Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен,30.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав в открито заседание, на тридесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя И., като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гражданско дело № 3129 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на Закона за защита от домашното насилие.
Делото е образувано по молба от М.Д.И. с ЕГН **********
*** като майка и законен представител на детето ***Е. с ЕГН **********, със
същия адрес. Молителката твърди, че с ответника по молбата Д.И.Е. с ЕГН **********
с адрес *** са родители на детето ***Е., и живеят разделени от две години.
Молителката твърди, че родителските права върху детето са и предоставени на
нея, като на бащата било определен режим на лични контакти. Твърди, че през
последните две години детето отказва да контактува с баща си и се страхува от
него, поради което е обжалвала решението в частта за личните контакти и към
момента същото не е приключило с влязло в сила решение. Твърди, че когато не е
в дома си, ответникът е влизал в жилището през покрива, за да вижда детето, а
от скоро, детето споделяло с нея, че е подложено на ***. Ответникът принуждавал
детето да изключва камерите, които имат в дома им, след което ***и го карал да
си ***ениската. Твърди, че на 07.07.2020г. около 19 часа била в другата стая,
когато детето отишло при нея и споделило, че бащата е влизал в стаята, накарал
го е да мълчи и го порязал с нож по ръката. Детето било видимо изплашено.
Молителката промила раната и го успокоила. Уговорила час за преглед при съдебен
лекар и на 09.07.2020г. при прегледа било установено наличие на повърхностна
драскотина в резултат на повърхностно странично действие на твърд предмет с
наличие на остър връх или тесен ръб. Молителката твърди, че до месец ноември
2017г. детето имало решение на ***за 75 % увреждане след поставена ваксина. В
резултат на това детето проговорило по-късно, чувствително е и преживява всяко
събитие. Твърди, че е заплашвано от бащата да мълчи, поради което трудно
споделя с молителката.
В съдебно заседание молителката се явява лично,
като законен представител на детето и поддържа молбата чрез процесуалния си
представител адвокат Р.И..
По делото е представена
декларация. Представено е удостоверение за раждане на дете, от което се
установява, че молителката е майка, а ответникът е баща на детето. При така
представените доказателства, съдът приема, че молбата е допустима.
Представено е медицинско
удостоверение, от което се установява, че на 09.07.2020г на детето е извършен
преглед, при който е установено, че на
дясната ръка детето има плитка, косо разположена драскотина в средната трета на
предмишницата на дясната ръка около 5 см, покрита с тъмночервеникава коричка. При прегледа
майката на детето, молителка по делото е заявила, че на 07.07.2020, около 19
часа ответникът е влязъл в жилището им през прозорец и сексуално е насилил
детето. При прегледа не са установени други следи от насилие.
Установява се от представеното по делото Експертно
решение на ***от 06.11.2013г., че детето ***Е. има смесено специфично
разстройство в психологическото развитие и разстройство на експресивната реч,
поради което има определена 75 % вид и степен на увреждане.
Установява се от представеното по делото копие на
решение по гр.дело №8033/2019г., че упражняването на родителските права върху
детето са предоставени на майката, като му е определено местоживеене на адреса
на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето.
По делото е изготвен и приложен социален доклад, в
който се сочи, че след издаване на заповед за незабавна защита по настоящето
дело, е осъществена среща както с бащата на детето – на 23.07.2020г, така и
с майката на детето – на 24.07.2020. При
срещата, ответникът е оспорил твърденията в молбата и е заявил, че на
07.07.2020г посочено като дата на осъществено от негова страна насилие над
детето, същият е бил в спортно съоръжение „***“, находящо се до ***“, където работи
като охранител. Твърди, че, за да влезе в жилището на молителката, трябва да се
хване за улука на сградата или да скочи от един покрив на друг, което не може
да стане без да има счупени цигли. В доклада е отразено, че на 24.07.2020г.
била проведена среща и с молителката, майка на пострадалото дете. В доклада се
сочи, че по данни на майката, след издаване на процесната заповед за незабавна
защита, на 20.07.2020г., ответникът отново е посетил жилището на молителката и
е осъществил контакт с детето. В доклада се сочи, че е уместно детето да бъде
изслушано в съдебно заседание, което не би навредило на неговите интереси.
Във връзка с изнесените от молителката данни за
осъществено *** от страна на бащата, в закрито разпоредително заседание, съдът
е назначил съдебно-психологическа оценка за изясняване на обстоятелствата по
делото. В оценката се сочи, че по време на изследването, детето приема
ситуацията и съдейства за провеждането му, но при задаване на въпроси свързани
с баща му, детето не отговаря, избягва директен контакт с очите, свежда поглед
и заключва позата си. При тези въпроси е отчетена повишена напрегнатост и
тревожност от страна на детето. При
проведените тестове, психологът е установил, че детето има силна привързаност
към майката, но спрямо бащата, детето изпитва страх и враждебност. При
изследването е установено, че при детето липсва сигурност. Независимо, че
възрастта на детето е 14 навършени години, интелектуалното му развитие е на
дете на пет години и половина. По време на теста, детето е заявило, че бащата,
ответник по делото „го целува в устата с език“, като показва езика от устата
си. По време на изследването, детето е показало, че има страх от баща си, че
баща му не го обича и му крещи. При така изготвената оценка, заключението на
психолога е, че е възможно бащата да е упражнил *** върху детето.
