О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 463
гр.Шумен, 10.07.2019г.
Шуменски окръжен
съд в закрито заседание на десети
юли, през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Мирослав Маринов Членове:1. Азадухи Карагьозян
2. Ралица Хаджииванова
като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.ч.гр.дело №230
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК .
Постъпила
е частна жалба от П.С.Г. *** срещу
определение №1323/2.05.2019г. по гр.д.№368/2019г. по описа на ШРС , с
което съдът е прекратил производството по гр.д.№368/2019г. по описа на ШРС и е
върнал исковата молба на ищеца.
Жалбоподателят
счита, че определението е незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения и моли
съдът да го отмени изцяло.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1
от ГПК, от надлежна страна , поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалба е
неоснователна.
Производството по гр.д.№ 368/2019г. по описа на ШРС е образувано по депозирана искова молба от П.С.Г.
*** срещу "ЮРОБАНК“ АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. С., в която се твърди, че срещу ищеца е
образуван и се води изпълнителен процес по две изпълнителни дела- ИД№622/2013
г., прекратено с постановление на съдебния изпълнител на 08.07.2016 г. и ИД
№598/2016 г., образувано по молба на взискателя от 10.03.2016 г. Ищецът счита,
че е недопустимо да се образува ново изп.дело преди да е прекратено старото,
излагайки доводите си. Излагат се твърдения за погасяване по давност на изтекли
лихви, дължими по ИД№598/2016 г. Сочи се, че давността е започнала да тече на
29.01.2013 г. и е изтекла на 29.01.2016 г. Твърди, че вземанията за мораторни
лихви и разноски по горепосоченото изп. дело са погасени по давност. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за
установено, че не дължи сумата от 1032, 96 лева, представляваща разноски по
издаден изп. лист от 29.01.2013 г. по ч.гр.д.№214/2013 г. по описа на ШРС,
поради изтекла тригодишна погасителна давност и поради факта, че е образуван
недопустим изпълнителен процес. Предявява и иск, в условията на евентуалност,
че не дължи посочената сума от 1032, 96 лева, представляваща част от лихви в
общ размер на 1 533, 43 лева. В срока за отговор, ответникът излага доводи
и възражения за недопустимост и неоснователност на исковете.
Предявен е иск с правно основание
чл.439 от ГПК.
Видно от изпълнителен лист от 29.01.2013г. издаден по
ч.гр.д.№214/2013г. по описа на ШРС и на основание заповед за изпълнение
№130/29.01.2013г. ищцата, заедно с
„Денипласт“ ООД, ЕИК ..., са осъдени солидарно да заплатят на ТБ „Юробанк
България“ АД следните суми: 15 000 лева- главница, за неизпълнение на
парично задължение по договор за банков кредит, 1 533, 43 лева,
представляваща лихва за периода от 06.07.2012 г. до 24.01.2013 г., ведно със
законната лихва, счита от 28.01.2013 г., както и сума в размер на 1032, 96
лева- разноски по делото. Видно от представените от ответника решения № 364/19.04.2018г. по
гр.д.№950/2017г. по описа на ШРС и решение №76/27.03.2019г. по
В.гр.д.№225/2018г. по описа на ШОС и след служебна справка по гр.д.№950/2017 г. съдът констатира , че по искова молба на ищцата, представена в ШРС
на 04.04.2017 г. е образувано гражданско производство срещу настоящия ответник,
с предмет - иск по чл.439 от ГПК за недължимост на сумите съгласно заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от
29.01.2013 г., издадени по ч.гр.д.№214/2013 г. по описа на ШРС, както следва:
15 000 лева- главница, за неизпълнение на парично задължение по договор за
банков кредит, 1 533, 43 лева, представляваща лихва за периода от
06.07.2012 г. до 24.01.2013 г. По делото е постановено решение, с което
исковете на ищцата са отхвърлени и решението е влязло в законна сила. В исковата молба по която е образувано гр.д.№950/2017г. по описа на
ШРС ищецът е посочил като основание на
претенциите си погасяване на вземанията по давност, започнала да тече от
29.01.2013 г. и изтекла до 04.03.2017 г. и следователно е основал исковете си на факти и обстоятелства,
изложени и в настоящата искова молба. По настоящата искова молба ищецът отново излага твърдения за
недължимост на вземанията по процесния изпълнителен лист, твърдейки, че същите са погасени по
давност, започнала да тече от 29.01.2013 и изтекла на 29.01.2016 г.- тригодишна
давност за разноските, респ. за лихвите по изпълнителния лист. Следователно по настоящото дело е налице
процесуална пречка за възникване право на иск за ищеца за вземанията , по отношение на които има постановен и влязъл в сила съдебен акт. На основание чл.299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като ал.2 от
същия текст гласи, че повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Съдът счита, че в случая е налице пълно тъждество /обективно и субективно/
между предмета на гр.д.№950/2017 г. по описа на ШРС и настоящото гр.д.№368/2019
г.- страните са едни и същи, основанието на което ищецът основава претенциите е
едно и също- погасяване на вземанията по процесния изпълнителен лист по
давност, започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист и
изтекла още преди образуване на гр.д.№950/2017 г. В случая ищецът не основава
претенциите си за недължимост на сумите по изп. лист на давност, започнала да
тече след приключване на устните състезания по гр.д.№950/2017 г. по описа на
ШРС, а напротив сочи период, през който според него вземанията са погасени,
включен и разгледан по гр.д.№950/2017 г. по описа на Районен съд Шумен. Претенциите на ищеца съвпадат с тези по приключилото с влязло в сила
решение производство- съдът е разгледал вземания по изпълнителен лист, сочен и
в настоящото производство. В случая е без значение, че ищецът сочи като главна
претенция само разноските по разглеждания изпълнителен лист, тъй като в
производството по гр.д.№950/2017 г., съдът е разгледал главната и акцесорна
претенции за мораторна лихва по същия изпълнителен лист, като разноските по същия изпълнителен лист
не представляват отделна претенция, която подлежи на самостоятелно разглеждане
по исков път на посоченото от ищеца основание,
като същата претенцията за мораторна лихва е предмет и на настоящият частичен евентуален
иск ,който също е недопустим на соченото
основание. Също така когато при иск предявен за
част от вземането същият бъде отхвърлен като неоснователен, със сила на
присъдено нещо се отрича цялото право и не може да се търси останалата част от
вземането с отделен иск. Искът по чл.439
от ГПК е допустим в заповедното
производство само при условията,
предвидени в този закона , а именно когато длъжникът се позовава на новонастъпили,
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти. В настоящия случай
ищецът се е позовал на новонастъпило обстоятелство- погасяване на вземанията по
давност, но това обстоятелство, вече е било предмет и е разгледано в приключилото с влязло в сила решение
гр.д.№950/2017 г. по описа на ШРС.
Предвид изложеното съдът
счита, че така предявените
искове са недопустими и производството по настоящото гражданско дело следва да
бъде прекратено. Във въззивната жалба са направени и нови възражения по съществото на спора, които излизат извън очертаният с исковата молба
предмет на делото и не следва да се разглеждат.
Ето защо обжалваното определение на ШРС
е правилно и законосъобразно и депозираната срещу него частна жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното ,съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№8258/10.05.2019г. от П.С.Г. с ЕГН **********
*** ,адрес за призоваване гр.Ш. ,ул....–адв.Д.С. срещу определение №1323/2.05.2019г. по
гр.д.№368/2019г. по описа на ШРС , с
което съдът е прекратил производството по гр.д.№368/2019г. по описа на ШРС и е
върнал исковата молба на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.