№ 547
гр. Видин, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20241320100822 по описа за 2024 година
предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/ ЕИК: ***********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сграда 6, против И. П. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Александър
Стамболийски“ бл. 6, вх. А, ет. 4, с която са предявени искове с правно основание по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от
ЗЗД и чл. 342, ал. 1 от ТЗ.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответника по силата на сключени договори за предоставяне на мобилни услуги,
по силата на които ответника е абонат на дружеството, както следва:
Твърди се, че ответникът И. П. Т. е сключил с „Йеттел България“ ЕАД (предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 31.05.2021 г., договор за лизинг от 31.05.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A02s
32GB Dual Black и застрахователна полица № 10236962 „Смартфон протект от 31.05.2021 г.
Сочи се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на
което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование
„Теленор България“ ЕАД) на 29.09.2022 г. (за договора за лизинг - чл. 11, ал. 1 от общите
условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия).
Излага се, че предвид това, към 05.10.2021 г. длъжникът е имал задължения за
преходни периоди в размер на 172.38 лв., както и дължими лизингови вноски за периода
05.09.2020 г. – 04.10.2020 г. в размер на 237.80 лв. по договор за лизинг от 31.05.2021 г. за
SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black.
1
Поддържа се, че като последица от посоченото неизпълнение са начислени
договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 123.67 лв. по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г.,
представляваща три месечни такси.
Твърди се, че процесните клаузи за неустойка са обективирани в т. 9 от договорите за
мобилни услуги и Раздел IV, т. 2 от допълнителните споразумения. Те предвиждат, че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка
СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които
е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
Сочи се, че претендираните от ищеца суми за неустойка се формират чрез кумулиране
на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на кредитора -
по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна
услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено
устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при
прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване
на устройство при сключване на абонаментен план. Посочва се, че така формулирани двете
неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си
функция, поради което са действителни, породили са действие и обвързват страните.
Излага се, че задълженията за предходен период в общ размер на 172.38 лв. са
обединени във Фактура № **********/05.06.2021 г., Фактура № **********/05.07.2021 г.,
Фактура № **********/05.08.2021 г. и Фактура № **********/05.09.2021 г., като във всяка
фактура е посочено подробно как е формирано вземането.
Поддържа се, че задължението за предходен период в размер на 172.38 лв. е
формирано както следва:
- 50.19 лв., дължими за период 31.05.2021 г. – 04.06.2021 г. по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г., от които сума в размер на 38.30
лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги и сума в размер на 11.89 лв. вноска по договор за лизинг от
31.05.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black.
63.13 лв., дължими за период 05.06.2021 г. – 04.07.2021 г. по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г., от които сума в размер на
2
44.25 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 11.89 лв. вноска по договор за
лизинг от 31.05.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black и сума в размер на
6.99 лв. за Застраховки.
51.89 лв., дължими за период 05.07.2021 г. – 04.08.2021 г. по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г., от които сума в размер на
33.01 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 11.89 лв. вноска по договор за
лизинг от 31.05.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black и сума в размер на
6.99 лв. за Застраховки.
7.17 лв., дължими за период 05.08.2021 г. – 04.09.2021 г. по договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г., представляващи частична вноска
по договор за лизинг от 31.05.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black.
Твърди се, че при сключването на договор с „Йеттел България“ ЕАД всяко лице
получава един или повече клиентски номера, под които „Йеттел България“ ЕАД обединява
всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издава една
обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер може да има един или
повече мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с
конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от „Йеттел
България“ ЕАД фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира
задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента на издаване
на фактурата клиентът има непогасени задължения от предходен период, тази сума се
включва в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“.
При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора,
сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този
клиентски номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента задължения се
обединяват в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се
начисляват и съответните неустойки. Посочено е, че в системата на „Теленор България“
ЕАД длъжникът И. П. Т. е с клиентски номер *********.
Сочи се, че всички непогасени и изискуеми задължения на И. П. Т. в размер на 533.85
лева са обединени във Фактура № **********/05.10.2021 г. за клиентски номер *********,
със срок на плащане 15 дни от дата на издаването и.
Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е
образувано ч. гр. д. № 44/2024 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 533.85 лева, от които:
50.19 лв., дължими за период 31.05.2021 г. – 04.06.2021 г. по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г., от които сума в размер на
38.30 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
3
услуги по договор за Мобилни услуги и сума в размер на 11.89 лв. вноска по договор
за лизинг от 31.05.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black.
63.13 лв., дължими за период 05.06.2021 г. – 04.07.2021 г. по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г., от които сума в размер на
44.25 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 11.89 лв. вноска по договор за
лизинг от 31.05.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black и сума в размер на
6.99 лв. за Застраховки.