Във връзка с дадената препоръка детето да бъде
изслушано, съдът допусна изслушване на детето в присъствие на психолог и
социален работник. При изслушването на детето, в присъствие на социалния
работник и психолога, не беше осъществена комуникация. Детето посочва
определени дати, но не може да каже изречение, в което да опише какво и кога се
е случило.
По искане на ответника, като свидетел е изслушан ***,
който заяви, че с ответника са колеги и работят на спортно съоръжение.
Свидетелят заяви, че в местоработата си разполагат с монтирани камери, на които
се правят записи, но се съхраняват в продължение на девет дни и към момента не
могат да бъдат представени записи от 07.07.2020г. Заяви, че на посочената дата
ответникът е отишъл на работа около 18,00 часа. Свидетелят заяви, че вечер
остава до 19,30 или по-късно в зависимост от това, колко мача ще се играят на
терена. В показанията си твърди, че ответникът държи ключа за съоръжението,
обслужва барчето и раздава спортните екипи на спортистите, които играят на
терена, събира таксите за ползване на игрището, което прави невъзможно
напускането на обекта. Заяви, че в процесната вечер е имало три мача, което е
наложило да обслужва спортистите до късно, след което остава през нощта дежурен
до 8,00 часа сутринта на следващия ден. Свидетелят заяви, че в процесната вечер
е имало три мача, на три игрища, като през обекта са минали 60 – 70 човека на
час.
При така събраните по делото доказателства, съдът
приема, че подадената молба не е доказана. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашното
насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За да е основателна молбата,
следва да се докаже, че е налице осъществено от ответника спрямо детето домашно
насилие, че ответникът е упражнил психическо насилие, изразяващо се в страх и
физическо насилие, изразяващо се в прорязване на дясната предмишница. В случая,
в този вид производство съдът приема, че е налице и служебно начало, поради
което съдът е събирал доказателства и за упражнено над детето психическо
насилие, изразяващо се в заплаха, като е назначил съдебно психологична
експертиза. Съдът приема, че по делото се установи, че детето е имало прорязна
рана на предмишницата на дясната ръка, но не се установи по безспорен и
категоричен начин тази рана да е причинена от бащата на посочената в молбата
дата – 07.07.2020г. По делото се установи, че от психологическата оценка може
да се направи извод, че детето се страхува от бащата, както и че е възможно
бащата да е упражнявал *** над детето. Но тези обстоятелства не се доказаха по
безспорен и категоричен начин. Липсата на комуникация с детето по време на
съдебното производство, както и затруднената комуникация на социалния работник
и психолога с детето, не дават възможност да бъдат събрани доказателства за
преживяното от детето и за случилото се на 07.07.2020г. Контактът по време на
съдебното заседание с детето показа невъзможност да разкаже какво се е случило, идвал ли е
ответникът в дома, изплашил ли е детето, наранил ли го е с нож. При всеки
въпрос към детето за случилото, детето си показва ръката, но не дава никакви
обяснения.
При така събраните и обсъдени доказателства,
съдът приема, че твърдения не се доказах по безспорен и категоричен начин. В
приложената по делото преписка се касае за възникнал между страните конфликт на
02.03.2020г., но както в самата молба, така и в декларацията, молителката сочи,
че такова насилие ответникът е упражнил
над нея на 30.04.2020г. Доказателства в тази насока не са събрани. Не се
установи със свидетелските показания на свидетелката ***на 30.04.2020г
ответникът да е идвал в дома и да търси молителката и да я заплашва. В тази
връзка за изясняване на това обстоятелство, свидетелката даде неясни и
уклончиви показания. От показанията и се установява, че ответникът е обиждал и
заплашил молителката, но не се установи с какви думи, кога и къде е станало
това.
При така събраните доказателства, съдът приема, че
представените по делото доказателства за наличие на извършено домашно насилие,
спрямо детето не водят категорично до извод, че на 07.07.2020г., спрямо него ответникът
е извършил акт на домашно насилие. При тези данни по делото, съдът намира, че
не може да приеме категорично за установен факта на извършване на домашно
насилие. В случая доказателствената тежест е на молителя и за да се приеме за
безспорно установен факта на домашно насилие, доказателствата по делото следва
да изключват друга възможност. Вероятността и в най-голяма степен не е
установяване на обстоятелството, че на посочената дата е извършено спрямо детето
домашно насилие и не дава право на съда да приеме за установено съществуването
на този факт.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че
подадената молба за предприемане на мерки по ЗЗДН, спрямо ответника не е
доказана и същата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата подадена от М.Д.И. с ЕГН ********** *** като майка и законен представител
на детето ***Е. с ЕГН **********, със същия адрес против
Д.И.Е. с ЕГН ********** с адрес *** с правно основание по чл.5 ал.1 т.1 и т.3,
а именно да бъде задължен извършителя Д.И.Е. с ЕГН ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо детето ***Е. с ЕГН **********; да бъде
забранено на извършителя Д.И.Е. с ЕГН ********** да доближава на разстояние
по-малко от десет метра детето ***Е. с ЕГН **********, жилището, находящо
се в гр.***и местата за социални
контакти, затова, че на 07.07.2020г е извършил домашно насилие спрямо детето ***Е.
с ЕГН ********** като му е нанесъл прорезна рана на средната третина на дясната
предмишница.
Решението може да се обжалва
пред ПлОС в едноседмичен срок от получаване от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: