РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. Плевен, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 429 по
описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Административното дело е образувано по жалба на В.Л.К.,***
срещу решение № 2153-14-28/26.03.2020 година на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се посочва,
че неправилно не се изплаща обезщетение за временна неработоспособност, тъй
като още към 2015 година се е осигурявала като самоосигуряващо се лице за този
риск и след тази дата не е променила начина на осигуряване, плащани са
дължимите вноски, дори е изплащано обезщетение през 2018 година. Посочва, че
след 2015 година не е подавана декларация за прекъсване на осигуряването и се
внасяни редовно вноски и следва да бъде изплатено обезщетение и да бъде
отменено решението и разпореждането.
В съдебно заседание оспорващата – В.Л.К.,*** се явява
лично и поддържа жалбата, като посочва,
че същата е осигурено лице и следва да бъде отпуснато обезщетение за временна
неработоспособност, тъй като са внесени дължимите осигурителни вноски.Намира,
че след отпускане на пенсия поради общо заболяване за нея не е налице
задължение да подава декларация за вида осигуряване, тъй като такава е подадена
при започване на дейността и не е налице промяна на осигуряването и счита, че внесените
осигурителни вноски не са недължимо платено. Представя писмена защита, в която
поддържа изложеното в жалбата и в съдебно заседание.
В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на
НОИ Плевен, не се представлява.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
С разпореждане №12 от 20.10.2015 година (лист 11 по делото) е отпусната лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване на К. в размер на 182,45 лв. за срок от 01.07.2015 г – до 01.07.2016 г. по
чл. 74, ал. 1 от КСО.
С разпореждане №
О-14-000-00-01368374/12.02.2020 г. на ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите (лист 6 по делото), на основание чл. 40, ал. 3 от КСО
е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване на В.К.,
тъй като лицето след отпускане на пенсия за инвалидност не е подало декларация
относно избор на осигуряване.
В жалбата си (лист 12 по делото) срещу разпореждането
оспорващата твърди, че към 01.07.2015 година
- датата на отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е
самоосигуряващо се лице и след тази дата
не е променяла начина на осигуряване и са внасяни осигурителни вноски и през
2018 година е изплатено обезщетение за временна неработоспособност и
измененията в Наредбата имат действие занапред и не следва да се подава
декларация от лице, които не се прекъсвали осигуряването си.
Видно е от приложеното на л. 5 от делото решение № 2153-14-28/26.03.2020
година на директора на ТП на НОИ Плевен, че е отхвърлена жалбата срещу разпореждането,
с което й е отказано отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, с
мотиви че не е подадена Декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
В решение № 2153-14-28/26.03.2020
година на директора на ТП на НОИ Плевен отхвърлена жалбата на лицето и е потвърдено
разпореждане №
О-14-000-00-01368374/12.02.2020 г. на ръководител по изплащането на
обезщетенията. Излагат се доводи, че съгласно
чл. 1. ал. 6 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се
лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)
самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, на които е отпусната
пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения в наредбата ред след
подаване на декларация по утвърден от НАП образец. За лицата по чл. 4. ал. 3.
т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от
датата, на която е подадена съответната декларация по чл. 1. ал. 2 от
НООСЛБГРЧМЛ. Твърди се, че в информационната система на НОИ липсва такава
декларация. Прави се извод, че за лицето не е възникнало задължение за
осигуряване за риска общо заболяване и майчинство към момента на настъпване на
временната неработоспособност 13.00.2020 г. и не отговаря на условията на чл. 40, ал. 1 от КСО да е осигурено за съответния риск.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
см. на чл. 117, ал. 3 от КСО –
директорът на РУСО –Плевен.
Съдът намира, че решението е постановено в
установената писмена форма, при спазване на административно-производствените
правила, мотивирано е и съответства на материалния закон.
В случая не се оспорва, че лицето е осигурено като
самоосигуряващо се за всички осигурени социални рискове, но органът приема, че
с оглед разпоредби на Наредбата след отпускане на пенсия, независимо че са
внасяни осигурителни вноски , то лицето не е осигурено за риск „общо
заболяване“, защото е следвало да подаде декларация по образец, а такава не е
подадена.
Оспорващата е самоосигуряващо се лице – адвокат и
попада в обхвата на чл. 4, ал. 3,
т. 4 от КСО. На основание чл. 4, ал. 6
от КСО лицата по ал. 3, т. 1,
2,
4
- 6 от КСО,
на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание. Правото им да не се
осигуряват за ДОО възниква по силата на закона, с настъпването на факта на
пенсиониране, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна
страна. Когато през м. юли 2015г. на К.
