РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Благоевград, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20251210200489 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ******, ж.к. ****** №
*********, против Наказателно постановление № 25-1116-000774/17.03.2025 г. на Началник
Група, Сектор „ПП” при ОД МВР Благоевград, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се оспорва НП, твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно, оспорва
се изложената в акта и НП обективна страна на нарушението, която е обоснована на неточно
и различно интерпретиране на действително установеното по време, място и обективно
положение,излагат се доводи, че не е извършено нарушение. Иска се отмяна на НП,
претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, по същество излага
доводи за незаконосъобразност на НП и иска неговата отмяна. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по
жалбата. В придружително писмо наказващия орган прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 01.03.2025 г. свидетелите В. Л. и П. К., изпълнявали служебните си задължения, в
района на гр. Симитли, когато около 22:15 ч. по ПП1-Е79 в района на км.373.300 забелязали
лек автомобил „*********“ с рег. № **********, който се движил в посока от Благоевград
към гр. Симитли. Полицейските служители били позиционирани на място със служебния
си автомобил, като в района на км. 373+300 подали ясен за спиране със стоп палка по
образец МВР на осветен участък от пътя, но автомобилът не спрял. Свидетелите
сигнализирали по мобилната станция на дежурния по ОДЧ и последвали автомобила, като
1
същият е спрян в гр. Симитли на ул. Георги Димитров срещу заведение „Ел патрон“ със
светлинна и звукова сигнализация. Била направена справка по рег.№ на автомобила, като се
установило, че същият е собственост на Р. А.. На място свидетелят В. Л. в присъствието на
св. К. съставил АУАН № 3475761 срещу жалбоподателя, в който констатираното било
квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП. АУАН бил връчен на А., който го
подписал без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на АУАН, на 17.03.2025 г., Началник Група, сектор „ПП”, издал атакуваното НП
25-1116-000774, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
НП е връчено на жалбоподателя на 01.04.2025 г., като в законоустановения срок е постъпила
разглежданата в настоящото производство жалба.
По делото е представена справка за нарушител, от която е видно, че жалбоподателят не е
санкциониран за нарушения на ЗДвП.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя Л. и
св. К., които пред настоящия съдебен състав установяват извършената проверка, какво и как
са установили. Същите при разпита си сочат, че са подали ясен сигнал със стоп палка,
светлоотразителна на осветен участък, но жалбоподателят не е спрял, поради което го
последвали. От показанията на тези свидетели още се установява и как е установен водачът,
как са разбрали кой е управлявал автомобила. Посоченото от свидетелите се подкрепя и от
събраните и приети по делото писмени доказателства, установяващи извършената проверка
по случая и как е установен А., заявеното от него . В хода на съдебното следствие по искане
на защитата са разпитани св.Петрова и А.а, които по съществото чрез показанията си не
установяват различна фактическа обстановка. Единствено св.Петрова твърди, че не са
спирани, което обаче се опровергава от останалите доказателство, поради което показанията
и в тази част съдът не кредитира. По отношение посоченото от св.А.а съдът отчита, че
същата не е очевидец, а пресъздава споделеното от нейния син, поради което и съдът не взе
предвид заявеното от нея при изграждане на фактическите си изводи.
В хода на съдебното следствие са изискани и представени доказателства, относно
маркировката и разположение на пътните знаци в процесния участък, доказателства,
относно наряда на полицейските служители, ползвания от тях патрулен автомобил.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от показанията на
полицейските служители, показанията на св.Петрова в кредитираната част, приложените
към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства,
които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по
несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона срок от връчване на НП,
поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните
съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
2
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени
реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св. Л., който дава пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и
показанията на свидетеля К.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът
издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да
ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните
норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита,
че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При
съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като
са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация по чл. 103 от ЗДвП.. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а
възраженията в обратна насока са неоснователни. Изложените в жалбата доводи за неяснота
на обвинението се опровергават от приложените АУАН и НП, в които с необходимата
конкретика са посочени всички съставомерни елементи на вмененото нарушение.
По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
съдът намира следното.
