№ 13081
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110148064 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП“ с ЕИК ********* против Столична Община, с
която е предявен осъдителни иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл.
45 ЗЗД за заплащането на сумата от 173,48 лева, представляваща вземане по застрахователно
обезщетение за вреди на л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ8308КМ от ПТП, настъпило
на 15.12.2023 год., ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба -
13.08.2024 г. до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че на 15.12.2023 год. в гр. София, на ул. „Симеоновско шосе“ № 130 е
настъпило ПТП с участие на застрахован при него по застраховка „Каско Стандарт“,
застрахователна полица № 4704230100002514 – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №
СВ8308КМ, управляван от А. С. А.. Твърди, че причина за ПТП е несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са нанесени щети на
автомобила – увреждане на предна дясна гума. Посочва, че отговорност за ремонта и
поддръжката на пътя, където е настъпило местопроизшествиетото има ответникът. Твърди,
че е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер на 173,48 лева, поради
което встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, като на ответника
била връчена регресна претенция за тази сума на 20.06.2024 г., но последният не е
възстановил претендираната сума, поради което за ищеца възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Претендира и деловодни разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и че процесните увреждания по
автомобила не са в причинно-следствена връзка с така описаното събитие. Въвежда
възражение за съпричиняване на вредите, тъй като произшествието е настъпило поради това,
1
че водачът на процесния автомобил се е движел с несъобразена скорост, по смисъла на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП. Твърди, че застрахователно обезщетение е изплатено без годно правно
основание, доколкото в процесния случай не бил налице покрит застрахователен риск. Не
било доказано, че увредените части на автомобила са били в изрядно състояние преди
настъпването на процесното ПТП, както и че е взета предвид амортизацията на същите. В
тази връзка оспорва и размера на иска. Ето защо моли съдът да отхвърли иска като
недоказан и неоснователен. Алтернативно моли да бъде намален размерът на
претендираното обезщетение. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличие на валиден
договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото
имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и
деликтната отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на
служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието
на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване.
Между страните не се спори, а и видно от приетата като писмено доказателство
застрахователна полица № 4704230100002514/31.05.2023 г. към момента на настъпване на
събитието между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил марка „Фолксваген
Пасат“, с рег. № СВ8308КМ, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Каско Стандарт".
От приетата по делото декларация за настъпване на застрахователно събитие по
полица "Каско Стандарт" и заявление за изплащане на застрахователно събитие от
18.12.2023 г., се установява, че на 15.12.2023 г. в гр. София, на бул. "Симеоновско шосе" №
130 лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ8308КМ се движел по булевард
"Симеоновско шосе", когато попада в неравност на пътя от павета и реализира ПТП.
Посочените писмени доказателства не са от кръга на визираните в чл. 179 ГПК, респ.
същите не обвързват съда да приеме, че на конкретната дата и час на мястото на
произшествието се е намирал описания лек автомобил, с описаните видими щети, както и че
на пътното платно се е намирала необезопасена и несигнализирана дупка. Тези документи
нямат характер на официален свидетелстващ документ и не могат да обвързват обвързва
съда с материална доказателствена сила. (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.
№ 1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г.
по описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС,
I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение №
98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по
гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. №
1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Липсата на писмени доказателства по делото от
кръга на посочените в чл. 179 ГПК такива, а именно съставени от служител на Пътна
полиция - СДВР и в присъствието на свидетели, не компрометира направените от съда и
изложени по-долу изводи по фактите по същество на спора, доколкото липсата на такива
официални удостоверителни документи е попълнена от други събрани доказателства,
2
индикиращи какъв е механизмът на ПТП, какви са получените увреждания на МПС и пр.,
включително допуснатото СТЕ. Поради тази причина и възражението на ответника в този
смисъл е неоснователно.
За изследване на механизма на ПТП, твърдян от собственика на увредения лек
автомобил, по делото е допуснато до изслушване заключение по назначената СТЕ,
неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира
изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че по време на
движение по булевард "Симеоновско шосе"№ 130, л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. №
СВ8308КМ попада в дупка (неравност на пътя от павета) и реализира ПТП. Съгласно
експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №
СВ8308КМ се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
събитие. Експертът е посочил още, че уврежданията на автомобила засягат предната дясна
гума. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база на
средни пазарни цени към датата на ПТП е 199,61 лв. При отговор на поставени му въпроси
по чл. 202, ал. 2 ГПК, вещото лице разяснява, че при процесното ПТП е увредена само
гумата на лекия автомобил и скоростта на същия не би могла да е по-висока от 40-50 км/ч.
Изрично отбелязва, че, ако дупката е била пълна с вода, може да не бъде видяна до момента
на попадане в нея. Безопасната скорост при 50 метра видимост към дупката е около 60 км/ч.
В синхрон с така описаните от експерта обстоятелства са и гласните доказателства,
събрани по делото чрез разпит на свидетеля А. С. А. - управлявал увредения лек автомобил
към датата на процесното ПТП. При непосредствения разпит пред съда, свидетелят разказва,
че си спомня за инцидента на бул. "Симеоновско шосе". Сочи, че към онзи момент е имал
скючена застраховка "Каско" с дружеството - ищеца. Обяснява, че атмосфертните условия
към момента на ПТП не били благоприятни - валяло силно. Уточнява, че дупката се намира
от неговата дясна страна, минал леко, защото имало пешеходна пътека наблизо, но не могъл
да възприеме наличието на дупката, до момента докато не попаднал в нея. След това усетул
удара, но вече било късно - не могъл да избегне препятствието.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че се установява по
безспорен начин настъпването на застрахователното събитие в описания в исковата молба
механизъм, а именно – поради наличието на неравност (дупка), необозначена по начин,
позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани
доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства – опис-
заключение по щета № 470423232371039/23, Доклад по щета №470423232371039/10.05.2024
г., след извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, ищецът е
определил застрахователно обезщетение в размер на 173,48 лв., изплатено с платежно
нареждане от 14.05.2024 г. на собственика на увредения автомобил.
След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу
третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска
собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо
лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка
настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на
3
движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда,
че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Между страните не е спорен въпросът, че пътят, на който се твърди да е реализирано
ПТП, се стопанисва от ответника Столична община. От обстоятелството, че на пътната
настилка на общински път към момента на настъпване на произшествието е имало
необозначена дупка, което се установява от събраните в производството писмени
доказателства, показанията на разпитания свидетел, преценени съгласно чл. 172 ГПК в
съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, както и заключението на САТЕ,
се налага изводът, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в
изправност общинската пътна мрежа. Установената дупка, представлява „препятствие на
пътя“ по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност за движението. Доколкото се установи, че тази неравност не е
била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, то ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
ответника или на други изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на
движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по
описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /,
че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая по делото не се установи поведение на водача на процесния лек автомобил,
което да нарушава правилата за движение по пътищата, в т.ч. управление на МПС с
превишена скорост, и това да е довело до попадането му в процесната дупка. Липсват
доказателства, че с поведението си водачът на увредения автомобил пряко и непосредствено
е допринесъл за вредите. Доколкото вещото лице в своето заключение аргументирано
посочва, че скоростта на увредения лек автомобил е била не повече от 40-50 км/ч. с оглед
уврежданията, то съдът намира, че възражението на ответника за принос от страна на водача
на процесния лек автомобил за настъпване на произшествието остава недоказан. Приносът
следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване. В случая ответникът не е провело пълно и главно доказване на
4
релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като следва да се
посочи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални
увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Според споделяната от настоящия състав константна практика
на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г.
на КФН.
В случая съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на
съдебната автотехническа експертиза, стойността, необходима за възстановяване на
констатираните увреждания по лек автомобил„Фолксваген Пасат“, с рег. № СВ8308КМ,
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 173,48 лв. Следователно предявеният
осъдителен иск следва да бъде уважен в цялост, тъй като ищецът претендира екзактно
сумата в размер на 173,48 лв.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден
да заплати и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
13.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК само в полза на ищеца
ЗЕАД "Булстрад Виена Инпуърънс Груп“ се дължат разноски, като в хода на производството
същият е претендирал разноски в общ размер на 780 лв., от които 50 лв. – заплатена
държавна такса, 30 лв. – депозит за свидетел, 300 лв. – депозит за САТЕ, и 400 лв. –
адвокатско възнаграждение. Констатира се, че макар в приложените по делото списъци за
разноски на ищеца по чл. 80 ГПК да фигурира отбелязване, че адвокатският хонорар е
заплатен с приложена към исковата молба фактура, такава по делото физически липсва. В
този смисъл и предвид правилото, установено в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че не следва да възлага в тежест на ответника сторени от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото реално осъществяването им не се
доказа по делото. Така на ищеца се следват разноски в общ размер на 380 лв.
Отделно, с оглед заличаването на втория свидетел, допуснат до изслушване от съда по
искане на ищеца, и предвид че за същия по делото ищецът е представил доказателства за
внесен депозит в размер на 30 лв., съдът намира, че посочената сума следва да бъде
възстановена на дружеството, на основание чл. 4б от Закона за държавните такси, чието
5
правило гласи, че недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата
страна.
Ответникът няма право на разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати
на ЗЕАД "Булстрад Виена Инпуърънс Груп“, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 , на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
сумата от 173,48 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 470423232371039 за настъпило на
15.12.2023 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване
и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е
ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 13.08.2024 г., до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати
на ЗЕАД "Булстрад Виена Инпуърънс Груп“, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 380 лв.,
представляваща разноски по делото за държавна такса, депозит за СТЕ и депозит за
свидетел.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ищеца ЗЕАД "Булстрад Виена Инпуърънс Груп“, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 недължимо платения депозит за разпит
на свидетел в размер на 30 лева, на основание чл. 4б от Закона за държавните такси, на
посочената в исковата молба банкова сметка, а именно: BG60STSA93000004747160.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6