е отпусната лична пенсия за инвалидност и общо заболяване, това е довело до
отпадане на основанието за осигуряването й и за да се осигурява след този
момент следва да подаде декларация ОКд-5 през месец юли 2015 г., с която да
изрази по определената форма и ред желанието си за осигуряване, началото и вида
му, тъй като след 01.01.2013 г. вече не е възможно конклудентно/с действия по подаване
на декларации обр. 1 и обр. 6 и заплащане на осигурителни вноски/ да се изрази
такова желание за осигуряване и то да има правна стойност. В случая лицето не е подало декларация ОКд-5 през
месец юли 2015 г., че желае да се осигурява, а по силата на закона
пенсионирането му е прекъснало осигуряването му, то той не е "осигурено
лице" по смисъла на КСО.
При положение, че самоосигуряващото се
лице, на което е отпусната пенсия, желае да се осигурява, то следва да подаде
декларация в компетентната ТД на НАП по утвърден образец т.е. лицето е разполагало с възможността,
предвидена в чл. 4, ал. 6
от КСО да се осигурява по свое желание по предвидения в Наредбата за общественото осигуряване
на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и на
морските лица ред, който включва подаването на декларация образец
ОКд-5, която лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, попълват. Съгласно чл. 1, ал. 6,
изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ за лицата-пенсионери, желаещи да се
осигуряват, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията.
Съгласно разпоредбата на наредбата към датата на отпускане на пенсията – 01.07.2015
г. лицата по
чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от Кодекса за социално осигуряване, на които е
отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата
ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2
и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия,
осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не
по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена . Такава е и редакцията
на ал. 6, чл. 1 от Наредбата към датата на изтичане на срока на пенсията – 2016
г. и следващите години .т.е. и към датата на отпускане на пенсията за
инвалидност и след изтичане на срока, за който е отпусната ,оспорващата като
самоосигуряващо се лице по см. на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО във връзка с ал.6
се осигурява по свое желание за риска общо заболяване и майчинство и след
отпускане на пенсия за инвалидност е
следвало да посочи, дали ще се осигурява за този риск. Неоснователен е
доводът на оспорващата, че Наредбата е изменена на 07.04.2017 година и действа
занапред, тъй като съгласно разпоредбата
на чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е
отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Съгласно чл. 1, ал. 6 от
Наредбата в редакцията към отпускане на пенсията за инвалидност лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от Кодекса за социално
осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое
желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4
от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, осигуряването
възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число
на месеца, през който е подадена, като такава е редакцията и към датата на постановяване на
разпореждането и на процесното решение.
След като не е
спазен установения от закона ред за деклариране желанието да се осигурява, то
не може заплатените осигурителни вноски да заместят това деклариране/ в този
смисъл Решение №
8452 от 05.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 995/2019 г., VI отд. /. По
делото е безспорно установено, че такава декларация не е била подавана, а и
лицето не оспорва, че не е подало декларация след 2015 година и доколкото
липсва изрично волеизявление за осигуряване, следва да се приеме, че лицето не
е желаело да се осигурява за ДОО. Липсата на такава декларация не позволява да
се приеме, че видът на осигуряването е бил променен с внасянето на осигурителни
вноски за всички осигурени социални рискове.
Съдът намира, че видът на осигуряването се определя
единствено от заявеното от самоосигуряващото се лице с декларация по чл. 1, ал. 3
или по чл. 1, ал. 4
от НООСЛБГРЧМЛ и когато не е била подадена декларация по посочената
наредба след отпускане на пенсия за инвалидност през 2015 година и след
изтичане срока на отпуснатата пенсия - 01.07.2016
г., размерът на реално внесените в ДОО
осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването, а
платените осигурителни вноски над размера, определен за осигурителните рискове
по чл. 4, ал. 3 КСО, са недължимо платени и самоосигуряващото се лице може да поиска
възстановяването на тази разлика/ в този смисъл е Решение № 13952 от
7.11.2012 г. на ВАС по адм. дело № 6498/2012 г., VI отд. /.
Предвид горепосоченото съдът намира, че правилно е прието, че лицето не отговаря на
изискването на чл. 40, ал. 1 от КСО, съгласно който осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
С оглед горепосоченото съдът намира, че решението е
законосъобразно и следва да бъде отхвърлено оспорването на лицето.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на В.Л.К.,*** срещу решение №
2153-14-28/26.03.2020 година на директора на ТП на НОИ Плевен.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно на основание чл. 119,
във вр. с чл. 117,
ал. 1, т. 1 от КСО.
СЪДИЯ: /п/