51.89 лв., дължими за период 05.07.2021 г. – 04.08.2021 г. по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г., от които сума в размер на
33.01 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 11.89 лв. вноска по договор за
лизинг от 31.05.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black и сума в размер на
6.99 лв. за Застраховки.
7.17 лв., дължими за период 05/08/2021-04/09/2021 г. по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г., представляващи частична вноска по
договор за лизинг от 31.05.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black.
237.80 лв., дължими лизингови вноски за периода 05/09/2020-04/10/2020 г. по договор
за лизинг от 31.05.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black.
123.67 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г., представляваща три
месечни такси,
както и законната лихва, считано от 20.09.2023 г. – датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането.
Претендират се и направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения особен
представител, в който е оспорил предявените искове, като недопустими, неоснователни и
недоказани, както по размер така и по основание.
Оспорва се изцяло задължението по фактурите, издадени от ищцовото дружество
както по размер така и по основание, тъй като се сочи, че не са ангажирани доказателства от
ищеца, установяващи дължимостта на вземането по процесния договор. По делото, според
ответника, липсват каквито и да е доказателства за това дали по силата на сключения
договор за мобилни услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, дали
същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и
дали са правилно тарифирани, а оттук и дали са коректно фактурирани.
Твърди се, че приложените по делото фактури, на които се позовава ищеца, не са
подписани от ответника и доказателствената тежест за получените от него
далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им се носи от ищеца.
Неизпълнението на това задължение води до настъпване на неблагоприятни последици за
ищеца.
4
Оспорва се изцяло претенцията на ищеца що се отнася до неустойка, свързана с
предсрочно прекратяване на договора. Посочено е, че липсва основание за плащане на
начислената неустойка от ищеца след направено искане и считат, че неустойката е нищожна
поради накърняване на добрите нрави и в тази връзка тя не поражда задължения за
ответника.
Посочено е, че в случая неустойка е начислена на две основания - фиксирана сума и
друга - в размер на месечните абонаменти до края на срока на договора.
Наведени са възражения, че при предварителното фиксиране на размер на
неустойката, подобна клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.
1, предложение трето от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Посочено е, че основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на ищеца за сметка на потребителя, тъй като не се държи сметка за цената на
самата услуга, оставащият срок на договора и евентуалните вреди на търговеца. Доколкото
противоречието е още при уговарянето, то въобще не е налице валидна клауза за тази
неустойка, същата не е породила действие и оттук - претенцията се явява неоснователна.
Сочи се, че другият тип неустойка е уговорка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма месечни абонаменти за номера, дължими до края на срока на
договора, при предсрочно прекратяване по вина на потребителя.
Поддържа се, че съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като
идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения. В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е равен на
цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин се позволява
на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването той не
предоставя услугата. Още повече, че неустойката се начислява в размер на стандартната, а
не на преференциалната месечна такса, уговорена между страните, като по този начин се
създават условия за неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава принципа за
справедливостта. Такава неустойка при предсрочно прекратяване, дължима в размер на
всички абонаментни вноски до момента на изтичане на срока на договора, също
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, като и
тук искът според ответника се явява неоснователен.
Посочено е, че критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС.
Наведено е възражение, че клауза за неустойка, предвиждаща задължение за
длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора за
предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси, независимо от момента на
разваляне на същия, несъмнено се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
5
Посочва се, че тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, без обаче да се престара от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. В този смисъл е цитирана съдебна практика, а
именно: решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. и решение № 193 от
09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о.
Излага се, че аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща
отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компенсаторен
характер. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но
само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Целта и начина на формиране на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза
извън присъщите й функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави
уговорката за дължимостта й нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на
тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към
момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
Твърди се, че преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за неустойка при
прекратяване /разваляне/ на договора, определена в размер на дължимите до края на
договора месечни абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза обаче е да доведе до неоснователно обогатяване на оператора
спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на договора, без да
престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите
нрави и не се толерира от закона.
Посочено е, че освен това така уговорената клауза във връзка с гореизложените
съображения се явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ответникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът е търговец по
смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни
абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на
потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава
възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя.
6
Наведено е възражение, че не е основателно и другото искане на ищеца съдът да
присъди неустойка в размер на 3 месечни абонамента, какъвто размер е приложим към
настоящите договори за мобилни услуги сключвани от него, въз основа на постигнато
споразумение между него и Комисията за защита на потребитЕ.те. Считат, че клаузата е
нищожна - изначално към датата на сключването на договора, отсъствието на валидно
съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на
сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка
в какъвто и да било размер.
Иска се исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Сочи се, че доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от
ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма.
Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация в чл. 87, ал. 2 от
ГПК, така и по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване
прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорения
алгоритъм за изчисляване на неустойката установяването на факта на получаване на
писменото предизвестие от абоната е от значение не само доказването на основанието, но и
на размера на иска. В разглеждания случай по делото не се твърди и не се установява
операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което му предоставя подходящ
срок за изпълнение.
Възразява се, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора,
поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора.
Наведено е възражение за погасяване по давност на претендираните суми.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 44/2024 г. по описа на РС – Видин.
Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът И. П. Т. е сключил с „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование
„Теленор България“ ЕАД) Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 31.05.2021 г., Договор за лизинг от 31.05.2021 г., с който на ответника е предоставено
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black и Застрахователна полица №
10236962 „Смартфон протект от 31.05.2021 г.
Фактурите са издавани на клиентски номер ********* с потребител И. П. Т. с общото
потребление за мобилния фиксиран номер по сключените договори за мобилни услуги и към
7
всяка издадена фактура има приложения за използвани и предоставени пакетни услуги от
мобилния номер, съгласно сключените договори и споразумения към тях.
Във всяка издадена фактура се отразяват внесени плащания, направени през периода
за който се издава фактурата, ако има такава, както се отразяват и задължения от предходен
период с ДДС, също ако има такива.
За ползваните от ответника услуги за процесния период от 05.06.2021 г. до 05.10.2021
г. ищцовото дружество е издало на ответника следните данъчни фактури: фактура №
**********/05.06.2021 г., фактура № **********/05.07.2021 г., фактура №
**********/05.08.2021 г., фактура КИ № *********/05.09.2021 г., фактура №
**********/05.10.2021 г.
Към всеки от сключените договори с ответника е приложена ценова листа за
абонаментните планове, които цени са съобразени в приложените към издадените фактури
приложения за предоставени и използвани пакетни услуги от абоната.
Представени са Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребитЕ.те на мобилните телефонни услуги.
Изготвената по делото ССчЕ потвърждава наличието на процесните договори при
ищеца. Вещото лице е посочило, че във всяка от издаваните от ищеца фактури се отразяват
внесени плащания, направени през периода, за който се издава фактурата, ако има такива,
както се отразяват и задължения от предходен период с ДДС, също ако има такива.
Вещото лице е посочило, че за исковия период фактурите са издавани на клиентски
номер ********* с потребител И. П. Т. потребление за мобилен фиксиран номер по
сключените договори за мобилни услуги в размер на 172.38 лева, към всяка издадена
фактура има приложения за използвани и предоставени пакетни услуги от мобилните
номера. Посочило е, че в счетоводството на ищеца няма извършени плащания, направени от
ответника. Общият размер на задължението на ответника към ищеца е отразено в
издадените фактури за всеки отделен клиентски и мобилен номер са на стойност от 533.85
лева, в т.ч. 172.38 лева – неплатени месечни абонаментни такси за мобилни услуги по
фактури; 123.67 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор и 237.80
лева начислени лизингови вноски по договор за лизинг. Вещото лице в заключението си е
посочило и как са формирани претендираните неустойки, а именно същите са начислени в
размер на три месечни абонаментни такси.
От приложеното ч.гр.д. № 44/2024 г. по описа на РС – Видин,е видно, че съдът е
издал заповед № 32 от 10.01.2024 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата в общ
размер на 533.85 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на
25.00 лева за платена държавна такса и 480.00 лева адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г., Договор за лизинг от 31.05.2021
г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black и Застрахователна полица
8
№ 10236962 „Смартфон протект“ от 31.05.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По договора за мобилни услуги.
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на
потребени мобилни услуги по сключен договори за мобилни услуги с ответника.
Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи
условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния
оператор „Теленор България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните
съобщения.
От представените фактури и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените
от ответника мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на
тези суми от ответника не са ангажирани.
По договора за лизинг.
От представените договори за лизинг, се установява, че ищцовото дружество като
лизингодател е предоставило на ответника като лизингополучател за временно възмездно
ползване мобилно устройство. В договора е уговорен подробен погасителен план на
лизинга. Установява се също, че страните са уговорили, че лизингополучателят има право
да придобие собствеността върху вещта като подпише Договор за изкупуване на
устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за
лизинг, след изпълнение на условията, посочени в ОУ и след като заплати уговорена
допълнителна сума, която ще бъде начислена във фактурата за ползвани мобилни услуги. В
противен случай устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на
срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена
форма, че желае да върне устройството.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал. 1 ТЗ. Съгласно
този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ
срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при
отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към
разпоредбите на договор за наем.
В конкретния случай, се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си да
заплати дължимите се лизингови вноски по договора за лизинг. Не се установи договорът
да е прекратен, нито пък ответникът да е върнал даденото на лизинг мобилно устройство.
Поради това, същият ще следва да заплати на ищцовото дружество дължимите се вноски.
