РЕШЕНИЕ
№ 9692
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110167602 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от В. Г. К., с която срещу „К.Т.“
ЕООД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК за прогласяване
нищожността на клаузата, уреждаща такса за експресно разглеждане в раздел 3 от
договор за паричен заем № *****/***** г., сключен между страните, а в условията на
евентуалност иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
чрез същата се заобикаляла императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално по
чл. 26, ал. 1, пр. 3, вр. ал. 4 ЗЗД тъй като същата противоречала на добрите нрави;
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр, ал. 4, вр. ал. 10а ЗПК, за прогласяване
нищожността на клаузата от раздел 3 от договор за паричен заем № *****/***** г.,
сключен между страните, установяваща такса за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение, а в условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3, вр. ал. 4 ЗЗД,
тъй като същата противоречала на добрите нрави;
- искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 1 065,84 лева, представляваща
недължимо платена на ответника сума във връзка с клаузата, уреждаща такса за
експресно разглеждане, предвидена в раздел 3 от договора за паричен заем, както и за
сумата 1 066 лева, представляваща недължимо платена на ответника сума за такса за
изготвяне на индивидуално кредитно предложение.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за паричен заем с посочения
номер, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 1 800 лева, като в
договора е бил посочен размер на лихвен процент - 10 % и ГПР 10,16 %. Уговорено е
било заемът да се върне на 8 месечни вноски. С клаузата в раздел 3 от договора е
1
уговорено предоставянето на допълнителна услуга на заемополучателя /експресно
разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем/, за която е била начислена сумата
1 065,84 лева, платима заедно с вноските по заема. В същия раздел била уговорена и
услуга „изготвяне на индивидуално кредитно предложение“, за което на
заемополучателя била начислена такса в размер 1 066 лева, също платима заедно с
вноските по заема. Общата сума, която следвало да се върне на заемодателя била в
размер на 4000 лева. Твърди да е плащал суми в полза на ответника, но без от страна
на последния да са издавани касови ордери. Счита, че клаузата от договора, уреждаща
такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем е нищожна
поради неспазване на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като експресното
разглеждане на документите за кредита представлявало такса, свързана с усвояване и
управление на същия. Твърди, че таксата не е включена в ГПР и същият не съдържа
точен процент на общите разходи по кредита и по този начин се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това клаузата за експресно разглеждане на
документите накърнявала добрите нрави, тъй като била в размер на 60 % от размера на
получения заем и водела до нееквивалентност на престациите. Развива съображения за
нищожност на таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение поради
противоречието й с добрите нрави. Иска от съда да прогласи за нищожни клаузите за
такса експресно разглеждане и тази за такса за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение. Предявява осъдителни искове за заплатените на ответника суми за тези
такси, които твърди да са били недължимо платени на ответника. Моли за уважаване
на исковете и претендира разноски.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва
предявените искове. Оспорва ищецът да притежава качеството „потребител“, заявява,
че същият не твърди да е извършвал плащания, както и че от ищеца не са изисквани
такси, нито са заплащани такива. Ответникът счита, че не е дал повод за образуване на
делото. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че във връзка с процесния
договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 800 лева, която
последният се е задължил да му върне.
По делото е представен екземпляр от процесния договор за потребителски
кредит, съгласно който на ищеца е предоставена в заем сумата 1800 лева при посочен в
договора размер на ГПР 10,16 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 8 вноски,
всяка в размер на 500 лева или да заплати на кредитора си сума в размер на 4000 лева.
Начислени са такси за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит в
размер на сумата 1065,84 лева и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение
в размер на сумата 1066 лева. Съгласно посоченото в договора, направените от
потребителя плащания ще покриват задължението в следната последователност: такси,
лихва, главница.
По делото е приет погасителен план, видно от който с месечните плащания ще
се погасява дължимата част от главницата, както следва: на 14.02.2023 г. – 218,52 лева;
на 14.03.2023 г. – 220,34 лева; на 14.04.2023 г. – 222,18 лева; на 14.05.2023 г. – 224,03
лева; на 14.06.2023 г. – 225,89 лева; на 14.07.2023 г. – 227,78 лева; на 14.08.2023 г. –
229,68 лева и на 14.09.2023 г. – 231,58 лева.
В производството пред настоящата инстанция е прието заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от в.л. Д. въз основа на представена от
ответника справка от счетоводството му. Съгласно данните в тази справка вещото лице
2
е посочило, че ищецът е заплатил във връзка с процесния договор за кредит следните
суми:
на 13.02.2023 г. сумата 289 лева;
на 13.03.2023 г. – 289 лева;
на 10.04.2023 г. – 289 лева;
на 25.05.2023 г. – 200 лева;
на 07.06.2023 г. – 300 лева;
на 12.06.2023 г. – 489,38 лева.
