Решение по дело №132/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. Т. С., [държава], с посочен по делото адрес: [населено място], [жк] (РПЦ – Харманли), против Решение №12677/04.12.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган цитирал формално информация за ситуацията в [държава], но пропуснал да обсъди приложимостта на хипотезата на чл.8, ал.6 ЗУБ. Не било обсъдено и дали визираните в нормата събития няма да обосновават основателното предположение, че спрямо търсещия закрила няма да бъде осъществено и преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, при развитието на събитията в [държава]. Ноторно известно било, че обстановката в страната се влошавала през последните 20 дни. Светкавичното настъпление на бунтовниците начело с движението „Хаят Тахрир аш Шам“, бивше подразделение на „Ал Каида“, превземането на редица ключови градове в цяла [държава] и свалянето на президента Б. А., довели до хиляди жертви цивилно население. Несигурността и размириците продължавали и никой не можел да предвиди как ще се развият събитията в [държава]. Твърди, че поради обстановката в страната му на произход евентуалното му връщане там ще застраши пряко негови основни неотменими права, като правото на живот и свобода, щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства. Неоснователни били доводите на административния орган по приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ. В тази част решението не съдържало позоваване на относима информация за [държава], въз основа на която да се преценят част от кумулативните изисквания, транспонирани от член 8, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС – дали кандидатът има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства и той може сигурно и законно да пътува, и да получи достъп до тази част на държавата, както и да се очаква да се установи там. Оспорващият цитира позиция от 16 декември 2024г. на Върховен комисар на ООН за бежанците относно връщането в [държава], която отменила и заменила Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република, съгласно която за момента ВКБООН не насърчавал широкомащабно доброволно репатриране в [държава]. ВКБООН продължавал да призовава всички държави да позволят на цивилни, бягащи от [държава], достъп до техните територии, да гарантират правото да търсят убежище и да осигурят зачитане на принципа на забрана за връщане по всяко време. Въпреки, че рисковете, свързани с преследване от страна на предишното правителство били престанали, други рискове можело да продължат да съществуват или да станат по-изразени. В светлината на бързо променящата се динамика и развиващата се ситуация в [държава], ВКБООН понастоящем не бил в състояние да предостави подробни насоки на лицата, вземащи решения относно предоставянето на убежище, относно нуждите от международна закрила на гражданите. С оглед несигурността на ситуацията в [държава], HCR призовавал държавите, предоставящи убежище, да спрат издаването на отрицателни решения по молби за международна закрила от сирийски граждани или от лица без гражданство, които преди обичайно пребивавали в [държава]. Жалбоподателят счита, че в страната му е налице въоръжен конфликт по смисъла на тълкуването, дадено в Решение на Съда на ЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12. Поради това се страхувал за живота и здравето си и се опасявал да се завърне в [държава]. Следвало да му се представи закрила по смисъла на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Твърди и че административният орган не е спазил чл.75, ал.2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК – да обсъди всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното му положение или с държавата му по произход, или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали упражнявал дейности, чиято единствена цел била да получи международна закрила. В множество свои решения ЕСПЧ приемал, че отправната точка при разглеждане на исканията за международна закрила следвало да бъдат Женевската конвенция от 1951г. и Протоколът към нея от 1967г., които понастоящем до голяма степен били включени в правото на ЕС посредством Квалификационната директива (2011/95/ЕС). Квалификационната директива въвеждала в правото на ЕС набор от общи стандарти за признаването на лицата за бежанци или като такива, нуждаещи се от международна закрила. Това включвало и забраната за връщане, съгласно член 33 от Женевската конвенция от 1951г. Тази забрана се съдържала в член 18 от Хартата за основните права на ЕС. В този смисъл бил и текстът по член 19 от Хартата. В член 2 и член 3 от ЕКПЧ била регламентирана абсолютна забрана на всяко връщане на лице, изправено пред действителен риск от отнасяне, противоречащо на тези разпоредби, като тази защита била различна от защитата от преследване поради една от причините, посочени в Женевската конвенция от 1951г. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание. По силата на член 3 от ЕКПЧ държавата носила отговорност при извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като молителят вече бил напуснал държавата на произход. Квалификационната директива уреждала също и субсидиарна закрила за лицата, които не можело да бъдат определени като бежанци, но които, ако били върнати в своята държава на произход или в държавата на предишното си обичайно местопребиваване, щели да бъдат изложени на сериозен риск от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт. Във връзка с изложеното оспорващият твърди, че административният орган не се съобразил с решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07 относно тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, и не е съобразил последните настъпили събития в [държава], смяната на режима и изключително несигурната обстановка в страната, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални.

По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение със законните последици от това. Допълнителни доводи в насока незаконосъобразност на оспорения акт се излагат в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуален представител.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмени бележки чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез СДВНЧ – Любимец вх.№ 105450-4595/06.08.2024г. и чрез РПЦ – Харманли към ДАБ с вх. №2537/15.08.2024г., А. Т. С. от [държава] е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-33936/15.08.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А. (собствено име) С. (бащино име) Т. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], *, *. На 15.08.2024г. лицето е регистрирано с имената А. Т. С., роден на [дата]. в [държава], Дамаск, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, професия – *, с * образование, *, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за бащата, майката, брата и сестрите на търсещото закрила лице, с посочено местонахождение на всички в Турция.

С писмо с рег.№ УП-33936/21.08.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-16327/04.10.2024г. (рег. № УП-33936/07.10.2024г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

В Констативен протокол с рег.№ УП-33936/22.08.2024г. е отразено, че А. Т. С. не се е явил за провеждане на насроченото за 22.08.2024г. интервю.

На 25.10.2024г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-33936/25.10.2024г. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че бил роден в [населено място], *, но през 2018г. се преместил в лагера *, до [населено място], област *, където живял до заминаването от [държава]. Напуснал страната си на 29.06.2024г., когато нелегално преминал в Турция и там останал около месец. В България влязъл на 30.07.2024г., нелегално и с група от 27 души. След ден и половина преход през гори, били качени в автомобил и превозвани към [населено място], по пътя били заловени от полицията и закарани в лагер от затворен тип. Там останал 15 дни, след което бил настанен в лагера в [населено място]. Посочил, че в [държава] останали баща му, майка му, тримата му братя и двете му сестри, всички били в лагера *. Не можел да отиде в друго населено място в страната си по произход, тъй като били закарани в този лагер от международни сили. Работил като фаянсаджия с баща си. Не отбил военна служба, търси ли го за това през 2020г. от Редовната армия, но той избягал. Напуснал страната си заради войната, ако бил останал щели да го мобилизират. Посочил, че през 2016г. селото им било атакувано с химическо оръжие. Тогава в цялата област Дамаск с газ били убити 1500 деца. Сега районът на * бил контролиран от Свободната армия и групировката *. Трима негови вуйчовци загинали във войната, от бомбардировка в селото им през 2015г. Споделил, че от групировката * се опитвали да го вербуват, това била причината за напускане на [държава]. Не искал да се завръща там заради продължаващата война, а и щели да го вкарат в затвора и после да го мобилизират. Изразил желание да се завърне в страната си, ако войната свърши. Посочил, че не бил арестуван или осъждан в страната си или в друга държава, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не членувал в политически партии или въоръжени групировки, нямало инциденти със сигурността в лагера *, не му било оказвано насили, не бил заплашван, не заявил да е бил преследван.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-33936/03.12.2024г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Т. С.. Решението е връчено на лицето лично на 09.01.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 16.01.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до извод за неговата отмяната. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя, поради което не се споделя твърдението неспазване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, чл.35 и чл.35 от АПК. Относимите факти и обстоятелства са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход. Обстоятелството, че в решението не е обсъдена подробно възможността молителят да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила, не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото в случая обсъждането им не би променило крайния извод за неоснователност на молбата за закрила, съответно до издаване на акта с различна разпоредителна част от тази в оспореното решение.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната от него бежанска история. Той не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в [държава], не е бил жертва на насилие и не била отправяна заплаха към него. Оспорващият не твърди в страната си на произход да е бил заплашван, преследван, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии, дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно обсъдена от административния орган. Последният правилно е приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид данните от информацията в приложените по административната преписка справки и тези от представените в хода на съдебното производство Справка вх. № МД-02-60/29.01.2025г. и Справка вх. № МД-02-78/03.02.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, като съобрази и данните от общодостъпни източници на информация за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. през декември 2024г. След преглед на новинарския поток за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо не са налице основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия, съответно няма основания за прилагане на чл.8, ал.6 от ЗУБ.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че обстановката в [държава] през последните дни се е влошила. Информацията за положението в страната не сочи на извода, който прави оспорващия и този смисъл същият се явява неоснователен. Няма данни настъплението на бунтовниците начело с движението „Хаят Тахрир аш Шам“ и превземането на редица градове в цяла [държава], като и свалянето на президента Б. А., да са довели до хиляди цивилни жертви. В тази връзка не може да се счита, че обстановката в страната на произход на оспорващия е до такава степен усложнена че да се приеме, че евентуалното му връщане там ще застраши пряко негови основни неотменими права като правото на живот и свобода и че ще бъде изложен на риск от тежки посегателства.

