Р Е Ш Е Н И Е
№ 2829 04.11.2019 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
тридесети октомври две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 5859 по описа
на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Д.С.К. против Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР и е за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1452 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 242 часа за периода от 01.07.2016 г. до
30.06.2019 г., получени след преизчисляване на положения от него нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и сумата
от 202,10 лева, мораторна лихва върху всяко едно дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния
период, като размера на претенцията, върху каква главница и за какъв период са
уточнени с молба от 26.07.2019 г.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира исковете за неоснователни.
В
проведеното на 30.10.2019 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214
от ГПК изменение на размера на иска за главница чрез неговото увеличаване от
1452 лева за 242 часа извънреден труд на 1629,82 лева за 242,53 часа извънреден труд и на иска за мораторна
лихва от 202,10 лева на 210,64 лева. В
същото съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на
страната сторените от нея разноски.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ответника моли съда да отхвърли претенциите и да присъди на страната сторените по
делото разноски.
Бургаският районен
съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
От
твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните
не спорят относно: ищецът е държавен служител и в служебно правоотношение с
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, като за процесния период е изпълнявал длъжността „***“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Бургас към РДПБЗН – Бургас при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР; ищецът е полагал нощен труд в процесния период.
Спорен
е следният факт: в периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е полагал нощен
труд, който не му е правилно заплатен, т.е. дължи му се по-голяма сума от
изплатената.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява следното:
Съгласно
данните от приетите по делото протоколи за отчитане на работното време между
22.00 часа и 06.00 часа, както и платежни бележки, за процесния
период ищецът е положил общо 1696 часа нощен труд, който му е заплатен по 0,25
лева на час или 424 лева. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният
труд става 1938,53 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
нощен труд възлиза на 242,53 часа, за които не е изплатено възнаграждение. Общият
размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 242,53 часа възлиза на
1629,82 лева. Лихвата за забава върху сумата от 1680,52 лева, изчислена за
всеки месец поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие, до
датата на завеждане на исковата молба възлиза общо на 210,64 лева.
Съгласно
Заповед на министъра на вътрешните
работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за
всеки отработен нощен час или
за част от
него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители
се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер на 0,25 лв. Тази заповед е
отменена със заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните
работи, която обаче също постановява, че за
всеки отработен нощен час или
за част от
него между 22,00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
на 0,25 лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз
основа на събраните по делото
писмени доказателства и на заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза.
При така
установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Според
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. За
целия период 01.07.2016 г. до
30.06.2019 г.,
за който се претендира заплащането
на нощен труд, чрез преизчисляването
му в дневен и отчитането му като извънреден,
са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР.
В ал. 3 на
същия е посочено, че работното време
на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за период
от три месеца.
В ал. 9 е предвидено, че редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с Наредба на министъра
на вътрешните работи.
За
периода от 02.06.2015 г. до
29.07.2016 г. действа
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за
реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е отменена с Решение
№ 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм.д. №
5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016
г. с ДВ). С §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр.69 от 2014
г.), която възстановява
действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането
в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена
с § 4 от ЗР
на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр.60 от
02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г.). Следователно в
процесния исков период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. действат, както
следва: за
периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. – Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г.; за периода
от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. – Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г.; за периода
от 02.08.2016 г. до 30.06.2019 г. – Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл.3, ал.3 от трите наредби са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00
и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент
1,143. Това не означава законово
установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен,
а празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение
на общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредбата).
Според
чл.8 от Наредбата за всеки отработен нощен час или за
част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
в размер не по-малък от 0,25 лева. В чл.
9, ал. 2 от Наредбата
е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
(както е в процесния
случай) нощните часове
да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Тези
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за
същите тези нощни часове се
заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се
превишава 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете,
получени над определената за
месец или за тримесечие норма
часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
чл.9, ал.2 от Наредбата),
са извънреден труд – аргумент от Решение
№ 540 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.
Следва
да се отбележи, че нормата на чл.9 от Наредбата урежда различни хипотези.
Докато разпоредбите на ал.1 и ал.3 от нея визират условия за „увеличаване“ на
трудово възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал.2 се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което
не може да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при „трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми“ и при „продължителност на нощното
време, по-малка от продължителността на дневното“.
Следователно
възражението на ответника, че със
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министър на вътрешните работи и с отменящата я заповед
от 2017 г. работодателят
компенсира положения нощен труд чрез
допълнително възнаграждение,
поради което превръщането
на нощните часове в дневни е неприложимо, е неоснователно. Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато
той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в
случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се „приравнява“. Ако
това е вярно, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще
бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
„приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата
на приравняване ще постави в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от
КТ. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл.9а, ал.4 от
Наредба за работното време, почивките и отпуските
според която, когато се полага
нощен труд, сборът от работните
часове по графика на работника
или служителя се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените
с 4 и повече от 4 часа нощен труд
(ищецът работи на смени с 8 часов нощен труд) с
коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата.
Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим (в този
смисъл множество решения на ОС – Варна и ОС – Бургас от 2019 г. по идентични
казуси).
Установи
се, че разликата между начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 възлиза на 242,53 часа за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019
г., който е на стойност от 1629,82 лева. Това е така, защото този труд
представлява извънреден такъв, като искът следва да бъде уважен така, както е
предявен след изменението му.
По отношение на обезщетението за забава, съгласно
чл.
86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на
забавата.
Същото се претендира от
последно число
на месеца, следващ всяко
тримесечие, до датата на завеждане на исковата молба. По тези факти страните
не са спорили.
Началният момент е 30.10.2016 г. (защото се претендира
неизплатен нощен труд като извънреден за тримесечие с начало месец юли 2016
г.), а крайният момент 21.07.2019 г., защото от 22.07.2019 г., когато е
депозирана исковата молба, се дължи законна лихва върху присъдената сума, т.е.
за една и съща дата не може да се дължи едновременно и мораторна,
и законна лихва. Ето защо искът следва да бъде уважен за сумата от 210,64 лева
и отхвърлен за датата 22.07.2019 г.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 115,19 лева, представляваща държавна
такса за уважените искове, и сумата от 150 лева разноски, представляваща
възнаграждение за вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,
изплатено от бюджета на съда, защото исковете бяха уважени.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към
Министерството на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. Пиротска,
№ 171А, да заплати по сметка на
Бургаски районен съд сумата от 265,19 лева (двеста
шестдесет и пет лева и деветнадесет стотинки), представляваща сбор от дължимите
държавни такси за уважените искове и разноски за производството – изплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа
експертиза.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената сума за възнаграждение.