Съгласно предоставената на вещото лице информация с посочените суми са
били погасени главницата по договора за кредит в размер на 1800 лева и договорна
лихва в размер на 56,38 лева. Кредиторът не е предоставил данни за погасяване на
задълженията на кредитополучателя за таксите индивидуално кредитно предложение и
експресно разглеждане, които съгласно договора е следвало да се погасяват преди
вземанията за лихви и главница.
В откритото съдебно заседание, в което вещото лице е изслушано по реда на чл.
200 ГПК, последната е заявила пред съда, че ответникът е представил извлечение от
счетоводна система, не и първични счетоводни документи.
С оглед доводите на ищеца и оспорване на достоверността на предоставените от
страна на ответника на вещото лице данни за изготвяне на заключението, е изискана
информация от БНБ относно подадена от ищеца към регулатора информация за
движенията по процесния договор за кредит. Въз основа на предоставените книжа,
съдът приема за установено, че ответникът е подал към БНБ следната информация за
направени от ищеца по договора плащания:
на ***** г. на ищеца е предоставена в заем сумата 1800 лева с краен срок на
погасяване 14.09.2023 г.;
към 31.01.2023 г. дължимата редовна главница е била в размер на 1800 лева, към
28.02.2023 г. – в размер на 1581,48 лева; към 31.03.2023 г. – 1361,14; към
30.04.2023 г. – в размер на 1138,96 лева; към 31.05.2023 г. – 914,93 лева с
просрочена към този момент главница 224,03 лева; към 30.06.2023 г. е бил
погасен целият кредит, като в периода 31.05.2023 г. – 30.06.2023 г. на ищеца е
отпуснат по друг договор заем сума в размер на сумата 2500 лева;
към БНБ ответникът е подал информация за размер на месечната вноска по
процесния договор за кредит сумата 233,52 лева (като сбор от главница и
възнаградителна лихва съгласно погасителния план).
Следва да се посочи, че въз основа на всички данни по делото, анализирани
поотделно и в съвкупност, вкл. и при тълкуване на уговорките в договора за кредит
съобразно чл. 20а ЗЗДД, съдът достигна до извода, че ответникът не е предоставил на
вещото лице акуратни данни относно постъпилите по договора за кредит плащания от
страна на ищеца. Констатира се разминаване между същите и подаваната към БНБ
информация. Така например, ако се приеме тезата на ответника, че счетоводно не са
начислявани и не са събирани процесните такси, а от ищеца е изисквано да заплаща
само главница и възнаградителна лихва с вноска в размер 233,52 лева месечно, то
тогава още след първото плащане съгласно заключението на ССчЕ в размер на 289
лева, то непогасената част от редовната главница би била в размер на 1526 към
28.02.2023 г., а ответникът е подал информация, че същата е в размер на 1584,48 лева.
Такива разминавания се наблюдават по отношение и на останалите плащания съгласно
представената на вещото лице справка и подадената към БНБ информация. Прави
впечатление дори, че ответникът е подал информация за просрочена към 31.05.2023 г.
главница в размер на 224,03 лева, колкото е главницата съгласно погасителния план,
дължима с вноската с падеж 14.05.2023 г., като към този момент предсрочно
3
погасената главница следва да е в размер на 166,14 лева (съгласно предоставените на
вещото лице данни за размера на плащанията по първите три погасителни вноски). Т.е.
дори ищецът в действителност да е бил в забава към 15.05.2023 г., то непогасената
главница към този момент би била в размер по-нисък от този по погасителен план,
респ. констатират се значителни разминавания между информацията, подадена към
регулаторния орган и тази, предоставена по настоящото дело.
С оглед изложеното и като взе предвид обстоятелството, че на ответника с
доклада по делото са указани последиците по чл. 161 ГПК, че ако с поведението си
възпрепятства изготвянето на заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което
да установява надлежно фактите и обстоятелствата по исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
съдът приема, че ищецът е заплатил на ответника пълния размер на процесните такси,
а именно сумата 1 065,84 лева, заплатена като такса за експресно разглеждане на
заявката за отпускане на кредита, както и сумата 1 066 лева, заплатена като такса за
изготвяне на индивидуално кредитно предложение.
При така установената фактическа обстановка, по приложението на
правото съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
атакуваните клаузи от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените с
исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на
закона, в т. ч. и че имат неравноправен характер, поради заобикаляне на закона и/или
поради накърняване на добрите нрави, т. е. че с а накърнени принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения,
както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.
В тежест на ответника е да докаже, че при сключването на договора са били
спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на ищеца при сключването на
договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние
последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е
заплатил процесните суми на ответника.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи, че е налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по
процесния договор суми.
Съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото са предявени искове за
прогласяване на частична нищожност на клаузи от правна сделка, приложими са
разрешенията, дадени с Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, а
именно че принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при
предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна
сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да
се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката и не следи
служебно за пороци на сделката, в т.ч. и когато страна по същата е потребител.
