Определение по дело №286/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.274 -279 от ГПК във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „.Б. , със седалище и адрес на управление : гр. С., Район В., ул. ”С. Н.” № 7, представлявана от законните представители А. К. и Л. К. Х., с ЕГН *, чрез пълномощника адв. И. Г. И. /Адвокатска кантора “А. и И.”/срещу Разпореждане № 9292 от 01.12.2011 г. по ч.гр. д. № 3677 по описа за 2011 г. на БлРС, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в частта, с която се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди, че за присъждане на адвокатско възнаграждение е достатъчно да е поето задължение от страната за заплащането му, без да е необходимо да се доказва реалното изпълнение на това задължение. Моли настоящата инстанция да отмени разпореждането и да осъди длъжника да заплати договореното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване разпореждане съгласно чл.413, ал.2 от ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. В разходите на заявителя съгласно чл.78, ал.1 от ГПК трябва да се включи възнаграждението за един адвокат, независимо дали това възнаграждение е изплатено. След като съдът е длъжен да присъди възнаграждение и при безплатно представителство съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, по аргумент за по-силното основание адвокатско възнаграждение се дължи, дори ако е само уговорено, но все още не е издължено. Достатъчно е съществуването на съгласие между договарящите се страни относно размера на адвокатското възнаграждение, без да е необходимо то действително да е внесено/ определение № 46 от 08.2.2011 г. по гр. дело № 37/2011г. на ГК, ІІ ГО, ВКС/. С оглед предвидената в нормата на чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата възможност плащането на хонорара да се обвърже с изхода на делото, т.е. да бъде уговорено отлагателно условие за изискуемостта, както и възможността за снабдяване с изпълнителен лист по заповедното производство, регламентирана в чл. 37 от Закона за адвокатурата, следва че разноски по смисъла на чл. 78 ГПК съставлява и договореното адвокатско възнаграждение / определение № 132 от 31.03.2009 г. по ч.гр.дело № 82/2009г. на ГК, ІІ ГО, ВКС, определение № 18 от 29.01.2010 г. по ч.гр.дело № 735/2009г. на ГК, І ГО, ВКС /. В случая възнаграждението е уговорено в т.3.1.1 от рамков договор, сключен на 01.10.2010 г., поради което съдът дължи присъждането му със заповедта за незабавно изпълнение. Ето защо обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено. Издаването на заповед за изпълнение трябва да се извърши от компетентния според чл.411, ал.1 от ГПК районен съд, поради което делото следва да бъде изпратено на БлРС.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане № 9292 от 01.12.2011 г. по ч.гр. д. № 3677 по описа за 2011 г. на БлРС, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в частта, с която заявителят е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на БлРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение относно разноските за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: