№ 46
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110129022 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от
„***************” ЕАД против С. С. Х. с ЕГН: и Ц. Н. Н. с ЕГН: скове за
установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на солидарни задължения, за които
по ч.гр.д.№ 45476/2022 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, а именно за сумите: 1 268,57 лева – претендирана като стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г. и за топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр. София,
УЛ. ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ 86, ЕТ.3, АП.11, аб.№ 134666, ведно със законна
лихва за период от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 235,14
лева - мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 26.07.2022 г., 35,88лева -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.08.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,24 лева - мораторна лихва за период от
31.12.2019 г. до 26.07.2022 г.
От страна на ответника С. С. Х. исковете се оспорват с възражение, че
не е клиент на ищеца.
От страна на ответника Ц. Н. Н. се признават задълженията с
изключение на погасените по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
От страна на ищеца не са оспорени представените от ответника Х.
1
писмени доказателства, от които безпротиворечиво се установява, че
твърденият като топлоснабден имот е изцяло собственост на ответника Ц. Н.
по силата на завещание в нейна полза. Следва, че ответникът С. Х. не е
материално правно легитимиран да отговаря за задълженията и предявените
против него искове са неоснователни.
Основателно е възражението на ответника Н. за погасяване по давност
на задълженията за топлинна енергия за част от процесния периода, а именно
за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2019 г. – общо в размер на 453,67 лв.
Непогасени по давност се явяват задължения за периода 01.06.2019 г. –
30.04.2021 г. и общо в размер на 814,90 лв. за задълженията. Посоченото
следва при съобразяване, че задълженията за заплащане на топлинна енергия
представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима
тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а съгласно действащите за
периода Общи условия на топлопреносното предприятие, дължимите суми за
топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните
сметки.
Изявлението на ответника, че не оспорва задълженията извън
погасените по давност, представлява признание на факт. Преценено при
условията на чл. 175 ГПК, признанието се явява съответно на събраните
писмени доказателства само досежно задълженията за топлинна енергия
/които не са погасени по давност - 814,90 лв./ и претендираната главница
за услугата дялово разпределение /35,88 лева, които ищецът претендира за
период, който не се обхваща от давността/, поради което се кредитира и съдът
намира за установено, че в тежест на ответника Н. са възникнали посочените
задължения извън погасените по давност.
Преценено при условията на чл. 175 ГПК, признанието на ответника
Н., че са възникнали в нейна тежест и съществуват задълженията извън
погасените по давност НЕ се явява съответно на събраните писмени
доказателства конкретно досежно задълженията за лихви за забава – както
лихвите за забава относно главницата топлинна енергия, така и лихвите
относно главницата дялово разпределение. Действително, съгласно чл.33,
ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е.
прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са
заплатени в срока по ал.2. В случая обаче ищецът претендира крайната
стойност на общите фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ.
2
Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от
ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане.
Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84,
ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не
доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури,
поради което и исковете за лихви се преценяват за неоснователни.
При този изход на спора претенциите на страните за разноски са
основателни, както следва:
Само ответникът Ц. Н. следва да заплати на ищеца 358,15 лв. /от общо
сторени за заповедното и исковото производство 650 лв./ на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Ищецът следва да заплати на ответника Ц. Н. сумата 202,33 лв. /от
сторени в размер на 450 лв./ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ищецът следва да заплати на адв. С. И. Х., за предоставена на
ответника С. Х. безплатна правна помощ сумата 500 лв. – на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК и определено от съда на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, от които: 400 лв.
– за исковото, 100 лв. – за заповедното производство.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Н. Н. с ЕГН:
**********, че има парични задължения към „***************” ЕАД с ЕИК
***********, в размер на 814,90 лв. - за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г
като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период и за
топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр. София, УЛ. ЛЮБЕН
КАРАВЕЛОВ 86, ЕТ.3, АП.11, аб.№ 134666, ведно със законна лихва за период
от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 35,88лева - цена
на услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***************” ЕАД против Ц. Н.
Н. с ЕГН: ********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
задължения: за топлинна енергия – за разликата над 814,90 лв. до 1 268,57
лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2019 г., както и за лихви за
забава: сумата 235,14 лева - мораторна лихва относно задължението за
топлинна енергия и за период от 15.09.2019 г. до 26.07.2022 г., сумата 6,24
лева - мораторна лихва относно дялово разпределение и за период от
3
31.12.2019 г. до 26.07.2022 г. – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№
45476/2022 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***************” ЕАД против С. С. Х.
с ЕГН: ********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
задължения за сумите: 1 268,57 лева – претендирана като стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г. и за топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр. София,
УЛ. ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ 86, ЕТ.3, АП.11, аб.№ 134666, ведно със законна
лихва за период от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 235,14
лева - мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 26.07.2022 г., 35,88лева -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.08.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,24 лева - мораторна лихва за период от
31.12.2019 г. до 26.07.2022 г. - за които по ч.гр.д.№ 45476/2022 г. на СРС е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Н. Н. с ЕГН: ********** да заплати на
„***************” ЕАД с ЕИК *********** сумата 358,15 лв. – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „***************” ЕАД с ЕИК *********** да заплати на
Ц. Н. Н. с ЕГН: ********** сумата 202,33 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „***************” ЕАД с ЕИК *********** да заплати на
адвокат С. И. Х. с ЕГН ********** сумата 500 лв. – определено от съда
възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4