№ 15238
гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110166619 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***, в качеството му на
правоприемник на „****, срещу Н. Г., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени
искове за установяване дължимостта на вземания по договори за предоставяне на
мобилни услуги.
Ищецът твърди, че между Н. Г. и „**** били сключени следните договори:
1/ Договор за мобилни услуги от 01.10.2017 г. за предпочетен номер ***,
допълнително споразумение към него от 13.06.2018 г. и договор за лизинг от същата
дата с приложена отстъпка от 274,14 лева, както и допълнително споразумение от
27.12.2019 г. Посочените съглашения били прекратени поради неизпълнение на
задълженията от страна на абоната, като била начислена неустойка в размер на 119,60
лева.
2/ Договор за мобилни услуги от 15.05.2020 г. за предпочетен номер **** и
договор за лизинг от същата дата с приложена отстъпка от 68,14 лева. Посочените
съглашения били прекратени поради неизпълнение на задълженията от страна на
абоната, като била начислена неустойка в размер на 46,25 лева. При прекратяването на
договора за лизинг от 15.05.2020 г. за предпочетен номер **** с приложена отстъпка
от 68,14 лева останали дължими предсрочно изискуемите вноски по договора в размер
1
на 359,80 лева.
3/ Договор за мобилни услуги от 08.04.2020 г. за предпочетен номер ***,
договор за лизинг от същата дата с приложена отстъпка от 380,14 лева и договор за
лизинг на базови аксесоари на стойност 55,16 лева. Посочените съглашения били
прекратени поради неизпълнение на задълженията от страна на абоната, като била
начислена неустойка в размер на 96,24 лева. При прекратяването на договора за лизинг
от 08.04.2020 г. за предпочетен номер *** с приложена отстъпка от 380,14 лева
останали дължими предсрочно изискуемите вноски по договора в размер на 379,81
лева, а по договора за лизинг на базови аксесоари – предсрочно изискуемите вноски
по договора в размер на 43,70 лева.
4/ Договор за мобилни услуги от 13.06.2018 г. за предпочетен номер ***, който
бил прекратен поради неизпълнение от страна на абоната.
5/ Договор за мобилни услуги от 13.06.2018 г. за предпочетен номер **** и
договор за лизинг от същата дата с приложена отстъпка от 272,90 лева. Посочените
съглашения били прекратени поради неизпълнение на задълженията от страна на
абоната.
Услугите по всички описани договори били деактивирани на 14.09.2020 г. По тях
обаче останали дължими и задължения за минал период – от 20.04.2020 г. до
19.08.2020 г. – в общ размер от 460,44 лева, за които били издадени отделни фактури в
края на отчетния период. Общият размер на всички задължения на ответника към
ищцовото дружество, обединени във фактура № ***/20.09.2020 г., възлизал на сумата
от 1818,84 лева. Ответникът не заплатил посочените задължения, което наложило
подаването от страна на ищеца на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Издадената такава по ч. гр. д. № 2838/2023 г. по описа на СРС, 47-ми състав, била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца съществувал
интерес от установяване дължимостта на процесните вземания. Въз основа на
изложеното моли предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло, като му
бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Н. Г. по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е назначен особен представител. С подадения от
него отговор исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва се
наличието на действителни облигационни правоотношения по процесните договори, а
в условията на евентуалност – твърдяното от ищеца неизпълнение на същите от страна
на ответницата. Твърди се още, че ищцовото дружество не доказало действителното
предоставяне на мобилни услуги на ответницата по процесните договори. Отправено е
искане за отхвърляне в цялост на исковите претенции.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
2
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта на вземания по Договор
за мобилни услуги от 01.10.2017 г. за предпочетен номер ***, допълнително
споразумение към него от 13.06.2018 г. и договор за лизинг от същата дата, Договор за
мобилни услуги от 15.05.2020 г. за предпочетен номер **** и договор за лизинг от
същата дата, Договор за мобилни услуги от 08.04.2020 г. за предпочетен номер ***,
договор за лизинг от същата дата и договор за лизинг на базови аксесоари, Договор за
мобилни услуги от 13.06.2018 г. за предпочетен номер *** и Договор за мобилни
услуги от 13.06.2018 г. за предпочетен номер **** и договор за лизинг от същата дата,
сключени между „**** и Н. Г., в общ размер от 1818,84 лева, ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 19.01.2023 г. до окончателното изплащане, за
които на 28.02.2023 г. била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2838/2023 г.