По отношение на претендираната неустойка
Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
9
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. Съдът намира, че ответникът
е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок задължението
си към мобилния оператор. Съгласно посоченото в договора, ако договорът бъде прекратен
по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи
неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните такси.
В конкретния случай, се установява неизпълнение на задължението на ответника да
заплаща в срок дължимите по договорите суми за потребените услуги. Това поражда
правото на кредитора да прекрати едностранно договорите по вина на потребителя и да
начисли неустойки за предсрочно прекратяване на всеки един от договорите. Начислените
неустойки са в размер на три месечни абонаментни такси. С оглед на това, съдът намира, че
ответникът дължи и претендираната неустойка, която е съобразена с вредите, които е
претърпял ищецът и е определена съобразно договорената клауза, поради което съдът
намира възражението на ответника, че клаузата накърнява добрите нрави за неоснователно.
По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията, настоящият съдебен състав намира следното:
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. В
чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай вземанията са за мобилни услуги и приложима е кратката
тригодишна давност, съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „б“ и „в“ от ЗЗД , тъй като се
касае за периодични плащания, същата давност важи и за вземанията за лихва и неустойка.
Принципно, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Издадената заповед за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо, а
само с изпълнителна сила. Заповедта не е влязла в сила, тъй като е предявен установителен
иск по чл. 422 от ГПК, който се смята продължение на започнатото заповедно производство
с подаденото на 20.09.2023 г. заявление.
При това положение към тази дата не е изтекла тригодишната погасителна давност за
нито едно от вземанията, обективирани в процесните фактури за отчетен период от
05.06.2021 г. до 05.10.2021 г. Видно от приложения по делото препис от първата по
хронологичен ред фактура, в която са индивидуализирани неудовлетворени вземания на
ищеца, а именно фактура № **********/05.06.2021 г. изискуемостта на начислените в нея
задължения е настъпила на 20.06.2021 г., а съгласно чл. 111 б. в) от ЗЗД вземанията по
посочената фактура ще бъдат погасени с изтичане на тригодишна давност, т.е. не по-рано от
20.06.2024 г.
Поради това, съдът намира възражението за изтекла погасителна давност за
неоснователно.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
настоящото производство в общ размер на 1098.81 лева /25.00 лева за платена държавна
10
такса, 150.00 лева – разноски за вещо лице, 443.81 лева – разноски за особен представител и
480.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение/.
По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
общ размер от 505.00 лева /25.00 лева за платена държавна такса и 480.00 лева адвокатско
възнаграждение/.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И. П. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Видин, ж.к. „Александър Стамболийски“ бл. 6, вх. А, ет. 4, че дължи на „Йеттел България“
ЕАД – София /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 с
ЕИК *********** сумата от 533.85 лева, от които:
50.19 лв., дължими за период 31.05.2021 г. – 04.06.2021 г. по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г., от които сума в размер на
38.30 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги и сума в размер на 11.89 лв. вноска по договор
за лизинг от 31.05.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black.
63.13 лв., дължими за период 05.06.2021 г. – 04.07.2021 г. по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г., от които сума в размер на
44.25 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 11.89 лв. вноска по договор за
лизинг от 31.05.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black и сума в размер на
6.99 лв. за Застраховки.
51.89 лв., дължими за период 05.07.2021 г. – 04.08.2021 г. по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г., от които сума в размер на
33.01 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 11.89 лв. вноска по договор за
лизинг от 31.05.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black и сума в размер на
6.99 лв. за Застраховки.
7.17 лв., дължими за период 05/08/2021-04/09/2021 г. по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г., представляващи частична вноска по
договор за лизинг от 31.05.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black.
237.80 лв., дължими лизингови вноски за периода 05/09/2020-04/10/2020 г. по договор
за лизинг от 31.05.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual Black.
123.67 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 31.05.2021 г., представляваща три
11
месечни такси,
както и законната лихва, считано от 20.09.2023 г. – датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането
ОСЪЖДА И. П. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Александър
Стамболийски“ бл. 6, вх. А, ет. 4 да заплати на „Йеттел България“ ЕАД – София /с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 с ЕИК ***********
разноски в исковото производство в размер на 1098.81 лева /25.00 лева за платена държавна
такса, 150.00 лева – разноски за вещо лице, 443.81 лева – разноски за особен представител и
480.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА И. П. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Александър
Стамболийски“ бл. 6, вх. А, ет. 4 да заплати на „Йеттел България“ ЕАД – София /с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 с ЕИК ***********
сумата в общ размер от 505.00 лева /25.00 лева за платена държавна такса и 480.00 лева
адвокатско възнаграждение/- разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 44/2024 г.
по описа на РС - Видин.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила се приложи препис по ч.гр.д. №
44/2024 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12