тази насока се
явяват неоснователни.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за
прекратяване на производството по гр.д.№5162/2024г. по описа на РС
Пазарджик поради липса на правен интерес от предявяване на установителен
иск за ищеца.
По отношение на доказателствата съда се е произнесъл с Определение
№892 от 19.03.2025г. като е приел представените от страните писмени
доказателства. Оставил е без уважение искането на ищцовата страна за
допускането на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като поставените задачи
са неотносими към предмета на правния спор и към настоящия момент
навъзниква необходимост от извършването на съдебна експертиза. Насрочил е
делото за разглеждане в открито съдебно заседание за днес.
Предвид липсата на други доказателствени искания, с оглед на
обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и на
основание чл. 149, ал. 1, изр. 1-во от ГПК съдът следва да прикани страните
13
към спогодба.
На основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК, тъй като спогодба не бе
постигната съдът следва да даде ход на устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 11.05.2025г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:20 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14