по описа на СРС, 47-ми състав.
За основателността на предявените искови претенции е необходимо да бъдат
установени по делото следните материално-правни предпоставки: 1/ наличието на
валидно сключени договор за предоставяне на мобилни услуги и на договори за
лизинг, по силата на които дружеството е следвало да предоставя мобилни услуги,
съответно – лизинговите вещи, а ответникът – да заплаща цената на потребените
услуги, съответно – дължимите лизингови вноски; 2/ пълното и точно изпълнение от
страна на ищцовото дружество на сключените договори; 3/ наличието на основания,
предвидени в сключените договори, за възникване на процесните вземания, както и
настъпването изискуемостта на същите. При установяване на тези факти в тежест на
ответника е да установи, че е погасил задълженията си.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД:
Като съобрази събрания по делото доказателствен материал, настоящият
съдебен състав намира, че между страните са съществували договорни
правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги и устройства на лизинг.
Сключените между страните договори, от които произтичат вземанията, предмет на
делото, съдържат уговорки, касаещи предоставянето на услуги за телефонните номера,
посочени в процесната фактура № ****/20.09.2020 г. Ответницата е изразила изрично
волята си за встъпване в облигационни правоотношения с установените в договорите
условия, доколкото не е спорно по делото, че подписите за „Потребител“ и
„Лизингополучател“ в договорите са положени от нея. Поради това, съдът намира, че
между страните по делото са възникнали валидни облигационни правоотношения за
3
предоставяне на мобилни услуги и устройства на лизинг, по силата на които
ответницата е поела задължения да заплаща в полза на ищцовото дружество месечни
абонаментни такси за потребените услуги, както и лизингови вноски за
предоставените за ползване устройства.
Неоснователно е заявеното в отговора на исковата молба възражение, че
липсвали доказателства за реалното предоставяне от страна на ищцовото дружество на
услугите и вещите, предмет на процесните договори. Съгласно § 1, т. 17 ДР на ЗЕС,
„електронна съобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден
начин чрез електронни съобщителни мрежи, която включва следните видове услуги:
услуга за достъп до интернет; междуличностна съобщителна услуга и услуги,
състоящи се изцяло или главно от пренос на сигнали, като предавателни услуги,
използвани за предоставяне на услуги от типа машина-машина и за разпръскване. В
обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите, осигуряващи
или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством
електронни съобщителни мрежи и услуги. Предвид така установената законова
дефиниция, в качеството си на мобилен оператор ищецът следва да предостави
възможност на потребителя да ползва съответната мобилна мрежа, до която е доставил
сигнал, радиоразпръскване и т. н. С оглед представените по делото справки за
потребление относно процесните мобилни номера, съдът намира за доказано
обстоятелството, че ищецът е предоставил възможност за достъп на ответника до
мобилната си мрежа, от което следва, че е установено по делото надлежното
изпълнение от страна на дружеството на договорните му задължения по процесните
договори за мобилни услуги. Наличието на надлежно изпълнение от ищеца се
установява и по процесните договори за лизинг, тъй като в самите писмени
съглашения е посочено, че с подписването им са предоставени устройствата, предмет
на лизинга. Следователно, доколкото ответникът не е доказал по делото заплащането
на дължимите по договорите абонаментни такси и лизингови вноски, основателно е
извършеното от ищеца едностранно прекратяване на договорите, съответно – дължими
се явяват вноските по лизинговите договори до края на периода, за който са сключени,
като крайните падежни дати по договорите за лизинг са настъпили към момента на
приключване на устните състезания по делото. Предвид изложеното, предявените
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явяват
изцяло основателни за сумата от общо 1243,75 лева, представляваща сбор от
дължими суми за месечни и еднократни такси и лизингови вноски, дължими за
периода от 20.04.2020 г. до 19.08.2020 г., в общ размер от 460,44 лева, от които 113,36
лева месечни и еднократни такси по Договор за мобилни услуги от 01.10.2017 г. за
предпочетен номер *** и допълнително споразумение към него от 13.06.2018 г. и 13,99
лева вноска по договор за лизинг от 01.10.2017 г., 41,54 лева месечни и еднократни
такси по Договор за мобилни услуги от 15.05.2020 г. за предпочетен номер **** и
4
61,05 лева вноски по договор за лизинг от 15.05.2020 г., 94,80 лева месечни и