Следва също така да се посочи, че когато са предявени искове за
недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята
на ищеца и съдът не е обвързан от начина, по който ищецът е заявил, че съединява
предявените искове. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил
ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя
сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно
едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да
съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички
случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени
4
според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или
заобикалянето му, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. В този
смисъл е напр. решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о.,
ГК и др.
Исковете за прогласяване нищожността на атакуваните клаузи от сключения
между страните договор за потребителски кредит са основателни на главното заявено
основание, а именно противоречието им с императивната норма на чл. 10а ЗПК, като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че и двете начислени от кредитора
такси са такива, свързани с отпускането на кредита, т.е. с неговото усвояване, с оглед
което и попадат в процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на
икономически по-слабата страна – потребителя, са възложени такси, срещу които да
получи приоритетно разглеждане на заявлението си и предоставяне на сумата по
кредита въз основа на изготвено индивидуално кредитно предложение. С това
неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между страните по
правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата във
възможно най-кратки срокове.
Ето защо съдът приема, че възнагражденията попадат в хипотезата на
императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от
съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с
него допълнителна услуга. С оглед изложеното и предявените искове по чл. 26, ал. 4
ЗЗД следва да бъдат уважени без съдът да обсъжда вероятната тяхна нищожност на
заявените от ищеца евентуални основания.
По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
По-напред в мотивите на съдебния акт съдът изложи съображения за
приложението на разпоредбата на чл. 161 ГПК и защо приема, че ищецът е заплатил
на ответника пълните размери на начислените съгласно договора такси. Доколкото
същите са заплатени въз основа на нищожни клаузи от договора за потребителски
кредит, то и същите се явяват заплатени без основание и подлежат на връщане. Поради
това съдът намира, че претенциите на ищеца подлежат на уважаване в цялост.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи да
репарира направените от ищеца разноски за производството в размер на 200 лева за
заплатена държавна такса и 300 лева – внесен депозит, от който е изплатено
възнаграждение на вещото лице по ССчЕ.
Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 Задв. В
производството е установено, че ищецът е представляван безплатно от страна на
процесуалния му представител, с оглед което и същият следва да бъде възмезден за
положения труд. Съгласно Определение № 215 от 17.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
3611/2022 г., I г. о., ГК и др. изявлението за наличие на конкретното основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв обвързва съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на
искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е правната помощ по делото да е осъществена без данни
за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв,
5
заявление, че предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на данни,
които да го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски съобразно
правилата на чл. 78 ГПК. В случая тези предпоставки са налице, с оглед което и съдът
следва да определи адвокатско възнаграждение, което ответникът са заплати в полза
на процесуалния представител на ищеца въз основа на критериите, изведени в
съдебната практика: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие,
качество на услугата, справедливост и необходимост насрещната страна да понесе
тежестта на разноските на насрещната страна (разумност и обоснованост на
разноските) и не на последно място икономическите условия в страната, измерител на
които се явява МРЗ и цената на исковете.
При съобразяване на обстоятелствата, че липсва каквато и да е фактическа и
правна сложност на случая, делото е срочно разгледано, идентичната защита и доводи,
изтъкнати по всеки иск, обусловеността на осъдителните претенции от
установителните, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800
лева, която следва да се възложи в тежест на ответната страна.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявените от В. Г. К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*****, срещу „К.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
нищожността на клаузите от договор за паричен заем № *****/***** г., сключен
между страните, предвиждащи дължимостта на такса за експресно разглеждане на
заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1065,84 лева и на такса за изготвяне
на индивидуално кредитно предложение в размер на 1066 лева, поради
противоречието им със закона.
ОСЪЖДА „К.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****
да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на В. Г. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *****, сумата 1065,84 лева, ведно със законната лихва от предявяване
на иска, както следва: върху сумата от 100 лева, считано от 09.07.2024 г., а върху
сумата от 965,84 лева, считано от 22.04.2025 г., до окончателното плащане,
представляваща заплатена без основание сума във връзка с клаузата от договор за
паричен заем № *****/***** г., сключен между страните, предвиждаща дължимостта
на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем, както и
сумата 1066,00 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска, както следва:
върху сумата от 100 лева, считано от 09.07.2024 г., а върху сумата от 966,00 лева,
считано от 22.04.2025 г., до окончателното плащане, представляваща заплатена без
основание сума във връзка с клаузата от договор за паричен заем № *****/***** г.,
сключен между страните, предвиждаща дължимостта на такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение.
ОСЪЖДА „К.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****
да заплати на основание чл. 78 ал. 1 ГПК на В. Г. К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***** сумата 500 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „К.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****
да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Д. Д. Г., , АК – *****, лич. №
6
*****, със служебен адрес: ***** сумата 800 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на В. Г. К. в
първоинстанционното производство.
Присъдените с решението в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка: *****, титуляр Д. Г., a присъденото адвокатско
възнаграждение по банкова сметка: *****, титуляр Д. Г..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7