Решение по дело №1941/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 48
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20204110201941
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Велико Търново , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20204110201941 по описа за 2020 година
Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Д. А. от гр. Бургас против Наказателно постановление
№ 20-1275-000356 от 13.03.2020 г. на ВПД Началник Сектор ПП към ОДМВР гр. Велико
Търново, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от с.з. са му наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із -2539 на МВР
са му отнети общо 10 контролни точки. Претендира се негова отмяна с оплаквания за
незаконосъобразност.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по
нея.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
С Наказателно постановление № 20-1275-000356 от 13.03.2020 г. на ВПД Началник
1
Сектор ПП към ОДМВР гр. Велико Търново на жалбоподателя А. Д. А., на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба №
Із -2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки. Същото е издадено, затова, че на
24.07.2019 г., около 14:45 ч., в с. Вонеща вода, път ІІ-55, км. 00+630, в посока гр. Гурково,
жалбоподателят управлявал товарен автомобил "Скания Р 500 ЛА МНА", с рег. № А 36 02
МВ, с предстояща собственост на ЮЛ, което не било регистрирано по надлежния ред /с
прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП/, в нарушение на разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението било установено с техническо средство АТСС
"TFR1-M" с фабр. № 602, монтирано в служебен автомобил.
Наказателното постановление е издадено на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на
постановление на ВТРП от 10.03.2020 г., с което е отказано образуването на наказателното
производство и е прекратена преписка вх. № 2765/2019 г. на ВТРП, водена за престъпление
по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
За да откаже образуването на наказателното производство наблюдаващият прокурор
е приел, че деянието съдържа признаците от обективната страна на престъплението по чл.
345, ал. 2 от НК, но липсва неговата субективна страна.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и
административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
От представената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР гр.
Благоевград, е видно, че жалбоподателят и преди това е наказван за нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
С измененията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН /ДВ бр. 63/2017 г., в сила от 05.11.2017г./,
законодателят предвиди, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора, като
причисли този случай към изключението от общия принцип за установяване на
административните нарушени – по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН.
С тази законова редакция, законодателят коренно промени принципите на
административнонаказателния процес, като допусна да се ангажира
административнонаказателна отговорност и без за това нарушителят да е запознат с
2
предмета на производството. Тази промяна налага и промяна в застъпваното до този
момент становище, че тази процесуална възможност следва да намери приложение само
спрямо субект на наказателния процес – т.е. привлеченото към наказателна отговорност
лице, тъй като допусна това да се случи и при отказ за образуване на наказателно
производство.
В настоящият случай, след получаване на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, наказващият орган правилно е зачел неговата сила по
отношение на фактите.
От формална страна наказателното постановление притежава необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган.
По същество обаче е налице неправилно приложение на материалния закон, поради
което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
За да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е необходимо
най-малко от субективна страна да е осъществено по непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН.
В случая обаче, от установените факти, освен че не може да се направи извод за
умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира такъв и за действие по
непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира субсидиарно приложение
и в административното наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и
непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост /14, ал. 2 от НК/ – т.е. деецът да е бил длъжен и да е могъл да узнае тези
обстоятелства, но въпреки това да не го е направил.
В настоящата хипотеза не са налице доказателства, затова, че жалбоподателят е бил
информиран по какъвто и да е начин, че МПС е с прекратена регистрация и че предстоящият
собственик на автомобила е бездействал. Следва да се отчете факта, че автомобилът е бил с
поставени регистрационни табели, въз основа на които е констатирано и нарушението. Т.е.
не са били налице външни белези, от които жалбоподателят да установи липсата на
регистрация.
Ето защо, макар и да се приеме, че в качеството си на ползвател жалбоподателят е
бил длъжен да управлява МПС регистрирано по съответния ред, то с оглед обстоятелствата
той е действал в грешка, която изключва и непредпазливостта, тъй- като не е могъл да узнае
релевантните за деянието факти.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1275-000356 от 13.03.2020 г. на ВПД
Началник Сектор ПП към ОДМВР гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя А. Д. А., с
ЕГН **********, от гр. Бургас, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із –
2539 на МВР са отнети и общо 10 контролни точки, като незаконосъобразно.

След влизане на решението в сила материалите от ДП да се върнат на Сектор ПП при
ОДМВР Велико Търново.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Вeлико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4