еднократни такси по Договор за мобилни услуги от 08.04.2020 г. за предпочетен номер
*** и 64,57 лева вноски по договор за лизинг от 08.04.2020 г., 6,87 лева месечни и
еднократни такси по Договор за мобилни услуги от 13.06.2018 г. за предпочетен номер
***, 61,86 лева месечни и еднократни такси по Договор за мобилни услуги от
13.06.2018 г. за предпочетен номер **** и 2,00 лева вноски по договор за лизинг от
13.06.2018 г., както и от падежирали след прекратяването на договорите лизингови
вноски в общ размер от 783,31 лева, от които по договор за лизинг от 15.05.2020 г. за
предпочетен номер **** – в размер на 359,80 лева, по договор за лизинг от 08.04.2020
г. за предпочетен номер *** – 379,81 лева, и по договор за лизинг на базови аксесоари
от 08.04.2020 г. за предпочетен номер *** – 43,70 лева.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя
неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от
неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от
страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното
вземане: обезщетителна – свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението; наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по - голям от причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения,
дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи
критерии, сред които: вида на неустойката (компенсаторна или мораторна) и
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от
неизпълнението.
В случая в договорите за мобилни услуги са уговорени неустойки при
прекратяване на договора в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя до изтичане на
уговорения срок, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни
абонаментни такси, като се дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.
Съгласно представените по делото фактури, ответницата не е заплатила дължимите
суми за потребени от нея далекосъобщителни услуги за три отчетни периода, поради
5
което се явява неизправна страна. Следователно за мобилния оператор е възникнало
правото да прекрати едностранно сключения с него индивидуален договор, поради
неизпълнение. Съгласно чл. 87 ЗЗД кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е и настоящият
случай. Ищецът не е представил доказателства за уведомяване на потребителя, че се е
възползвал от правото си да прекрати едностранно сключените между страните
индивидуални договор поради виновно неизпълнение. Следователно кредиторът не е
упражнил надлежно правото си да прекрати договора по посочения начин, поради
което в правната му сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора.
Отделно от посоченото следва да се съобрази още, че уговорката за неустойка в
полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договора поради
незаплащане на суми по договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Действително в случая се претендират само три
стандартни месечни вноски, но съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ такъв. Така уговорена неустойката има
подчертано санкционен характер и би довела до несправедливия правен резултат
доставчика да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
услугата. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, тъй като създава условия
за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, нарушавайки принципа за
справедливост, като в случая неустойката излиза извън присъщите по закон
функции и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на доставчика за
сметка на потребителя.
От изложеното следва, че са неоснователни исковете за установяване
дължимостта на такава неустойка при прекратяване на договорите в общ размер от
262,09 лева, формирана като сбор от неустойките по Договор за мобилни услуги от
01.10.2017 г. за предпочетен номер *** в размер на 119,60 лева, по Договор за мобилни
услуги от 15.05.2020 г. за предпочетен номер **** в размер на 46,25 лева и по Договор
за мобилни услуги от 08.04.2020 г. в размер на 96,24 лева.
Неоснователни се явяват и исковете за неустойка, формирана от разликите
между цената на устройствата по договорите за лизинг, за които се твърди, че са
преференциални, и реалната цена на същите. Тези претенции остават недоказани,
6
доколкото в представените договори за лизинг са посочени конкретни общи цени на
лизинговите устройства с включен ДДС, но не са посочени реалните цени на
устройствата. Поради това исковете за неустойка следва да се отхвърлят и за сумата от
общо 313,00 лева, формирана като сбор от разликите между стандартната цена на
предоставените устройство и преференциалната такава по договорите, както следва:
50,02 лева по Договор за мобилни услуги от 15.05.2020 г. за предпочетен номер **** и
262,98 лева по Договор за мобилни услуги от 08.04.2020 г. за предпочетен номер ***.
Предвид посоченото, предявените искове за установяване дължимостта на
неустойките, начислени по процесните договори, са изцяло неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но не се
установява ответникът да е сторил разноски в хода на производството. В полза на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от исковите
претенции, следва да бъдат присъдени такива в общ размер от 366,78 лева за исковото
производство за държавна такса и депозит за възнаграждение на особен представител
(доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не се представени по делото),
и в общ размер от 271,05 лева за заповедното производство за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните по делото, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че Н. Г., ЕГН: **********, дължи на „***, с
предходно наименование „****, ЕИК: ***, вземания в общ размер от 1243,75 лева,
представляващи сбор от дължими суми за месечни и еднократни такси и лизингови
вноски, дължими за периода от 20.04.2020 г. до 19.08.2020 г., в общ размер от 460,44
лева, от които 113,36 лева месечни и еднократни такси по Договор за мобилни услуги
от 01.10.2017 г. за предпочетен номер *** и допълнително споразумение към него от
13.06.2018 г. и 13,99 лева вноска по договор за лизинг от 01.10.2017 г., 41,54 лева
месечни и еднократни такси по Договор за мобилни услуги от 15.05.2020 г. за
предпочетен номер **** и 61,05 лева вноски по договор за лизинг от 15.05.2020 г.,
94,80 лева месечни и еднократни такси по Договор за мобилни услуги от 08.04.2020 г.
за предпочетен номер *** и 64,57 лева вноски по договор за лизинг от 08.04.2020 г.,
6,87 лева месечни и еднократни такси по Договор за мобилни услуги от 13.06.2018 г.
за предпочетен номер ***, 61,86 лева месечни и еднократни такси по Договор за
7
мобилни услуги от 13.06.2018 г. за предпочетен номер **** и 2,00 лева вноски по
договор за лизинг от 13.06.2018 г., както и от падежирали след прекратяването на
договорите лизингови вноски в общ размер от 783,31 лева, от които по договор за
лизинг от 15.05.2020 г. за предпочетен номер **** – в размер на 359,80 лева, по
договор за лизинг от 08.04.2020 г. за предпочетен номер *** – 379,81 лева, и по
договор за лизинг на базови аксесоари от 08.04.2020 г. за предпочетен номер *** –
43,70 лева, ведно със законната лихва върху общия размер на главницата, считано от
19.01.2023 г. до окончателното изплащане, за които суми на 28.02.2023 г. е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2838/2023 г. по описа на СРС, І-во г. о., 47-ми
състав.
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от „***, с предходно
наименование „****, ЕИК: ***, срещу Н. Г., ЕГН: **********, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че Н. Г., ЕГН: **********, дължи на „***, с предходно наименование „****,
ЕИК: ***, вземания в общ размер от 262,09 лева, представляващи сбор от неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги по вина на потребителя, от
които по Договор за мобилни услуги от 01.10.2017 г. за предпочетен номер *** – в
размер на 119,60 лева, по Договор за мобилни услуги от 15.05.2020 г. за предпочетен
номер **** – в размер на 46,25 лева, и по Договор за мобилни услуги от 08.04.2020 г. –
в размер на 96,24 лева, както и вземания в общ размер от 313,00 лева, представляващи
сбор от разликите между стандартна цена на предоставени устройства и
преференциална такава по договорите, от които 50,02 лева по Договор за мобилни
услуги от 15.05.2020 г. за предпочетен номер **** и 262,98 лева по Договор за
мобилни услуги от 08.04.2020 г. за предпочетен номер ***.
ОСЪЖДА Н. Г., ЕГН: **********, да заплати на „***, с предходно
наименование „****, ЕИК: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 366,78 лева,
представляваща разноски, сторени в хода на първоинстанционното производство, и
сумата от 271,05 лева, представляваща разноски, сторени в хода на за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9