РЕШЕНИЕ
№ 2477
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330115490 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против М. С. Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът
като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ......, имал качеството на клиент
на топлинна енергия, а като такава бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за
доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи
условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на
стойност 316 лева през периода 01.12.2018 г. – 31.10.2020 г., която не била платена.
Предвид забавата, се дължала и сумата от 42,54 лева - лихва за периода 02.02.2019 г. –
12.04.2021 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради
което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 3587/15.04.2021 г. по ч.гр.д. № 6078/2021 г. на ПРС, ХIV гр.с., срещу която в
1
срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес да
предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, макар исковата
молба и приложенията към нея да са редовно връчени. Същият е бил редовно призован
за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението по
чл.140 ГПК № 1919/21.02.2022 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.
238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове
да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са
доказателства за сторени такива в размер на 75 лева – платена ДТ. Претендира се и
юрк. възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.
Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк. възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 26 от
НЗПрП, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и
правна сложност.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. С. Р.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
следните суми: 316 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за периода 01.12.2018 г. – 31.10.2020 г. за обект на потребление, находящ се
в ....; 42,54 лева - обезщетение за забава за периода 02.02.2019 г. – 12.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда –
13.04.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3587/15.04.2021 г. по ч.гр.д. №
6078/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА М. С. Р., ЕГН **********, с адрес: .......... да плати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 75 лева /седемдесет и пет
лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 6078/2021г. на ПРС и общо
175 лева /сто седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3