Съгласно цитираната разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Установи се, че сигнал е бил подаден на жалбоподателя от
полицейски служител със светлоотразителна стоп палка с всички обозначителни за това
полицейски знаци, на осветен участък от пътя и е била ясен и достъпен за възприемане, но
А. не се е съобразил с него. Предвид обстоятелството, че сигнала е бил ясен, то
жалбоподателят е могъл да го възприеме и е бил длъжен да се съобрази с него, но не го е
сторил, а е продължил с автомобила си. В тази насока са показанията на св. Л. и К., както и
събраните писмени доказателства. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП "редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното". В конкретния случай съобразно събраните доказателства според настоящия
състав не се обори презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН. Не могат да
бъдат споделени доводите в жалбата, подържани в съдебно заседание, че жалбоподателят не
е видял полицейския сигнал. От гласните доказателства се установява къде са били
позоционирани полицейските служители, начина на подаване на сигнала и осветеност на
мястото, потвърдено и от писмените доказателства, поради което няма как да бъде прието,
че сигналът не е видян от жалбоподателят. Ето защо съобразявайки и анализирайки
събраните доказателства, съдът намира, че жалбоподателя е реализирал състава на
описаното административно нарушение от обективна и субективна страна.
От обективна страна, на процесната дата и място /около 22:15 ч. на 01.03.2025 г./ А. е
управлявал л.а. *********и при подаден ясен сигнал със светлоотразителна стоп палка не
спрял на мястото, указано от полицейските служители и продължил посоката си на
движение от км 373+300 по автомагистралата, поради което е извършил нарушение на
чл.103 от ЗДвП от обективна страна.
Процесното административно нарушение е осъществено от жалбоподателя и от субективна
страна, тъй като същият в качеството си на правоспособен водач е бил запознат с правилата
за движение и ЗДвП, но въпреки това не се е съобразил със задължението си по чл. 103 от
ЗДвП.
След като правилно е квалифицирал процесното административно нарушение, санкционния
3
орган правилно е приложил и закона, като е наложил на А. законоустановени по вид
административни наказания, а именно: "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС".
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП /в приложимата редакция към датата на
деянието/ законодателят е предвидил за процесното нарушение наказание "глоба" в размер
от 50 до 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от един до шест месеца.
Съдът като съобрази тежестта на нарушението, дисциплинарното минало на жалбоподателя
и разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН намира, така определените наказания за завишени по
размер. Изложеното, ведно с липсата от страна на санкционния орган на мотиви за налагане
на административните наказания в максимален размер в санкционния акт и като прецени
тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване намира, че така наложените
наказания следва да бъдат намалени по размер до "глоба" в размер на 50 лева и "лишаване
от право да управлява МПС" за срок от един месец. Именно наказания в такъв вид и размер
съдът приема за правилно отмерени, съответни на извършеното и биха допринесли за
постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение и правилно е ангажирана отговорността му, а атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, като същото следва да бъде изменено
единствено в частта относно размера на наложените наказания.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни, като в случая такива
се претендират само от жалбоподателят в размер на 500 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, а наказващия орган релевира възражение за прекомерност, което съдът
намира за неоснователно. Районният съд намира, че дължимите се в случая разноски на
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, като се отчете предметът на делото, видът и
размерът на наложената санкция, броят на проведените открити съдебни заседания, обемът
на осъществената правна защита и при съобразяване с указанията на Решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024г. следва да бъдат тези поискани от жалбоподателя, а именно 500
лева. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 375 лв, който
размер е определен съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към която
разпоредба препраща чл.144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР -
Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният
орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1116-000774/17.03.2025 г. на Началник Група,
Сектор „ПП” при ОД МВР Благоевград, с което на Р. Р. А., ЕГН **********, с адрес:
******, ж.к. **********, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като НАМАЛЯВА размера на
наложените наказания на глоба в размер на 50 (петдесет/ лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА ОД МВР Благоевград да заплати на Р. Р. А., ЕГН **********, с адрес: **********,
ж.к. ************* сторени от същия разноски за адвокат в размер на 375 лв, като над
уважения размер отхвърля искането, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд - Благоевград.
4
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5