Не са налице данни за това жалбоподателят да е бил преследван в [държава] с цел да бъде мобилизиран, в каквато насока има изразени притеснения в хода на проведеното с него интервю пред ДАБ. По делото няма данни и не се установява от други източници на информация, че в периоди преди и около напускането на [държава] от жалбоподателя в тази страна да са били осъществявани акции по частична или масова мобилизация на лица, от която и да е армия или други субекти там.

Не може да бъде споделено виждането, че частта на процесния акт относно приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ се основава на неотносима информация за [държава]. Това е така, тъй като към датата на издаване на решението не би могло да се направи обосновано заключение, че настъпилата промяна на обстоятелствата в [държава] след 27.11.2024г. ще доведе до последвалата смяна на властта на 08.12.2024г. Дори и това да беше направено, както се посочи по-горе, поемането на властта в страната от нови субекти не доведе до промяна, обосноваваща предоставяне на закрила на лицата, идващи от там на основание чл.8, ал.6 от ЗУБ, като това се дължи на факта, че обстановката в страната не се влоши, напротив – изгледите са за подобряване на същата.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№ЦУ-1841/23.08.2024г. и Справка вх.№ЦУ-1850/27.08.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д) от същата директива и е приел е , че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочил е, че в [държава] все още има случаи на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие. Преценил е, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото видно от цитираната информация за обстановката там, то не било. А и цялото семейство на молителя продължавало да живее в [държава] необезпокоявано. От представените доказателства ставало ясно, че дори да се завърне в държавата си по произход търсещият закрила можел да води нормален начин на живот като тях. Спрямо заявителя не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата по произход той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложените по административната преписка справки и в представените в хода на съдебното производство Справка вх. № МД-02-60/29.01.2025г. и Справка вх. № МД-02-78/03.02.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната.

Съдът счита, че е налице подобряване на общата обстановка в [държава] в последните седмици. Поемането на държавната власт в страната от нови лица не променя положението в негативна насока, доколкото от информацията от справките на ДАБ и от други общодостъпни източници на информация, става ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни и към настоящия момент се работи активно за възстановяване на реда в страната. Според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Като положителен сигнал за това съдът отчита установяването от редица страни по света на контакти с новата сирийска власт, вкл. и от страна на членове на правителства на страни от ЕС /Бтв ([интернет адрес]), [интернет адрес], Dnevnik, БНР, БТА, [интернет адрес] и др.), както и продължаването на процеса на формиране на състава на преходното правителство (БТА). Също така продължават назначенията на жени на високи постове и то от малцинствени етнически групи, като например назначаването на губернатора на провинция * (БТА, [интернет адрес]). Освен това, за първи път в историята на [държава] за управител на Централната банка е назначена жена („Ройтерс“, [интернет адрес]). Някои медии продължават да съобщават за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината след свалянето на президента Б. А. и се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], като в тази връзка Турция е обявила отварянето гранични пунктове с южната си съседка за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, Novini. bg и др.).

Съдът приема всички тези данни за обнадеждаващи що се отнася до спазването на правата на човека на фона на общото положение в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смятана на властта в страната.

От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с него интервю, жалбоподателят е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същия да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от представените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ.

Ето защо, съдът счита, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

По отношение на цитираната в жалбата позиция от 16 декември 2024г. на Върховен комисар на ООН за бежанците относно връщането в [държава] следва да се отбележи на първо място, че същата няма задължителен характер и на следващо място – тази позиция е била изразена около една седмица след идването на власт на новите управляващи в тази страна. Изминалия период от 16 декември 2024г. до сега показа, че няма основателни причини да се счита, че в [държава] са настъпили обстоятелства, налагащи във всички случай на лицата от тази страна да се предоставя международна закрила.

Относно представената в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя извадка от страницата на Министерството на външните работи, следва да се отбележи, че информацията касае българските граждани и същата не следва да се счита за относима за гражданите на [държава], особено на фона на общото впечатление за подобряване на положението в страната като цяло след поемането на властта от новите управляващи там.

Въз основа на всичко изложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Т. С., [държава], против Решение №12677/04.12.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.