Р Е Ш Е Н И Е
№ /19.08.2020г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Доника
Христова,
като разгледа
докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело
№ 807 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 14218/18.02.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез
пълномощника адв. Н.Б., срещу решение № 501 от 04.02.2020г.,
постановено по гр.дело № 6743/2019г. на Варненския районен съд, 25-ти състав, с
което е прието за установено, че Д.П.Р., ЕГН: **********, действащ чрез
законния си представител П.Р.Х., ЕГН: ********** с адрес ***, не дължи на
въззивното дружество сумата от 2191,84
лева, начислена по фактура №**********/03.04.2019г., представляваща
корекция на сметка за периода 02.01.2019г. до 01.04.2019г. по клиентски №**********
и абонатен №**********, с адрес на потребление ***, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.200 от ЗЗД. При извършена проверка е установено
наличието на извършено неправомерно присъединяване, водещо до неизмерване,
респ. до незаплащане на част от консумираната ел. енергия. Отправеното искане е
да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно –
деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Д.П.Р., ЕГН: **********, действащ чрез законния си представител и
майка П.Р.Х. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2191,84 лева, начислена по фактура
№**********/03.04.2019г., представляваща корекция на сметка за периода
02.01.2019г. до 01.04.2019г. по клиентски №********** и абонатен №**********, с
адрес на потребление ***.
Ищецът излага, че през месец април при проверка на
текущата си сметка е узнал, че от него се претендира сума в размер на 2191,84
лева, за която му е предоставена информация, че представлява корекция на сметка
и е служебно начислена. Твърди, че не е консумирал ел.енергия в количествата,
обективирани в процесната фактура. Оспорва изцяло дължимостта на претендираната
сума и счита, че същата не следва да бъде заплащана, тъй като липсва правно
основание, което да обосновава претендирането й от ответника. Оспорва сумата да
е определена правилно по размер и твърди, че тя е произволно определена от
електроснабдителното дружество. Сочи, че липсва нормативна възможност, даваща
право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Позовава
се на решения на ВАС, с които са отменени ПИКЕЕ и намира, че липсва материален
закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно или неточно измерена ел. енергия.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, в който се излага подробни съображения за неоснователност на
претенцията. Не се оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор
продажба на ел. енергия. Твърди се, че процесната сума представлява цената на
реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия и се дължала от
ищеца на основание чл.200,ал.1 ЗЗД и чл.38, ал.2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД, одобрени с Решение ОУ-060 на 07.11.2007г.,
изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009г. Твърди се, че на
01.04.2019г. била извършена техническа проверка на СТИ в обекта на ищеца в
присъствието на двама свидетели. За извършената проверка бил съставен
КП№1202704. При проверката било установено, че е извършено неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден
проводник тип ПМ със сечение 25 мм2. Във връзка с направените констатации била
съставена Справка за корекция №51987 от 02.04.2019г. като била приложена
корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество
ел.енергия за 90 дни по одобрената от ДКЕВР
методика в изпълнение на чл.38 от ОУ. На 03.04.2019г. била издадена
фактура №**********/ 03.04.2019г, с която била определена цената на
ел.енергията за процесния период.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен
установителен иск.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
В КП №1202704
е отразено извършването на техническа проверка и подмяна на средство за
търговско измерване на абонат с кл. №********** и аб. №********** от дата
01.04.2019г. от служителите на ЕРП-Север. В протокола е вписано, че по време на
проверката е установено извършено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник тип ПМ със
сечение 25 мм2 към една от фазите, захранващи ГРТ преди СТИ и оттам подземно
влиза във входа и от там захранва инсталацията на част от апартамента. Измерен
е товар от 15.60 А. Вписано е, че по този начин консумираната ел.енергия не
преминава през СТИ, не се измерва и не се заплаща.
Със справка
от 02.04.2019г. въз основа на КП №1202704/01.04.2019г. за кл. №********** и аб.
№********** е начислено допълнително количество ел. енергия в размер на 11088
квтч за периода 02.01.2019г. до 01.04.2019г.
Съгласно
фактура №**********/03.04.2019г. с
получател Д.П.Р. за обект № ********** е
начислена сумата от общо 2191,84 лева за количество служебно начислена ел.
енергия в размер на общо 11088 квтч за периода 02.01.2019г. до 01.04.2019г.
Представен е
и протокол № 1196057 от 18.01.2017г. за монтаж на електромер с фабричен № 1125071612355867,
съгласно който към датата на монтажа същият е бил с нулеви показания по дневна
тарифа и нощна тарифа.
Вещото лице
по назначената по делото СТЕ е посочило, че в КП №1202704/01.04.2019г. е
констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване на процесния
обект с електрозахранващата мрежа. В периода 02.01.2018г. до 01.04.2019г.
доставената ел.енергия по неправомерно изградената линия не се измерва и не се
отчита от СТИ. Няма техническа възможност да се установи какво е точното
количество неотчетена ел. енергия за минал период. Изчисленията в корекционната
сметка са направени съгласно методиката на ОУ на ДПЕЕМ, на основание КП.
Количеството ел.енергия в справката за корекция е изчислено математически точно
с използваните параметри съгласно методиката в ОУ на ДПЕЕМ. Крайната цена на
допълнителното начислено количество ел.енергия е съгласно Решенията на
утвърдените от ДКЕВР цени, действащи в рамките на процесния период.
Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим
продължителен ток на захранващите проводници показват, че начисленото
допълнително количество ел.енергия и отчетената ел.енергия в общ размер на
13 428 квтч може да бъде доставено за период от 90 дни.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен
иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а
ищецът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното
право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на
ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, основано на договор за продажба на ел. енергия. От събраните
доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните количества ел. енергия са
остойностени правилно.
На следващо
място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата по установяване на неточното
измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и
останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните
процедури. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение. В конкретния случай, проверката е извършена на 01.04.2019г.
Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща процедура по извършване
на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и
тяхното документиране.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е
установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от
2191,84 лева, претендирана като стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 02.01.2019г. до 01.04.2019г., което обуславя извод за
основателност на предявената претенция.
Предвид
съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да
бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и
на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които представляват
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът, съобразно предмета и
сложността на делото, преценя за основателно. В случая спорът е между
потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия, по който е налице
трайна съдебна практика, разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството
е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по
фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва
да бъде намален до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба №
1/2004г., в редакцията ѝ към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 10.07.2020г., а именно 272 лв.
Воден от
горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 501 от 04.02.2020г., постановено по гр.дело № 6743/2019г. на
Варненския районен съд, 25-ти състав, с което е прието за установено, че Д.П.Р., ЕГН: **********,
действащ чрез законния си представител П.Р.Х., ЕГН: ********** с адрес ***, не
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 2191,84
лева, начислена по фактура №**********/03.04.2019г., представляваща корекция на
сметка за периода 02.01.2019г. до 01.04.2019г. по клиентски №********** и
абонатен №**********, с адрес на потребление ***, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс
– Г да заплати на Д.П.Р., ЕГН: **********, действащ чрез
законния си представител П.Р.Х., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 272 лв. /двеста седемдесет и два лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: