№ 91
гр. Пазарджик, 01.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело №
20215200100762 по описа за 2021 година
Производството е по чл.140 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 3912/05.11.2021 г., предявена от Д.
Й. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. *** против ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , представлявана от главния прокурор Иван
Гешев, гр. София 1000, бул. „Витоша” № 2, с която е предявена претенция по
реда на чл.2б от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на
100 000 лв.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди следното :
Срещу ищеца било водено ДП № 1117/1997г. по описа на 02РУ на МВР-
СДВР, преписка вх. № НСН 515/1997 г. по описа на СРП, образувано във
връзка с извършен грабеж на движими вещи – престъпление по чл.199, ал.1 от
НК, което ищецът бил извършил в съучастие, заедно с още две лица.
Изложени са твърдения, че в продължение на една година и шест месеца той
бил задържан под стража, бил държан в пренаселени килии, с под 3 кв.м.
нетна площ на човек, нямало условия за раздвижване и чист въздух, нито
обособен санитарен възел и течаща вода, а за ходене по нужда били
използвани кофи и бутилки.
С постановление от 02.03.2021 г. наказателното производство било
прекратено поради изтекла давност. Обобщено е, че същото продължило 24 г.
и условията, в които бил задържан му причинили значителни неимуществени
вреди, които оценя в размер на 100 000 лв.
Уточнено е, че преди настоящото дело ищецът инициирал гр.д. №
1
276/2021 г. по описа на ПзОС, което било прекратено поради това, че същият
не бил изчерпал предхождащата административна процедура. Това вече било
сторено към настоящия момент – по заявление № РС- 21-181 от 29.04.2021 г.
му било предложено обезщетение в размер на 3 500 лв., което ищецът не
приел в предоставения едномесечен срок.
Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати посочената сума от
100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
С допълнителна уточняваща молба подадена съобразно указанията на
съда, ищецът е пояснил, че не предявява претенция по реда на чл. 2, ал.1,т.1
от ЗОДОВ или такава във връзка с лошите условия на задържането. Твърди,
че воденето на наказателното производство в продължение на 24 години, в
нарушение на всякакви разумни срокове са му причинили значителни
неимуществени вреди, а именно силни и постоянни притеснения, обида,
възмущение и т.н., които траели през цялото време на делото и не отшумели и
към настоящия момент.
Изрично като основание е посочен петитума на претенцията: да се
осъди ответника на основание чл. 2б от ЗОДОВ да заплати на ищеца сумата
от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски в размер на 10 лв.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, описани в
раздел „Доказателства” на същата, а именно приложеното писмо от МП изх.
№ 94-Д-182/21 от 27.07.2021 г.
Направени са следните доказателствени искания:
да се изиска от СРП цитираното ДП;
да се приложи към настоящото дело гр.д. № 276/2021 г. на ПзОС;
Да се изискат по реда на чл.192 ГПК от Министерство на правосъдието
преписка № 94-Д-182/21/ и препис от споразумение по жалба на трето за
делото лице-И. М. И. във връзка с нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС;
Поискано е съдът да обяви за ноторно известно оповестеното на сайта на
МП решение по жалба № 53746/00 г. по описа на ЕСПЧ.
2
Поставени са конкретни въпроси, насочени към ГДИН, въз основа на
които да бъде предоставена информация, касаеща задържането на ищеца
и условията в арестите на ул. „Майор Векилски“ в периода 1997-1998 г.;
Иска се допускане разпита на един свидетел при довеждане, който да
даде показания относно претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.
Изразено е становище, че предявеният иск е недопустим, като са
посочени няколко групи съображения. На първо място от ищеца не били
представени доказателства, от които да е видно било ли е образувано
въпросното ДП - кога и за какво престъпление; имал ли е същият качеството
обвиняем - от кога и за какво престъпление; вземана ли му е мярка за
неотклонение; отменена ли е същата; приключило ли е наказателното
производство конкретно спрямо ищеца - кога и на какво основание и т.н. На
следващо място, липсвали доказателства дали в едномесечния срок от
получаване на предложението от МП, ищецът е изчерпал инициираната
административната процедура по глава 3а от ЗСВ. Отделно се оспорва, че
ПРБ не притежавала пасивна материалноправна легитимация да отговаря за
условията в арестите, каквато принадлежала на ГДИН към МП.
По същество се оспорват, като недоказани, описаните от страна на ищеца
обстоятелства и негативни изживявания и се акцентира, че той не представил
доказателства в подкрепа на твърденията си, в т.ч. и относно обема на реално
претърпените неимуществени вреди.
Сочи се, че в конкретния случай продължителността на производството
не надхвърляла разумния срок за неговото разглеждане и решаване, като се
вземе предвид сложността на делото, периодите на спиране на досъдебното
производство, поведението на ищеца, допринасящо за увеличение на
продължителността и своевременните действия на компетентните органи.
Възразява се, че посоченото ДП е продължило толкова продължително
време, колкото се твърди от ищеца, тъй като по отношение на него то било
прекратено още на 23.03.2011 г. Преди частичното му прекратяване спрямо
ищеца, ДП било спряно за около 12 г. и 6 месеца, както и за почти 10 г. –
преди окончателното му прекратяване на 02.03.2021 г., поради изтекла
давност. В периода, когато делото било спряно, а и когато по отношение на
3
обвиняемия било прекратено с окончателен процесуален акт, спрямо ищеца
не били извършвани каквито и да са действия, поради което той обективно
нямало как да търпи вреди от неразумна продължителност на висящо спрямо
него производство.
Твърди се наред с това, че според приложената справка за съдимост,
ищецът бил многократно осъждан за престъпления от общ характер - едни
извършени преди образуването, а други - и в течение на процесното ДП, за
които бил осъден и респ. изтърпял наказание лишаване от свобода (в периода
28.06.2018г. - 05.12.2018 г.), което предполагало значително по-нисък
интензитет на отрицателните преживявания.
Оспорва се пълния размер на иска, който бил изключително завишен и
прекомерен, а освен това не съответствал на принципа за справедливост,
установен с нормата на чл. 52 ЗЗД, нито на трайната съдебна практика за
аналогични случаи, на стандарта на живот и икономическите условия в
страната.
С отговора изрично е направено възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на предявената претенция, тъй като въпросното ДП
било прекратено спрямо ищеца с постановление от 23.03.2011 г., а исковата
молба е депозирана на 05.11.2021 г., т.е. извън 5-годишния срок по чл.110 от
ЗЗД. Възразява се още и че в случая органите на прокуратурата не следвало
да отговарят по реда на ЗОДОВ с оглед разрешенията, описани в хипотезата
на т.8 на ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Акцентира се, че в конкретната хипотеза не били налице предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника и по реда на чл. 2, ал.1, т.1 или по т.3
от ЗОДОВ. Сочат се съображения.
Сочат се писмени доказателства: справка за съдимост рег. №
2730/08.12.2021 г., изд. от РС-Пазарджик.
Възразява се по следните доказателствени искания на ищеца: за
изискване на описаната в ИМ информация от ГДИН; за допускане разпита на
свидетел, поради неспазване исканията на чл. 156, ал.2 ГПК; за предоставяне
препис от споразумение, пред ЕСПЧ по жалба на И. М. И.; както и да се обяви
за ноторно известно решение по жалба № 53746/00 г. по описа на ЕСПЧ.
На свой ред ответника също е направил искане към настоящото дело да
се изиска и приложи прекратеното наказателно производство по ДП №
4
1117/1997г. по описа на 02РУ на МВР-СДВР.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на
чл.140 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата, като настоящето определение
представлява и проект за доклад по делото при спазване изискванията на
чл.140 ал.3 пр.2 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК :
Правното основание на предявените искове е чл.2б от ЗОДОВ - главния
иск и чл.86 от ЗЗД на акцесорния.
Същите са процесуално допустими като предявени от надлежна страна,
при наличие на правен интерес за същата.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника с указанията по чл.131-133 от ГПК и в законоустановения срокове
е депозиран писмен отговор.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът дава възможност на страните
да упражнят правата си като предприемат съответните процесуални действия
за установяване на техните твърдения и възражения при условията на чл.154
от ГПК. В този смисъл ищецът ще следва да установи правопораждащите за
него факти и обстоятелства - причиняването, вида и интензитета на
твърдените от него за изживени неимуществени вреди, причинени от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Ответната прокуратура ще следва да
установи правопогасяващите факти сочени от нея.
Наред с горното и при спазване изискванията на чл.146, ал.2 от ГПК
съдът ще следва да укаже на ищеца, че е в негова тежест да установи и
размера на претърпените от него неимуществени вреди.
По доказателствените искания направени от страните:
Ще следва да се приемат представените от страните писмени
доказателства, които са в копия надлежно заверени и са относими към
предмета на спора.
Основателно е и ще следва да се уважи искането за представяне от СРП
посоченото ДП № 1117/1997г. по описа на 02РУ на МВР-СДВР, както и да се
изиска гр.д. № 276/2021 г. по описа на ПзОС, както и да се изиска от
Министерство на правосъдието преписка № 94-Д-182/21/.
5
Основателно е искането за събиране на гласни доказателства – разпит на един
свидетел при довеждане от ищеца, който ще установява претърпените от
последния неимуществени вреди.
По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе след
изслушването на ищеца в съдебно заседание за уточняване релевантността им
настоящия спор.
На основание чл.146, ал.3 от ГПК съдът дава възможност на страните да
изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА писмените доказателства, представени от страните по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРП ДП № 1117/1997г. по описа на 02РУ на МВР-
СДВР.
ДА СЕ ИЗИСКА гр.д. № 276/2021 г. по описа на ПзОС.
ДА СЕ ИЗИСКА от Министерство на правосъдието преписка № 94-Д-
182/21/.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства – разпит на един
свидетел при довеждане от ищеца, който да ще установява причинените на
последния неимуществени вреди.
По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе след
изслушването на ищеца в съдебно заседание за уточняване относимостта им
към настоящия спор.
УКАЗВА на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване.
ДАВА възможност на страните да изложат становището си във връзка с
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
28.03.2022 г. от 09,30 часа, за която дата да се призоват страните и ОП
6
гр.Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от същото да се връчи на страните и на Окръжна прокуратура
гр.Пазарджик.
Препис от уточняващата молба на ищеца с вх. № 769/04.02.2022 г. да се
връчи на ответника за становище в първото по делото заседание.
Препис от отговора на ПРБ да се връчи на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7